Акт № 3668 от 27.08.2014, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 66

Номер

66

Година

03.11.2010 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.30

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Славея Топалова

Прокурор:

Дафин Каменов като разгледа докладваното от

Йорданка Георгиева Янкова

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20105100600232 по описа за

2010 година и за да се произнесе, взе предвид:

С присъда № 66/11.06.2010 г., постановена по НОХД № 47/2010 г., по описа на Кърджалийския районен съд, подсъдимият В. Н. М. от Г.К., с ЕГН *, е признат за виновен в това, че на 30.06.2009 г. в Г.К., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място с велосипеда си блъскал и удрял по тялото А. Д. К. от Г.К., с ЕГН *, опитал се да попречи на Ж. Х. Ж. – полицейски служител при РУ на МВР – Г.К., да постави белезници на С. Ю. К. и да я задържи в полицейски патрулен автомобил – престъпление по чл.325, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, във вр. с чл.2, ал.2 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лв., и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.325, ал.2 от НК за това, че деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задълженията по опазване на обществения ред и по своето съдържание се отличава с дързост, както и по чл.20, ал.2 от НК, че е извършено в съучастие като извършител със С. Ю. К..

Със същата присъда подсъдимата С. Ю. К. от Г.К., с ЕГН * е призната за невиновна в това, че на 30.06.2009 г. в Г.К., като непълнолетна, но в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с В. Н. М. от Г.К., извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задълженията по опазване на обществения ред и по своето съдържание се отличава с дързост – на публично място обиждала А. Д. К. от Г.К., с ЕГН *, обиждала и бутала Ж. Х. Ж. и С. Х. М. - п. с. при РУ на МВР – Г.К., поради което и на основание чл.304 от НПК, във вр. с чл.9, ал.2 от НК, я е оправдал по предявеното й обвинение по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

Подсъдимият В. М. е осъден да заплати по сметка на РС – К. направените по делото разноски в размер на 175 лв.

Настоящото производство е образувано по повод въззивен П. на прокурор при Р. П. – К. против така постановената присъда от Кърджалийския районен съд. В протеста се твърди, че първоинстанционната присъда била неправилна и необоснована. В допълнителни мотиви към протеста се твърди, че при проведеното наказателно производство били събрани достатъчно доказателства, че двамата подсъдими са извършили престъпленията, за които са предадени на съд. Неоснователно относно подс.М., съдът бил отхвърлил наличието на квалифициращи обстоятелства по ал.2 на чл.325 от НК, както и че е извършил деянието в съучастие като извършител с подс.К., тъй като не били установени действия, извършени заедно от двамата подсъдими и отсъствал общ умисъл между тях спрямо резултата. Тези изводи не кореспондирали със събраните доказателства, които установявали описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, възприета и в мотивите на съда. Съучастието на двамата подсъдими в извършването на престъплението се доказвало от събраните свидетелски показания на всички свидетели с изключение на св.В. и С., които очевидно не могли да възприемат точно събитията, тъй като се намирали на значително разстояние от патрулния автомобил. Неясни, а и неправилни били изложените от съда съображения за прилагането на чл.9, ал.2 от НК по отношение на подс.К.. С протеста се предлага въззивният съд да отмени присъда от 11.06.2010 г., постановена по НОХД №47/2010 г. по описа на РС-К. и да постанови нова присъда, с която да осъди двамата подсъдими по първоначално повдигнатите им обвинения.

В съдебно заседание представителят на О. П., Г.К., поддържа протеста. Алтернативно моли, ако се приеме, че съпротивата срещу орган на власт и изключителната дързост не са доказани, двамата подсъдими да се признаят за виновни по ал.1 на чл.325, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Ответника по протеста – подс.В. М. не се явява. С писмено подадена молба заявява, че желае първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Ответника по протеста - подс.С. К. не се явява, но чрез пълномощника си – А.Балзянков, счита протеста за неоснователен и моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда по отношение на С. К., като правилна, обоснована и законосъобразна.

На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на протестираната присъда, по повод и във връзка с подадения П., въззивния съд приема за установено следното:

Протеста е депозиран в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Първоинстанционния съд е положил необходимите усилия за изясняване на всички обстоятелства по предявените на подсъдимите обвинения и събирането на поисканите от страните доказателства. На въззивното следствие не са искани и събирани доказателства. Въз основа на събраните такива на проведеното първоинстанционно съдебно следствие се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. Н. М. е роден на **.**.**** г. в Г.К., живущ в същия град, с българско и турско гражданство, със средно образование, студент, неженен, неосъждан, с добри характеристични данни.

Подсъдимата С. Ю. К. е родена на **.**.**** г. в Г.К., живее в същия град, българска гражданка, с основно образование, неосъждана, с много добри характеристични данни.

На 30.06.2009г., около 19.00 часа подсъдимите В. Н. М. и С. Ю. К. се разхождали в парк „Простор" в Г.К.. М. бил с велосипед, а К. водела кучето си. Те отишли до чешмата в близост до детската железница, където подс.С. К. оставила кучето си да пие вода от чучура. На пейка в близост до чешмата се намирали свидетелите Р. И. Р., А. Д. К., Ж. К. Т. и още един техен познат. Неприятно впечатление на последните им направило това, че младежите позволяват на кучето да пие вода от чучура, от където пият хора, поради което направили забележка на подсъдимите. Последните не обърнали внимание на свидетелите и отминали. По-късно двамата подсъдими се върнали до чешмата и кучето отново започнало да пие вода от чучура. Свидетелят А. К. отправил отново забележка на подс.М. и К. по отношение на начина, по който кучето пиело вода. Тогава подс.В. М. се приближил към св.А. К., който седял на пейката и вдигайки предницата на велосипеда започнал да го блъска в гърдите. За да се защити, св.А. К. извадил джобно ножче и го насочил към подсъдимия, станал от пейката и направил няколко крачки към М., при което последният се отдръпнал, оставяйки колелото на земята. След като подс.М. се отдалечил, св.К. седнал на пейката при компанията си и прибрал ножчето си. Тогава подсъдимите М. и К. отново се приближили към св.К., като първият взел колелото си и отново заплашително вдигнал предницата на велосипеда си към възрастния човек. По това време в парка се намирал свидетеля Г. В. Г.- полицейски служител в ОД на МВР- К., който отдалече видял случилото се, поради което веднага отишъл при тях. Същият се легитимирал със служебната си карта като казал на подс.М. да преустанови действията си, като подсъдимите започнали да недоволстват за това, че Г. защитавал възрастния човек, който нарекли "дъртак". Св.Г. успял да отдалечи подсъдимите от възрастния мъж и им поискал личните карти. Подс.М. представил турски документ за самоличност, а подс.К. отказала с думите „...какво като си ченге, няма да ти дам нищо, арестувай дъртия". Тогава подс.М. се опитал да вземе документа си от ръката на Г., но не успял. Св.Г. веднага сигнализирал за случая в РУ на МВР- К. и за изясняването му на место пристигнали свидетелите Ж. Х. Ж. и С. Х. М.- полицейски служители при РУ на МВР- К.. Григоров им обяснил най-общо ситуацията. Св.Ж. Х. Ж. попитал А. К. вадил ли е нож при конфликта, при което К. обяснил, че извадил ножа си, защото се изплашил и го предал доброволно на полицая. Св.Ж. отвел К. до патрулния автомобил, за да снеме самоличността му и да даде обяснения за конфликта. Полицаите запитали св.К. какво се е случило, като в момента, в който той започнал да излага своята версия за случилото се, подс.С. К. се намесила като извикала, че той лъже. Полицай С. М. й указал да изчака и че и тя ще бъде изслушана. Подс. К. продължила да повтаря на висок тон, че той лъже, при което й било отправено предупреждение, че ако не престане да прекъсва разказа на св.К. ще й бъдат поставени белезници и ще бъде задържана в полицейското управление. Подс.К. не изпълнила полицейските разпореждания, поради което св.Ж. хванал подсъдимата за ръцете и се опитал да й постави белезници, при което тя се дърпала. Полицаят предупредил К. да не се съпротивлява, за да не се самонарани, но въпреки това докато св.Ж. й поставял белезници тя викала и се дърпала. По това време св.С. М., който стоял до подс.В. М. му разпоредил да седне на близката пейката, като го предупредил, че при неизпълнение на полицейските разпореждания ще бъде задържан. Подс.М. седнал на пейката. Когато Ж. въвел подс.С. К. на задната седалка в патрулния автомобил, подс.М. станал от пейката и отворил една от задните врати на автомобила, като се опитал да изкара подсъдимата. П. М. веднага го спрял и му поставил белезници.

П. с. потърсили съдействие от свои колеги, като дошлите на място с. на МВР отвели всички участници в конфликта в полицейското управление.

От извършената съдебно- психиатрично- психологична експертиза се установява, че към момента на извършване на деянието- 30.06.2009г. непълнолетната към тази дата С. Ю. К. е разбирала свойството и значението на извършеното, могла е да ръководи постъпките си и може да участва в наказателно производство.

А от заключението по назначената в хода на съдебното следствие допълнителна съдебно- психиатрична експертиза се установява, че при извършване на деянието К. е била непълнолетна и за тази възраст е характерно увлечение и лекомислие, но не болестно мотивирано, а характерно за незавършеното личностово развитие.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – частично от обясненията на подсъдимите М. и К., както и показанията на разпитаните по делото свидетели – А. К., Р. Р., Ж. Т., Г. Г., Ж. Ж., С. М., Р. В. и Г. С.; заключенията по извършените съдебно- психиатрично- психологична експертиза и допълнителната такава; протокол за доброволно предаване; заповеди за задържане;както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. Описаните доказателства ще бъдат коментирани по-долу в решението.

Така установената фактическа обстановка почти се припокрива с описаната такава в обвинителния акт. При това положение основните въпроси, на които следва се отговори по делото, са дали поведението на подс.С. К. осъществява състава на престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК и дали извършеното от подс.В. М. хулиганство по чл.325, ал.1 от НК е било съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и по своето съдържание се отличава с дързост, както и дали деянието е било извършено в съучастие като извършител с подс.С. К..

В тази връзка съществено значение за изхода на делото е обстоятелството, че в самия обвинителен акт относно престъпната деятелност на подс.К. е посочено, че същата се изразява в: „на публично място обиждала А. К., обиждала и бутала Ж. Ж. и С. М. – п. с. при РУ на МВР – Г.К.”, като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред и по своето съдържание се отличава с дързост. От значение за делото е също така, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени конкретно отправени обиди нито към К., нито към полицейските служители. За прецизност и коректност следва да се посочи, че като отправена обида към св.К. е посочено съществителното „дъртак” по твърдения на св.Г. Относно обаче употребата на тази дума от страна на подс.К., а и цялостното й поведение до идването на полицейските служители, по делото не са събрани доказателства, които да установяват такова поведение, което да осъществява състава по чл.325, ал.1 от НК. Основание за такъв извод следва от преценката и анализа на свидетелските показания на самия К., както и на другите двама свидетели, които са били на пейката до въпросната чешмичка заедно с К., а именно св.Р. и Т. Техните показания са последователни, логичини и еднопосочни, че до идването на полицейските служители те не са чули от страна на момичето /подс.К./ обидни думи или непристойно и агресивно поведение. Нещо повече и тримата свидетели твърдят, че между момичето и св.К дори не е имало размяна на реплики, като такива не е имало и между подс.М. и св.К, а подс.М. директно се е насочил с велосипеда си към свидетеля. Твърдения за отправена обида от страна на подс.К. се съдържа единствено в показанията на св.Г. Г., който твърди, че и двамата подсъдими се обръщали към св.К. с думите „ей дъртак”. Последните обаче, както бе посочено не са били чути и възприети от св.К., Р. и Т. По делото не са събрани други доказателства, които да установяват каквито и да било непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, в каквото се изразява хулиганството до пристигане на полицаите. В основни линии няма разминаване и между обясненията на подс.К. и свидетелските показания на полицейските служители, че подсъдимата на висок глас неколкократно е прекъсвала св.К., когато той се е опитвал да разкаже какво се е случило между него и двамата подсъдими, като подсъдимата заявявала, че той лъже. По делото по безспорен начин е установено, че поради неизпълнение на полицейското разпореждане да престане да прекъсва и да се намесва в разговора със св.К., на подсъдимата са й били поставени белезници и същата е била въведена в полицейския автомобил. Какво е било поведението на подс.К. при поставянето на белезници и вкарването й в полицейския автомобил се установява от една страна от показанията на свидетелите К., Р., Т., В. и С. /последните две се разхождали в близост до чешмата, където е станал инцидента/, които твърдят, че не са видели подсъдимите да ритат, да бутат или да отправят обиди към полицейските служители. Единствено св.Р. сочи, че имало разправия между момичето и полицаите, тъй като тя не искала да се качи в патрулния автомобил, като уточнява, че в поведението на момичето имало „едно високомерие”. Не се съдържат данни за употреба на физическа сила – бутане или ритане от страна на подс.К. към полицейските служители и в показанията на св.Г. Той говори единствено за словесно противопоставяне на К. на полицейските разпореждания изразяващи се в: „Какво като си полицай/ченге, няма да ти дам нищо”, „Пусни ме бе, защо ми слагаш белезници, къв си ти бе”, като свидетеля не си спомня дали подсъдимата е употребила думата полицай или ченге. Другите свидетели установяващи поведението на подс.К., това са самите полицейсÛи служители Ж. и М. В показанията на последните обаче има съществени противоречия относно обстоятелството дали подсъдимата е бутала или ритала някой от тях. Така св.Ж. твърди, че С. К. е бутнала колегата му М., което наложило поставянето на белезници, като него самия не го е удряла. Св.М. твърди обратното, че подсъдимата бутнала св.Ж., поради което й били поставени белезници, като самия него не го е бутала или удряла. При това противоречие в показанията на двамата свидетели – полицейските служители и липсата на други доказателства, които да потвърждават, че подс.К. е бутнала, ритнала или ударила някой от полицаите, съдът приема за недостоверни показанията им в частта в която твърдят, че подсъдимата е бутнала някой от тях двамата.