Решение № 13120 от 26.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13120 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕ. при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕ. като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕ. Гражданско дело № 20211110169635 по описа за 2021 година

При условията на субективно (чл.215 ГПК) и обективно (чл.210,ал.1 ГПК) комулативно съединяване са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „ФИРМА”ЕАД е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че всеки от двамата ответници му дължи , т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми, му дължи следните суми :

1) ответникът С. М. Г. дължи сумите : 6 393,41 лв, представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. АДРЕС, с абонатен № *****, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 653,81 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до 26.04.2021г. ; 31,52 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. , и 5,57 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021г., заедно със законната лихва върху главниците от 23.06.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 36476/2021г. по описа на СРС, 68 състав ;

2) ответницата Е. М. Г. дължи сумите : 6 393,41 лв, представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. АДРЕС, с абонатен № *****, по договорни отношения между страните 1 през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 653,81 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до 26.04.2021г. ; 31,52 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. , и 5,57 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021г., заедно със законната лихва върху главниците от 23.06.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 36476/2021г. по описа на СРС, 68 състав.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат исковете.

При устните състезания в заседанието на 30.06.2023г. юрисконсулт на ищеца е пладирал за уважаване на исковете.

Ответникът С. М. Г. оспорва предявените искове видно от изявленията му в представения на 16.03.2022г. по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Сочат се доводи за липса на надлежни доказателства за съществуването на договорни правоотношения между ищеца и ответниците за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесиня период и между ищеца и подмогашата страна. Оспорва се доказателствената стойност на представените от ищеца документи. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за претендираните от ищеца вземания.

В хода на съдебното производство , включително и в заседанието на 30.06.2023г. , в което са проведени устните състезания , не се е явил представител на ответника С. М. Г..

Ответницата Е. М. Т. оспорва предявените искове видно от изявленията на пълнтомощника й в представения на 10.03.2022г. отговор на исковата молба. Твърди се , че процесният имот се ползва само от първия ответник , включително и през процесния период , като ответницата не обитава това жилище, поради което не е задължена за плащане на цената на доставяната топлинна енергия. Оспорва се доказателствената стойност на представените от ищеца документи. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за претендираните от ищеца вземания.

В хода на съдебното производство адвокатът на ответницата Е. М. Т. поддържа оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 30.06.2023г. пълномощникът на ответницата е пледирал за отхъврляне на исковете.

Подпомагащата страна „ФИРМА”ЕООД (коноституирана с определението по чл.140 ГПК-б.с.) не изразява становище по исковете, не изпраща предсатвител по делото , но представя писмени доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово 2 задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от двамата длъжници на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 36476/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно основателността на исковете :

Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от месец 05.2018г. до месец 04.2020г. между ищцовото дружество и всеки от двамата ответници са съществували правоотношения за доставяне на топлоенергия, т.е. по делото не е установено по безспорен начин, чрез т.нар. пълно доказване, че всеки от двамата ответници е бил „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, доставена през процесния период в процесния апартамент. Не са представени надлежни доказателства относно тези факти, независимо че ищецът обосновава пасивната лигитимация на всеки от двамата ответници по предявените от него искове именно с твърдението, че са били неизправни страни по съществували правоотношения , по силата на които ползвали доставяна им топлинна енергия срещу задълженията да заплащат цената й.

По делото не са представени нито писмени договори между ищеца и ответниците за продажба на топлинна енергия, нито заявления за откриване на съответни партиди за имота на имената на ответниците , нито доказателства, че ответниците са били съсобственици или ползватели на процесния имот през процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. , за да се приеме , че всеки от тях е бил „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./

По делото не са представени никакви доказателства за правото на собственост на двамата ответници върху процесния имот. С исковата молба е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, от който се установява , че процесния апартамент е закупен от М. В . Г., който е вписан като получател във фактурите , приложени към исковата молба. Не са представени обаче надлежни доказателства за правоприемство между това лице и всеки от двамата ответници. Няма представени надлежни доказателства за смъртта на М. В . Г.. Не е представено и удостоверение за наследници на М. В . Г., от което да е видна датата на смъртта му , както и , че двамата ответници са единствените наследници по закон на посоченото лице. Представеното копие от искова молба , вх. № 2015250/10.06.2019г. не е доказателство за правото на собственост върху процесиня имот , тъй каето в тази искова молба се съдържат само изявленията на Е.

М. Т. (втората ответница по настоящото дело) за съсобственост между нея и С. М. Г. по отношение на процесния апартамент , но тези твърдения не са доказателства , а подлежат на доказване.

3

С писмена молба от 06.12.2022г пълномощник на ищеца е поискал да бъде задължена Столична община да представи удостоверение за сключен гражданси брак между М. В . Г. и М. С. Г. – Г. , както и удостоверение за родствени връзка на ответника С. М. Г. , но не и удостоверения за наследници на М. В . Г. и на М. С. Г. – Г..

Приетите в съдебното заседание на 30.06.2023г. заключения на вещите лица по съдебно-техническата и по съдебно-счетоводната експертиза също не могат да бъдат доказателство за съществуването на правоотношение между ищеца и ответниците и за ползването от ответниците на топлоенергия през процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в процесния имот.

Това е така , тъй като вещите лица са изготвили заключенията само по представените по делото документи , които по изложените по-горе причини не удостоверяват ползването на топлинна енергия от ответниците през посочения период, както и на документация при ищеца, която обаче не е представена по делото. А и наличието на правоотношение между страните по делото е юридически въпрос, който не е от компетентността на вещите лица.

Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение между страните за ползването от ответника на топлоенергия и ползването на топлооенергия от ответниците през процесния период не са безспорни факти по делото - ответниците не признават тези факти , дори ги оспорват според изявленията им по делото. Поради изложените причини наличието на договорни правоотношения между страните и осъществяването на ползването на топлоенергия от ответниците не могат да бъдат обявени от съда за ненуждаещи се от доказване обстоятелства по аргумент от чл.153 ГПК.

По предявените искове доказателствената тежест е за ищеца , което означава , че не ответниците трябва да доказват, че не са били собственици и ползватели на имота през съответния период , а ищецът трябва да докаже и то при условията на пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че ответниците са били съсобственици или поне ползватели на имота. По настоящото дело ищецът не е представил надлежни писмени доказателства , че ответниците са били собственици на процесния апартамент през периода от 01.02.2018г. до 30.04.2020г. По делото няма надлежни доказателства и , че ответниците са били ползватели на този имот през посочения период.

Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорни правоотношения между ищеца и ответниците за продажба на топлинна енергия през процесния период в процесния имот , както и ползването от ответниците на тази топлоенергия.. Следователно не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответниците по предявените установителни искове, която е едно от условията за тяхната основателност.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

4

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.

Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното от ищеца право, предявените от него субективно съединени главни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Неоснователни са и субективно съединените акцесорни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от тази на главните искове.

Относно разноските по делото :

На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са отхвърлени.

На ответника С. М. Г. и на подмагащата страна не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не са предявени съответните искания , а и не са представени доказателства за осъществени от тях разходи във връзка с насотящото дело.