Определение № 840 от 16.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 840 гр. Пазарджик, 16.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20265200500823 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С определение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 3237 по описа на съда за 2026 година е върната исковата молба с вх. № 23540/18.08.2026 г., подадена от Е. на ****, представлявана от управителя Г.

А. К., срещу Сдружение на собствениците на сграда на ****, представлявано от управителя Е. К. Ц. и е прекратено на основание чл. 130 от ГПК производството по гр. д. № 3237/2026 г. по описа на РС Пазарджик.

В срок така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от Е. на **** ,представлявана от Управител Г. А. К..

Излагат се оплаквания за неправилност на определението и се моли да бъде отменено.

Районният съд приел, че е предявен недопустим установителен иск за факти, които не попадат в допустимите изключения по ГПК и особените граждански закони.

Предмет на иска пред районния съд не било установяването на факти, а на правоотношения състоящи се в дееспособността на общото събрание на етажната собственост през определени периоди от време.

Дееспособността не била фактическо, а правно понятие При органите на управление на етажната собственост, като неперсонифиирано имущество, дееспособността на общото събрание се прекратявала от закона при условията на чл. 33 ал. 5 от ЗУЕС при регистриране на Сдружение на собствениците, в което участват всички собственици, като респективно се възстановява при напускането на някой от тях. По силата на тази норма общото събрание на ЕС не изчезвало изцяло като 1 орган, а само не може да упражнява правомощията си, поради липса на дееспособност. Дееспособността на този орган не била факт, а общо правоотношение спрямо всички, както съсобственици и обитатели на сградата, така и трети лица при установяване на договорни и извъндоговорни отношения.

Фактическият елемент при заличаването на дееспособността на общото събрание на ЕС можел да претърпи и евентуална законова промяна с намаляване на процента на участие на собствениците в Сдружението от 100 на 75, например. Фактът на 100 процента участие в Сдружението на собствениците е предпоставката за прекратяването на дееспособността на органа на ЕС по действащия закон, но този факт можел да съществува и самостоятелно, без да води до правна последица по отношение на тази дееспособност, ако например впоследствие бъде отменена нормата на чл. 33 ал. 5 от ЗУЕС.

Съдът намира частната жалба за допустима , като подадена от легитимирано лице ,в установения в закона срок, против подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество ,частната жалба е неоснователна.

Районния съд е сезиран с искова молба Е. на **** , представлявана от Г.

К. против Сдружение на собствениците по чл. 46а от ЗУЕС, вписано с регистрационен номер 322 в регистъра на Община Пазарджик, с адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Братя Петкови“ 1, представлявано от Е. Ц..

Ищеца е заявил ,че предявява установителен иск с основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Твърди,че съгласно чл. 33 ал. 5 от ЗУЕС и константната практика на ВКС е налице изземване на правомощията на ОС на ЕС от момента на вписването на Сдружението на собствениците, при 100 % участие на съсобствениците, в полза на Общото събрание на Сдружението.

Въпреки това, Общото събрание на етажната собственост продължило да функционира, но без да има законови правомощия, като се е провело на 08.09.2023 година и 30.10.2023 година и взело решения на тези дати, които са обжалвани и има висящи производства.

На 04.12.2024 година, с връчване на председателката на Сдружението на собствениците на сградата, на заверен препис от нотариус от 02.11.2023 г. от нотариално заверена декларация от 14.09.2023 година на Г. К. за прекратяване на членството му в Сдружението на собствениците на сградата, като едно от приложенията към искова молба по гр. дело 3948/2023 година на Районен съд – Пазарджик, било налице възстановяване на правомощията на Общото събрание на етажната собственост на сградата на 04.12.2024 година .

С прекратяването на членството на Г. К. му се дължал ликвидационен дял от имуществото в размер на 25 %, включително гласувана но невнесена (неплатена) от него припадаща му се парична вноска в размер на 15 000 лева, 2 предмет на спор по гр. Дело 3948/2023 година на Районен съд – Пазарджик, по която той прави възражение за компенсация.

Поради текущите спорове по горните 3 дела, както и евентуални бъдещи спорове за компетентност между Общото събрание на етажната собственост на сградата и Общото събрание на Сдружението на собствениците на сградата след прекратяване на членството на Г. К. в Сдружението на 04.12.2023 година, бил налице правен интерес за решаване на въпросите , поставени в исковата молба.

Моли да бъде установено по отношение на Ответното Сдружение на собствениците че:

1. Правомощията на Общото събрание на Е. на ул.**** са прекратени на 21.02.2023 година в полза на Общото събрание на Ответното Сдружение на собствениците и;

2. Правомощията на Общото събрание на Етажната собственост на сградата на **** са възстановени на 04. 12. 2023 година.

За да върне исковата молба и прекрати производството по делото , първоинстанционният съд е приел,че установяване на обстоятелствата, които са формулирани като петитум на исковата молба, касаещи правомощията на Общото събрание на ЕС са релевантни и следва да бъдат установявани в хода на конкретното дело и по повод на което установяване компетентността на ОС е от значение за решаването му по същество. Установяване на фактите кога са прекратени и кога са възстановени правомощията на ОС на ЕС ,не било сред изрично предвидените възможности, поради това установяването на тези обстоятелства със съдебно решение било недопустимо .

Безспорно е ,това е съобразил и първоинстанционния съд , че установителен иск може да има за предмет единствено съществуването или несъществуването на материално гражданско субективно право или правоотношение ,а иск за установяване на факти с правно значение е допустим само в изрично предвидените в закона случаи.

В жалбата се излага довод ,че с предявения иск се цели не установяване на факти , а на правоотношения.

Компетентността на Общото събрание на етажната собственост по чл. 11 ЗУЕС и на Общото събрание на сдружението по чл. 33 ЗУЕС представлява законова функция на орган за управление, а не двустранно материално правоотношение. Режимът на управление и състоянията на етажната собственост представляват правнозначими факти и правни режими, които не могат да бъдат предмет на самостоятелен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, отделно от конкретните субективни права.

Като се съобрази как се обосновава правния интерес от предявяване на установителните искове , то всъщност се касае до опит чрез иск за установяване на „правоотношение“ да се установи, че дадено събрание е било некомпетентно и взетите от него решения не обвързват етажните собственици, 3 а това е недопустимо.

Искът е процесуално недопустим и поради липса на правен интерес от самостоятелно установяване.Законосъобразността на актовете на Общото събрание (както на ЕС, така и на сдружението) подлежи на съдебен контрол единствено по специалния ред на чл. 40 ЗУЕС чрез конститутивен иск за отмяна пред районния съд по местонахождението на имота.

Поради изложеното , съдът намира ,че предявените искове са недопустими и правилно първоинстанционният съд е върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

Мотивиран от изложеното ,Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 3237 по описа на съда за 2026 година, с което е върната исковата молба с вх. № 23540/18.08.2026 г., подадена от Е. на ул. *****, представлявана от управителя Г. А. К., срещу Сдружение на собствениците на сграда на ул.

*****, представлявано от управителя Е. К. Ц. и е прекратено на основание чл.

130 от ГПК производството по гр. д. № 3237/2026 г. по описа на РС Пазарджик, като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4