Решение № 167 от 20.07.2026, Районен съд - Сандански

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Сандански, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20251250101166 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“-АД, с ЕИК:103533691, с адрес –гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” 258, Варна Тауърс, Кула Г, представлявано от П.С.С., И.А.И. и Р.Й.И., против В. Д. Д., с ЕГН**********, с адрес-с.П., ул.”К.О.”, № **, вх.*, с която е предявен иск за установяване съществуване на вземане в размер на 381,27 лева-главница за ел.енергия по фактури издадени в периода 24.02.2025г.-26.02.2025г. за обект на потребление с абонатен № ********, и в размер на 17,12лева-мораторна лихва върху главницата за периода от 17.03.2025г. до 24.07.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1001/2025г. по описа на Районен съд-Смолян.

Правно основание- чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.98а и чл.107 от ЗЕ и във вр. с чл.422, ал.1, чл.415 и чл.410 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че В. Д. Д. е клиент на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“-АД във връзка с продажба на ел.енергия за обект с клиентски № ********, находящ се на адресП., К.О. **,*. Твърди се, че тези облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Твърди се, че съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, потребителят се задължавада заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия, а сроковетеса регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Твърди се, че потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Твърди се, че процесният обект на потребление е придобит от ответника, но същият не е изпълнил 1 задължението си по чл. 17, т.З от ОУ да уведоми в едномесечен срок писмено електроразпределителното предприятие за всяка промяна в данните, касаещи обекта на потребление включително и промяна в собствеността, поради което и всички справки и фактури се водят на стария потребител. Твърди се, че В. Д. Д. е станал страна по облигационно правоотношение по повод покупко- продажба на електроенергия съгласно справка Имотен регистър, Удостоверение за наследници, както и Заявления за встъпване в договорни правоотношения с електроразпределителното предприятие, от които е видно, че имотът представляващ обект на потребление е наследен. Твърди се, че с прехвърлянето на имота новият собственик встъпва в договорни правоотношения с електроразпределителното дружество. Твърди се, че правоотношението е възникнало на основание Закона за енергетиката, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайният снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия имот. Твърди се, че съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ, потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Твърди се, че на 24.07.2025г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу В. Д. Д., по което е образувано ч.гр.д.№ 1001/2025г., както и че към този момент горецитираният потребител на ел.енергия има незаплатени задължения в общ размер на 393,39лева за обект на потребление с абонатен № ********, в която сума са включени неплатени фактури, издадени в периода 24.02.2025г.-26.02.2025г. и подробно описани в исковата молба, в размер на 381,27 лева-главница за ел.енергия, и 17,12лева-мораторна лихва върху главницата, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел.енергия от падежа й до 24.07.2025г. Твърди се, че съдът е указал на "ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, че може да предяви иск за вземането си, поради което се предявява настоящия иск. В подкрепа на иска ищецът представя писмени доказателства.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че на 20.02.2025г. е депозирал в ищцовото дружество заявлението за встъпване в договорни правоотношения с електроразпределителното предприятие, като е представил всички изискуеми документи. Твърди се, че към онзи момент обект на потребление заведен с абонатен номер ******** не е имал никакви задължения. Ответникът твърди, че майка му, която е обитавала обекта е починала на 12.02.2025г., а той след 20.02.2025г. е заминал за Ф. за около три месеца, като обектът е бил заключен и не е обитаван. Твърди се също от ответника, че през м.юни 2025г. се е върнал в България, като е посетил офис на "ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД в гр.Г.О., където е заплатил сумата в размер на 381,27лв., за която сума му е било обяснено, че е задължение по партидата на майка му за предходен период. В подкрепа на становището си не представя доказателства.

В първото по делото заседание ищецът заявява, че ответникът е заплатил претендираните суми за главница и лихва, като са останали незаплатени разноските по делото. Ищецът уточнява, че процесните суми са заплатени от ответника на 20.10.2025г., за което представя доказателство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“-АД /с предишно наименование „Еон България продажби”/ е с основен предмет на дейност обществено снабдяване с електрическа енергия и продажба на електрическа енергия на потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа /справка в търговския регистър/. Това дружество е приело Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия /приложени по делото/, които са одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР и са публикувани през във вестник „Репортер” и вестник „Труд” /представените извадки от вестниците/.

Ответникът по делото е един от наследниците на К.И. Д.а с ЕГН-**********, починала на 12.02.2025г. /удостоверение за наследници/ и съсобственик на поземлен имот, находящ се в с.П., община Г.О., ул.”К.О.”, № **, ведно със сградите в него/справка от АВ/. Същият на 20.02.2025г. е депозирал в „Електроразпределение Север”-АД заявление за достъп и пренос на ел.енергия при Общи условия за съществуващ обект, ползван от наследодателката му, с клиентски номер ********, абонатен № ********, представляващ къща в с.П., община Г.О., ул.”К.О.”, № **. Ответникът е депозирал и заявление до ищцовото дружество за продажба на ел.енергия при Общи условия за същия обект.

Видно от представеното извлечение за фактури и плащания към 04.09.2025г. е, че за 2 клиентски номер ********, с титуляр К.И. Д.а, има издадени и неплатени два броя фактури, а именно: №*** от 24.02.2025г., на стойност 257,65лева, с падеж-17.03.2025г. и №0361761027 от 26.02.2025г., на стойност 123,62лева, с падеж-24.03.2025г. По делото са приложени и самите фактури, в които са отразени показанията на електромера и периода на отчитане, а именно от 16.01.2025г. до 15.02.2025г. и от 16.02.2025г. до 21.02.2025г.

На 22.07.2025г. „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“-АД е подало до РС-Смолян заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу В. Д. Д., с ЕГН-**********, за заплащане на сумата от 381,21 лева-главница за незаплатена ел.енергия по абонатен номер ******** за периода от 24.02.2025 г. до 26.02.2025 г., и сумата от 17,12 лева - мораторна лихва за периода от 17.03.2025 г. до 22.07.2025 г., по което заявление е образувано ч.гр.д.№ 1001/2025г. Районен съд-Смолян е уважил подаденото заявление като е издал заповед за изпълнение № 417/23.07.2025г. Последната е връчена на длъжника, който в определения срок е подал срещу нея възражение по чл.414 ГПК, поради което с разпореждане от 19.08.2025г. РС-Смолян е указал на заявителя възможността да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си. Съобщението с дадените указания е връчено на заявителя на 04.09.2025г. Настоящия иск е предявен на 25.09.2025г. /датата на куриерската пратка/.

Видно от представеното извлечение за фактури и плащания към 11.06.2026г. е, че задълженията по процесните фактури са заплатени на 20.10.2025г.

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването му с оглед твърденията, че ответникът е неизправна страна по договор при публично известени общи условия за продажба на ел.енергия от ищцовото дружество. Страни по настоящото дело са страните по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1001/2025г. по описа на РС-Смолян. За ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като ответникът – длъжник в заповедното производство, в определения от закона срок е възразил срещу издадената спрямо него заповед за изпълнение, поради което е направил вземането на ищеца-заявител спорно. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок. Налице е и съответствие на вземането- предметът на предявения по реда на чл.415, ал.1 от ГПК иск съответства на предмета на искането по реда на чл.410 от ГПК.

По основателността на предявения иск:

Не се спори между страните, че между тях съществуват облигационни отношения при публично известени общи условия за продажба на ел.енергия относно обект, находящ се в с.П., община Г.О., ул.”К.О.”, № **. Установи се, че за този обект през отчетните периоди16.01.2025г. до 15.02.2025г. и от 16.02.2025г. до 21.02.2025г., е отчетена консумирана ел.енергия на обща стойност 381,27лева. Спори се между страните дали тази ел.енергия е била заплатена от ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Ответникът, върху когото е доказателствената тежест, не представи доказателства за твърдението си, че през м.юни 2025г. е заплатил процесната сума. Напротив, установи се, че в хода на настоящото исково производство, а именно на 20.10.2025г. сумите по процесните две фактури са заплатени.

Съгласно тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС по т.д.№4/2013г. на ОСГТК, съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение в производството по чл.422 от ГПК се установява към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/в настоящия случай към 22.07.2025г./, като съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска /от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска/, които са от значение за спорното право по общото правило на чл.235, ал.3 от ГПК.

Следователно, с оглед настъпилото след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение погасяване на задължението, съдът намира, че към момента на започване на заповедното производство вземането е било изискуемо, но към настоящия момент е погасено, поради плащане. С оглед на изложеното съдът намира, че към настоящия момент вземането на ищеца към ответника за процесните суми не съществува, поради което следва да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Относно разноските:

3

При този изход на спора и предвид заявената от ищеца претенция за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че следва да осъди ответника да му заплати такива, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер общо на 89,48евро, равностойни на 175 лева /75лв.-платена държавна такса и 100лева-юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК/. Ответникът следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски (т. 12 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/ 2013г.) в размер общо на 36,43 евро, равностойни на 71,25лв.