Решение № 3156 от 01.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3156 гр. Варна, 01.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20233110105556 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца ТБ „*****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** срещу ответника Е. Г. И. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, *****, съединени в условията на първоначално обективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми по Договор за потребителски кредит № ***** от 29.03.2019г., в размер на 559,77лв.(петстотин петдесет и девет лева и седемдесет и сеем стотинки), от които:

81,61лв.(осемдесет и един лева и шестдесет и една стотинки) — главница, 463,16лв.(четиристотин шестдесет и три лева, и шестнадесет стотинки)- мораторна лихва за период от 02.10.2020г. до 08.05.2022г.;

15,00лв.(петнадесет лева) — такси за периода от 23.10.2020 г. до 08.05.2022г., - ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 18.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№*****/2022г. по описа на Варненски районен съд- 33 състав.

Претендират се и разноските в заповедното и в исковото производство.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на 1 предявените установителни и осъдителни искове, навеждайки следните фактически твърдения: Сочи се, че по силата и при условията на Договор за потребителски кредит № ***** от 29.03.2019г., сключен между „***** " АД, със седалище и адрес на управление:

*****, ЕИК *****, представлявано от изп. директор *****, от една страна и от друга страна Е. Г. И. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, *****, в качеството на кредитополучател, банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 6378,56лв.(шест хиляди триста седемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки). В съответствие с договора, кредитополучателят е усвоил предоставените от банката парични средства в размер 6 378,56лв.(шест хиляди триста седемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки) от разплащателна сметка: IBAN: *****, разкрита на името на Е. Г. И., при „*****"АД.

Средствата по кредита са усвоени на изцяло. Длъжникът се сочи, че не е изпълнил договорните си задължения по чл.4, чл.6, 7 и 8 във вр. с чл. 2, чл. 3 от процесния Договор за потребителски кредит № ***** от 29.03.2019г., а именно: не е заплатил на „*****"АД всички месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер и падеж, съгласно погасителния план към процесния договор; не е заплатил дължимите на банката по настоящия договор лихви (неустойки) за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава; не е заплатил дължимите на банката по процесния договор такси. На 03.11.2020г., е сключено Споразумение между страните, съгласно което страните се съгласяват да бъде извършено доброволно изплащане на обявеното за предсрочно изискуемо задължение. Е. Г. И. ЕГН: **********, според изнесеното, не е изпълнила задълженията си съгласно т. 5 и т. 7 от Споразумението от 03.11.2020г., поради което на 18.05.2022г., „*****"АД е депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

С горното се обосновава правният интерес от предявената искова претенция.

В срока за отговор, ответника Е. Г. И. ЕГН **********, редовно уведомена чрез лице по чл.46 ГПК, не е депозирала такъв.

В с.з., след даване ход на делото, ответната страна се явява лично и по същество оспорва дълга си по споразумението от 03.11.2020г., като настоява че има грешка и за нея е неясно по какъв начин са начислени процесните задължения.

Ищцовата страна в писмено становище настоява за уважаване на исковите претенции.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит №***** от 29.03.2019г., сключен между „***** " АД, със седалище и адрес на управление: *****, ЕИК *****, представлявано от изп. директор *****, от една страна и от друга страна Е. Г. И. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, *****, в качеството на кредитополучател, банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 6378,56лв.(шест хиляди триста 2 седемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки). Представен е погасителен план, съгласно който датата на последната погасителна вноска по кредита е 18.03.2021г.

Заключението на вещото лице Е. Т., по приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съда кредитира като компетентно дадено и обосновано, установява размера на задълженията по процесния договор за главници и лихви, като отчита плащанията, извършени от ответника.

Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. №*****/2022г. на Районен съд-гр.Варна , се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство, в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство, в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 17.05.2022г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №3104/19.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Е. Г. И., ЕГН **********, адрес гр. Варна***** 7, да заплати на кредитора "*****" АД, ЕИК ***** , със седалище и адрес на управление гр. София, ***** суми, конкретизирани в представеното с подаденото заявление извлечение от счетоводните книги, с което се установява вземане на банката по Договор за потребителски кредит ***** от 29.03.2019 г., а именно: сума в размер на 81,61 лв., представляваща дължима главница, сума в размер на 463,16 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 02.10.2020 г. до 08.05.2022 г., сума в размер на 15,00 лв., представляваща такси за периода от 23.10.2020 г. до 08.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 17.05.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лв. сторени съдебно-деловодни разноски и 360,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: извлечение от счетоводните книги, с което се установява вземане на банката за кредитна сделка № 4790570 и Договор за потребителски кредит ***** от 29.03.2019 г. Посочено е, че присъдената сума може да бъде платена по банкова сметка на кредитора, разкрита в ***** АД, IBAN *****, BIC *****.

Заповедта е връчена на длъжника лично, от последния е подадено възражение по чл.414 ГПК на 09.02.2023г., при което съда е дал на заявителя указания за предявяване на иск по реда на чл.422 от ГПК. Заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за дадените от съда указания и е представил доказателства за заведената искова молба в заповедното производство.

Вследствие на изложеното, съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено, и предвид наличието на идентитет по отношение на вземанията , които са предмет на заповедното и исковото производство, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.

3

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл.415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание , както и по размер, длъжник и падеж; настъпилата изискуемост на претендираната сума. От своя страна, в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума.

По делото, от представения Договор за потребителски кредит №***** от 29.03.2019г., се установява, че страните са ключили такъв, по силата на който на ответницата е предоставена сумата от 6 378,56лв.

Спрямо сключения между страните договор приложение намират съответно разпоредбите на ЗПК и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Няма спор с оглед качеството на заемателя, че е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР от ЗЗП. Същият се явява потребител и по смисъла на чл.7, ал.2 ЗПФУР. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл.11,ал.1, т.10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Годишният процент на разходите е част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК, като неспазване на изискването за посочването му представлява основание за недействителност на същия съгласно чл. 22 от ЗПК. Съобразно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР, следва да отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения и т,н), изразени като годишен 4 процент от общия размер на предоставения кредит. Анализът на съдържанието на договора за кредит обуславя извод, че е спазена писмената форма, шрифта на текста е не по – малък от 12, съгласно чл.10 от Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10, съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния процент на разходите, условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен план /разбивка на главница и лихви/, както и останалото съдържание по чл.11, ал.1, т.11 до т.26.

Съдът, след преценка на клаузите на процесния договор за съответствие, както с императивните норми на ЗПК, насочени в защита интереса на потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, намира, че е налице е валидно възникнала между страните облигационна връзка по договор за кредит, по който кредиторът е изправна страна, поради което и за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума на съответните падежни дати, като видно от представения погасителен план, настъпила е и изискуемостта на претендираните вземания за главници.