Определение № 605 от 16.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 605 гр. П., 16.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20245200500698 по описа за 2024 година

Въззивният съд е сезиран и с частна жалба от „С.к.“ ООД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „С.“, ул. „С.“ № 29, ет.7, чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.“, БУЛСТАТ **********, чрез адв.

Х. М. от САК, със съдебен адрес гр.С., ул. “О.П.“ № 15, офис 6, против определение № 2267/31.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20245220100065 по описа на Пазарджишкия районен съд, с което е съдът е отказал да измени решение № 685 от 30.05.2024 г. по гр. д. № 65/2024 г. на Районен съд-П. в частта за разноските.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно. Според частния жалбоподател ищецът е злоупотребил с права като е предявил срещу „С.к.“ ООД две искови молби с идентично съдържание срещу два договора за потребителски кредит, сключени за кратко време между страните, с единствената цел да се генерират съдебни разноски в по-висок размер, в т.ч. адвокатско възнаграждение. Твърди се, че в случая следвало да бъде приложена правилната практика на СРС и СГС, които в множество свои актове приемали, че в тази хипотеза е налице злоупотреба с право в противоречие с нормата на чл.3 от ГПК, уреждаща принципа на добросъвестност в гражданския процес и не присъждали разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца, независимо от изхода на спора.

Твърди се, че уваженият иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД е в размер на 45 лв. и реално за неговото провеждане в полза на ищеца било присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което надхвърляло 55 пъти цената на иска, а адвокатското възнаграждение не следвало и не можело да бъде източник на неоснователно обогатяване. Искането е обжалваното 1 определение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което решение № 685 от 30.05.2024 г. по гр. д. № 65/2024 г. на Районен съд - П. да бъде изменено в частта за разноските като искането за присъждане на адвокатско възнаграждение да бъде отхвърлено като неоснователно.

В законния срок е постъпил писмен отговор от адв.М. в качеството му на процесуален пълномощник на Г. К. с искане частната жалба на „С.к.“ ООД да бъде оставена без уважение. Твърди, че двата договора за потребителски кредит, макар и сключени между същите страни, са различни и по отношение на тях са предприети различни форми на защита от страна на ищеца, а образуваните дела са различни по обем, предмет и начин на защита, поради което не може да се говори за злоупотреба с права.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Районният съд е приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени иска:

- установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване за нищожна поради накърняване на добрите нрави на клаузата по т. 6.6 от сключения между страните договор за потребителски паричен заем № 901927 от 27.07.2023 г., която предвижда задължение за потребителя да заплати компенсаторна неустойка на кредитора, ако в 3-дневен срок от сключването на договора не представи обезпечение на заема чрез банкова гаранция или поръчителство, отговарящо на изискванията по чл.33, ал.1 от Общите условия.

- установителен иск по чл.124, ал.1 вр. чл.22 ЗПК за обявяване на сключения между страните договор за потребителски паричен заем № 901927 от 27.07.2023 г. за нищожен поради неговото противоречие със закона.

- осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на сумата 45 лв., която е получена от ответника без основание.

Със своето решение е обявил за недействителни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави и поради противоречие със закона - клаузата за компенсаторна неустойка по т. 6.6 от сключения между страните договор за потребителски заем № 901927 от 27.07.2023 г., която задължава ищеца да плати на ответника неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита, както и целия договор потребителски заем № 901927 от 27.07.2023 г.

Осъдил е ответника „С.к.“ ООД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „С.“, ул. „С.“ № 29, ет.7 да заплати на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД на ищеца Г. А. К. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Ц.А.“ № 2А сумата от 45 лв., която е получена от ответника без основание.

2

Осъдил е ответника „С.к.“ ООД, ЕИК ***********, да заплати на Г. А.

К. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 742 лв., от които 500 лв. адвокатско възнаграждение.

В мотивите на своето решение районният съд е приел, че в случая множеството предявени искове /два установителни, които са с преюдициално значение по отношение на осъдителения иск за връщане на полученото без основание/ не може да обоснове наличието на правна сложност, тъй като ищецът е могъл да постигне същата степен на защита с много по-малко процесуални средства. Разсъждавал е хипотетично, че при предявен иск за връщане на полученото без основание /какъвто бил основният законен интерес на ищеца в настоящия случай/ ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Когато ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е то, ищецът можел да репликира, че претендираното основание е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават. Районният съд е посочил, че няма пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание, да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да изложи доводите си, че такова основание е нищожно.

Приел е, че от процесуална гледна точка не е оправдано нищожността на предполагаемото основание, на което ищецът очаква, че ще се позове ответника в писмения отговор, да бъде наведена в процеса чрез отделен инцидентен установителен иск, а още по-малко с няколко такива иска, които до някъде имали сходен предмет и то още преди подаването на отговора.

Според районния съд подобно излишно усложняване на процеса не можело бъде възнаградено чрез присъждането на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за предявяването на установителни искове, които не предоставят по-голяма защита на ищеца в сравнение с възражението за нищожност.

Във връзка с твърденията на ответника за злоупотреба с права е приел, ч е в случая не е налице злоупотреба с правото на иск, защото двете дела, заведени от ищеца, са основани на сключените между страните два договора за потребителски кредит. По всяко дело е съединил различни установителни и осъдителни искове по начин, който съдът е намерил за процесуално нецелесъобразен /в отклонение от принципа за процесуална икономия/, за да създаде привидна правна сложност на делото. Съдът е присъдил разноски на ищеца в значително по-малък размер от претендирания, като е приел, че делото не е с правна и фактическа сложност. Посочил е, че случаят не е идентичен с цитираното от ответника решение на РС - Варна, тъй като в поведението на ищеца не се наблюдавала тенденция за сключване на 3 неизгодни договори с различни кредитори единствено с цел тяхното оспорване по съдебен ред и обогатяване за сметка на другата страна чрез присъждане на разноски. Приел е, че не се касае до множество, а за две дела, поради което липсва основание да се приеме наличието на злоупотреба с правото на иск от страна на ищеца.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалвания акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество, частната жалба на „С.к.“ ООД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „С.“, ул. „С.“ № 29, ет.7, чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.“, БУЛСТАТ **********, чрез адв.

Х. М. от САК, със съдебен адрес гр.С., ул. “О.П.“ № 15, офис 6, против определение № 2267/31.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20245220100065 по описа на Пазарджишкия районен съд, с което е съдът е отказал да измени решение № 685 от 30.05.2024 г. по гр. д. № 65/2024 г. на Районен съд-П. в частта за разноските, е неоснователна по следните съображения:

Неоснователно е твърдението на ответното дружество, че образувайки две дела чрез предявяването на две искови молби против същия ответник, ищецът е злоупотребил с права и съдебни разноски не трябва да му бъдат присъждани. Касае се за два различни договора за потребителски кредит, всеки един от които ищецът е преценил, че накърнява неговата правна сфера и се е възползвал от законно регламентираната възможност да защити правата си по пътя на исковата защита по общия исков ред пред съда. Установено е по делото, че искането му за съединяване на двете дела по реда на чл.213 от ГПК не е било уважено, тъй като двете дела са били на различен етап от своето развитие.

Липсват твърдения, а и доказателства за това, че в случая се касае за серийно сключване на неизгодни договори от ищеца К. с ответното дружество и съответното им оспорване пред съд с единствената цел да се генерират неправомерно доходи чрез присъждане на съдебни разноски, в т.ч. завишено по размер адвокатско възнаграждение. В този смисъл твърденията за недобросъвестно упражняване на процесуални права се явява напълно голословно и поради това – неоснователно. Следва да се посочи, че за въззивния съд по силата на 280, ал.1, т. от ГПК задължителна е само съдебната практика на ВКС в тълкувателни решения и постановления, а с оглед възможността за ревизиране на решенията на въззивния съд от горната инстанция е препоръчително те да бъдат съобразени и с практиката на ВКС като цяло. В този смисъл практиката на СГС не е нито задължителна, нито препоръчителна за останалите равни нему по степен съдилища в страната, а още по-малко това се отнася за практиката на СРС. За наличието на 4 недобросъвестно упражняване на процесуални права всеки съд е длъжен да следи във всеки поставен пред него за разрешаване казус според спецификата на казуса.

В заключение частната жалба на „С.к.“ ООД, ЕИК ***********, против определение № 2267/31.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20245220100065 по описа на Пазарджишкия районен съд се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2267/31.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20245220100065 по описа на Пазарджишкия районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5