Решение № 260001 от 06.01.2023, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 06.01.2023г. Гр. ...

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав

На 14 ноември 2022 г.

В публично заседание в следния състав:

Председател: ТАНЯ ИЛКОВА

Секретар: АНАСТАСИЯ

БАЛАБАНОВА

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА гр. дело № 4630, по описа за 2019 година.

Искът е за делба на съсобствен недвижим имот и е с правно основание чл.34 от ЗС, във вр. с чл.341 и сл. от ГПК, като производството е във фаза след допускане на делбата.

С влязло в законна сила Решение № 260406/08.12.2020 г., постановено по настоящото дело, между съделителите С.Г.К. и СНАЖАНА И.К.,е допуснат до съдебна делба недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 1/07.01.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр...., п.к.6000, ул.... № 27-а, етаж 5, апартамент 17, при квоти: за С.К. 29 000/36 000 ид.ч., за С.К. – 7 000/36000 ид.ч.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в производството следните претенции:

- от ищеца С.К. против ответницата С.К. претенция с правно осн. чл. 349, ал.1 от ГПК за възлагане в негов дял на допуснатия до делба недвижим имот;

- от ответницата С.К. против ищеца С.К. претенция с правно осн. чл. 349, ал.1 от ГПК, за възлагане в неин дял на допуснатия до делба недвижим имот;

- от ищеца С.К. против ответницата С.К. претенция с правно осн. чл. 31, ал.2 от ЗС за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на частта му от процесния апартамент, в размер на пазарния наем, за периода от 08.10.2019г. до 20.06.2022г., а именно: по 250 лева месечно, или общо сумата, в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2022г. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на сумите. На осн. чл. 214 от ГПК размерът на претенцията е увеличен на общата сума от 5 800 лв., или по 290 лв., месечно.

В условие на евентуалност, в случай, че ответницата е допуснала трети лица да живеят безвъзмездно в делбения имот, ищецът С.К. предявява против ответницата С.К. претенция за обезщетение за лишаване от ползване за частта му от процесния имот за периода 15.08.2017г.-

20.06.2022г., в размер на 250 лева месечно, или общо за периода 11500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2022г. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на сумите. На осн. чл. 214 от ГПК, размерът на претенцията е увеличен на общата сума 13 340 лева, или по 290 лева месечно;

- от ищеца С.К. против ответницата С.К. претенция с правно осн. чл. 30, ал.3 от ЗС за сумата от 1952 лева, представляваща припадащата се част от дължимия на ищеца наем за имота, който наем е получен от ответницата за периода 15.08.2017г. - 01.03.2020г., по 64 лева месечно, или общо сумата в размер на 1 952 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2022г. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на сумите;

- от ищеца С.К. против ответницата С.К. претенция за сумата от 5 673 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи - разликата от договорения наем и действителния пазарен наем за частта на ищеца от делбения имот, за периода

15.08.2017г.-01.03.2020г., а именно по 186 лева месечно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2022г. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на сумите. На осн. чл. 214 от ГПК, размерът на претенцията е увеличен на общата сума 6 780 лева, или по 226 лева, месечно.

Всеки от ответниците по приетите претенции оспорва основателността на същите.

По делото е назначена съдебно – техническа експертиза с вещо лице инж. Н.П., чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно изпълнено. Видно от същото, допуснатият до делба недвижим имот - апартамент 17, с идентификатор ***, находящ се в гр...., ул."..." № 27а, ет.5, е неподеляем. Средната пазарна стойност на имота вещото лице е оценило на 113 160 лв.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното, от фактическа и правна страна:

Основен принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи дял в натура.

Съгласно разпоредбите на закона, делбата може да се извърши, чрез няколко способа: ако имотът е неподеляем, поради което и принципът за получаване на реален дял, не може да бъде спазен - чрез изнасяне на публична продан (чл. 348 от ГПК), или при наличието на определени предпоставки, възлагането му на един от съделителите и парично или натурално уравняване на дяловете - чл. 349 от ГПК; ако имотът е поделим и правата на страните в съсобствеността позволяват това, съдът съставя и обявява окончателен разделителен протокол, като призовава страните за теглене на жребий - чл. 350 и чл. 352 от ГПК; ако съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите - чл. 353 от ГПК.

За да се извърши преценка за това, кой от предвидените в ГПК способи да бъде използван при извършване на процесната делба, съдът трябва да прецени всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатите до делба имоти, включително тяхната стойност, вид, както и размера на дяловете, броя на съделителите, правопораждащия съсобствеността факт и т.н.

Имотът би бил поделим, тогава, когато, при спазване на всички законови изисквания, позволява всеки от съделителите да получи реален дял, според правата си в съсобствеността. Безспорно по делото се установява, че процесният делбен имот е неподеляем.

От същия не могат да се обособят дялове, които да съответстват на броя на страните и да отговарят на техните права. Никой от съделителите не може да получи реален дял, според правата си в съсобствеността. Не е възможно и приложение на способа на чл. 353 от ГПК за разпределение на имотите. Този способ може да намери приложение, когато делбената маса включва имоти, равни или повече на брой от броя на съделителите и поради това, всеки един от съсобствениците може да получи реален дял, а настоящият случай не е такъв. При това положение единствено приложимият способ за прекратяване на съсобствеността е изнасяне имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. Изключения от този способ за извършване на делба са въведени с нормите на чл. 349, ал.

1 и ал. 2 ГПК

- при наличие на предпоставките, визирани в хипотезите на същите правни норми, съдът следва да извърши делбата чрез възлагане на неподеляемия имот на правоимащия съделител, а не да го изнася на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.

По предявените от всяка от страните претенции с правно осн. чл. 349, ал.1 от ГПК - за възлагане в дял на имота:

Съгласно нормата на чл. 349, ал.1 от ГПК, когато неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност /СИО/, прекратена с развод, бившият съпруг, на когото е представено упражняването на родителските права над родените от брака деца, и няма собствено жилище, съдът, по негово искане може да го постави в негов дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

Нормата визира редица предпоставки, които следва да са налице в кумулативна даденост, което да обоснове основателност на искането за възлагане.

От събраните по делото доказателства се установява, че допуснатия до делба имот е неподеляемо жилище, представляващо бивша съпружеска имуществена общност, трансформирана в обикновена съсобственост при прекратяване на брака между страните с влязло в сила Решение от 29.01.2016г., постановено по гр.д. № 6403/2015г., по описа на СтРС. Видно от бракоразводното решение, след прекратяването на брака, упражняването на родителските права по отношение на детето Г.К., е било предоставено на майката С.К..

Към момента на постановяване на решението детето е било непълнолетно, като на 16.09.2016г. е навършило пълнолетие.

За да се приеме, че приложима се явява разп. на чл. 349, ал.1 от ГПК е нужно претендиращият съделител да упражнява родителските права по отношение на родени от брака деца фактически, при това непълнолетието на родените от брака деца като материално - правна предпоставка да е налице към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция /т. 5 от ТР № 1/2004 г. на ВКС/. Към момента на заявяване на настоящата претенция, роденото от брака дете е навършило пълнолетие, поради което възможността по чл. 349, ал.1 от ГПК за възлагане на процесния апартамент е неприложима. Единственото изключение, което позволява прилагането на същата разпоредба е навършилите пълнолетие деца да са поставени под запрещение, какъвто не е настоящия случай.

С оглед на това, съдът намира, че при липсата на една от кумулативните предпоставки на посочената разпоредба, не се явява за необходимо обсъждането на наличието на останалите. Исканията на всеки от съделителите – С.К. и С.К., за поставяне в дял на процесния имот по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.

С оглед на изложеното, делбата на процесния имот следва да бъде реално извършена по рагламентирания в чл. 348 от ГПК способ - чрез изнасянето му на публична продан. На основание чл. 354 от ГПК, всеки от съделителите може да участва в публичната продан и да изкупи имота. Сумата, получена от проданта, следва да се разпредели между страните, според техните права в съсобствеността.

По предявената от С.К. против С.К. претенция с правно осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС, за сумата от 5 800 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на частта му от процесния апартамент, в размер на пазарния наем, за периода от 08.10.2019г. до 20.06.2022г., по 290 лева, месечно:

Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС, съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва (или при необходимост може да се ползва) от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.

Забраната да не се пречи на другите съсобственици да си служат с вещта съобразно правата им е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежавани права.

Ползващия съсобственик започва да пречи на останалите тогава, когато те са отправили искане до ползващия съсобственик да им предостави възможност да ползват вещта и ползващият не е отстъпил частта от имота, съответстваща на дела на автора на искането или не е предоставил възможност да ползват заедно вещта.

За да се уважи иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС по делото следва да се установи че ответницата е ползвала лично съсобствената вещ. Такова лично ползване е налице тогава когато един съсобственик упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин, който да препятства останалите до достъп до имота. Подобно препятстване би било налице ако само единия от съсобствениците разполага с ключ, а оттам и с достъп до имота, докато другият съсобственик е лишен от възможността за достъп, а оттам и от възможността за реално ползване, дори част от имотите да са свободни и да не се ползват от никого.

Лично ще е ползването, когато съсобственикът извлича полезни свойства на вещта съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди и потребности.

Начинът, по който извлича тези полезни свойства е без значение, възможно е да го реализира чрез свои непосредствени действия, чрез действия на член от семейството си или чрез действия на трето лице, на което безвъзмездно е предоставил тази възможност. Релевантно по повод на поведение на ползващия съсобственик е само дали с тези си действия е засегнал права на друг съсобственик, като му е попречил да ги реализира. Претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна и когато нито ответник нито член от семейството не си служат пряко с вещта, но имайки достъп до нея не предоставят такъв на друг съсобственик, като например държи ключа. (В този смисъл ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС).