Определение № 4308 от 30.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4308 гр. София, 30.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110132730 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по Молба с вх. № 416734/19.12.2025 г., подадена от ищцата П. Н. Ч., с която е поискано изменение на постановеното по гр. д. № 32730/2024 г. решение в частта за разноските. Поддържа се, че съдът неправилно е уважил възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е намалил същото до 845,17 лв., както и че неправилно е оставил в тежест на ищцата депозита от 400 лв. за съдебно-оценителска експертиза. В изложението подробно се аргументира, че заплатеният адвокатски хонорар от 1 012,20 лв. с ДДС не е прекомерен с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото – проведени са пет открити съдебни заседания, разгледани са три кумулативно съединени иска и един евентуален, направено е възражение за прихващане, изслушани са две експертизи, разпитан е свидетел и са събирани доказателства от експлоатационни дружества. Изложени са подробни съображения, основани на чл. 78, ал. 5 ГПК, чл. 36 ЗАдв и Наредба № 1/2004 г., както и обилна практика на ВКС и СЕС, че минималните размери са ориентир, а съдът следва да съобрази реално извършената работа. Отделно се поддържа, че депозитът за съдебно-оценителска експертиза следва да се възложи на ответника, тъй като при уважаване на главния иск разноските по неразгледания евентуален иск също са за негова сметка, съгласно трайната практика на ВКС. Направена е и пропорционална калкулация на разноските спрямо уважената част от исковете (85,76 %), като се достига до дължим размер от 2 528,52 лв.

С молбата се иска съдът да измени Решение № 20939/17.11.2025 г. в частта за разноските, като отмени приетата прекомерност на адвокатското възнаграждение и признае дължимостта му в по-висок размер, съобразен с извършената работа и уважената част от иска, както и да възложи в тежест на ответника сумата от 400 лв. за съдебно-оценителска експертиза. Иска се ответникът Б. У. да бъде осъден да заплати на ищцата П. Ч. общо сумата 2 528,52 лв., представляваща сторените и подлежащи на присъждане съдебни разноски по делото.

Насрещната стрА. по молбата Б. И. У. – редовно уведомен на 09.01.2026 г. чрез своята особена представителка - адв. С. А. не взема становище в законоустановения срок.

1

Съдът счита молбата за изменение на постановеното по делото решение за неоснователна поради следните съображения:

Предмет на делото е облигационен иск за заплащане на наем, чийто месечен размер е предварително определен от страните и неговото сборуване и посочване на датите на падежа му не обуславя фактическа и правна сложност, която да обоснове адвокатския хонорар, заплатен от ищцата на адвокатското дружество.

Прилагането към исковата молба на предварително издадени фактури от трето лице и на извлечения от банкова сметка, изготвени от трето лице, не означава, че адвокатът е положил труд, който да надхвърля определения му от съда размер.

Положеният труд за изчисляване на мораторната лихва за забава върху непогасените главници е отчетен при определяне на адвокатското възнаграждение на процесуалната представителка на ищцата. Съдът не следва да го оценява допълнително.

Предявеният в условията на евентуалност иск не обуславя фактическата и правната сложност на делото предвид обС.телството, че фактите и обС.телствата са идентични с първоначално предявения иск, а разликата е само в правната обосновка, която в молбата от 18.03.2025 г. /л. 315 от делото/ е едно изречение. Това не обуславя присъждане на допълнително възнаграждение за адвокат над вече определеното.

Изисканите от комуналните дружества справки не са изготвени от адвоката, а от самото дружество. Свършена от друг работа не аргументира допълнително възнаграждение за адвокат.

Една от причините за броя на съдебните заседания е поведението на ищцата, която е направила искане за допускане за съвместно разглеждане на иск в условията на евентуалност в първото по делото заседание, нещо напълно допустимо от разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК, но не означаващо, че и за това заседание адвокатският труд следва да бъде остойностен допълнително.

По отношение искането за присъждане в тежест на ответника на сума в размер на 400 лв.

– заплатено възнаграждение за изслушаното заключение на допуснатата СОЕ, съдът не счита, че следва да променя своето становище. Искът, за доказването на който е допусната, не е разгледан, поради което и не следва да бъде възлагА. цитирА.та сума в тежест на ответника.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищцата П. Н. Ч. искане, съдържащо се в нейна Молба с вх. № 416734/19.12.2025 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 20939/17.11.2025 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в 2 едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3