Решение № 32 от 19.02.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. гр. Добрич, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500655 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№1623/05.04.2024г., подадена от А. Г. Т. ЕГН********** от гр.Б., чрез адвокат К.К., преупълномощен от адв.Ю.О., срещу решение №9/23.02.2024г. по гр.д.№220/2023 на РС-Б., в частта , в която се отхвърля претенцията и за издръжка в размер на 450лева на месец в полза на малолетното дете *** за минал период от време- една година преди завеждане на исковата молба-19.04.2023година.

Въззивника намира решението за неправилно като постановено в нарушение на процесуалните и материалните правни норми, необосновано, иска отмяната му и уважаване на иска. Неправилен бил извода на съда, че след като ответникът е заплащал за процесния период месечна издръжка от 200лева, то иска е неоснователен. Не било ясно защо съдът приема, че именно това е размерът на издръжката, която ответникът дължи в аспекта на податните възможности на ответника и нуждите на детето.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 21.03.2024г., когато обжалваното решение е връчено на обжалващия, и край 04.04.2024г., на която дата жалбата е изпратена чрез куриер, отговаря на 1 изискванията на чл.260, т.1,2,4и7 и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от насрещната страна Х. Т. И. чрез упълномощения адвокат Д. И. с доводи за неоснователност на жалбата, решението в обжалваната част правилно, съобразено били възможностите на родителя и нуждите на детето и иска потвърждаването му.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 21.03.2024г., когато обжалваното решение е връчено на обжалващия, и край 04.04.2024г., на която дата жалбата е изпратена чрез куриер, отговаря на изискванията на чл.260, т.1,2,4и7 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима.

Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Обжалваното решение е постановено при надлежно упражнено право на иск от А. Г. Т. ЕГН********** от гр.Б., против Х. Т. И. с ЕГН********** от гр.Д., за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните дете о *** с ЕГН **********, за определяне местоживеене на детето при неговата майка и за осъждане на ответника да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 450 лв.,считано една година от момента на завеждането на исковата молба19.04.2023г.

Районният съд е разгледал предявените искове и е постановил упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете *** на майката, местоживеене на детето на адреса на майката, определен е режим на лични отношения между бащата и детето, и е осъдил бащата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 450 лева, считано от датата на влизане в сила на съдебно решение,ведно със законната лихва за всяка 2 закъсняла вноска, до настъпването на законна причини за нейното изменение или прекратяване и е отхвърлил иска за издръжка в размер на 450лева месечно за минал период от време -периода от една година преди подаване на исковата молба на 19.04.2023г.

Решението в частта на произнасянето по упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете ***, неговото местоживеене и режим на лични отношения между бащата и детето, издръжката на детето занапред, не е обжалвано. С твърденията за пороци на обжалваното решение само в частта относно отхвърления иск за издръжка за минало време- една година преди завеждане на исковата молба на 19.04.2023г., въззивната жалба ограничава обхвата на висящност на спора само до този иск, т.е. в предмета на настоящото производство е само спора относно издръжката, която бащата следва да заплаща на детето за предхождащия завеждането на делото период от една година, а именно, считано от 19.04.2022г.до 19.04.2023г.

Задължени за издръжката на непълнолетните деца са и двамата родители, а размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя да я дава, при законоустановен минимален размер на издръжката. Така съгласно разпоредбата на чл. 143 СК, всеки родител дължи издръжка на непълнолетните си деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималният размер на издръжката не може да е по-нисък от 1/4 от минималната работна заплата. През 2022г./от 01.04.2022г.до 31.12.2022г./ минималната работна заплата е 710лева, а минималната месечна издръжка -177.50лева, през 2023г. минималната работна заплата е 780лева, а минималната издръжка - 195лева, през 2024г. минималната работна заплата е 933лева, а минималната издръжка е 233, 25лева, през 2025г. минималната работна заплата е 1077лева, а минималната месечна издръжка е 269.25лева.

Въпросът относно размера на дължимата от бащата издръжка за предхождащия завеждането на делото /19.04.2023г./ период от една година, т.е. считано от 19.04.2022г. до 19.04.2023г., следва да бъде разрешен в съотвествие със съдебната практика, установена с Постановление № 5/16.11.1970 г. и Постановление № 5/30.11.1981 г., според която възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните 3 доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Балансът между нуждите на търсещия издръжка и възможностите на дължащия такава, е обусловен винаги от конкретни обстоятелства и общо, обвързващо тълкуване за максимално допустимия размер на издръжката, не може да бъде определен нито по аналогия с минималния такъв според чл. 142, ал. 2 СК, нито по някаква друга аналогия /в този смисъл определение № 951 от 22.10.2015 г. на ВКС по гр. д.

№ 3313/2015 г., III г. о./.

В процесния случая не са събрани доказателства за притежавано имущество от майката- недвижими имоти и МПС. Социалният работник при ОЗД при ДСП гр.Б. се е задоволил с констатацията, че детето и майката живеят в едноетажна къща в гр.Б., че майката е трудово ангажирана-има сключени договори с ОбА Б. и Доджи комерс ЕООД гр.Б., че е подпомагана по чл.7 и чл.10а от Закона за семейните помощи, че съжителства с Д.Д., който е трудово ангажиран. Според показанията на св.Д.С. Д., той и майката съжителстват на съпружески начала от близо три години/разпита на свидетеля е проведен на 29.01.2024г./, имота, в който живеят е лична собственост на свидетеля, майката работи на бензиностанция със заплата от 800-900лева месечно.

Няма твърдения и данни и бащата да притежава недвижими имоти и МПС. Пред социалния работник при ОЗД при ДСП гр.Д.град бащата е заявил, че редовно предоставя издръжка на детето, като в периода от 2016г. до м.март 2022г. е изпращал по 300лева месечно, след което по 200лева месечно по причина, че е безработен и има здравословни проблеми. Според данните от социалния доклад бащата живее в жилището на партньорката си К.Ц.П..

Според свидетелските показания на последната двамата съжителстват на съпружески начала от м.октомври 2022г. Няма спор между страните, че в периода от фактическата раздяла на родителите до м.март-април 2022г. бащата е бил чужбина, така и показанията на св.Т. Х.в И., баща на ответника. Докато работел в чужбина се прибирал веднъж годишно за по месец, месец и половина. Докато бил в чужбина осигурявал средствата за издръжка на детето, които сам свидетелят изпращал на майката. След като се върнал лично изпращал парите на майката. Един-два месеца след като се върнал от чужбина 4 започнал работа, работил до преди новата година. По данни от справка на ТД на НАП-Пловдив в периода 10.10.2022г.-20.12.2022г. бащата е бил в трудово правоотношение с „МЕГА ПРИНТ“ЕООД гр.Д.град с основна заплата от 710лева, а в периода 01.02.2023г.-17.08.2023г. е бил в трудово правоотношение с „М СТИЙЛ“ЕООД гр.Д.град с основно заплата от 780лева. За изследвания период от една година преди подаване на исковата молба, т.е.периода от 19.04.2022г.-19.04.2023г., няма данни да е реализирал други доходи извън доходите по трудово правоотношение.

Детето *** е родено на *** През учебната 2023/2024г. според данните от социалния доклад от 27.11.2023г. на социален работник при ОЗД при ДСП гр.Б., е била ученика в 3-ти клас в ОУ „Антим І“гр.Б., което навежда на извод да е започнало първи клас през учебната 2021/2022г.. Няма данни да има нужди, различни от типичните за възрастта му от храна, облекло, отопление, осветление, учебници и учебни помагала, ученически принадлежности.

Живее с майката в гр.Б., бащата живее в гр.Д.град. Според събраните гласни доказателства и данните от социалните проучвания детето поддържа лични контакти с бащата, прекарва значително време от летните училищни ваканции при баща си в гр. Д.град, като от дома на майката е вземано с автомобил найчесто от дядо си по бащина линия-св. Т. Х.в И., тъй като бащата не е шофьор.

Няма данни детето да има специфични или изключителни потребности, за задоволяването на които да са необходими средства над необходимите за задоволяване на типичните му потребности.

С оглед нуждите на детето/съобразно възрастта му, пола, степента на образование/, доходите на родителите, цялостната му издръжка за периода една година преди подаване на исковата молба, т.е.периода от 19.04.2022г.-19.04.2023г., следва да бъде определена в размер на сумата от 350лева, осигуряването на която следва да бъде разпределено между двамата родителя съобразно възможностите на всеки и при отчитане непосредствените грижи на майка, при което бащата следва да участва в месечната издръжка на детето със сумата от 200лева, а разликата до минимум необходимия размер – от майката. Задължението за издръжка е за периодично плащане и по закон тя се плаща всеки месец и този срок е установен в интерес и на двете страни, но най-вече на този на детето да получи своевременно необходимите средства за живота си. Събраните по делото доказателства , вкл. представените разписки за парични преводи, сочат през периода 19.04.2022г.-19.04.2023г. бащата да не се е дезинтересирал от 5 родителските си задължения по отношение на детето,вкл. е изпълнявал задължението си за издръжка с плащането на сумата от 200лева месечно, който факт не се и оспорва от ищцата, съгласно изричното изявление на процесуалния и представител в хода на въззивното производство. Даването на издръжка в размера, съответен на определения от съда съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя при отчитане на законоустановения минимален размер на издръжката за този период, сочи, че задължението за издръжка за период от една година преди подаване на исковата молба е погасено чрез изпълнение, т.е. претенцията е неоснователна.

Решението на БРС в тази му част е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция /жалбата е неоснователна/ на въззивника не се следват разноски. На въззиваемата страна се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, сторени за защита срещу неоснователната жалба по иска по чл. 149 от СК съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 20.06.2024г.