Решение № 159 от 30.07.2025, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Добрич, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20243230201167 по описа за 2024 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Д. Г. ЕГН ********** от гр. Д. срещу НП № 24–*** от 17.09.2024 г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП” към ОД на МВР – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено в обжалваната част или да бъде намалено на минимума наложеното наказание.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 20.08.2024 г. жалбоподателят Г. управлявал МПС – т. а. марка „...“ с рег. ... в гр. Д... по ул. „...“. Движейки се по улицата в посока от бул. „...“ към ул. „...“, пред № ..., предизвикал ПТП с друго моторно превозно средство.

Въпреки съприкосновението между двата автомобила обаче, водачът Г. не спрял управлявания от него микробус и продължил пътя си.

Очевидец на случилото се станал св. Н. С. Д., който бил на отсрещния 1 тротоар и видял ясно как водачът Г. ударил паркирания пред № 21 автомобил и в резултат на това страничното огледало изхвърчало в средата на платното за движение. Св. Д. записал регистрационния номер на водача Г. и го споделил със собственика, който се обадил в полицията.

На място по получен сигнал за ПТП пристигнали св. М. Б. К. и св. В. П.

Г., на които собственикът на ударения микробус - св. А. Г. Д., разказал подробно какво се е случило. Св. Д. посочил регистрационния номер на МПС, управлявано от Г. и същият бил установен, от него били снети обяснения по случая. За настъпилото ПТП бил изготвен протокол, в който били подробно описани участниците в ПТП, предприетите маневри от тях и настъпилите щети по МПС.

При така установената обстановка св. К. образувал срещу жалбоподателя административно-наказателно производство, като в присъствието на св. Г. съставил АУАН сер. GA № 1384686, в който словесно изписал констатираното административно нарушение в хода на проверката и квалифицирал описаното като нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Така съставеният АУАН бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, а в графа „възражения” било отбелязано, че няма такива.

В законоустановения тридневен срок нарушителят не е депозирал писмени възражения срещу съставения на АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН, на 17.09.2024 г. било издадено и процесното НП № 24-0851-001074 от Началника на Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Добрич, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка и квалифицирал нарушението по следния начин: „Не спира и не установява последиците от ПТП”, с което виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП”.

За описаното нарушение административно-наказващият орган на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП наложил административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

На 30.09.2024 г. наказателното постановление било връчено на жалбоподателя, който на 01.10.2024 г. депозирал пред административнонаказващия орган жалба срещу НП.

По жалбата било образувано и настоящото производство.

Така описаната фактическа се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни и писмени доказателства в хода на съдебното производство, приобщени по надлежния ред. Съдът кредитира изцяло показанията на св. К. и на св. Г. като обективни, последователни и непротиворечащи на останалите доказателства приобщени по надлежния ред.

Показанията на двамата полицейски служители кореспондират с приобщените по надлежния ред писмени доказателства, както и на показанията на св. Д., който макар да е участник в ПТП, е изложил правдиво и обективно своите 2 възприятия, които кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира изцяло.

В подкрепа на обвинителната теза се явяват и показанията на свидетеля – очевидец Н. С. Д., които са изложени последователно и непротиворечиво, което дава повод на съда да ги кредитира изцяло като правдиви и обективни.

Не на последно място, описаната по-горе фактическа обстановка се подкрепя и от приобщената по надлежния ред СТЕ на записа, изпратен като доказателство по делото, от РЦ 112.

При така установената фактическа обстановка, подкрепена от всички приобщени и събрани в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и в присъствие на един свидетел, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е подписал акта, който му е бил връчен по надлежния ред.

Настоящият съдебен състав приема, че обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, не прави същия незаконосъобразен само на това основание и това е така, тъй като това по никакъв начин не ограничава правото на защита на нарушителя, нито пък препятства съда да разбере, за какво нарушение е наказан същия, включително и за всички обективни и субективни признаци на нарушението.

Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В настоящия случай правата на наказаното лице не са били нарушени, доколкото същият е имал възможност да изложи възраженията си по АУАН своевременно, възползвал се е от правото си на отказ да подпише акта, след което е получил копие от същия по надлежния ред и в срока по чл. 44 от ЗАНН е депозирал своите писмени възражения. Не на последно място е реализирал в пълна степен правото си на защита, депозирайки жалбата срещу НП, инициирала настоящото производство. Освен това следва да се има предвид, че Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез 3 надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Следва да се отбележи също, че преди да състави АУАН актосъставителят е изяснил фактическата обстановка на извършеното пътнотранспортно произшествие, снемайки устни обяснения от жалбоподателя по настоящото дело и от свидетеля Д., изготвяйки Протокол за ПТП, който се явява и официален документ, удостоверяващ механизма, участниците и причинените щети по двата автомобила в резултат на настъпилото ПТП.

Ето защо съдът намира, че констатираното нарушение не е от категорията на съществените процесуални нарушения, водещи до отмяна на проверявания акт.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и съответна Заповед на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

В АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Видно от събраните по делото доказателства – гласни и писмени, жалбоподателят Г. безспорно е участник в ПТП и не е изпълнил задължението си да спре и да установи какви са последиците от него, а е напуснал мястото на ПТП. В подкрепа на този правен извод се явяват показанията на св. Д. и на св. Д., които са логично подредени и вътрешно безпротиворечиви, както и в унисон с показанията на свидетелите К. и Г.. В този смисъл съдът приема, че макар Д. да е участник в ПТП, то показанията му, доколкото кореспондират с останалия доказателствен материал, са обективни и правдиви и като такива съдът ги кредитира изцяло. Отделно от това самият жалбоподател чрез процесуалния си представител в жалбата и по съществото на делото не отрича описаните в АУАН и НП обстоятелства.

Ето защо съдът приема, че в хода на производството се установява по безспорен и категоричен начин, че Г. е извършил вменено му нарушение и 4 п р а в и л н о актосъставителят и административно-наказващият орган са приложили материалния закон, като са квалифицирали допуснатото от жалбоподателя нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Относно наложеното наказание:

Разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: 5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие;”

Административно-наказващият орган е определил размера на глобата на максимума от законоустановения размер, а именно 200 лв. и към средния размер за наказанието лишаване от право да управлява МПС - два месеца, без обаче да посочи аргументи по какви причини е определил тези размери на двата вида наказания. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, нещо повече - не са посочени какви са те конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно ли е определен размерът на наказанието глоба.

Съдът намира, че щом наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства налагат определянето на наказанията в размер, по-висок от предвидения в нормата минимум, то наказанията не съответстват на целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Ето защо съдът намира, че следва да измени обжалваното НП в частта на наложените наказания за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 НК, като намали размера на наложената глоба, като постанови такава в размер на минимума, предвиден в закона, а именно – 50 лева, както и да намали до минимума размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС на един месец.

Конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения, свързани с опазване сигурността на обществения ред чрез спазване правилата за движение по пътищата и стриктно изпълнение указанията на контролните органи в тази насока.