Решение № 87 от 18.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20263000500094 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗК „Напредък“, с. Светлен, община Попово и насрещна въззивна жалба на М. И. М. против решение № 119/13.11.2025 г., постановено по гр. д. № 184/2025 г. на ОС – Търговище, с което ЗК „Напредък“ е осъдена на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на М. М. сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени му от И.С.Л. при изпълнение на ремонт на покрив, възложен от председателя на кооперацията, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.01.2025 г., като за горницата над този размер до предявения размер от 100 000 лева тази искова претенция е отхвърлена; сумата от 7 425 лева, обезщетение за претърпени от М. М. от същия деликт имуществени вреди, ведно със законната лихва върху това обезщетение, както следва: върху сумата от 700 лева - от 10.01.2025 г., върху сумата от 3 900 лева – от 13.01.2025 г., върху сумата от 29 лева – от 15.01.2025 г. и върху сумата от 2 796 лева – от 08.04.2025 г.; сумата от 1 208 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.

ЗК „Напредък“, чрез процесуалния си представител, обжалва първоинстанционното решение в неговата осъдителна част. Твърди, че в тази му част същото е неправилно и необосновано, постановено при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Сочи, че не са обсъдени направените от нея възражения по предявените искове, не са събрани своевременно поискани доказателства, а изводите по основателността 1 на исковете са необосновани и не кореспондират на установеното от доказателствата. Излагат се подробни аргументи по тези оплаквания и по съществото на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне исковете изцяло.

В срока по чл.263 ГПК ищецът М. М. е подал писмен отговор, с който по подробно изложени доводи оспорва тази въззивна жалба като неоснователна.

Едновременно с отговора е депозирал и насрещната въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част.

Счита, че определеният от съда размер на следващото му се обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на изискването за справедливост, тъй като не са съобразени вида и характера на получените увреждания, последиците от същото, както и икономическата конюнктура в страната. Сочи, че ангажираните по делото доказателства установяват, че получената травма е тежка, причинила състояние – временно опасно за живота му и обусловила провеждането на няколко хирургически интервенции, налице са трайни последствия и влошаване на психоемоционалното му състояние. С оглед на това се иска уважаване на иска му за неимуществени вреди в пълния предявен размер.

Срещу насрещната въззивна жалба не е постъпил отговор.

В с. з., жалбите се поддържат.

За да се произнесе по спора съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства и приложимия закон, съставът на АпС – Варна приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено по предявени от М. И. М. против ЗК „Напредък“ искове с правно основание чл.

49 вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди в резултат на инцидент от 08.01.2025 г. – удар по главата от керемида при извършване на възложен от ответника ремонт на покрив на сграда на кооперацията, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди, а за имуществените вреди – считано от датата на направата на съответния разход.

В исковата си молба ищецът М. М. е навел твърдения, че на 08.01.2025 г. в с. Светлен, община Попово, докато вървял покрай сграда с четири търговски обекта (хранителен магазин, кафе-сладкарница, ресторант и администрация), построена в УПИ-XXI, кв. 40А, собственост на ЗК „Напредък“, бил ударен по главата от паднала или хвърлена от покрива керемида. Към този момент се извършвал ремонт на покрива, който не бил сигнализиран по никакъв начин, не били поставени заграждения, ограничаващи преминаването. Посочено е, че в резултат на удара паднал на земята и загубил съзнание. След като се съвзел изпитвал силна болка и му течала кръв. Била му оказана помощ от намиращите се наблизо хора, а впоследствие и откаран от екип на ЦСМП в „МБАЛ-Търговище“ АД. В лечебното заведение престоял от 08.01.2025 г. до 10.01.2025 г. като били установени следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана в дясна париетална област; линеарна фрактура на дясна париетална кост; линеарна фрактура на дясна темпорална кост;

2 вдлъбване на черепа в зоната на реализираната фрактура; отчупен костен фрагмент – 7 мм. в зоната на фрактурата; контузионно мозъчно огнище в зоната на фрактурата; мозъчна контузия; мозъчен оток на дясна голямомозъчна хемисфера; пневмоцефалия (наличие на въздух в черепната кухина); субдурален хематом (наличие на кръв в черепната кухина) – 3 мм; нарушения на говора. По повод на травмата на черепа и мозъка претърпял две хирургически интервенции /подробно описани/ в МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, където пролежал в периода 10.01.2025 г. – 15.01.2025 г. и в периода 07.04.2025 г. – 10.04.2025 г. Направил и разходи за лечението, описани в исковата молба, и възлизащи в общ размер на 7 425 лева. Посочено е още, че от понесените травматични увреждания се формирали голям белег и деформация от дясната страна на главата. Белегът загрозявал външния му вид и му причинявал притеснения. Забранено му било да излага главата си на пряка слънчева светлина. Налагало му се перманентно да носи шапка, за да прикрива белега, деформацията на главата си и да я предпазва от слънчевата светлина. Твърди се, че към момента на предявяване на исковата молба все още са налице оплаквания от силно и постоянно главоболие и нарушения в координацията, страдал от безсъние, станал нервен и безпричинно напрегнат.

Счита, че отговорна за така претърпените от него неимуществени и имуществени вреди е ответната кооперация, в качеството й на възложител на лицето, извършвало ремонтните работи по покрива. С оглед на това е предявил исковите си претенции за нейното осъждане й да му заплати сумата от 100 000 лева, претендирано обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и сумата в общ размер на 7 425 лева, обезщетение за имуществени вреди, съставляващи направени разходи за лечението му, ведно със законната лихва, считано от датата на направата на съответния разход.

С подадения в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор исковете са оспорени с възражения за тяхната неоснователност. Сочи се, че не е посочено еднозначно дали въпросната керемида е паднала или хвърлена, което предвид твърденията за местоположението му към този момент, би имало различна последица към изводите за причинната връзка между претендираното увреждане и действията по ремонта. Във връзка с последното се твърди, че от страна на председателя на кооперацията са били предприети съответните обезопасителни мерки, тъй като на изпълнителя е било указано счупените керемиди да се събират в двора, който бил с ограничен достъп /бил ограден, а портата била заключена с катинар/ и ищецът не би следвало да се намира там.

Между страните не е спорно, а това е установено и от доказателствения материал, че ЗК „Напредък“ е собственик на недвижим имот, находящ се в с.

Светлен, община Попово, представляващ УПИ ХХІ с площ от 2 782 кв. м., ведно с построената в него сграда, включваща четири самостоятелни обекта – хранителен магазин, кафе-сладкарница, ресторант и администрация /нот. акт № 91/2005 г. и скица/ и че на 08.01.2025 г., по възлагане от председателя на кооперацията, лицето И.С.Л. е извършвало ремонт на част от покрива на сградата /обяснения на председателя на ЗК „Напредък“ по чл. 176 ГПК и показания на св. Д.А. и св. Д.Я./. Не е спорно и обстоятелството, че по време на извършването на този ремонт, намирайки се в района на сградата ищецът М. М. е претърпял инцидент, при който е получил травматични увреди в 3 областта на главата. След указаната му първа помощ, същият е бил транспортиран от екип на ЦСМП в МБАЛ – Търговище, където съгласно Епикриза ИЗ № 309/2025 г. са били установени линеарни фрактури на дясна парието-темпорална област, фрактура на черепа в зоната на дясна темпорална и париетална кости, наличие на импресия на фрагмент с приблизителен размер 7 мм, единични много малки контузионни огнища, субкортикално, от порядъка на няколко милиметра в зоните под фрактурата, локален мозъчен оток от дясната голямомозъчна хемисфера, също ограничен предимно в засегнатата зона. В горната част на описаната фрактура била установена много малка пневмоцефалия и много малък субдурален хематом от порядъка на 3 мм. На 10.01.2025 г. пострадалият е бил преместен в МБАЛ „Св. Анна – Варна“, където е била извършена оперативна интервенция - краниектомия и екстирпация на костни фрагменти. Изписан е бил с подобрение на 15.01.2025 г. Лечението е продължило с провеждане на следваща операция алокраниопластика, по повод на която е бил хоспитализиран за периода 07.04.2025 г. – 10.04.2025 г.

Съгласно заключението на СМЕ получените от ищеца М. увреди – разкъсно-контузна рана, импресионно-депресионна фрактура в дясна париетална област /хлътване на костни фрагменти от черепа навътре към мозъка без да проникнат в него/, мозъчна контузия, пневмоцефалия /наличие на въздух в мозъка, което е признак за разкъсване на мозъчната обвивка/ и малък субдурален хематом в мястото на фрактурата, могат да бъдат претърпени по начина и във времето посочени в исковата молба – удар от паднала от високо върху главата му керемида. Това е установено и от постановеното решение по АНД № 121/2025 г. по описа на РС – Попово, с което извършителят на ремонтите дейности по покрива И.С.Л. е признат за виновен за това, че на процесната дата – 08.01.2025 г., около 16:00 часа, при извършване на ремонт на покрива на сградата на ЗК „Напредък“, с. Светлен, намираща се на ул. „Стоян Палаузов“ № 49, хвърляйки керемиди в задния двор, прилежащ към сградата, по непредпазливост, е причинил на ищеца средна телесна повреда – престъпление по чл. 133 вр. чл. 129, ал. 1 НК, за което на основание чл. 78а, ал. 1 НК му е било наложено административно наказание.

Съгласно задължителните разяснения на ППВС № 7/1958 г. и ППВС № 9/1966 г., както и константната съдебна практика, отговорността по чл. 49 ЗЗД е отговорност за чужди виновни противоправни действия. Тя има обезпечително-гаранционна функция, не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда, ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа. С оглед на това и необходими предпоставки за ангажиране отговорността на възложителя на първо място са наличието на възлагане и виновно противоправно поведение от лицето, на което е възложена работата, по повод/при изпълнението на която са причинени вредите. В цитираното ППВС № 9/1966 г. е прието, че такова противоправно поведение е налице, когато вредите са причинени виновно от това лице чрез 4 действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата; когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него /в този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа/. Отговорността по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената му работа.