Определение № 855 от 12.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 855 гр. Ловеч, 31.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500679 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК **********, срещу Разпореждане № 918/30.09.2024 г. по ч. гр. д. № 601/2024 г. по описа на РС – Луковит, с което е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК против С. М. Р., ЕГН **********, за сумите, както следва: 1936,74 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №72003112****/28.12.2023 г., 554,54 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 15.02.2024 г. до 09.08.2024 г., 32,65 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.02.2024 г. до 11.09.2024 г. и сторените разноски.

В жалбата са изложени твърдения, че постановеният съдебен акт е неправилен. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката е редовно от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение. Като размер на отпуснатия финансов ресурс посочва сумата, описана в чл. 7 от процесния договор, формирана като сбор от предоставените заемни средства на длъжника, и суми, предоставени за заплащане на застрахователни премии по избрани от длъжника застраховки. Пояснява, че застрахователните премии са взети предвид при изчислението на ГПР. Поддържа, че застраховките са сключени по желание на кредитополучателя, като е декларирал избора на тази допълнителна услуга. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане.

1

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид изложеното в жалбата, установи следното:

Жалбата е подадена подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, поради което съдът намира същата за допустима и подлежаща на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление по чл. 417 ГПК от кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК **********, за издаване на заповед за изпълнение против С. М. Р. за сумите, както следва: 1936,74 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №72003112****/28.12.2023 г., 554,54 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 15.02.2024 г. до 09.08.2024 г., 32,65 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.02.2024 г. до 11.09.2024 г.

Към представеното извлечение по чл. 417, т.2 ГПК е приложен и процесният договор за потребителски кредит, видно от който заявителят е предоставил на длъжника кредит за общо ползване, платим на 59 равни месечни погасителни вноски от по 89,88 лв. и една вноска в размер на 89,16 лв., при ГПР 62,53% и ГЛП 51,13%. В чл. 7.1 от договора като общ размер на кредита е посочена сумата от 1936,74 лв., формирана като сбор от заемните средства, отпуснати за потребление от кредитополучателя - 930 лв., и застрахователна премия по застраховка „Защита на кредита и сметките“ 1006,74 лв. Съгласно клаузата на чл. 7.2.2, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към застрахователна програма, частта от средствата, дължими за застрахователната премия, от кредитора за сметка на потребителя по банкова сметка на застрахователния посредник.

Представена е и Стандартен европейски формуляр от 28.12.2023 г. в т.7 от част II от който е посочено, че кредитът се отпуска за заплащане на застрахователна премия от 1006,74 лв., както и декларация от 28.12.2023 г., с която длъжникът е заявил желанието си да му бъдат сключени договори за застраховки, предлагани от кредитора като застрахователен посредник.

От представена декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от 28.12.2023 г. се установява, че потребителят е дал съгласието си при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск по застраховките „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ дължимото застрахователно обезщетение да бъде изплатено на кредитора.

2

Видно от Сертификат №172003112****2023 от 28.12.2023 г., кредитополучателят е сключил договори за имуществена застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ при ОУ, с които е обезпечено изпълнението на задълженията му, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит.

С Уведомление за предсрочна изискуемост, получено от длъжника, кредиторът е упражнил правото си да направи процесния кредит предсрочно изискуем с оглед допуснато от страна на кредитополучателя пълно неизпълнение на задълженията му произтичащи от същия.

За да постанови обжалваното разпореждане, районният съд е счел, от една страна, че извлечението по чл. 417, т.2 ГПК е нередовно, а от друга е констатирал, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото потребителят е бил задължен да сключи договори за застраховка, като освен това са нарушени изискванията на чл. 19, ал.4 ГПК.

Предвид това е отхвърлил процесното заявление.

При анализа на тези обстоятелства въззивният съд намира следното:

На първо място, следва да се отбележи, че преценката за редовност предшества преценката за основателност на претенцията, съответно при нередовен документ не може да бъде извършена валидна преценка за наличие на неравноправни клаузи и за нарушения на изискванията на ЗПК, водещи до недействителност на договора за потребителски кредит. Предвид това, в случай, че районният съд е преценил, че е налице нередовност, то същият е следвало да даде ясни и конкретни указания за отстраняването , а не да отхвърля директно претенцията на заявителя.

В случая, съдът намира, че действително е налице разминаване между сумите посочени в договора като размер на кредита и общ размер на кредита, но същото може да бъде преодоляно при съобразяване клаузата на чл. 7.2.2. от договора, съгласно която сумите за дължимата застрахователна премия също се отпускат от кредитора под формата на кредит на длъжника, но те не се усвояват от последния, а директно се превеждат на застрахователния посредник от името и за сметка на кредитополучателя.

На следващо място, съдът намира за правилна преценката на районния съд относно недействителността на процесния договор за потребителски кредит, макар и на различни основания.

По отношение съизмеряването на ГПР с петкратния размер на законната лихва, извършено от районния съд, следва да се отбележи, че същото е неправилно. Процесният договор е сключен на 28.12.2023 г., към който момент съдът констатира след извършена справка за основния лихвен процент на БНБ, че размерът на законната лихва е възлизал на 13,80%. Предвид 3 изложеното, визираното от районния съд ограничение на чл. 19, ал.4 ЗПК не е нарушено, доколкото петкратният размер на законната лихва е 68,95%, а ГПР, посочен в договора е 62,35%.

Независимо от това, въззивният съд намира, че така посоченият в договора ГПР не съответства на действително приложимия.

С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на СЕС е прието, че чл.

3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че сключването на договор за застраховка не е установено като задължително условие за предоставяне на кредита. Видно от представените доказателства, договорът за потребителски кредит и за застраховка са сключени на една и съща дата, а средствата, дължими за застрахователни премии са били изначално включени към главницата по кредита. Освен това, съдът намира, че клаузата, с която е уговорено, че частта от отпуснатия финансов ресурс за заплащане на застрахователните премии ще бъде директно заплатен на застрахователния посредник, а не на длъжника, представлява уговорка, върху която потребителят не е могъл да влияе, водеща до това тази част от кредита, изобщо да не му бъде отпусната. Индикация за обусловеността на кредитното правоотношение от сключването на договора за застраховка и заплащането на дължимите застрахователни премии е и това, че застраховката е сключена за обезпечаване кредиторовия интерес, доколкото при настъпване на застрахователно събитие застрахователната премия следва да бъде платена на кредитора. Ето защо, съдът намира, че е налице неразривна връзка между кредитното и застрахователното правоотношение, в резултат на която ползването на допълнителната услуга – застраховка, е обусловило сключването на процесния договор за потребителски кредит. Следователно може да се обоснове несъмнен извод, че дължимите застрахователни премии в случая представляват разход, пряко свързан с договора за кредит и същите следва да намерят отражение при изчисление на ГПР по кредита.

Следва да се отбележи, че това, че коментираните такси за допълнителна услуга са капитализирани към главницата не обосновава различен извод.

4

Върху тях както и върху заемните средства за закупуване на исканата от длъжника стока се начислява възнаградителна лихва. Подобно изкуствено увеличение на чистата стойност на кредита, доколкото именно заемните средства, предоставени от кредитора, са онова, което длъжникът ползва, за разлика от дължимите такси за допълнителни услуги, водят до значително неравновесие в правата на двете страни по договора и до невъзможност за потребителя да предвиди всички икономически последици от поемане на задължението по процесното правоотношение. Ето защо, посочената сума не следва да бъде включена в общия размер на кредита, а в общите разходи по същия, съответно да бъде взета предвид при изчисление на ГПР.

При отчитането на тези суми като несъмнен разход действителният ГПР би бил различен, т. е. по-висок. В този смисъл вписаното в процесния договор не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето, съгласно чл. 22 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ето защо, в случая претенцията на заявителя за сумата от 930 лв., представляваща чистата стойност на кредита, е основателна. Предвид изложеното, в тази част обжалваното разпореждане следва да бъде отменено.

На последно място, съдът констатира, че доколкото е налице формирана воля в мотивите на обжалваното разпореждане, а в диспозитива същата не е отразена, е налице очевидна фактическа грешка. Силата на пресъдено нещо на съдебните актове произтича от диспозитива им, поради което с оглед определянето на субективните и обективните предели в същия следва да фигурират страните – в случая заявителя и длъжника, индивидуализирани по ясен начин с три имена/фирма, ЕГН/ЕИК, както спорният предмет – в случая претенциите на заявителя за вземанията за 1936,74 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №72003112****/28.12.2023 г., 554,54 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 15.02.2024 г. до 09.08.2024 г., 32,65 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.02.2024 г. до 11.09.2024 г. Ето защо, на районния съд следва да бъде указано 5 след връщане на делото да отстрани констатираните от въззивния съд ОФГ в диспозитива на обжалваното разпореждане, като отрази в същия всички горепосочени реквизити.