Решение № 248 от 29.07.2024, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Разлог, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Х. Д. П., разгледа докладваното от Кристиян Стоилов, Гр. дело № 20221240100418 по описа за 2022 г.

Делото е образувано по подадена ИМ от Г.И.О., ЕГН*, и Р.А.О., ЕГН*, и двамата с адрес в г.Б., у.„Е.-т.“№16, с/у ЧСИ В.Т., рег.№795, с район на действие Бл.ОС и адрес на кантората – г.Б., у.„Т.А.“№41, е.3, о.15-17.

В ИМ се твърди, че по молба на „Обб“АД е образувано ИД №270/2011 г. по описа на ответника, въз основа на издаден ИЛ от 11.03.2011 г. по ч. гр. дело №373 от същата година, по описа на Рг.РС. След образуване на ИД била наложена възбрана в/у собствените на ищците самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *** и

*** по КК и КР на г.Б., о.Б., съответната възбрана била вписана в СВп.

В периода 2011 до 2017 г. се твърди, че по посоченото ИД са били провеждани множество публични продани. Първата била в периода 23.01.2012 г. до 23.02.2012 г. Съдебният изпълнител обявил публичната продан за нестанала. Поредна такава била провеждана в периода от 07.08.2015 г. до 07.09.2015 г., като същата била обявена за нестанала. Последваща такава от 15.03.2016 г. до 15.04.2016 г. отново била обявена за нестанала поради липса на наддавателни предложения, като в периода от 06.11.2017 г. до 06.12.2017 г. е проведена поредна публична продан, с която собствените самостоятелни обекти в сграда на ищците били продадени на лицето Ц.Ц., за сумата от 24`101,00 лева. Постановлението за възлагане било издадено от ответника на 17.12.2017 г. Същото влязло в сила на 20.03.2018 г. и било вписано в СВп-Р.

Твърди се, че в периода 2012 г. до 2017 г. били извършени общо 13 публични продани на собствените самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *** и *** по КККР на г.Б., собственост на ищците. Твърди се в ИМ, че проведените продани били извършени от ответника в нарушение на императивните разпоредби на ГПК, като незаконосъобразните действия довели до причиняване на вреди на ищците.

На първо място се твърди, че при насрочване и провеждане на публичните продани, както и извършването на свързаните с тях обявления и изпращане на съобщения, съдебният изпълнител не е събрал от взискателя дължащите се за извършване на съответните изпълнителни действия авансови такси. Това нарушение било установено в посочените ч. гр. д. по описа на Бл.ОС. Предмет на посочените граждански дела били извършените от ЧСИ разпределения на суми, който бил разпределил суми в своя полза, представляващи незаплатени авансови такси от страна на взискателя по хода на изпълнителното производство. Твърди се, че поради неплащането на тези авансови такси, ЧСИ в нарушение 1 на ЗЧСИ е извършвал публични продани на съответните самостоятелни обекти. Твърди се, че многократно били налице обстоятелствата на чл.433, ал.1, т.6 от ГПК, съгласно които ЧСИ е бил длъжен да прекрати изпълнителното производство именно на това основание.

Въпреки това ответникът не сторил това и продължил изпълнителното производство.

На второ място се твърди, че ЧСИ е извършвал публичните продани в противоречие с разпоредбите на чл.494, ал.1 от ГПК, т.е. ответникът постановявал извършване на нови продани по искания, които са депозирани от взискателя извън преклузивните срокове по цитирания член при наличието на условия на освобождаване от изпълнения на имотите и заличаване на наложените възбрани. Твърди се, че ЧСИ е бил длъжен да уведоми взискателя в производството, че публичните продани са обявени за нестанали, като съответно е следвало да му се укаже, че в едноседмичен срок следва да поиска извършването на втора публична продан, съответно искане за определяне на нова начална цена за собствените недвижими имоти на ищците. Въпреки, че съответно бил длъжен да освободи имотите от изпълнение, той не бил сторил това и продължавал с изпълнителните действия.

На трето място се твърди, че на 26.07.2011 г. от ответника е бил извършен опис на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *** и ***.

След извършения опис имотът бил оценен, като в първата обявена публична продан била посочена цена от 157`867,50 лева. След обявяването на публичната продан за нестанала, се твърди че била насрочена нова такава през 2012 г., но началната цена на втората била определена на 126`294,00 лева. След като и тази публична продан била определена за нестанала, взискателят изрично бил заявил пред ЧСИ да не предприема последващи действия по обявяване на нова публична продан, но въпреки това и при липса на последващи искания на взискателя за нова продан и за определяне на нова начална цена, ЧСИ бил длъжен да освободи имотите от изпълнение и да направи искане за заличаване на наложените възбрани. Твърди се, че от момента на описа, извършването на съответната оценка на имота до последната проведена публична продан през 2017 г. взискателят въобще не е бил депозирал искане за определяне на нова начална цена, като се твърди, че в ущърб на ищците умишлено занижавали действителната стойност на имотите им. Ответникът е намалявал цената, без да определя нова начална цена. Така при първоначално оценени имоти от 157`867,50 лева в последната проведена публична продан, началната цена била само 23`197,50 лева. С това нарушение ответникът бил допуснал продажбата на собствените на ищците имоти за сума в пъти по-малка от реално определената стойност, като се твърди, че тези действия ги ощетявали, тъй като сумата, за която е станала съответната продан била в по-малък размер от задълженията им към взискателя, които са посочени в съответния ИЛ.

Твърди се, че съответната данъчна оценка на имотите към онзи момент била 64`705,25 лева, ето защо се твърди, че последната публична продан, която се състояла, е причинила вреди на ищците от 40`604,00 лева - разликата м/у продажната цена от проведената публична продан и данъчната оценка на продадените самостоятелни имоти. Твърди се в ИМ, че на няколко пъти са обжалвани постановлението за разпределяне на суми, като пред Бл.ОС са образувани съответни въззивни ч. гр. д., като и по двете дела жалбите били уважени.

Предвид горното, се иска от съда на основание чл.441, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, да бъде осъден ответникът ЧСИ В.Т. да заплати на ищците сумата от 10`000,00 лева, представляваща част от сумата от 44`500,00 лева претърпени от ищците вреди за незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител в посоченото ИД и включваща в себе си сумата от 3`700,00 лева направени разноски в двете граждански производства по ЧГД 675/2018 г. по описа на Бл.ОС и ЧГД 186/2019 г. на Бл.ОС.

Претендира се и заплащането от закона лихва от ответника в/у главницата от 18.12.2017 г. до съответното изплащане в пълен размер на главницата. Претендират се и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, е депозиран и писмен отговор от страна на ЧСИ В.Т. - ответник по настоящето производство.

С него се оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер. Не се 2 оспорват твърденията в ИМ, че пред ответника в качеството на ЧСИ по молба на „Обб“АД, е образувано ИД 270/2011 г. Не се оспорват и твърденията, че по образуваното ИД са наложени възбрани в/у собствените и посочени в ИМ имоти на ищците, както и че в последствие са проведени редица публични продани. Не се спори и относно изготвеното постановление за възлагане от 18.12.2017 г., влязло в сила на 20.03.2018 г., с което имотите са възложени в собственост на купувача.

Оспорват се изцяло, като неоснователни и неверни твърденията, че проведените публични продани по изпълнителното дело са извършени в нарушение на ГПК, както и че действията на съд. изпълнител са незаконосъобразни и съответно са довели до причиняване на твърдените в ИМ вреди. Оспорва, че при насрочване и провеждане на публичната продан, както и при извършване на свързаните с тях обявления и изпращане на съобщение, не са били събирани дължимите от взискателя съответни такси. Твърди се, че взискателя е заплатил дължимите авансови такси във връзка с предприетото принудително изпълнение.

Неоснователно било ищците да се позовават на постановените при обжалване на разпределените съдебни актове по съответните ч. гр. дела по описа на Бл.ОС. Твърденията на ищците, че взискателят не е заплатил съответните авансови вноски и че следвало да бъде прекратени на това основание изпълнителното производство, били неоснователни, тъй като невнасянето на дължими авансови такси и разноски по разпоредбите на чл.433, ал.1, т.6 от ГПК, не настъпвало по силата на закона, а представлявало единствено правна възможност, предвидена в полза на съд. изпълнител, така че по своя преценка е можел да я упражни или не. Прекратяването на производството поради невнасяне на съответните вноски било друга правна възможност, наред с уговореното по чл.79, ал.1 от ГПК, когато таксите не се съберат от взискателя, те да бъдат събрани от длъжника.

Предварителното внасяне на разноски от взискателя се твърди, че нямало значение за законосъобразността на извършените от ЧСИ изпълнителни действия. Отделно от посоченото се твърди, че дори да били налице основания за прекратяване на делото по чл.433, ал.1, т.6 от ГПК, то самото продължаване на изпълнението не е нанесло вреда на ищците. Това било така, тъй като прекратяването на едно ИД не било пречка за започване на друг изпълнителен процес, защото самото прекратяване не погасявало вземането, нито обезсилвало съответното изпълнително основание. В този смисъл липсата на прекратяване на съответното дело дори било спестило и нови разноски на длъжниците, съответно ищците.

Оспорват се твърденията, че била постановявана нова публична продан в противоречие на чл.494, ал.1 от ГПК по искания, депозирани от взискателя извън сроковете. Твърди се, че всички публични продани по ИД били извършени в съответствие с императивните правила на закона.

Оспорват се твърденията на ищците, че били налице основания по ал.2 на чл.494 от ГПК, за освобождаването на имотите от изпълнение. Оспорва се като неоснователно и твърдението на ищците от ИМ, че е налице незаконосъобразно определяне на началната цена на имотите.

Твърди че, при всяка от проведените продани при определяне на начална цена на имотите, от която да започне съответното наддаване, са спазени изискванията на ГПК. Твърди се, че не са налице незаконосъобразни действия при провеждане на съответното изп. производство, като оценките на имотите не били занижени, както твърдели ищците. Ето защо се твърди, че не е налице нанесена вреда, като се оспорва съответно и размера на твърдените вреди, определен на 40`604,00 лева. Оспорват се твърденията, че поради незаконосъобразни действия на ответника се е наложило ищците съответно да обжалват на няколко пъти и постановлението за разпределяне на суми, в резултат на което същите са сторили съдебни разноски.

Неоснователно било сторените от ищците разноски в производството да се претендират и изискват по реда на чл.441 от ГПК. Твърди се, че посочената защита се отнасяла за съвсем различна хипотеза, за която длъжникът бил засегнат от незаконосъобрано предприетото принудителното изпълнение, като съответно направата на разноски, когато се касаело до 3 обжалване на действия на съд. изпълнител, не могло да се класифицира като вреда по чл.441. Алтернативно се излага, че доколкото ответника не е бил страна в производството по посочените ч. гр. дела в Бл.ОС, съответно не е имало възможност в тях да направи възражения и оспорвания по повод разноските, които са направили ищците, оспорва че такива разноски са сторени реално, като прави възражения за прекомерност.

Оспорва се твърдението за претърпяна вреда, както и размера на вредите като неоснователно завишен. Прави се възражение за погасяване по давност на претенцията по чл.441, като се излагат съображения, че ЧСИ отговаря при условията на общата разпоредба на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съгласно чл.110 от ЗЗД, изтичането на 5годишна давност погасява всички вземания, по които законът не предвижда друг срок, като съгласно чл.114, ал.3 за вземания от непозволено увреждане давността започвала да тече от откриване на дееца. Твърди се в настоящия случай, че за всяко едно от действията, които ищците сочат като предприети незаконосъобразно по принудителното изпълнение, същите били надлежно уведомени и съответно в този момент им е било известно, както действието, така и дееца, поради което оттогава започвала да тече и съответната погасителна давност и към момента на предявяване на настоящият иск същата била изтекла.