Протокол № 317 от 21.10.2024, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 317 гр. Варна, 14.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четирИ.десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р. Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева и прокурора К. Ил. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Р. Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600236 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

З а въззивната прокуратура се явява прокурор С . от АП Бургас, командирована със заповед № РД-07-976/02.10.2023 г.

Жалбоподатели-частни обвинители/гр.ищци: Х. А. М., М. Х. М., Р. В.

С., Й. Д. С. редовно призовани, не се явяват.

Не се явяват и поверениците им – адвокат К. Ч. К., АК Бургас и адвокат И. Д. СИНИГЕРОВА-РУСИНОВА, АК Бургас, редовно призовани.

Жалбоподатели-частни обвинители/гр.ищци: Д. Д. С. и К. Д. С. редовно призовани, не се явяват, не се представляват.

Подсъдимият П. Н. Д., редовно призован, явява се лично и с адв. В. Д.

К., АК София, редовно упълномощен.

Адв. И. Н. Л., АК София, редовно призована, не се явява.

Подсъдимият Т. Г. Н., редовно призован, явява се лично.

Явява се и адв.Г. Н. К. от АК – ВАРНА, посочен за служебен защитник на подсъдимия Т. Г. Н., съгласно уведомително писмо № 77 от 22.01.2024 година.

ПОДС.Н.: Не съм си упълномощил защитник, съгласен съм да ме защитава адвокат К..

СЪДЪТ счита, че е налице хипотезата на чл.94, ал.3, вр.ал.1, т.6, пр.2 от НПК, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

НАЗНАЧАВА за служебен защитник на подсъдимият Т. Г. Н. – адв. Г.

Н. К. от АК – Варна.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. Х. М., редовно призован, не се явява.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, намирам, че следва да се даде ход на делото, предвид явяването на двамата подсъдими, както и с тяхната защита. Доколкото знам по отношение на подс.Д. е упълномощена и адв.Л., освен ако няма оттегляне някакво. Във връзка с отсъствието на втория защитник - адв. Л., то моля да се приложи нормата на чл.271, ал.3 от НПК, предвид, че подс.Д. има защитник в лицето на адв.К. и неговите права и интереси няма да бъдат нарушени. Още повече в с.з. на 16.09.2022 г. е направено лично изявление от страна на адв.К., че защитата изцяло е съгласувана с втория упълномощен защитник.

АДВ.К.: Аз ще започна отзад напред уважаеми Апелативни съдии, разговарял съм лично с адв.Л., тя много се извинява за нейното отсъствие поради служебна ангажираност в дело, което не може да бъде отложено и с оглед обстоятелството, че и аз ще бъда тук като защитник, независимо от становището на представителя на държавното обвинение, че ние сме съгласували кой до къде е във възможностите да защитава нашия подзащитен П. Н. Д.. Това не бива да се коментира защото така е преценил нашия подзащитен, че има нужда да се допълват двамата защитници. Но независимо от това, аз не соча, че това е основание за не даване ход на делото и отлагане на същото за друга дата.

По отношение на резервния защитник, то е въпрос на другия подсъдим Т. Н., с оглед обстоятелството, че е налице конфликт на интереси аз няма как да взема и отношение по този въпрос. Виждам, че въпроса е процесуално допустим, решението на подсъдимия да утвърди назначаването на служебния защитник или не. Той го утвърждава в този етап на наказателното производство. Доказателствени искания може би в хода на делото да посоча някои. Аз считам, че делото следва да се върне на ДП с оглед на допуснати нарушения на процесуалните правила от вида на съществените, и то не едно, не са и две. В тази инстанция аз няма какво да соча като доказателства. Не правя искания за отвод. Не възразявам делото да се гледа в отсъствието на адв.

Л..

ПОДС.Д.: Аз също не възразявам да се гледа делото.

АДВ.К.: Уважаеми Апелативни съдии, считам, че с оглед изразеното съгласие на подс.Д. за неучастието на колегата Л. в настоящото производство няма процесуални пречки за даване ход на същото. Нямам искания за отводи, няма да сочим нови доказателства.

ПОДС.Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

2

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ПАНТАЛЕЕВА

ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло депозирания пред Вас протест и жалбите на частните обвинители.

Преди да пристъпя към изложението на фактите и приложимото спрямо тях право, намирам за абсолютно необходимо първо да се даде отговор на въпроса годно доказателствено средство ли са обясненията на Б. С., обективирани в протокол за разпит извършен пред съдия на 04.12.2002г.

Това е абсолютно необходимо, т.к. тези обяснения са единственото пряко доказателствено средство за инкриминираното деяние по което са обвинени подс. Д. и подс. Н., поради което и основна опорна точка на обвинението.

Пледоарията на прокурора се прекъсва по искане на адвокат К..

АДВ.К.: Уважаеми Апелативни съдии, от името на моя подзащитен бих искал да ни се даде време за подготовка на пледоарията, тъй като не сме готови за този етап от наказателното производство така да приключи съдебното следствие. Аз исках да изложа факти и обстоятелства за допуснати нарушения на процесуалните правила още по хода на делото ако разрешите, а Вие ми казахте, че по същество, и аз в този смисъл искам точно това, да се отложи заседанието, като ни дадете възможност все пак мИ. доста време когато делото е без движение, има някои факти и обстоятелства които са пропуснати или забравени с течение на времето. Действително представляват интерес и за Вас при постановяване на Вашия съдебен акт. Мисля, че е много интересно да видите какви нарушения са допуснати, но те ще бъдат посочени точно на етапа на даване ход на делото по същество в нашата пледоария.

Затова ние искаме да отложите с.з. да можем да се подготвим по-подробно с конкретни дати, какви нарушения са допуснати в хода на съдебното производство, в хода на съдебното следствие и Вие сами няма да повярвате, че наистИ. е така.

ПРОКУРОРЪТ: Възразявам по отношение отлагане на делото, предвид, че е имало достатъчно време да се подготвят, още повече в рамките на близо година и половИ. беше пред Апелативен съд Бургас делото и постоянното присъствие на адв.К., като в качеството му на защитник. Такова възражение от страна на служебния защитник на подс.Н. не е направено, макар и от скоро да е по това дело служебен защитник. Мисля, че е имал достатъчно възможност и време за подготовка за разглеждане по същество, т.е. пледоарии. Така, че възразявам и моля да продължим.

ПОДС.Д.: Аз се присъединявам към адвокат К., но ако той може да изложи сега тези съображения, за които става дума, да ги изложи сега. Той ги знае подред. А колкото до другия подзащитен, това са си техните отношения.

АДВ.К.: Присъединявам се към становището на колегата с оглед изразената позиция.

3

Съдът счита, че липсват законови основания да бъдат прекъснати съдебните прения и възобновено разглеждането на делото от предходен етап, съдебни следствени действия в настоящата инстанция не са извършвани, нови доказателства не са събирани, и на практика производството, което се развива по протест на прокурора и по жалби на частните обвинители, предполага защита в рамките на обстоятелствата, твърдяни от обвинението – държавното и частното, формулирани назад във времето при изготвяне на иницииращите предходното въззивно производство актове, поради което и ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.К. за отлагане на делото, с цел подготовка за пледоариите.

ПРОДЪЛЖАВА делото със съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Позовавайки се на чл.6 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, първоинстанционния съд е приел, че в нарушение на процесуалните правила, предвидени в НПК е проведен този разпит, което от своя страна води до невалидност на обясненията на С. и до нарушение на справедливостта на водения процес, изразяващи се в нарушаване правото на защита на двамата подсъдими. Първоинстанционния съд не е съобразил обстоятелството, че при първоначалното водене на това производство Б. С. е осъден с влязла в сила присъда и то именно въз основа на тези обяснения, които е дал на 04.12.2002г., разбира се без да се изключва и останалия събран доказателствен материал, които изцяло кореспондира с тези обяснения. Игнорирайки ги в случая ще са налице различни фактически обстановки за едно и също престъпление с общност на умисъла, предвид , че Б. С. е осъден с влязла в сила присъда и то изтърпяна, за това престъпление, в качеството на извършител, а по отношение на двамата подсъдими производството продължава. Въпросът е при тези констатации на първоинстанционния съд не се ли дава основание за ново възобновяване на производството спрямо С.. В тази насока са и констатациите в решението на ВКС, с което е върнато наказателното производство пред настоящата инстанция и изрично е посочено, че спрямо Б. С. е налице влязла в сила присъда, която се ползва с материална и формална доказателствена сила, която обвързва и контролираните инстанции, поради което правилността й не може да бъде подлагана на проверка в настоящото производство, като единствен способ за това е по реда на възобновяването.

В подкрепа на позицията ми, че обясненията на С. се явяват валидно доказателствено средство са следните обстоятелства: първо: Б. С. е бил привлечен в качеството на обвиняем на 04.12.2002г. и по правилата на НПК, които вътрешни правила изцяло са съобразени и с посочената Конвенция.

Непосредствено след това е разпитан в качеството на обвиняем в присъствието на защитник, пред съдия по реда на чл.210, ал.3 от НПК (отм.), сегашен текст чл.222 от НПК. Няколко дни след това на 06.12.2002г. е привлечен в качеството на обвиняем Т. Н. и на 09.12.2002г. при условията на 4 задочно производство е бил привлечен П. Д.. Недоумение буди твърдението на първоинстанционния съд, че техните процесуални права са били нарушени, т.к. не са присъствали при разпита на обв. Б. С. и това е ограничило правото им на защита. Следва обаче да се отбележи, че към момента на разпита на Б.

С. двамата подсъдими не са имали никакви процесуални качества, за да се приеме, че е налице нарушение на процесуалните им права.

На следващо място следва да се разграничат обясненията на Б. С. дадени на досъдебното производство в качеството му на обвиняем и в последствие неговите показания дадени в качеството му на свидетел по същото производство. Основния критерий въз основа, на който следва да се кредитират съответните обяснения или показания е подкрепата на другите доказателствени източници. За достоверността на съответните обяснения или показания не е водещо дали те са дадени на досъдебната фаза или в съдебната, а дали намират опора в другите доказателства или не. В случая обясненията на С. дадени на досъдебното производство изцяло кореспондират с останалия събран доказателствен материал и следва именно на тях да бъде дадена вяра. Същите са приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281 от НПК, и от които е установено участието на Д. и Н. в инкриминираното престъпление. Не следва показанията на Б. С. дадени в съдебната фаза на наказателното производство да бъдат изобщо кредитирани, т.к. при множеството проведени разпити, самия той посочва различни хипотези, които не намират никаква опора по отношение на останалия доказателствен материал, извън правната и нормалната житейска логика са.

Звучат неправдоподобно и житейски неиздържано.

На следващо място по отношение на провеждането на справедлив процес спрямо двамата подсъдими, както и спрямо свид. Б. С.. По никакъв начин не е установено по отношение на Б. С. да е упражнено физическо и психическо насилие, за да се приеме, че неговите самопризнания са дадени на базата на изтезание или нечовешко отношение спрямо него. Както посочих по- горе същия е разпитан на досъдебното производство в присъствието на защитник и съдия. Разпита пред съдия е именно парирането на всякаква възможност разследващия орган или пък заинтересован полицейски служител да упражни психическо, а още по- малко физическо въздействие спрямо разпитваното лице с цел получаването на изгодна (от негова гледна точка), при това добита по надлежен процесуален ред (следователно-годна) доказателствена информация. Самото присъствие на съдия при провеждане на разпита е максимална гаранция за прозрачността, обективността и безпристрастността на това процесуално- следствено действие. Да се предположи противното, в смисъл оказано съдействие от страна на съдебния орган за добиване на показания по непроверен начин или на лъжливи такива, не би означавало друго, освен поставянето на голям въпрос на самите цели и методи на наказателното правосъдие. В тази връзка не подлежи на съмнение нежеланите констатации, изводите и заключението за фактите и обстоятелствата, практически възприети от първоинстанционния съд, 5 включени в предмета на доказване, да се преценят по начин, различен от този, по който същия е извършил подбора и анализа им обслужил логическите му разсъждения, довели до определен правен извод, за да обоснове съдебния си акт, т.е. предубедено, едностранчиво и в пълен разрез с доказателствата по делото.