Решение № 4606 от 03.12.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 4606 03.12.2019 година град Пловдив

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ при участието на секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3735 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 213 от Кодекса за застраховането КЗ) /отм./.

Ищецът

„ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от *** *** К.Х.Ч.и Б.А.В., чрез пълномощника си адв. С.М., е предявил против М.М.М., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4 877, 85 лева- главница, представляваща обезщетение по щета № ***/ 21.01.2014 г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес GL

63 AMG”, с рег. № ***, на 17.01.2014 г. около

16.15 часа в село ***, в следствие на виновното поведение на ответника като водач на домашно животно, оставено без надзор в обхвата на пътя и внезапно излязло на платното за движение, сумата от 15 лева- ликвидационни разходи, както и сумата от 1 485, 19 лева- лихва за забава върху главницата за периода 05.03.2016 г.- 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 06.03.2019 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че на 17.01.2014 г. около 16.15 часа в село ***, ответникът като водач на домашно животно, оставил без надзор в обхвата на пътя и то внезапно излязло на платното за движение, където било блъснато от лек автомобил „Мерцедес GL

63 AMG”, с рег. № ***, собственост на „Бултех- 2000“ ООД, ЕИК: ********* и управляван от водача М.М.С.. По инцидента бил съставен протокол за ПТП №

***/ 17.01.2014 г., в който била констатирана вината на ответника. Пострадалият лек автомобил имал валидна застраховка „Каско+”, сключен по полица № ***/ 12.09.2013 г., със срок на действие 15.09.2013 г.- 14.09.2014 г. След като бил уведомен за застрахователното събитие, застрахователят образувал преписка по щета № ***/ 21.01.2014 г., по която били събрани доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение. Повредите били констатирани с опис по щета, заключение по щета и калкулация на щета. В исковата молба подробно са описани повредените части на автомобила, разбити по пера, вид и стойност за ремонта, като възлизали на сумата от 4 877, 85 лева с ДДС. По заведената щета на 16.04.2014 г. бил съставен и ликвидационен акт. Доколкото в застрахователната полица било уговорено разсрочено плащане на застрахователните премии, към датата на ПТП била дължима премия в размер на 1 775, 92 лева и в тази връзка се извършил прихващане. Така с нареждане на групово плащане от 23.04.2014 г. застрахователят заплатил на увредения собственика разликата от 3 101, 93 лева. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- ответникът, по отношение на който за случая били съставени АУАН и НП. Ответникът бил писмено поканен с регресна покана на четири пъти да възстанови сумата, като му бил предоставен и 15- дневен срок за това, но изпълнение липсвало. Наред с това се претендира и сумата от 1 485, 19 лева- лихва за забава върху главницата за периода 05.03.2016 г.- 05.03.2019 г.

Претендират се още и разноските в процеса. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал възражение, в което посочва, че с влязло в сила решение на РС- Велинград било отменено издаденото по случая наказателно постановление. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения протокол за ПТП № ***/ 17.01.2014 г. се установява, че на 17.01.2014 г. в 16.15 часа, в село ***, ответникът като водач на домашно животно, го е оставил без надзор в обхвата на пътя и същото е излязло на платното за движение, като в него се е блъснал лек автомобил „Мерцедес GL 63 AMG”, с рег. № ***, собственост на „Бултех-

2000“ ООД, ЕИК: ********* и управляван от водача М.М.С., с което му причинил щети по предните части на бронята, капака и левия калник.

По случая е подадено уведомление за щета от пострадалия собственик, който има валидна застраховка „Каско+”, сключена по полица № ***, със срок на действие 15.09.2013 г.- 14.09.2014 г.

Образувана е била преписка по щета №

***/ 21.01.2014 г., като са извършени описи на уврежданията и с ликвидационен акт е определен размерът на обезщетението по щетата, възлизащо на сумата от 4 877, 85 лева.

С ликвидационен акт по щетата е прието, че собственикът на увреденият автомобил има неиздължена премия по застраховка „Каско“ в размер на 1 775, 92 лева, която сума е удържана от застрахователното обезщетение и на лицето за щетата е определено да се заплати сумата от 3 101, 92 лева, като разлика.

С нареждане за групово плащане от 23.04.2017 г. застрахователят е заплатил на собственика на автомобила горната сума.

До ответника са били изпратени четири регресни покани за плащане, всички получени лично от него за възстановяване на сумата, по които обаче не е последвал отговор или плащане.

Към преписката по щета са налични снимки на увредения автомобил, както и талон за регистрация на МПС и СУ на МПС на водача.

Видно от писмо от РУ „Полиция“- Велинград, на ответника по случая е съставен АУАН и е издадено наказателно постановление № 000111/ 28.01.2014 г.

С решение № 183/ 14.10.2014 г., влязло в сила на 04.11.2014 г., постановено по а. н. х. дело № 197/ 2014 г. на Районен съд- Велинград, е отменено НП, с което на ответника е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 106 от ЗДвП.

По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на разходите, необходими за възстановяване на автомобила, определени в размер на 5 502, 04 лева- пазарната стойност на щетата, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена връзка между повредите и механизма на ПТП. Посочва, че с оглед степента на повредите по автомобила скоростта в момента на удара била около 40- 50 км./ч.

Представена е справка от електронен калкулатор за размера на лихвата за забава върху сумата от 4 877, 85 лева за периода 05.03.2016 г.- 05.03.2019 г., възлизаща в размер на 1 485, 19 лева.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на четирима свидетели- по двама, ангажирани от всяка страна (протоколи от с.з. от 25.06.2019 г., от 17.09.2019 г. и от 05.11.2019 г.). Св. И.А.А.- познат на ответника, заявява, че малко преди да стане ПТП- то видял жена, която пасе крави с телета.

Отишъл в кафенето в съседство и там чул спирачки и удар на автомобил с животно.

Телето не било на ищеца, той бил студент, не отглеждал животни. Извикали го на място, подписал протокол, за да помогне на жената. Водачът на джипа му дал 100 лева. Не бил присъствал обаче на ситуацията, така му била разказана. Св. П.Й.К.- полицейският служител, изготвил протокола за ПТП, посочва, че получил сигнал за инцидент между животно и лек автомобил на пътя в с. ***. След проведени оперативно- издирвателни мероприятия се установило, че животното е собственост на ответника, който си го и признал. Водачът на автомобила му платил 100 лева, на нарушителя бил съставен АУАН, че оставя животно без надзор на пътя. Ответникът подписал протокола за ПТП без възражения, на място не оспорил нищо. Св. А.М.К.- съсед на ответника, също посочва, че момчето не се занимавало с отглеждане на животни, бил студент. Обвинили го за „нищо“, нямал защита, бил сам срещу всички, органите на реда трябвало да установяват на кого принадлежи блъснатото теле. Св. М.М.С.- водач на пострадалия автомобил, посочва, че в деня на инцидента пътувал към гр.

*** и минавал през с. ***. Движел се с нормална скорост, но изведнъж на пътя му изскочило теле, което блъснал. Извикал полиция, а те намерили човека, който гледа кравите. Свидетелят му дал 100 лева, защото го глобили и бил разстроен.

Съставили АУАН на собственика. Автомобилът бил застрахован и се отремонтирал за сметка на застрахователя. Местните хора в селото се познавали и те насочили полицаите към момчето, казали къде живее и как да бъде намерен.

Обяснения по реда на чл. 176 от ГПК дава и ответникът, който заявява, че не бил собственик на убитото животно, не гледал животни и, че никога не се бил занимавал с паша на животни.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

На първо място, по делото не е спорно обстоятелството, че увреденият от удара лек автомобил към датата на събитието е имал валидна застраховка „Каско“, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. При сезирането на застрахователя от увредения собственик е била образувана преписка по щета и след съответните огледи и оценки е определен размерът на дължимото обезщетение, което е било изплатено по банков път на собственика на автомобила, намалено във връзка с прихваната дължима вноска за имуществената застраховка. От така изложеното дотук, несъмнено е доказано съществуването на първата предпоставка за възникване на суброгационното право на застрахователя.

На второ място, следва да се отбележи, че протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Независимо от това обаче, това не означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните по делото доказателства са именно в тази насока. Първо- вещото лице, базирайки се на опис- заключението по щета и на приложените снимки, взема становище, че има причинно- следствена връзка между повредите по автомобила и механизма на ПТП.

Второ- самият водач в уведомлението за щета пред застрахователя декларира точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила- удар между движещо се по пътното платно МПС и внезапно излязло на пътя животно, оставено без надзор. Това е било установено и от органите на реда, посетили мястото на инцидента веднага след настъпването му, посочили в протокола тези обстоятелства. Трето- всички събрани по делото гласни доказателства са именно в такава насока, поради което следва да се приеме за доказан точно този механизъм на ПТП, описан в исковата молба.

Ответникът нито оспорва същия чрез навеждане на твърдения за различен механизъм, нито пък ангажира доказателства в противна насока. Не се установява и виновно поведение на водача на автомобила, което да води до съпричиняване от негова страна, доколкото скоростта на същия е била съобразена с нормативно регламентираната за населено място, а и вещото лице по САТЕ на база получените по вид и степен увреждания по автомобила не определя по- висока скорост на движение в случая от максимално разрешената такава от 50 км./ч.

На следващо място, от събраните по делото доказателства се установява виновното и противоправно поведение на ответника. Органите на МВР са съставили протокол за ПТП, който е официален свидетелстващ документ, установяващ с обвързваща доказателствена сила извършените от и пред полицейския служител действия, както и направените от него констатации, които почиват на непосредствените му възприятия. Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието и по отношение на възприетите от него факти, а именно-разположението на МПС- то и животното на пътното платно, както и видимите щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен такъв по смисъла на чл. 179 от ГПК. На второ място, в документа не са отразени някакви възражения на ответника относно обстоятелствата и причините за настъпване на инцидента, а доколкото протоколът отразява изцяло неизгоди за лицето обстоятелства (с оглед на това, че в него е посочено, че именно той е нарушил правила за безопасност на движението), този документ следва да се ползва с материална доказателствена сила относно тези неизгодни факти, чието настъпване не е било оспорено от виновното лице. Според чл. 106 от ЗДв.П водачите на животни трябва непрекъснато да ги направляват, така че животните да не създават пречки или опасности за движението, а съгласно чл. 145 от Правилника за приложение на ЗДв.П на водача на животни е забранено да ги оставя без надзор в обхвата на пътя или в близост до него. Както вече се посочи по- горе, няма спор, че въпросното животно е преминало през пътното платно, защото е било оставено самò, без надзор от страна на лицето, което го е водило на паша, като по този начин то е предизвикало процесното ПТП.