Решение № 171 от 14.05.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 99/2024
- Вид
- Решение № 171
- Подписан
- 14.05.2024
- В сила
- 11.06.2024
- Състав
- Никола Георгиев Маринов
Други актове по делото
- Протокол № 453 от 18.03.2024 · Никола Георгиев Маринов
Цитирани разпоредби
- чл.40, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.4, т.3 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл.20, ал.3, ал.4 и ал.5 · Закон за обществените поръчки
- чл.20, ал.3, ал.4 и ал.5 · Закон за обществените поръчки
- чл.20, ал.3, ал.4 и ал.5 · Закон за обществените поръчки
- чл.13, ал.3, т.3 · Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор
- чл.2, ал.2, т.8 · Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор
- чл.4, ал.1 · Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор
- §1, т.8 · Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 171 гр. С., 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20242230200099 по описа за 2024 година Производството е образувано по жалба на „Водоснабдяване и канализация- С.“ ООД, представлявано от управителя П. Т. против НП №1101- 729/06.12.2023г. на директора на „Агенция за държавна финансова инспекция“- гр. С., с което на основание чл.32, ал.2, вр. ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева (петстотин) лева за нарушение на чл.13, ал.3, т.3, вр. чл.2, ал.2, т.8 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУПКС).
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител, който моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован изпраща упълномощен процесуален представител, който не се явява в съдебно заседание. Изпраща писмено становище по същество на делото като счита наказателното постановление за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за 1 установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на Заповед №ФК- 10- 399/23.05.2023г. на Директора на „Агенция за държавна финансова инспекция“- гр. С., на инспектор от дирекция „Инспекционна дейност“ в АДФИ било възложено да извърши финансова проверка на дружеството „Водоснабдяване и канализация-С.“ ООД. Проверката била за законосъобразност относно спазване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки при възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги през 2021г., чрез провеждане на процедури и по реда на чл.20, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗОП, в т. ч. и сключени договори.
Проверката била извършена от финансов инспектор, св. Й. К. на основание чл.40, ал.4 от ЗАНН въз основа на официални документи, представени и изготвени при извършване на финансовата инспекция на „Водоснабдяване и канализация- С.“ ООД.
Установено било, че проверяваното дружество „Водоснабдяване и канализация- С.“ ООД е юридическо лице- дружество с ограничена отговорност с предмет на дейност- проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление на водоснабдителни, канализационни, електро и топло- енергийни системи, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „6ти септември“, №27 и като такова попада в обхвата на държавната финансова инспекция като организация по смисъла на чл.4, т.3 от Закона за държавната финансова инспекция.
Инспектираният период бил от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. като съгласно справка за отговорни лица с изх. №РД- 04- 851 от 26.05.2023г. се установило, че в този период дружеството жалбоподател се е представлявало от С.Р. Р. в качеството му на управител. В това си качество той се явявал ръководител на организацията съгласно §1, т.8 от ДР на ЗФУКПС и като такъв е носел управленска отговорност за осъществяване на финансовото управление и контрол в дружество „Водоснабдяване и канализация- С.“ ООД.
При извършената проверка проверяващата установила, че за инспектирания период от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. в дружеството „Водоснабдяване и канализация- С.“ ООД не са били разписани, въведени и утвърдени правила/процедури за осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност, които да включват най- малко политики и процедури за 2 предварителен контрол за законосъобразност. Установено било още, че на 02.04.2021г. е сключен договор с дружеството „Български пощи“ ЕАД за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инкасиране на суми в брой за ВиК услуги в обособени пунктове на територията на област С. с ресурси на изпълнителя, чрез използване на софтуер на възложителя“, с месечен размер на възнаграждение- 2 % върху събраните и преведени суми от компютърните каси. Договорът бил подписан само от тогавашния управител С.Р., в качеството му на управител на „Водоснабдяване и канализация-С.“ ООД, без преди това да бъде извършен предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължението. Така установеното било отразено от финансовия инспектор, св. Й. К. в Констативен протокол от 05.06.2023г.
Въз основа на установеното по време на проверката и на горепосочения констативен протокол, проверяващата, св. Й. К. приела за установено, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС, съгласно която управителят на „Водоснабдяване и канализация- С.“ ООД е бил длъжен да приложи контролни дейности за обезпечаване на разумна увереност за постигането на целите на организацията като контролните дейности трябва да включват политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност.
Свидетелката Й. К. приела, че дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбите на чл.13, ал.3, т.3, вр. чл.2, ал.2, т.8 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. За това нарушение съставила акт за установяване на административно нарушение на дружеството на основание чл.40, ал.4 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие Директорът на „Агенция за държавна финансова инспекция“- гр. С. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и на основание чл.32, ал.2, във връзка с чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавна финансова инспекция му наложил наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е 3 неоснователна.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел Й. К., тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение актосъставителят е описал правилно нарушението на чл.13, ал.3, т.3, вр. чл.2, ал.2, т.8 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.
Няма спор, че дружеството жалбоподател „Водоснабдяване и канализация- С.“ ООД има качеството на организация от публичния сектор по смисъла на чл.2, ал.2, т.8 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, доколкото същото представлява търговско дружество, с над 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала. Съгласно установеното от приложената по делото справка с изх. №РД- 04- 851 от 26.05.2023г. управител в посочения период е бил С.Р., който съгласно §1, т.8 от ДР на ЗФУКПС е имал качеството на ръководител на организацията и като такъв носи управленска отговорност за осъществяване на финансовото управление и контрол в цитираното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗФУКПС, ръководителите на организациите по чл.2 от същия закон отговарят за определяне на целите на организациите, идентифициране на рисковете за постигането им и за въвеждане на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на този закон. Съгласно чл.13, ал.1 от ЗФУКПС ръководителите на организациите по чл.2 от същия закон осигуряват контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, контролните дейности се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите.
Те могат да са превантивни, разкриващи или коригиращи като трябва да включват най- малко политики и процедури за предварителен контрол за 4 законосъобразност и същите са изброени в чл.13, ал.3, т.1- 8 като в т.3 е посочено като такива и „политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност“.
От събраните по делото доказателства, а именно Констативен протокол от 05.06.2023г. и показанията на актосъставителката, св. Й. К., се установява по несъмнен начин, че за инспектирания период от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. в дружеството не са били разписани, въведени и утвърдени правила/процедури с разписани контролни дейности, относно предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за поемане на задължение и извършване на разход, съгласно изискванията на чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС. Безспорно се установи, че на 02.04.2021г. е бил сключен договор с „Български пощи“ ЕАД, който бил подписан само от С.Р. Р. в качеството му на управител на „Водоснабдяване и канализация- С.“ ООД, без преди това да бъде извършен предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължението.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че наказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на дружеството жалбоподател, доколкото чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС въвежда задължението за прилагане на контролни дейности за обезпечаване на разумна увереност за постигането на целите на организацията като контролните дейности в настоящия случай трябва да включват най- малко политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност. Това неизпълнение на посоченото задължение се е проявило и при сключването на горепосочения договор между „Водоснабдяване и канализация- С.“ ООД и „Български пощи“ ЕАД, тъй като доколкото дружеството жалбоподател представлява организация от публичния сектор по смисъла на чл.2, ал.2, т.8 от ЗФУКПС същото е задължено да прилага контролна дейност, включваща извършването на предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължението.
Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на дружеството жалбоподател за наличие на противоречие в изложеното в наказателното постановление относно това дали отговорността се ангажира на С.Р., в качеството му на управител или на санкционираното дружество, както и това, че разпоредбата на чл.32, ал.2 от 5
ЗДФИ е приложена относно дружеството, без посочването на относими факти за това в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. Видно от обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, нарушението е описано точно, ясно и конкретно и като нарушител е посочено търговското дружество „Водоснабдяване и канализация- С.“ ООД, представлявано от лицето С.Р. Р., в качеството му на управител.
Относно приложението на чл.32, ал.2 от Закона за държавната финансова инспекция съдът намира, че правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството като е посочил, че му налага „Имуществена санкция“ на основание чл.32, ал.2, вр. ал.1, т.1 от същия закон.
В случаите на ал.1, т.1 на организациите и лицата по чл.4, т.2- 6 се налага и имуществена санкция, чийто размер към датата на извършване на нарушението е бил от 500 до 2000 лева. Следователно жалбоподателят попада в обхвата на цитираната разпоредба и носи административнонаказателна отговорност, доколкото същото е търговско дружество с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала по смисъла на чл.4, т.3 от Закона за държавната финансова инспекция.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на наказателното постановление. Правилно е определена санкцията на дружеството нарушител в минимален размер. Ето защо съдът счита наказателното постановление за законосъобразно и като такова следва да го потвърди.
С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразено с фактическата и правна сложност. Ето защо дружеството жалбоподател „Водоснабдяване и канализация- С.“ ООД следва да се осъди да заплати на „Агенция за държавна финансова инспекция“- гр. С. сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Разпечатката съдържа 33 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0e30fcc-4543-44c6-83f1-4043de80c643