Определение № 1628 от 19.06.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1628 гр. Бургас, 19.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501050 по описа за 2023 година Производството е по чл.248,ал.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв.Красен Кръстев, в качеството му на процесуален представител на Д. В. Б. против определение №

260064/12.05.2023г, постановено по ч.гр.д.№581/2015г по описа на БРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя да бъде допълнено определение от 20.04.2023г, с което са обезсилени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№581/2015г, като бъдат присъдени разноски в размер на 3200лв, представляващи адв.възнаграждение.В жалбата е оспорен като неправилен изводът на съда, че в заповедното производство на длъжника не се дължат разноски.Сочи се, че заповедното производство е подчинено на общите правила за разноските в гражданския процес, по силата на които на ответната страна се дължат разноски при прекратяване на делото.Позовава се на практика на състав на ОС –Бургас в този смисъл.

В законния едноседмичен срок е постъпил отговор от заявителя „Банка ДСК“АД, в който жалбата е оспорена като неоснователна.Счита, че възможността за допълване и изменение на актове, постановени в заповедното производство в частта за разноските се изчерпва с възможността да се обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските-чл.413, ал.2 ГПК.Отговорността за разноските в заповедното производство се разпределя в исковото такова.При непредявяване на установителен иск и обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, на длъжника не се дължат разноски.Счита, че не е приложима разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения. Излага се становище, че ако се дължат разноски за адв.хонорар, той следва да се определи на осн.чл.6,т.5 от същата Наредба, като се позовава на съдебна практика на ОС –Бургас.

1

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК – обжалваният съдебен акт е връчен на процесуалния представител на жалбоподателя на 15.05.2023г, а жалбата е входирана на 16.05.2023г.Тя е допустима и по същество частично основателна.

Съображенията за това са следните:

По постъпило заявление по реда на чл.417 ГПК от заявителя „Банка ДСК“АД против длъжник Д. В. Б. е образувано ч.гр.д.№ 581/2015г и е издадена заповед за изпълнение № 316/02.02.2015г и изпълнителен лист.На 06.10.2022г е постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника, с което е оспорена дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение и се претендират разноски в заповедното производство. Към възражението е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е уговорено и платено в брой възнаграждение за адв.Кръстев в размер на 3200лв за защита по ч.гр.д.№581/2015г. С определение № 260055/ 20.04.2023г е обезсилена заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В срока на обжалване на този акт, на 24.04.2023г е постъпила молба от длъжника за допълването му в частта за разноските, като бъде присъдено платеното адв.възнаграждение.С обжалвания съдебен акт тази молба е оставена без уважение, с мотив, че в хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист на длъжника не се дължат разноски по силата на чл.78,ал.4 ГПК.Настоящият състав не споделя този извод на съда. При преценка дължимостта на разноските, сторени в заповедното производство, следва да се има предвид, че същите са по повод подадено възражение срещу издадената в полза на "Банка ДСК“АД заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.

Заповедното производство е подчинено на общите правила за разноските в гражданския процес в част Първа –Общи правила.Заповедта за изпълнение е обезсилена и производството е прекратено, но това е станало поради непредявяване на иск по чл.422 ГПК и не е свързано с поведението на длъжника. Поради това и не може същият да бъде лишен от разноски, направени в заповедното производство, под предлог, че въпросът с разноските се решава само в исковия процес по чл.422 ГПК.Без значение в случая са причините, поради които установителният иск по чл.422 ГПК не е предявен.Не би могло и в производство по чл.413, ал.2 ГПК длъжникът да претендира разноски, тъй като това е производство по обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските, а тя не би могла съдържа разноски, присъдени в полза на длъжника.С нея се присъждат само разноски на заявителя. Поради това съдът счита,че на длъжникът се дължат разноски и при обезсилена заповед и прекратяване на производството по заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Доколкото процесуалният закон не изисква обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК, то и разноските следва да бъдат определени в приложение на чл. 11 от Наредба № 1/9.07.2004 г. по аналогия на основание § 1 от Допълнителните разпоредби. Правилото на чл. 11 урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство.

Необходимо е да се има предвид, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба - чл. 419 ГПК, 2 искане за спиране - чл. 420 ГПК и възражение - чл. 414 ГПК, все действия, с които не се извършва същинска защита срещу заявеното от молителя материално право. Поради тази причина сторените разноски по повод извършване на сочените действия не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от молителя материален интерес. Той има значение единствено при определяне на разноските, сторени от заявителя, предвид разписаното в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г. правило. Едва с отговора на исковата молба по чл. 422 ГПК ответникът е длъжен да наведе всичките си доводи в защита срещу предявения иск под страх от преклузия, с което осъществява същинската отбрана срещу заявеното материално право така в Определение № 102 от 14.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2481/2021 г., I т. о., ТК.В конкретния казус, предмет на това определение, е прекратено производството по иска по чл.422 ГПК, поради отказ от иска и са присъдени на длъжника разноските в заповедното производство по подаване на възражение. Следва да се отбележи,че при отказ от иска се стига до същия резултат, както и при непредявяване на иска по чл.422 ГПК, а именно обезсилване на заповедта и изпълнителния лист. С оглед цитираната актуална практика на ВКС, настоящият състав счита, че следва да изостави становището си в определение № 1865/3.07.2020 по ч.гр.д.№666/2020г.На длъжника се дължат направените в заповедното производство разноски до размер от 400лв.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260064/12.05.2023г, постановено по ч.гр.д.

№581/2015г по описа на БРС, в частта, в която е отказано да се допълни определението за прекратяване на производството по делото, в частта за разноските до размер от 400лв и вместо него постановява:

ДОПЪЛВА определение №260055/20.04.2023г по ч.гр.д.№581/2015г на БРС в частта за разноските, като ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, да заплати на Д. В. Б., ЕГН **********, чрез адв.Кръстев, съдебен адрес : гр.Бургас ,ул.“Цар Симеон“ №104 сумата 400 /четиристотин/лв., представляваща разноски по заповедното производство, както и сумата 15лв – разноски по настоящото производство.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата обжалвана част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4