Определение № 767 от 20.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 767 гр. Благоевград, 20.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Крум Динев като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251200500622 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 8825/05.06.2025 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, р-н „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт, против Разпореждане № 1223/03.04.2025 г. по ч. гр. д. № 582/2025 г. по описа на РС – Благоевград.

С атакуваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, (в качеството си на цесионер съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2024 г. въз основа на който „Файненшъл България“ ЕООД, като цедент, е прехвърлило своите вземания към длъжника) заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. Т.

А., ЕГН **********, за следните суми: - 400,00 лв. - главница; - 26,72 лв. възнаградителна лихва за периода от 29.06.2023 г. до 12.10.2023 г.; - 90,88 лв. обезщетение за забава за периода от 30.06.2023 г. до датата на подаване на заявлението - 27.02.2025 г., по Договор за паричен заем № 4827053/19.06.2023 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 като кредитодател, и С. Т. А. като кредитополучател, която сума е заплатена от „Файненшъл България“, в качеството на поръчител по Договор за предоставяне на гаранция от 19.06.2023 г., сключен между С. Т. А.

/Потребител/ и „Файненшъл България“ ЕООД /гарант/, като впоследствие 1 вземането по договора е прехвърлено от страна на „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 01.02.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 27.02.2025 г. до окончателното погасяване, както и направените по делото разноски..

В депозираната жалба въззивникът сочи, че неправилно и извън своите правомощия, районният съд е отхвърлил депозираното зявление.

С оглед изложеното, моли въззивният съд да отмени Разпореждане № 1223/03.04.2025 г. по ч. гр. д. № 582/2025 г. по описа на РС – Благоевград и да се произнесе по същество.

Благоевградският окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч. гр. д. 582/2025 г. по описа на РС – Благоевград е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, р-н „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт, против длъжника С. Т. А., ЕГН **********, за следните суми: - 400,00 лв. - главница; - 26,72 лв. - възнаградителна лихва за периода от 29.06.2023 г. до 12.10.2023 г.; - 90,88 лв. - обезщетение за забава за периода от 30.06.2023 г. до датата на подаване на заявлението - 27.02.2025 г., по Договор за паричен заем № 4827053/19.06.2023 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 като кредитодател, и С. Т. А. като кредитополучател, която сума е заплатена от „Файненшъл България“, в качеството на поръчител по Договор за предоставяне на гаранция от 19.06.2023 г., сключен между С. Т. А. /Потребител/ и „Файненшъл България“ ЕООД /гарант/, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 01.02.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 27.02.2025 г. до окончателното погасяване, както и сумата 75,00 лева – разноски, от които 25,00 лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

При проверка на редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съответствие с чл. 411, ал. 1 и ал. 2 от ГПК съдът е констатирал, че заявлението е нередовно, като с Разпореждане № 835/07.03.2025 г. е оставил същото без движение, и на заявителя е даден тридневен срок от получаване на съобщението за отстраняване на 2 констатираните нередовности, подробно посочени в разпореждането, а именно: заявителят да представи всички изискуеми по чл. 410, ал. 3 от ГПК документи, в това число Договор за предоставяне на гаранция между „Файненшънъл България“ ЕООД и С. Т. А., както и да конкретизира на коя дата е извършено плащането от „Файненшънъл България“ ЕООД на кредитополучателя.

Указано е на заявителя, че при неизпълнение на посочените в мотивите на разпореждането нередовности заявлението ще бъде отхърлено.

В указания срок не са изпълнени дадените указания.

С атакуваното разпореждане, на основания чл. 411, ал. 2, т. 1, пр. 2 от ГПК, във връзка с чл. 410, ал. 2 от ГПК, съдът е отхвърлил подаденото от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от З.С.Б. - изпълнителен директор, чрез пълномощник юрисконсулт, заявление, с което се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. Т. А., ЕГН **********, за следните суми: - 400,00 лв. - главница; - 26,72 лв. възнаградителна лихва за периода от 29.06.2023 г. до 12.10.2023 г.; - 90,88 лв. обезщетение за забава за периода от 30.06.2023 г. до датата на подаване на заявлението - 27.02.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 27.02.2025 г. до окончателното погасяване,, както и сумата 75,00 лева – разноски, от които 25,00 лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Определението е правилно.

Според чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато са налице обстоятелствата визирани от законодателя в т. 1-5 на чл. 411, ал. 2 от ГПК. От разпоредбата следва, че при подадено заявление районният съд винаги дължи произнасяне по същество като издава заповед за изпълнение или отхвърля искането за издаването й. Уредената възможност за даване на указания, според БлОС, не променят дължимото от районния съд произнасяне по съществото на заявлението при неизпълнението им, тъй като в чл. 410 и 411 от ГПК, няма препращане към чл. 129, ал. 3 от ГПК, разписващ като последица от неизправяне на нередовности на искова молба връщането й и прекратяване на производството.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С оглед съдържащото се в чл. 410, ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК). Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Такова именно 3 обстоятелство в случая се явява и посоченото от районния съд, а именно: представяне на Договор за предоставяне на гаранция между „Файненшънъл България“ ЕООД и С. Т. А., както и обстоятелствата по отношение на извършено плащането от „Файненшънъл България“ ЕООД на кредитополучателя, която сума се твърди, че е платена и се иска от заявителя.

С поредица определения по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК на ВКС като например определение № 364/8.06.2009 г. по ч. т. д. № 385/2009 г., II т. о., определение № 420/25.06.2009 г. по ч. т. д. № 409/2009 г., II т. о., определение № 117/6.03.2009 г. по ч. т. д. № 53/2009 г., I т. о., определение № 49/20.01.2011 г. по ч. т. д. № 705/2010 г., I т. о., определение № 609/20.07.2011 г. по ч. т. д. № 486/2011 г., II т. о., и др., Върховният касационен съд се е произнесъл, че редовността на заявлението по чл. 410 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. За да е редовно, заявлението трябва да съответства на изискванията на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК и да съдържа ясна и пълна индивидуализация на претендираното вземане. Следва да се посочи, че съдът винаги следи служебно за наличието на нищожни клаузи в потребителските договори, при това и като се съобрази практиката на Съда на ЕС - Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98, Осеапо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори така -решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27 т. 28; дело С-168/05; дело С40/08; дело С-137/08, дело С- 243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С- 415/11, т. 44-т. 46/.

В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен между страните (праводателя на заявителя) договор за потребителски кредит, по който длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК. При това положение, заповедният съд е бил длъжен служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора, и ако прецени наличието на такава да извърши служебно прихващане. В този смисъл правилно районният съд е указал на заявителя да представи всички изискуеми по чл. 410, ал. 3 от ГПК документи, в това число Договор за предоставяне на гаранция между „Файненшънъл България“ ЕООД и С. Т. А., както и да конкретизира на коя дата е извършено плащането от „Файненшънъл България“ ЕООД на кредитополучателя. Като не е представил исканите документи с оглед на дадените от съда указания, и като се съобрази, че е бил предупреден за последиците от неизпълнение на дадените указания - отхвърляне на заявлението - заявителят следва да понесе негативните последици от неизпълнението им.

4

Предвид горното разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора разноските пред настоящата инстанция си остават за сметка на жалбоподателя.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1223/03.04.2025 г. по ч. гр. д. № 582/2025 г. по описа на РС – Благоевград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5