Решение № 6063 от 04.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6063 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110154869 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Д. З. З. и В. С. Ч. срещу [фирма] активно субективно съединени отрицателни установителни искове по чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответното топлофикационно дружество по ½ част (предвид допуснатото уточнение в о.с.з. на 18.03.2024 г.) от следните суми: 1 543,93 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до м.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2012 г. до изплащане на вземането, 244,41 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.05.2009 г. до 05.06.2012 г., както и сумата от 63,35 лева, представляваща сторени по делото разноски, за които суми по ч. гр. дело № 12776/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 80-ти състав в полза на [фирма] и срещу наследодателката на ищците Л. Г.а Ч.а е издаден изпълнителен лист от 15.08.2014 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2015***0400597/2015 г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на вземанията.

Ищците твърдят, че в хода на производството по ч. гр. дело № 12776/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 80-ти състав въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ответника [фирма] е издаден изпълнителен лист от 15.08.2014 г., с който било разпоредено длъжникът Л. Г.а Ч.а да заплати на дружеството сумата от 1 543,93 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 244,41 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2009 г. до 05.06.2012 г., както и сумата от 63,35 лева, представляваща сторени по делото разноски. Посочва се, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на удостоверените в същия вземанията на 20.05.2015 г. по искане на ответника е образувано изпълнително дело № 22015***0400597/2015 г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № *** на КЧСИ.

Излага се, че на 27.07.2017 г. е наложен запор върху микросметка на длъжника Л. Ч.а в 1

[фирма] без реално изпълнение, което е и последното изпълнително действие по делото.

Изяснява се, че след смъртта на Ч.а нейни законни наследници са ищците Д. З. З. и В. С. Ч..

Същите поддържат, че не дължат процесните суми, тъй като след влизане в сила на заповедта за изпълнение и издаване на изпълнителния лист е настъпил нов факт – погасяване на вземанията по давност. Считат за приложим, съответно спрямо главницата петгодишният давностен срок, а към лихвата за забава – тригодишният такъв, предвид характера на притезанията. Сочат, че считано от 27.07.2017 г. – последното изпълнително действие в хода на изпълнителния процес са изминали повече от 5 години, поради което вземанията не са дължими. С тези съображения ищците обосновават правния си интерес от предявените искове и отправят искане за уважаване на исковите претенции. Претендират разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез пълномощника си юрк. Рамадан, оспорва исковите претенции като недопустими, а по същество неоснователни и недоказани. Намира исковете за предявени от лица без правен интерес от търсената защита, тъй като ищците не притежават качеството на длъжник по принудителното изпълнение. Последните не са конституирани като такива в хода на образуваното изпълнително производство поради което и не са активно легитимирани да предявяват искове по реда на чл. 439 ГПК. По същество не оспорва, че в полза на [фирма] и срещу Л. Г.а Ч.а по ч. гр. дело № 12776/2012 г. поописа на СРС, 80-ти състав е издаден изпълнителен лист от 15.08.2014 г. за процесните суми. Посочва се, че по молба на дружеството от 20.05.2015 г. и за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист е образувано изп. дело № 597/2015 г. по описа на ЧСИ У.Д.. Излага се, че в хода на изпълнителния процес са извършвани изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността за вземанията, като: налагане на запори върху банкови сметка ни длъжника, открити в различни търговски банки – на 04.06.2015 г. и на 29.06.2015 г.; връчване на покана за доброволно изпълнение – на 22.08.2015 г.; налагане на запори върху банкови сметки в [фирма] – на 27.07.2017 г. и върху получаваната от длъжника пенсия. В отговора се твърди, че на 24.01.2020 г. дружеството е депозирало молба с вх. № 2156 за предприемане на конкретни изпълнителни действия. Считано от момента на смъртта на длъжника – 14.11.2021 г. до настоящия момент и до конституирането на наследниците му, изпълнителното дело следва да се счита за спряно по силата на закона съгласно чл. 432, ал.

1, т. 3 ГПК, при което давност за вземанията не тече. Поддържа се, че на 15.11.2023 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С отговора ответникът оспорва спрямо вземанията да е приложима кратката тригодишна давност, считайки, че доколкото се касае за притезания, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение и по аналогия от чл. 117 ГПК давността е 5-годишна. Последната е била многократно прекъсвана, поради което не е изтекла към настоящия момент. В допълнение се подчертава, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече по силата на ЗМДВИП, както и от смъртта на длъжника до момента на образуване на настоящото дело. С тези доводи ответникът отправя искане за прекратяване на производството по делото като недопустимо, респ. за отхвърляне на исковете.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, а и от данните, следващи от събраните по делото писмени доказателства се установява, че в хода на производство по ч. гр. дело № 12776/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 80-ти състав в полза на ответното дружество [фирма] и срещу Л. Г.а Ч.а е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.06.2012 г., а въз основа на нея и изпълнителен лист от 15.08.2014 г., с който е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя следните вземания: сумата от 1 543,93 лева, 2 представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 22.06.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 244,41 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.05.2009 г. до 05.06.2012 г., както и сторените по делото разноски в размер от 63,35 лева. Установява се, че изпълнителният лист е издаден на основание чл. 416 ГПК – при влизане в сила на заповедта за изпълнение поради липсата на подадено в срок възражение от длъжника.

Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото следва, че въз основа на този изпълнителен лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на [фирма] с вх. № 15371/20.05.2015 г. е образувано изпълнително дело № 2015***0400597/2015 г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд. От съдържанието на молбата (приета като част от преписа от изпълнителното дело) се изяснява, че на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ дружеството – взискател е възложило на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, както и да определи начина на изпълнение.

От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист със запорно съобщение с изх. № 18161/04.06.2015 г., адресирано до [фирма], като трето задължено лице, е наложен запор върху всички сметки на длъжника Л. Г.а Ч.а, открити в търговската банка. Съобщението е получено от последната на 21.02.2017 г. В отговор с постъпило писмо с вх. № 19382/17.06.2015 [фирма] уведомява съдебния изпълнител, че признава вземането, върху което се налага запор, поради което и сметката на длъжника е блокирана, но поради липсата на свободен авоар дължимите суми не могат да бъдат преведени.

Изяснява се, че със съобщение с изх. № 24608/29.06.2015 г. до [фирма], получено от 30.06.2015 г., и нареждане на съдебния изпълнител този запор е вдигнат.

Установява се също, че са изпратени и запорни съобщения от 04.06.2015 г., адресирани до [фирми], за налагане на запори върху вземанията на Л. Ч.а по открити банкови сметки, като по делото няма данни за реално налагане на запорите.

Изяснява се, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Л. Ч.а чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на 16.07.2015 г., а впоследствие и лично на Ч.а – на 22.08.2015 г.

Материалите от приобщеното изпълнително дело сочат, че със запорно съобщение с изх. № 50165/27.07.2017 г. на ЧСИ Д., адресирано до Националния осигурителен институт е наложен запор върху получавана от длъжника пенсия. Запорното съобщение е получено от адресата на 03.08.2017 г., видно от удостоверяването за това, направено върху съобщението.

В отговор, с писмо с вх. № 52405/14.08.2017 г. ТП – София град, дирекция „Пенсии“ при НОИ уведомява съдебния изпълнител, че запорът не може да бъде наложен, тъй като размерът на пенсията на Л. Ч.а е под размера на минималната работна заплата за страната.

Със запорно съобщение с изх. № 50166/27.07.2017 г., адресирано до третото задължено лице [фирма] е наложен запор върху вземанията на длъжника по микросметката, открита при адресата. Съобщението е получено от дружеството на 08.08.2017 г., като в отговор, с писмо с вх. № 52113/10.08.2017 г. [фирма] уведомява съдебния изпълнител, че не признава вземането, върху което е наложен запорът за основателно, тъй като длъжникът няма открита „микросметка“.

С писмено искане с вх. № 58032/11.10.2017 г. Ч.а е поискала да бъде вдигнат наложения запор върху сметката й в [фирма], по която получава пенсията си, с изразена готовност за погасяване на дълга по банков път, разсрочено – по 50 лева до 20 число на месеца.

С молба с вх. № 2156/24.01.2020 г. дружеството – взискател [фирма] е отправило искане до ЧСИ за извършване на справки относно открити банкови сметки на длъжника и действащи трудови договори и при данни за такива да бъде наложен запор, а при липсата – 3 изпълнението да бъде насочено към опис и оценка на собствените на длъжника движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.

Данните, съдържащи се в изпълнително дело № 2015***0400597/2015 г. сочат, че с постановление от 15.11.2023 г. на помощник-частен съдебен изпълнител при ЧСИ Д. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК – поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като след влизането му в сила е разпоредено вдигане на запора, наложен по сметката на длъжника в [фирма].

От представеното и прието като писмено доказателство по делото Удостоверение за наследници с изх. № 159/16.12.2021 г., издадено от село Новачене, община Ботевград се установява, че Л. Г.а Ч.а – длъжникът по изп. дело № 597/2015 г. е починала на 14.11.2021 г., като е оставила за свои законни наследници низходящите си – дъщеря си Д. З. З. и сина си В.

С. Ч. – ищците по делото.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност този отрицателен установителен иск е проявна форма на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване н а възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия законов текст.

Разпечатката съдържа 32 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0dfaa1e-1999-44d6-9719-a893f061d20a