Решение № 645 от 23.07.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 645 гр. Сливен, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230103889 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно осн. чл. 55, ал. 1, във вр. с чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл. 86 и чл.79 от ЗЗД от ЗЗД.

Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД (ПИБ АД), чрез пълномощник, е предявил срещу ответника К. Т. К. искове с правно основание чл. 55, ал. 1, вр. чл. 59, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2400 лв, платена на ответника без основание чрез системата за пощенски преводи „Изипей“ АД, ведно със законната лихва от 11.04.2024 г. до 24.07.2024 г. в размер на 96,28 лв. и 60.00 лв., направени разноски за връчване на покана за доброволно плащане от ЧСИ Павел Георгиев с рег. № 837 и район на действие ОС-Сливен. Ищецът твърди, че е партньор на „Изипей“ АД, който е представител на система за пощенски преводи на EasyPay и предлага услугата изпращане на пощенски парични преводи в левове в качеството си на агент на територията на Република България. За услугата банката събира такси и комисионни от клиенти, извън определените от EasyPay. На 10.04.2024 г. в офис на Банката, находящ се в гр.

София - НДК, Н. Д. Д. в качеството си на наредител е изпратила на ответника К. Т. К., чрез системата за пощенски преводи на „Изипей“ АД , сумата от 2400 лв. За извършването на превода Н. Д. е внесла в брой по сметка с IBAN 1

BG59FINV9150100EASYPAY сумата от 2400 лв., за което й е издадена вносна бележка № S25EРYC241010001/ 10.04.2024 г., като е събрана такса от 13,60 лв. по тарифата на оператора. Издадена е разписка № 0100021743198108. При оперативното нареждане в системата на EasyPay е настъпил технически проблем - временно прекъсване на връзката. С цел финализиране на нареждането банковият служител е въвел данните за плащане отново. В резултат сумата от 2400 лв. е визуализирана двукратно в системата на EasyPay. Затова при еднократно нареждане и предоставяне само на сумата от 2400 лв. в брой от физическото лице Н. Д., на К. Т. К. са изплатени на каса на „Изипей“ АД два превода по 2400 лв., общо 4 800 лв., от които единият е преведен от Банката към „Изипей“ АД и е получен от ответника без правно основание. Поради безуспешни опити на Банката да осъществи връзка с К. К. с цел доброволно възстановяване на сумата от 2400 лв. е изпратена чрез ЧСИ покана за доброволно плащане на сумата. Частният съдебен изпълнител не е открил лицето на адреса и е залепил на 20.05.2024 г. уведомление по реда на чл. 47 ГПК. В 14-дневния срок никой не се е явил в кантората на ЧСИ да получи поканата.

Постъпил е отговор на исковата молба при условията на чл. 131 от ГПК от особения представител, назначен съгласно Определение № 4484 от 27.11.2024 г., с който оспорва всички обстоятелства в исковата молба и моли да бъде отхвърлена исковата претенция.

Възразява се относно това, че банката не е процесуално легитимирана да води исковете, защото видно от водения от БНБ Регистър на лицензираните дружества в РБ по чл. 19 от Закона за платежните услуги и платежните средства, е видно, че ПИБ АД е „представител“ на лицензираното дружество за електронни пари „Изипей“ АД и като такъв действа от името на „Изипей“ АД. Следователно по заявената от Н. Д. услуга по пар. 1, т. 20 от ДР на ЗПУПС и чл. 4, т. 6 от ЗПУПС „наличен паричен превод“ доставчик на услугата е „Изипей“„ АД, а ПИБ АД не е страна по тази платежна услуга. 2 Следователно обедняването е за „Изипей“ АД. Съгласно разпоредбата на1л.

55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Ищецът поддържа довод за извършено плащане на процесната сума, получена от ответника, в хипотеза на предложение първо - при липса на основание. Основателността на предявения 2 иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че исковата сума е платена от ищеца, че ответникът е получил тази сума, както и че това плащане е извършено при липса на основание. Според общите правила на доказване по чл. 154, ал. 1 ГПК и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД (начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание) общият правопораждащ положителен факт е фактът на получаване на сумата, чието връщане се претендира (в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1).

В доказателствена тежест на ищеца е да установи извършването на превод на сумата от 2400 лв., с която сума се е обеднил и настъпване на факта на получаване на сумата от ответника. Ответникът следва да докаже съществуването на основание да получаване на втория превод от 2400 лв. и съответно да задържи извършеното плащане. По иска с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД доказателствената тежест е за ищеца, който следва да установи наличието на неплатено на падежа парично задължение, продължителността на забавата и размера на претенцията. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

С исковата молба е представена вносна бележка от 10.04.2024 г. 15:59:23 ч. /л.5 от делото/ на името на наредител Н. Д. с основание за внасяне 0100021743198108, под който номер е разписка за сумата от 2 413, 60 лв.

Приложена е и разписката на л.6 от делото. В случай че ответникът твърди, че вторият превод от 2400 лв. е получен на правно основание, тежестта на доказване е ищцовата страна.

В съдебно заседание ищцовата банка се представлява от пълномощник, който моли съда да уважи исковите претенции. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът не се явява. Представлява се от особения представител, който моли да се отхвърлят исковете, като неоснователни и недоказани.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото се установи, ПИБ АД е партньор на „Изипей“ АД като представител на системата за пощенски преводи „Изипей“ и е предлагала 3 услугата за изпращане на пощенски преводи в качеството си на агент.

Системата позволявала на частни лица да изпращат пощенски преводи в левове на територията на България в размер но 5000 лв. на транзакция и до 10 000 лв. месечно за едно лице.

Безспорно се установи и доказа, че на 10.04.2024 г. в 15:58 ч. в офис на банката, находящ се в гр. София – НДК с паричен превод извършен, чрез исстемата за пощенски преводи Изипей АД, Н. Д. е извършила превод по банкова сметка с IBAN BG59FINV9150100EASYPAY на ответника К. Т. К. на сумата от 2400 лв., които били получени веднага от същия. За извършване на превода е направено идентифициране от банков служител на ПИБ – Н. Н. пред която било заявено, че Н. Д. иска да извърши внасяне на сума в размер на 2400 лв. чрез системата за пощенски преводи Изипей с получател К. Т. К.. Издадена била вносна бележка № S25EРYC241010001/10.04.2024 г. в 15:59 ч.,/приложена на лист 5 по делото/, като е събрана такса от 13,60 лв. по тарифата на оператора. Издадена е разписка № 0100021743198108/10.04.2024 г. в 15:58 ч. /приложена на лист 6 по делото/.

Сумата от 2400 лв. е предадена от Н. Д. на банковия служител обслужване на клиенти за извършване на превода, като при оперативното му нареждане в системата на EasyPay е настъпил технически проблем - временно прекъсване на връзката. С цел финализиране на нареждането банковият служител е въвел данните за плащане отново. В резултат сумата от 2400 лв. е визуализирана двукратно в системата на EasyPay. Така при еднократно нареждане и предоставяне само на сумата от 2400 лв. в брой от физическото лице Н. Д., на К. Т. К. са изплатени на каса на „Изипей“ АД два превода по 2400 лв., общо 4 800 лв., от които единият е преведен от Банката към „Изипей“ АД и е получен от ответника без правно основание.

Поради безуспешни опити на Банката да осъществи връзка с К. К. с цел доброволно възстановяване на сумата от 2400 лв. е изпратена чрез ЧСИ покана за доброволно връщане на сумата, като ищцовата страна са заплатили 60 лева за тази услуга.

По делото е представен Констативен протокол от 04.06.2024 г., съставен от ЧСИ Павел Георгиев, който е удостоверил, че е в невъзможност да се връчи поканата до ответника и е залепил на 20.05.2024 г. уведомление по реда на чл.

47 от ГПК. В 14-дневния срок никой не се е явил в кантората на ЧСИ да 4 получи поканата. Установено е, че няма трудови договори и близки да получат поканата за доброволно плащане.

С исковата молба е поискано по реда на чл. 192 ГПК да бъде задължена Н. Д., като трето неучастващо по делото лице, да представи вносен документ за внесена сума на 10.04.2024 г. на каса на „Изипей“ АД в полза на К. Т. К..

С исковата молба ищецът е поискал по реда на чл. 192 ГПК да бъде задължено „Изипей“ АД да представи писмени доказателства от 10.04.2024 г., които да удостоверяват получаването на парични суми от К. Т. К. на касата на „Изипей“ АД.

От представените от Изипей документи се установи и доказа, че съгласно разписка № 0700027744414987/10.04.2024 г. от 17:04:50 ч. е извършен паричен превод от Н. Д. Д. в размер на 2400 лв. на К. Т. К. по договор. /приложена на лист 58 по делото/.

Съдът констатира, че с исковата молба е представена първата Вносна бележка от 15:59:23 ч. с № S25EРYC241010001/10.04.2024 г. /приложена на лист 5 по делото/, като е събрана такса от 13,60 лв. по тарифата на оператора.

Издадена е разписка № 0100021743198108/10.04.2024 г. в 15:58 ч. /приложена на лист 6 по делото/.

От постъпилите по чл.192 от ГПК от Изипей две вносни разписки двукратно е заплатена една и съща сума от 2400 лв. на ответника в рамките на няколко минути. Първата вносна бележка е от 15:59 ч. с вносител Н. Д. Д., основание за внасяне: 0100021743198108 по сметка с IBAN BG59FINV9150100EASYPAY. Видно от разписката на лист 6 по делото № 0100021743198108/10.04.2024 г. в 15:58 ч. чрез EasyPay се установи и доказа, че тези 2400 лв. са заплатени на К. Т. К., отговарящ на номера 0100021743198108.

Втората разписка от EasyPay е с № 0700027744414987/10.04.2024 г. от 17:04:50 ч. /на стр. 58 по делото/, удостоверяваща двукратното внасяне на сумата от 2400 лв. от Н. Д. Д. на К. Т. К..

Следователно се установи и доказа, че действително двукратно е извършен погрешно превод на сумата от 2400 лева на ответника, като вторият превод е без правно основание.

След така установената фактическа обстановка, съдът направи следните 5 правни изводи:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните, което доказва напълно изложените твърдения в исковата молба.

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал.1 предложение 3 от ЗЗД, съдържа следните елементи на фактическия състав: обогатяване на едната страна, изразяващо се в придобиване на имуществена облага и обедняване на другата страна, връзка между тях и наличие на отпаднало основание за преминаване на имуществена облага от патримониума на обеднелия в този на обогатилия се.

Безспорно се установи доказа, че е налице повторно заплащане на сумата от 2400 лв. на ответника, която е получена без правно основание. Доказа се, че обогатяването на ответника и обедняването на банката са в причинно следствена връзка, произтичаща от допуснатата грешка на Н. Д. Д., която е направила превод чрез системата за пощенски преводи EasyPay на К. Т. К. в размер на 2400 лв., като в един и същи ден 10.04.2025 г. чрез разписки от „Изипей“ № 0700021743411059 в 16:10:50 ч. и в разписка № 0700021744414987 в 17:04:50 ч. е извършен превод в размер на 2400 лв. на К.

Т. К., с ЕГН **********, като вторият превод от 17:04:50 ч. е получен без правно основание.

По исковете с правно основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищцовата банка да докаже факта на плащането, което беше сторено в настоящото производство. Задължение на ответника е да установи, че е налице правно значимо основание за получаването, респ. за задържане на полученото от него не са събрани такива доказателства.