Решение № 137 от 10.03.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Велико Търново, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ Й. при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ Й. Административно наказателно дело № 20234110200028 по описа за 2023 година

Производство по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *** от с. Разделци, представлявана по пълномощие от адв.

*** от ПАК, против Наказателно постановление № 2210500294 от 14.12.2022 г. на Зам.

Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/й е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, поддържа жалбата си, като претендира и разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди атакуваното наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Също претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение Серия В № 007912 от 14.06.2022 г. инициирал настоящото административнонаказателно производство, служители на РДГ – гр. Велико Търново констатирали нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, извършено от жалбоподателката в качеството й на лесовъд на частна практика и изразяващо се в това, че в периода от 27.01.2022 г. до 06.04.2022 г., не изпълнявала задължението си да следи за спазване правилата за сеч - да се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета в отдел 69, подотдел „е2“, землище Райковци, община Велико Търново - държавна горска територия, за който имало издадено позволително за сеч № 0652379/24.01.2022 г., като в подотдела имало извършена сеч на 12 /дванадесет/ броя дървета от дървесен вид зимен дъб, бук и габър, немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна.

Нарушението било извършено на територията на РДГ- Велико Търново, общ. Велико Търново, ТП ДГС „Болярка", землище Райковци, отдел 69, подотдел „е2“- държавна горска територия.

АУАУ е съставен в отсъствието на жалбоподателката, тъй като след отправена покана не се явила. Същият е изпратен с писмо с обратна разписка до кметството на с.

Разделци, общ. Антоново по местоживеенето й за връчването му по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. На 28.06.2022 г. процесния АУАН е връчен от кметския наместник на с. Разделци срещу разписка на лицето *** ***тодиев, за който в хода на съдебното производство стана ясно, че е съпруг на жалбоподателката.

Въз основа на него е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, налагайки на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 300.00 лева. В НП са изложени и доводи, защо нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.

28 от ЗАНН, поради което е отказано и приложението му.

Със заповед № РД 49-199 от 16.09.2011 г. на МЗХ Зам. Директорите на РДГ са оправомощени да издават наказателни постановление по ЗГ.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се потвърждават по един безспорен и категоричен начин направените с АУАН констатации.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените и относими към делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.

В конкретния случай процесният АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, поради което същият е изпратен на основание чл. 43, ал.

4 от ЗАНН за връчване на чрез съответната общинска администрация. Предприети са действия в тази насока, но не е извършено надлежно предявяване и връчване на акта. АУАН не е връчен на жалбоподателката, а на нейния съпруг. В административнонаказателната 2 преписка и в съдебното производство не са представени доказателства последният да е бил упълномощен да получава АУАН от името на санкционираното лице. Това обосновава извода, че съставеният АУАН не е надлежно предявен на нарушителя или на редовно упълномощено от него лице, по реда на чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН. Тези правила са задължителни за изпълнение, тъй като гарантират правото на участие на лицето в образуваното административнонаказателно производство и неспазването им е съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила. Неизпълнението на изискването за предявяване на акта води до ограничаване правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП.

В случая немогат да намерят приложение правилата на чл. 180, ал. 2 от НПК, приложими субсидиарно по силата на чл. 84 от ЗАНН. На първо място, както вече бе посочено по-горе, АУАН е връчен на лицето *** ***ев, в качеството му на съпруг, а не на нарушителя, за последното което, нито връчителят, нито АНО са разполагали с данни.

Независимо от това правилата на чл. 180, ал. 2 от НПК са неприложими в производството по съставяне, връчване и предявяване на АУАН, регламентирано в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към НПК единствено в случаите, когато в ЗАНН няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения. В конкретния случай не се касае за връчване на призовки и съобщения, а за предявяване и връчване на АУАН, за което в ЗАНН има специална уредба, поради което правилата на НПК са неприложими относно процедурата по предявяване и връчване на съставен в отсъствието на нарушителя акт за установяване на административно нарушение.

Допълнителен аргумент в тази насока са и текстовете на чл. 43, ал. 5 и ал. 6 от ЗАНН, които предвиждат съответно: при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване, при връчване на препис от акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира.

Именно връчването на АУАН на нарушителя е една от основните предпоставки за издаване на законосъобразно НП, за което следи АНО, като съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя.

Неспазването на горе описаната в ЗАНН процедура по надлежно предявяване и връчване на АУАН, включително и такъв, съставен в отсъствието на нарушителя, води до съществено ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, поради което допуснатите нарушения в тази насока обосновават порочност на издаденото НП и се явяват основание за отмяната му без да се разглежда спора по същество.

3

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото.

Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и неговото намаляване. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер от 400.00 лв., което се явява договорено и платено в размер ненадвишаващ този, посочен в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на фактическата и права сложност на делото.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2210500294 от 14.12.2022 г. на Зам.

Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Велико Търново, с което на жалбоподателката ***, с ЕГН **********, от с. Разделци, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 /триста/ лева, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – гр. Велико Търново да заплати на *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщенията, пред Административен съд – гр. Велико Търново.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4