Присъда № 212 от 02.11.2022, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 212

ОТ 02.11.2022 г. ПО НЧХД № 4933/2021 г.

НА ПЛОВДИВДСКИ РАЙОНЕН СЪД,

НО, ІІI СЪСТАВ

С частна тъжба и уточнения, И. Н. И. ЕГН ********** ** е повдигнал обвинение спрямо Н.С.П., ЕГН ********** **, за това че в периода 23.01.2021 г. до 20.08.2021 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление в качеството си на родител не изпълнила и е осуетила изпълнението на съдебно решение относно режима на лични контакти с дете, както следва:

На 23.01.2021 г. в гр. Пловдив, не е изпълнила режим на лични контакти, като е отказала на **та среща с детето

На 24.01.2021 г. в гр. Пловдив не е изпълнила режим на лични контакти, като е отказала на **та среща с детето

На 02.04.2021 г. в гр. Пловдив, осуетила изпълнението на съдебно решение относно режима на лични контакти с дете, като заминавала, за да не се срещат **та и детето

На 14.05.2021 г. в гр. Пловдив, не изпълнила съдебно решение относно режима на лични контакти с дете, като отказала да компенсира неизпълнението от предходни дни.

На 21.05.2021 г. в гр. Пловдив, осуетила изпълнението на съдебно решение относно режима на лични контакти с дете, като си взела детето от Общинска служба Закрила на детето

На 20.08.2021 г. не изпълнила съдебно решение относно режима на лични контакти с дете– престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. с чл. 26 от НК.

След неколкократно оставяне без движение, съдът е приел тъжбата като допустима и е разгледал делото по същество. В съдебно заседание съдът е установил че в празпореждането за насрочване е допуснал опущение и е чел нарочно определение, с което и последното деяние е включено в частното обвинение.

В съдебно заседание подсъдимата не се признава за виновна, дава обяснения по случая като признава, че срещи в посочените дни не е имало и дава обяснения за причините.

Тъжителят счита престъплението за доказано от обективна и субективна страна, както и че деянието изпълва всички съставомерни признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение. Пространно се развиват доводи за негативното влияние на действията на подсъдимата върху отношенията между ** и син и по-конкретно психиката на детето.

Защитата пледира за оправдателна присъда със следните аргументи: на първо място се изтъква че не може да има престъпление по посочената квалификация, ако няма изпълнително производство образувано, на следващо място се посочва че за всяко деяния подсъдимата е имала основателна причина да не изпълни съдебното решение.

Подсъдимата в правото си на лична защита поддържа становището на защитника си. С последната си дума иска оправдателна присъда. Обещава, че ще спазва режима на лични контакти.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

1

Подсъдимата Н.С.П., с ЕГН: **********, е родена на ****, живуща **, б., б. гр., с висше образование, разведена, работеща, неосъждана.

Същата живеела на семейни начала с частния тъжител И.И.. На 03.06.2010 г. се родило общото им дете, но отношенията им бързо се влошили. Тъжителят станал агресивен, упражнявал физически, психически, емоционален и сексуален тормоз над подсъдимата като на 25.10.2010 г. била извадена първата заповед за защита от домашно насилие срещу частния тъжител И.. През това време същата била настанена в кризисен център. На 28.04.2011 тя подала молба за прекратяване на делото. През 2014 г. било заведено гражданско дело № 6316/2014 г. по описа на ПРС за определяне на Н.П. като титуляр на родителските права, ограничен режим на лични контакти с **та и издръжка.

На 20.06.2016 г. била постигната спогодба за определяне на режим на лични контакти между детето Н. И. И. и ** му И. Н. И. -частния тъжител: Всяка първа и трета седмица от месеца, считано от 15 ч в петък до 17 часа на същия ден в присъствието на социален работник до 20.07.2017 г. От 20.07.2017 г. до навършване на 12 годишна възраст на детето – всяка втора и четвърта седмица от месеца за дните събота и неделя от 10 до 17 часа без приспИ.е в присъствието на майката и двадесет дни през лятото без преспИ.е. След навършване на дванадесет години: всяка втора и четвърта седмица от месеца, считано от 10 ч. в съботния до 18 ч. в неделния ден, с преспИ.е в дома на **та и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката, през четните години от 28ми декември до 2ри януари, през нечетните от 23ти до 28ми декември. Съдът е осъдил И. да заплаща издръжка на малолетното си дете, чрез неговата майка в размер на 120 лв. месечно.

На 15.12.2017 г. била издадена заповед за незабавна защита № 240 по гр.д. № 19812/2017 г. до постановяване на съдебен акт приключващ производството. На 12.11.2018 г. ПРС е издал Заповед за защита от домашно насилие като задължил частния тъжител да се въздържа от актове на домашно насилие и да не доближава подсъдимата за 1 година, а общото им дете за три месеца, като е посочено че заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

Частният тъжител обжалвал посочената заповед и решението по делото не влязло в сила като производството останало висящо. Подсъдимата също обжалвала решението именно в частта за срока на заповедта касаеща малолетното дете Н. И..

На 02.01.2020 г. по гр.д. № 5121/2017 г. по описа на ПРС било постановено решение на първа инстанция, с което бил изменен режима на лични контакти както следва всяка първа и трета седмица от месеца в петък от 15 до 17 часа ако детето е първа смяна и от 10 до 12 ч ако детето е втора смяна на училище в ОДЗ Пловдив в присъствие на социален работник.

На 23.01.2021 г. и на 24.01.2021 г. в гр. Пловдив, следвало да се осъществи среща между И.И. и малолетния Н. И. в дома на Н.П. но такава не се осъществила. Н.П. била убедена, че срещу него има ограничителна заповед по която делото е висящо и същата нямало да предаде детето с вътрешната убеденост, че докато не е постановен краен съдебен акт делото е висящо.

На 02.02.2021 г. от Пловдивски Районен съд е постановено предварително изпълнение на решението за изменение на режима на лични контакти.

На 02.03.2021 г. Пловдивски окръжен съд потвърдил решението на Пловдивски районен съд по гр.д. № № 19812/2017 г. по описа на ПРС като оставил в сила постановената заповед по ЗЗДН, чийто срок на действие бил изтекъл.

На 29.06.2021 г. Пловдивски окръжен съд потвърдил определението за предварително изпълнение на решението за изменение на режима на лични контакти.

На 02.04.2021 г. в гр. Пловдив което се пада първа седмица ден петък Н.П. била служебно ангажирана с провеждане на изборите и на 01.04.2021 г. се обадила в Отдел 2

Закрила на детето и съобщила на свид. К., че няма да доведе Н. И. за среща на 02.04.2021 г. като изтъкнала тази причина. Посоченото от подсъдимата в телефонния разговор било обективирано в протокол съставен от свид. К..

14.05.2021 г. бил втория петък на месец май 2021 г. и Н.П. нямала задължението съгласно постановен съдебен акт да води детето и да осъществява среща между частния тъжител И. и ** им Н. И.. Тъжителят И. изявил желание за среща и свид. Кузев позвънил на Н.П. с цел да се осъществи компенсаторна среща между **та и детето, но подсъдимата отказала.

На 21.05.2021 г., което се падало третия петък на месец май, подсъдимата довела за среща детето Н. И. в ОДЗ Пловдив, където да се осъществи среща между **та – И.И. и ** му. Там били свид. Н. И. (** на частния тъжител) и свид. Н. Д..

Осъществила се среща между детето и **та, на която детето било притеснено и резервирано, но общувало с ** си. Около 15 минути след началото на срещата пристигнали служители на 04РУП при ОД на МВР Пловдив, които поканили тъжителя на среща в районното управление. Същият се възпротивил, възникнал конфликт.

Социалните работници прибрали детето. **та на ЧТ Н. И. също се разстроил и срещата не продължила още дълго. Социалните работници освободили подсъдимата и детето, които си тръгнали. Когато се върнал от 04 РУП в ОДЗ, частният тъжител не намерил никого.

На 19.08.2021 г. свид. Т. -майка на подсъдимия и съпругът й решили да посрещнат от работа подс. П., взели със себе си и малолетния Н.. След като се срещнали с дъщеря си били пресрещнати от частния тъжител И., който сграбчил детето и започнал да крещи, че ако не тръгне с него щял да се **, конфликтът прераснал във физическа саморазправа, като в центъра стояло детето. Дори след намесата на полицията конфликтът не бил преустановен.

На 20.08.2021 г. **та поискал отново да се види със сина си, вече в защитената среда на КУСД, но тъй като детето било изключително стресирано, уплашено и със сериозна реакция на изживения стрес (видно от направено последващо изследване на 30.08.2021 г.) майката не пожелала да го заведе на среща с **та.

На 23.08.2021 г. била издадена заповед за незабавна защита № 120 по повод инцидента, случил се на 19.08.2021 г. с начална дата 23.08.2021 г. до издаване на заповед за защита по чл. 15 от ЗЗДН, с която било постановено частния тъжител да не доближава подсъдимата и детето.

На 23.09.2021 г. била издадена заповед за незабавна защита в полза на частния тъжител И., с която било постановено подсъдимата да не упражнява насилие върху него и сина им Н. И..

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно обясненията на подс. Н.П. и показанията на свидетелите М.Т., Н. И. – ** на ЧТ, М. К., свид. Н. Д., както и писмените доказателства –акт за раждане на Н. И., който установява родителска връзка между подсъдимата и детето и между частния тъжител и детето, Решение № 23/02.01.2020 г., по бр.д. № 5121/2017 по описа на РС Пловдив (л. 35-48), от което се установява не само определения режим на лични контакти, но и динамиката на отношенията в семейството, както и отношението на детето спрямо **та, което кореспондира и с другите гласни писмени доказателства; определение № 260853/02.02.2021 г. (л. 49), с което е определено предварително изпълнение на горепосоченото съдебно решение, определение № 421/29.06.2021 г. на ОС Пловдив (л. 50-53), с което е потвърдено предварителното изпълнение на посоченото съдебно решение и са потвърдени изводите за поведение на **та застрашаващо психическото здраве на детето, съдебен 3 протокол/ спогодба от 20.06.2016 г. по гр.д. № 6316/2014 г. по описа на ПРС ( л. 53-62) от което се установява режима на лични контакти до 02.02.2021 г., заповед за незабавна защита № 240/15.12.2017 г. по гр.д. № 19812/2017 г. по описа на ПРС, с която на И.И. е забранено да доближава подсъдимата и детето Н. И. до постановяване на съдебен акт приключващ производството, Заповед за защита от домашно насилие 12.11.2018 г. по гр.д. № 19812/2017 г. по описа на РС Пловдив (л. 64), с която на И. е забранено да доближава подсъдимата и детето за срок от една година; съдебно удостоверение (л.65) за обжалване на решението въз основа, на което е издадена горепосочената заповед, в което изрично е посочено, че решението не е последно, тъй като може да има различно произнасяне на въззивната инстанция; решение № 260302/02.03.2021 г., по гр. д. № 2246/2020 г. описа на ОС Пловдив (л. 66-72), с което е потвърдено решението въз основа, на което е издадена горепосочената заповед от 12.11.2018 г., психологическо становище на терапевтичен център „Слънчице“ (л. 73-84) на Н. И. на 11 г. от 17.09.2021 г., от който се установява високи нива на тревожност на детето спрямо **та, нежелание последният да присъства в живота му и резултати от психологически тестове в този смисъл; заповед за незабавна защита № 120/23.08.2021 г. по гр.д. № 113656/2021 по описа на РС Пловдив (л. 85), с която на частния тъжител е забранено да доближава Н.П. и малолетния Н. И.; съдебномедицинско удостоверение № 993/2021 г. на подсъдимата (л.86), имейл до ОДЗ Пловдив от подсъдимата (л. 87), лист за амбулаторен преглед № 12984 от 20.08.2021 г. (л. 88) на Н. И. И., от където се установява диагноза „остра стресова реакция“ от инцидент на 19.08.2021 г., амбулаторен лист № 621/30.08.2021 г. (л. 90) в която е поставена диагноза на Н. И. – реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията, обвинителен акт по сл.д.

178/2019 г. по описа на ОСлО при ОП Пловдив (л.100-103) от който се установява висящо наказателно производство срещу частния тъжител за нарушаване на заповед за незабавна защита издадена в полза на подсъдимата Н. И. и свид. Т.; постановление за отказ за образуване на ДП от 12.04.2017 г. (л. 105), от 17.02.2014 г. (л.107) и от 26.11.2014 г. (л.114), от които се установява, че РП Пловдив отказва да инициира наказателно преследване срещу Н.П. за престъпление по чл.182 от НК; справка за висящи наказателни производства срещу частния тъжител; постановление за спиране на наказателно производство срещу подсъдимата за извършено престъпление по чл.