Решение № 82 от 10.06.2021, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ гр.Ловеч, 10.06.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 61 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.

Делото е образувано по повод определение № 2090 от

10.02.2020 г. по адм.д. № 1496/2020 г. по описа на ВАС в производство по чл.

133, ал. 6 от АПК.

Постъпила е жалба от Д.В.Р., сътрудник охрана I степен в ОЗ „Охрана“ - Габрово, служебен адрес гр. Габрово, пл. „Възраждане“ № 1, съдебен адрес: адв. Д.С. ***, срещу Заповед № З-2683/19.12.2019 г. на Главен директор на Главна дирекция „Охрана“ към МП, с която на основание чл. 393, ал.

2 от ЗСВ, във вр. с чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т.

11, пр. първо от ЗМВР и чл. 9, ал. 3, т. 15 и ал. 5 от Правилника за устройство и дейността на Главна дирекция „Охрана“, при спазване изискванията на чл. 195 и чл. 206 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.

Оспорващият твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при нарушение на материалния закон, като отрича да е извършил соченото в заповедта дисциплинарно нарушение.

Жалбоподателят не отрича фактическата обстановка, посочена в обжалваната заповед, като намира, че от същата фактическа обстановка не следва, че той е извършил дисциплинарно нарушение на чл. 24, ал. 2, т. 4 от раздел III на Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служители на ГД „Охрана“, утвърдени със Заповед № ЛС-04-1228/14.07.2017 г. на министъра на правосъдието.

Жалбоподателят сочи, че при налагане на наказанието дисциплинарно наказващият орган неправилно е счел, че жалбоподателят е извършил нарушение, не е взел предвид обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушение, липсата на вина у жалбоподателя, както и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Дисциплинарно наказващият орган неправилно и незаконосъобразно е оценил всички доказателства. Жалбоподателят отрича да е допуснал приемането на забранени вещи и предмети, като твърди, че в Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служители на ГД „Охрана“ не е забранено да приема „багаж“ на конвоираните лица, като твърди, че е спазил разпоредбите на чл. 24, ал. 3 и ал. 5 от Правилата. Жалбоподателят сочи, че е извършил проверка на багажа /куфар/, като проверката е била в преддверието/фоайето/ в сградата на Следствен арест –Габрово, както и че проверката е извършена от него с метал-детектор, като сочи, че същият е започнал да издава звуков сигнал за наличието на метали, но „приетият куфар не бе проверен обстойно и в цялост поради това, че в Арест-Габрово не е наличен рентгенов апарат за контрол на ръчен багаж“.

Жалбоподателят сочи, че е качил куфара в конвойния автомобил, като при пристигане в Затвора Ловеч при предаване на лишения от свобода И. Д., е казал на главния надзирател на Затвора Ловеч, че осъденият Д. носи куфар, „чието съдържание е проверено, но самият куфар поради липса на техническа възможност не е поверен обстойно и в цялост, и е вероятно да съдържа забранени или опасни предмети прикрити в структурата му“. Отделно жалбоподателят сочи, че куфарът не е допускан до конвоираните лица по време на пътуването със СА. Жалбоподателят отрича както да е извършил дисциплинарно нарушение, така и да са настъпили вредни последици, като отрича да има вина. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като се представлява от адв. Д.С. от ГАК, която поддържа жалбата и представя писмена защита, като претендира и присъждане на разноски съгласно списък на разноските. В писмената защита на жалбоподателя се акцентира, че забрана на конвоя да приема такъв вид куфар, чанта или каквото и да е, когато се конвоират лишени от свобода до конкретната дата нямало, поради което допълнително багаж може да се предава на конвоя по всяко едно време.

Сочи, че когато се тръгва, както е в случая от арестните помещения, по преценка на старшия, може да се приеме допълнително багаж. До датата на процесния случай 31.10.2019 г. не са били забранени куфарите, като сочи, че „след като стана самата случка вече е конкретизирано, че такива куфари повече не се допускат по време на конвоирането.“ В заключение се поддържа жалбата и искането за присъждане на разноски, като се акцентира, че в Следствен арест – Габрово липсват технически средства за обстоен преглед на багаж.

Ответникът – Главен директор на

Главна дирекция „Охрана“ към МП, се представлява от ПП П.И., която в съдебно заседание и в писмени бележки излага аргументи, че жалбата е неоснователна, а оспорената заповед законосъобразна. В подробни аргументи процесуалният представител на ответника сочи, че фактическата обстановка, описана в обжалваната заповед, е установена от всички доказателства, вкл. от събраните от съда гласни доказателства, както и видеофайлове, като е установено безспорно и соченото в заповедта дисциплинарно нарушение. Ответникът сочи, че е от всички доказателства по делото е установено, че: на 31.10.2019 г., в сградата на Арест - Габрово, след приемането на конвоираните лица и съпътстващите ги документи и багаж, на своя отговорност младши инспектор Д.В.Р. е приел от непознати и неизвестни граждани куфар с вещи и предмети за осъденият И. С.Д., извън тези, с които последният е предаден от служителите на Арест - Габрово при РСИН-Габрово към ОСИН - Велико Търново. Ответникът сочи, че в жалбата е посочено, както и е видно от представената административна преписка, че при извършената проверка на куфара с ръчен метал-детектор, същият започва да издава звуков сигнал за наличието на метали. В жалбата Р. посочва, че „приетият куфар не бе проверен обстойно и в цялост“. От приложената преписка към писмо на ГДИН с вх. № 12884/14.11.2019 г. се установява по несъмнен начин, че в куфара са открити 13 броя мобилни телефона. Тези устройства не са сред разрешените вещи и предмети при багаж на конвоирано лице. Това по категоричен и безспорен начин доказва, че жалбоподателят е допуснал приемането на забранени вещи. Ответникът твърди, че след като не е проверен обстойно и в цялост багажа, се създават и условия за възникване на извънредни ситуации. В тази връзка са неоснователни, необосновани, както и ирелевантни твърденията в жалбата, че „багажът на конвоираните лица не е допускан до тях“. Хипотетично е възможно да има и взривни вещества, което би могло да доведе до възникване на извънредна ситуация и да се застраши живота както на конвоираните, така и на конвоиращите. Отделно в чл. 24, ал. 5 от Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служители на ГД „Охрана“ са посочени вещите и предметите, които може да съдържа багажа на конвоираното лице. В ал. 6 на същата разпоредба е изрично посочено, че е забранено в багажа да има електроника и информационни технологии.

Мобилните телефони попадат в забранените вещи и по смисъла на ал. 8 на чл. 24 от Правилата. Поради това с приемането от граждани на куфар, чието съдържание не е установено по категоричен начин относно наличието на забранени вещи и предмети, се създават условия за възникване на извънредни ситуации. Младши инспектор Д.Р. не е изпълнил служебното си задължение, посочено в чл. 24, ал.

2, т. 4 от раздел III на Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служители на ГД „Охрана“, утвърдени със Заповед № ЛC-04-1228/14.07.2017 г. на министъра на правосъдието. Отделно ответникът сочи, че при налагане на наказанието е взето е предвид и цялото поведение на държавния служител. Видно от представената кадрова справка 2920/18.09.2020г., служителят е награждаван по време на службата си в ГД „Охрана“. Взето е предвид и тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и последиците, вследствие на което е наложено наказание в минималния размер, предвиден в закона. В допълнение ответникът сочи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, като липсват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Жалбата е неоснователна.

При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.

Не се спори между страните, а и се установява от кадрова справка /на л. 22-23 от делото/, че жалбоподателят Д.В.Р., сътрудник охрана I степен в ОЗ „Охрана“-Габрово, е държавен служител.

Безспорно е между страните, а и се установява от служебна бележа на л. 21 от делото, че главен комисар Г.Х.Ж., при издаване на оспорената в настоящото производство заповед – 19.12.2019 г. е изпълнявал длъжността Главен директор на Главна дирекция „Охрана“ и следователно разполага с компетентност да налага дисциплинарно наказание от посочения вид по отношение на жалбоподателя.

Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя - жалбоподател към момента на издаване на обжалваната заповед.

Обжалваната Заповед № З-2683/19.12.2019 г. на Главен директор на Главна дирекция „Охрана“ към МП съдържа необходими фактически основания и правни основания и реквизити съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и чл.

210, ал. 1 от ЗМВР.

В обстоятелствената част на заповедта са изложени достатъчно подробни мотиви – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като допълнително следва да се отбележи, че административната преписка е достатъчно подробна. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, Постановление № 4 от 22.09.1976 г. на пленума на ВС и константната практика на съдилищата по административни дела мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от самия акт. В допълнение, освен че заповедта отговаря на всички изисквания за форма, изложените в заповедта фактически основания, освен достатъчно подробни и подкрепени от всички писмени доказателства, не се и оспорват в по-голямата си част от жалбоподателя.

Обжалваната заповед съдържа и изискуемите правни основания по специалния чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като отговаря и на останалите реквизити на чл. 59, ал. 2 от АПК, като следва да се посочи, че липсват доводи на жалбоподателя за отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

Ето защо съдът приема, че липсва отменително основание на чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

Не се установяват и съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл.

146, т. 3 от АПК, във вр. със специалния ЗМВР.

Заповедта е издадена в преклузивния срок на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.

Видно от представените в настоящото производство писмени доказателства, извършеното нарушение и самоличността на извършителя са станали известни с изготвената справка рег. №

8832/03.12.2019 г., цитирана в обжалваната заповед и находяща се на л.

19-22 от адм.д. № 10/2020 г. по описа на Административен съд - Габрово.

Изложените обстоятелства налагат извода, че дисциплинарното наказание е наложено на оспорващия в срока по чл. 195, ал. 1 във вр. с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Наред с това, в случая не е изминал и срок по-голям от една година между периода на извършване на твърдяното нарушение 31.10.2019 г. и датата на налагане на дисциплинарното наказание – 19.12.2019 година.