Решение № 1425 от 05.07.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 3160/2010
- Вид
- Решение № 1425
- Подписан
- 05.07.2018
- В сила
- 16.10.2018
- Състав
- МАРИЯ ЯНКОВА ВРАНЕСКУ
Цитирани разпоредби
Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София, 02.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря ЕКАТЕРИНА
КАЛОЯНОВА като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д. № 3160 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД от Е- Е.Б.ООД / в несъстоятелност/ ЕИК********срещу М.Б.Л.
ЕИК********.
По делото като трети лица помагачи са конституирани и встъпили
Т.С.К. АД ***
Е Е. БГ АД ЕИК********, бул.********
ИЩЕЦЪТ твърди в исковата молба, че е в дълготрайни търговски взаимоотношения с „М.Б.Л.” ЕООД.
Търговските взаимоотношения се изразяват във внос на стоки от Китай, като доставката на стоките се осъществява чрез морски превоз, извършван от ответника в качеството му на превозвач, като ищецът е бил получател. За цЕ.е на организиране на спедицията и доставката на стоки ищецът е сключвал договор за спедиция с третото лице помагач – Т.С.К. АД, който от свое име сключва с ответника договор за превоз. В конкретния случай спедиторът е сключил договор за превоз с ответника на пет контейнера със стока, които са собственост на ищеца. На 10.11.2009г. са били уведомени от спедитора, че на пристанище гр.Варна от страна на ответника са били задържани пет контейнера тяхна стока внос от Китай. Като мотив за задържането им превозвачът е посочил задължение на спедитора към превозвача за навла на извършени превози. Сключено е тристранно споразумение между ищеца, спедитора/третото лице помагач/ и ответника, с което са определили като ликвидни и изискуеми задължения по морски превоз на стоки на стойност 61 554.22 лева, като се признава, че с плащането на посочената сума се погасяват в пълен размер и изцяло задълженията на ищеца към спедитора.
На това основание ищецът е заплатил сумата изцяло пряко на ответника, като след заплащане на цялото навло, превозвачът е освободил два, а после още един контейнер. Останали са два задържани контейнера MSKU******съдържащ 691 кашона цветни телевизори и POCU7059710 съдържащ 1 262 кашона цветни телевизора и 2 кашона резервни части.
Твърди, че без основание и в нарушение на разпоредбите на чл.158 КТК ответникът е задържал товарите, тъй като право за това е имал до заплащане на навлото.
Недопустимо е за задължения възникнали от други морски превози и от други товари да бъде упражнявано правото на задържане. Ищецът твърди, че в резултат не неизпълнение на задължението на ответника да предаде стоката ищецът е претърпял загуба в размер на 124 930 лева, която с допълнителна молба конкретизира, че това е стойността на задържаната стока. Наред с това претендира претърпяна загуба в размер на неустойката от 34 502 лева, която е заплатил на сръбското дружество на което е следвало да достави стоката „С.Т.”, регистрирано в Р Сърбия.
Претендира и пропуснати ползи в размер на 7 778 лева, съставляващи нереализираната от дружеството печалба, която би постъпила при него , при продажбата на стоката. Твърди, че след заплащане на навлото купувача встъпва на мястото на изпращача, като страна по превозния договор и не е длъжен да търпи неправомерно задържане на товара. Ищецът не е трето ползващо лице по смисъла на чл.22 от ЗЗД, а в определен момент става страна по превозния договор. Твърди, че като същинска страна по превозния договор претендира ответника да му заплати обезщетение за претърпените вреди от задържането на стоката. Твърди, че е поръчал стоката в това количество единствено и само с оглед сключен договор за продажба с дружеството купувач, като само 20% от нея е била за разпространение чрез дистрибуторската мрежа на ищеца.
След неколкократни уточнения на иска
, с цел да се уточнят твърденията за това какво е правоотношението между страните, с молба № 21 604 от 25.02.2013г. ищецът изменя твърденията си, без да изменя петитума, и след прекратителното определение по делото, САС го е отменил, като е приел, че изложените уточнителни молби, обосновават претенция за обезщетение от деликт, то СГС приема, че искът се явява с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД. С така направените последни уточнения се твърди, че през цялото време във връзка с контакта между ищец и ответник, ответникът се е представял като превозвач, а самия ответник е действал чрез спедитор – третото лице помагач Т.С.К. АД. Едва с предявяването на иска се установява, че не е налице договор за превоз между ищеца и ответника. Предвид на това, твърди, че доколкото ответникът, чрез свой служител / без да конкретизира кой е той/, е задържал негова стока на пристанище Варна, и с това му е нанесъл твърдяните вреди в посочените размери – загуба от стойността на стоката, която е обезценена, платена неустойка по неизпълнен договор към трето лице, предвид задържането на стоката, и пропусната полза – не е реализирана печалба, тъй като самата стока не е реализирана на пазара . Съответно претендира исковите суми , а именно ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 124 930 лева представляваща стойността на задържаните неправомерно стоки, 34 502 лева, претърпяна загуба и 7 778 лева пропусната полза. Върху главниците се претендира и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумите. В хода на процеса вземанията са прехвърлени чрез цесия на третото лице помагач Е Е. БГ АД , конституиран като трето лице помагач.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва искът като твърди, че не е легитимиран по спора, че е действал единствено в качеството си на агент на превозвача и не следва да носи отговорност за неизпълнения по превозния договор, съответно за задържането на стоката. Твърди, че договорът за морски превоз е валиден само ако е сключен в писмена форма. Към исковата молба не са приложени коносаменти сочещи ответникът като морски превозвач. Твърди, че съгласно кредитното споразумение подписано между ищеца и ответникът – т.17 дружеството превозвач е получило договорното право да упражни правото на задържане върху определени контейнери и за задължения произтичащи от неплатени навла по други превози. В тази връзка от името и за сметка на превозвача, ответника е действал и е изпратена твърдяната нотариална покана до ищеца. Наред с това при уточнения иск на основание деликт твърди, че юридическото лице няма отговорност за деликт, а нито управитЕ.е, нито адвоката , изпратил поканата са в трудови правоотношения за да ангажират отговорността на ответника. Наред с това намира и, че не е осъществен фактическия състав на деликт, тъй като ищецът не установява, да му е нанесена вредата. Намира,че в договора със сръбската фирма вида и марката телевизори не са конкретизирани, съответно не се установява именно тази стока да е предмет на договора. Наред с това не са представени доказателства неустойката да е заплатена. Моли исковете да се отхвърлят.
Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните намира за установено следното:
Не се спори, че на пристанище Варна са задържани, по искане от страна на ответника двата контейнера със стоки посочени в исковата молба, получател на които следва да е ищеца, като същите са превозени от Китай и съдържат като товар
– телевизори и резервни части за тях. Не се спори, че към предявяване на иска и към момента на обявяване делото за решаване не са предадени на товарополучателя, ищец по делото стоките доставени с контейнерите. Няма спор относно вида на стоките находящи се в контейнерите – телевизори и резервни части за тях, съответно същите се установяват и от представените товарителници и митнически документи. Не се спори, че самите стоки са заплатени, както и че са заплатени дължимите митнически сборове. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото платежни документи и решения на митническите органи за вземане стоките под отчет и определяне на митните сборове.
Спори се относно факта дали е платеното или не навлото за превоза, наличието на основание за упражняване на право на задържане на стоката, претърпените вреди и техния размер.
По делото са изготвени и приети основно и допълнително заключение на единична експертиза и тройна съдебно - счетоводна експертиза.
По делото е приета единична оценителна експертиза на в.л. А. Б., която съдът възприема като обективна и компетентно изготвена. Същата в изводите си сочи, че към 29.11.2009г., т.е. в края на месеца, в който е извършен превоза, пазарната стойност на превозения товар по цени на едро на цветните телевизори марка ELITE , общо възлиза в размер на 280 050 лв. с ДДС, а при цени на дребно възлиза на обща стойност от 408 600 лв. с вкл. ДДС. Пазарната стойност на резервните части по цени на едро възлиза на 84.50 лв., а по цени на дребно на обща на стойност 165.10 лв. . Към датата на експертизата се сочи, че вещите вече нямат стойност, тъй като са обезценени.
В заключенията на в.л. М., експерт по единичните експертизи се правят следните изводи : От така доставените и задържани товари, размера на нереализирана печалба от продажбата на стоки е 42 762.66 лв. със включено платено мито и 52 204.74 лв. без мито. Цената на придобиване вещото лице определя, на база представените по делото финансови и счетоводни документи в размер на 104.38 лв. с ДДС за 1 брой цветен телевизор Е. модел № 21 с вкл.мито и 1 брой марка Е. модел № 14 с вкл.мито е 49.19лв. Съдът приема, че това е цената на придобиване, тъй като ищецът със съответните платежни документи представени по делото установява, че е заплатил митническите си задължения. Вещото лице не е установило плащане извършено от ищеца към сръбската фирма, купувач С.Т.ООД . Третото лице помагач Т.С.К. не е предоставило необходимата счетоводна информация на вещото лице, поради което и вещото лице не е установило задълженията, които то е признало към ответника, дали е осчетоводил като свои или като такива на ищеца. Вещото лице категорично сочи, че навлата за превоза на двата контейнера се явяват заплатени на ответника. Като е изследвал ГФО и начина на осчетоводяване вещото лице намира, че счетоводството на ищеца е редовно водено. Същия не е осчетоводил превозената стока, тъй като не е получена в склад на дружеството ищец.
Тройната съдебно – счетоводна експертиза подробно изследва превоза на стоката по двата процесни контейнера и извършваните плащания във връзка с тях и също, както и единичната експертиза достига до изводите, че сумите за цена на стоката и за навло, т.е. превозната цена са заплатени, като навлата и за двата контейнера са платени на ответника. За единия контейнер са платени на изпращача, който ги е заплатил на превозвача, а за втория контейнер, плащането е извършено на два пъти , като част от общо договорена за издължаване сума по няколко превода в общ размер от 61 554.22 лв., по тристранно споразумение от 20.11.2009г. Установено е, че ищецът е заплатил така договорената сума на 20.11.09г. и тя обхваща и задълженията за навло по две фактури, за втория контейнер. Сумата е преведена по банков път и като основание за превода е посочено Цесия – Е. – транс, Спейс – Мерск. Същата потвърждава и единичната цена на всеки телевизор , с включено мито и без него.
Експертизата обсъжда и сключения договор между ищеца и сръбската фирма купувач на част от стоката от контейнерите . Сочи обаче дата на този договор различна от представения по делото, а именно 1.10.09г. . Цитира броя и вида на продаваните телевизори и общата стойност на доставката в размер на 58 803.33 евро без ДДС, което в левова равностойност възлиза в размер на 115 009.32 лв. Предвид, че стоката не е доставена в договорените срокове, а именно до 22.12.2009г. договора предвижда прекратяване и 30 % неустойка, която възлиза в размер на 17 641 евро с левова равностойност от
34 502 лв. За същите е издадена й фактура от сръбската фирма, като обаче ищеца не е представил доказателства да е заплатил тази сума. Общ размер от нереализираната печалба от така задържаните товари вещите лица определят в размер на 42 762. 66 лв. Тройната експертиза също е установила, че ищецът не е заприходил стоките като активи на дружеството, нито ги е отразил счетоводно. Вещите лица са изследвали ГДД и дневниците за покупко – продажби на третото лице помагач Т.С.К. АД , и са установили отразяване на фактури издадени от ищеца към него и на същия към ищеца, но не са категорични, че там са процесните сделки и общо какви са точно сделките за периода на 2009г. между ищеца и това трето лице и същото и ответника.
Разпечатката съдържа 33 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0e218ee-1530-44a5-a5b4-b907ed5c3201