Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 05.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5774/2025
Вид
Решение № 77
Подписан
05.01.2026
Състав
ЦВЕТИНА РУМЕНОВА ЦОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.А като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110105774 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Вива Кредит“ АД срещу Б. И. И..

Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на 16.12.2021 г. ответникът е сключил с ищцовото дружество (в качеството му на заемодател) Договор за кредит „Violeta” под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в настоящия случай бил 400 лв. и по силата на този договор е усвоил заемна сума в размер на 400 лв. С подписване на договора ответникът се бил задължил да заплаща текущото си задължение до 30 /тридесет/ дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за кредит, 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части 30 дни текат от датата на първото частично усвояване. При подписване на договора кредитополучателят изрично бил декларирал, че доброволно е избрал да се ползва от допълнителен пакт от услуги „VIP обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие, за което му била предоставена тарифа.

Сочи се, че към подаването на исковата молба задълженията на креидополучателя за заплащане на текущите задължения по кредита били просрочени, а срокът на договора изтекъл на 16.12.2022 г. Ищецът също така сочи, че на 16.12.2021 г. бил усвоен целия кредитен лимит в размер на 400 лева.

В исковата молба е инкорпорирана таблица за задълженията на ответника, начислени за всеки 30-дневен период. Сочи се, че ответникът не е извършвал никакви плащания за погасяване на задълженията си по договора и че е усвоен целия кредитен лимит от 400 лева, който е дължим в края на последния тридесетдневен период и затова е в края на таблицата. По кредит „Виолета” вноските не били анюитетни, главницата се дължала в края на периода на договора, освен ако кредитополучателят не реши да се възползва от уговорения в договора 10-дневен период гратисен период — без никакво оскъпяване, съгласно условието на чл.4, ал. 1 т. З от Договора.

1

Сочи, че в чл. 15 ал. 1 до ал. 3 от Договора била уговорена възможност за даване на съгласие за директен дебит от сметка на ответницата, като при непредставянето на съгласие за директен дебит се начислявала неустойка за неизпълнение задължение.

Размерът на неустойката е 2% от усвоената, но непогасена главница, като начислената неустойка се дължала ведно с текущото месечно задължение в края на този тридесетдневен период. Ако се предоставело съгласието за директен дебит, макар и на по-късен етап, не в договорения срок, Кредиторът се задължавал да спре начислението. До края на срока на договора такова съгласие за директен дебит не е предоставено.

Ищецът твърди, че в договора била включена уговорка в срок до 5 дни от подписване на договора за паричен заем, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесет дневен период на заплащане на текущото задължение, кредитополучателят да предоставя Удостоверение за настоящ адрес. При непредставяне на удостоверението за настоящ адрес се начислявала неустойка в размер по 0,5% от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/негопасени главница/главници като начислената неустойка ставала част от текущото задължение и се дължала в края на всеки тридесетдневен период. Сочи, че такова удостоверение не било предоставено от ответницата.

Било уговорено заплащането от ответника и на „такса ангажимент за фиксирана лихва“ (чл. 4 ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3.). Таксата ангажимент представлявала такса за допълнителна доброволна услуга, която се предлага от кредитора и с която се е съгласил кредитополучателя преди подписване на договора. Услугата представлявала ангажимента на Кредитора за целия срок на договора да осигури сумата от одобрения кредитен лимит, която да е достъпна за кредитополучателя при негово поискване за усвояване във всеки един момент от договора и то при изрично фиксирания лихвен процент от 15 % - ГЛП или 0,042% на ден. Сочи, че таксата била включена в годишния процент на разходите по кредита.

В чл. 15 ал.2-3 от договора било уговорено, Кредитополучателят в срок до 5 дни от подписване на договора, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесет дневен период на заплащане на текущото задължение, се задължавал да предостави Удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК, от което е видно че няма задължения, както и удостоверение за настоящ адрес. При непредставяне на което и да е от двете удостоверения, или ако от Удостоверението по чл. 87 ДОПК било видно наличието на задължения към държавни и общински органи, се начислявала неустойка в размер по 0,5% от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/негопасени главница/главници за всяко от непредоставените удостоверения, като начислената неустойка била част от текущото задължение и се дължи в края на всеки тридесетдневен период. Въпреки че се дължала за всеки тридесетдневен период, при еднократно представяне на такова удостоверение се спирали начисленията. Такова удостоверение в рамките на срока на договора не било предоставено от Кредитополучателя.

Законната лихва за забава на основание чл. 20 ал. 3 от Договора се начислявала върху всяко незаплатено текущо задължение, като размерът на законната лихва нараствал, защото за първия тридесетдневен период текущото задължение било просрочено и не било заплатено и в следващия период се добавяла към начисленията за следващия тридесетдневен период и така до приключване на кредита - в случая 12 тридесетдневни периоди. Във всяко текущо задължение нямало главница, същата не била част от вноската на всеки тридесетдевен период, освен ако кредитополучателят сам желае да направи частично или пълно погасяване на главница.

„Текущото задължение“ на кредитополучателят за всеки тридесетдневен период 2 включвало следните суми: 1) начислена и непогасена договорна лихва върху усвоените и непогасени главници, изчислена подневно въз основата на посочения в договора фиксиран годишен лихвен процент; 2) такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, изчислена върху усвоените и непогасени главници, изчислена подневно въз основата на посочения в договора процент; 3) неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия тридесетдневен период.

Било уговорено и начисляването на „такса забава“ по чл. 20 ал. 4 от Договора съгласно Тарифа за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита.

Разходи за действия по събиране на задълженията били разходите за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др., направени от кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по доброволен начин просрочените си вземания от Кредитополучателя по процесния Договор. Видно от предоставената справка било, че нямало извършени плащания по част от текущите задължения, заради което кредиторът изпращал напомнителни съобщения, електронни писма на посочената в профила на кредитополучателя електронна поща, както прозвъняване преди, на и при просрочие и след падежната дата. Сочи се, че във връзка с кредитните задължения на ответника реално са осъществени такива действия, за които свидетелствала приложена към исковата молба справка.

Незаплатени останали задължения по договора за кредит в общ размер от 996,14 лева, както следва: 1) главница в размер на 400 лв., считано от крайния срок на договора 16.12.2022 г.; 2) договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент съгласно чл. 4 ал. 1 т. 2 от Договора - 15 % върху усвоената главница в размер на сумата от 61,02 лв. за периода от 17.01.2022 г. до 16.12.2022 г.; 3) такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в общ размер на 100,52 лв. претендираната сума е за периода 17.01.2022 г. – 16.12.2022 г.; 4) неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес в общ размер на 24,85 лв. за периода 17.01.2022 г. – 16.12.2022 г.; 5) неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК в общ размер на 24,85 лв. за периода 17.01.2022 г. – 16.12.2022 г.; 6) неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит в общ размер на 95,85 лв. за периода 17.01.2022 г. – 16.12.2022 г.; 7) начислени такси по чл. 20 ал. 4 от Договора за ограничаване негативни последици при просрочие в общ размер на 165 лева за периода 17.01.2022 г. – 16.12.2022 г.; 8) законна лихва за забава в размер на 108,84 лева, начислена върху остатъчната непогасена главница в размер на 400 лв. и за периода от 16.12.2022 г. (изтичане срока на договора) до 10.01.2025 г. (датата на подаване на исковата молба). Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Като доказателство по делото е представен Договор за кредит „Violeta“ от 16.12.2021 г., сключен между "Вива кредит" ООД и ответника Б. И. И. за сума под формата на разрешен кредитен лимит в максимален размер от 400 лева, който се усвоява многократно на части или еднократно. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора 3 кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, като за всяко усвояване отправя искане до кредитора. Договорът е сключен за срок от 1 година, при фискиран годишен лихвен процент на заема 15 % и годишен процент на разходите на заема 49,32 %. Съгласно чл.

4, ал. 1, т. 2. 2 от договора, кредитодателят – настоящ ищец се задължава да не променя лихвения процент по договора и договора да бъде сключен при фиксиран лихвен процент, за което кредитополучателят – настоящ ответник заплаща "такса ангажимент" в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница.

Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора, до 5 дни от подписване на договора за паричен заем, кредитополучателят се задължава да представи съгласие за директен дебит по банковата си сметка за целия срок на договора, като непредставянето му обуславя начисляване на неустойка в размер на 2% от усвоената, но непогасена главница, която се дължи ведно с текущото месечно задължение. Съгласно чл. 15, ал. 4 и ал. 5 от договора, в срок до 5 дни от подписването му и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесетдневен период на плащане на текущото задължение, кредитополучателят следва да представя удостоверение за липса на задължения по чл.

87 ДОПК и удостоверение за настоящ адрес, като при неизпълнение се начислява неустойка в размер по 0,5 % от общия размер на усвоената и непогасена главница за неизпълнение на задълженията за предоставяне на всяко от удостоверенията.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. От същата се установява, че ответникът е усвоил предоствената му в заем сума еднократно, по банков път на 16.12.2021 г. в случай че при изчисление на ГПР се включат такса по чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване негативните последици при просрочие", неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора", неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора, както и неустойката за непредоставяне на съгласие за директен дебит, годишния процент на разходите по кредита възлиза на 118,25%.