Решение № 243 от 14.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20251001000957 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №7700/01.12.2025 година от „Енергийни колектори“ ООД, ЕИК-200951747, чрез адв.С. Ч., срещу решение №33/28.11.2025 година, постановено по т.д.21 по описа за 2022 година на Окръжен съд Перник.

Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като е игнориран факта, че с молба от 13.11.2025 година, въззивникът е представил доказателства относно наличието по банкова сметка на сумата от 57312,11 лева с искане тази сума да бъде използвана за покриване на първоначалните разноски по несъстоятелността. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което остави без уважение искането за обявяване в несъстоятелност на „Енергийни колектори“ и спирането на производството, на осн. чл.632, ал.1 ТЗ.

Въззиваемата страна „Грийн енерджи България“ ЕООД е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на 1 първоинстанционния съд, както и да се присъдят направените по делото разноски.

Постъпила е и въззивна жалба от „Грийн енерджи България“ ЕООД срещу решение №33/28.11.2025 година, постановено по т.д.21 по описа за 2022 година на Окръжен съд Перник.

Формулираният петитум от страната е отмяна на решението и постановяване на друго, с което се обяви ответника в несъстоятелност, на основание чл.630, ал.2 ТЗ, а в отношение на евентуалност да се десезират органите на длъжника, на осн. чл.635, ал.2 ТЗ.

Твърди се в жалбата, че решението е неправилно, тъй като с молба вх.

№7581/27.11.2025 година въззивникът е поискал ответникът да бъде обявен в несъстоятелност не само, на основание чл.632 ТЗ, а и на основание чл.630, ал.2 ТЗ или чл.635, ал.2 ТЗ. Съдът по несъстоятелността действа служебно, поради което следва да прецени самостоятелно дали са налице предпоставките за прилагане на едната или на другата разпоредби. Разпоредбата на чл.634а ТЗ постановява, че ако са извършени действия на тази дата следва да се приеме, че са извършени след откриване на производството по несъстоятелност.

Дружеството не извършва дейност, но прави разходи, което очевидно би увредило масата на несъстоятелността. Продължаването на дейността на ответника създава очевидна предпоставка неговите активи да бъдат източвани във вреда на кредиторите като справедливата стойност на дяловото участие на „Енергийни колектори“ ООД в „Солар енерджи съпорт“ ООД намалява и съответно уврежда кредиторите на несъстоятелността. Ето защо, съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.630, ал.2 ТЗ, а не чл.632, ал.5 ТЗ.

Решението по чл.632 блокира предявяването на вземането, както и възможността за водене на искове за попълване на масата на несъстоятелността, както от синдика, така и от кредиторите.

При горните факти и при наличие на разноски за несъстоятелността, съдът не е следвало да постанови решение по чл.632 ТЗ, а е следвало да приложи чл.630, ал.2 ТЗ или чл.635, ал.2 ТЗ.

Въззиваемата страна „Енергийни колектори“ ООД е депозирала писмен отговор, в който излага, че всички доводи във въззивната жалба, касаят правното основание, на което длъжникът е обявен в несъстоятелност и водят до извод, че не са налице предпоставките по чл.632 ТЗ, което води до 2 неправилност на решението.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството по т.д.21 по описа за 2022 година на Окръжен съд Перник е образувано по молба на „Грийн енерджи България“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност.

В молбата се излага, че молителят има качеството паритетен съдружник в „Солар енерджи съпорт“ ООД, в което притежава 250 дяла от капитала с номинална стойност 600 лева всеки един и с обща номинална стойност 150 000 лева, формиращи дялово участие в размер на 50% от капитала на „Солар енерджи съпорт“ ООД. Към 30.06.2016 година вторият съдружник е „Енергийни колектори“ ООД. Преди да придобият дяловете в дружеството двамата съдружници сключват договор за съвместна дейност, с който регулират бъдещите си отношения. Съгласно чл.2, ал.2 от договора. Същият е със срок на действие до края на срока на действие на сключения между „Солар енерджи съпорт“ ООД и „ЧЕЗ Електро България“ АД договор за изкупуване на електроенергия – до 06.06.2032 година. Твърди се в молбата, че ответникът „Енергийни колектори“ ООД не само, че не изпълни договора за съвместна дейност, но и многократно нарушава този договор, като е инициирал вписване на решения на ОС на съдружниците, с които освобождава молителят от дружеството и поема дяловете му, което след проведени съдебни производства е отменено. Чрез приетите корпоративни решения от 30.06.2019 година и 30.09.2019 година съдружникът е нарушил договора за съвместна дейност и макар решенията на ОС на съдружниците да не са отменени, то те са в пряко противоречие с поетите задължения по договора за съвместна дейност. Като краен резултат от тези действия след датата 22.07.2016 година молителят няма контрол върху оперативния мениджмънт на „Солар енерджи съпорт“ ООД, нито блокираща квота при вземане на решенията, което се отразява на пазарната стойност на притежаваните дялове и е вреда, поради което молителят твърди, че има вземане в размер на 54370 лева, представляващо загуба от редуцираната стойност на дяловото му участие, както и вземане в размер на 500 000 лева, представляващо размера на претърпяната от ищеца загуба от пазарна обезценка на дяловото му участие в капитала на „Солар енерджи съпорт“ ООД, както и вземане в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на молбата. Твърди, че вредата 3 е настъпила на 22.01.2019 година, когато е извършено вписването на взетите решения. Твърди, че погасителната давност е могла да започне да тече не преди 03.08.2020 година, когато е влязло в сила решение по т.д.6658 по описа за 2018 година на СГС, с което е установено, че са вписани несъществуващи обстоятелства. Твърди, че дружеството е неплатежоспособно и свръхзадължено, като последният ГФО е този за 2016 година. Видно от обявеният в ТРРЮЛНЦ отчет за приходите и разходите и отчет за паричните потоци дружеството е реализирало нулеви обороти, като твърди, че неплатежоспособността и свръхзадължеността са възникнали към дата 22.01.2019 година.

Ответникът по молбата „Енергийни колектори“ ООД е подал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата като твърди липса на активна материално-правна легитимация, защото липсва търговска сделка между страните. Молителят, със своето поведение е станал причина за разваляне на договора, което е сторено с нотариална покана от 12.01.2012 година, като молителят е задължен да прехвърли дяловете си, като не може да възникне право на обезщетение. Прави възражение за прихващане с дължимо компенсаторно плащане в размер на пазарната стойност, както и е възникнало вземане за неустойка в размер на 400 000 лева. Действията по вземане на решение на ОС на съдружниците само по себе си не е неправомерно действие.

С решение № 26 от 03. 11. 2025г., по т. д. № 21/ 2022г. по описа на Пернишкия окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Енергийни колектори“ ООД с начална дата 21.04.2022 година и е открито производство по несъстоятелност, като на осн. чл.629б ТЗ е указано на кредитора и заинтересуваните лица да предплатят сумата от 15 000 лева, разноски за несъстоятелността, като при неизпълнение, съдът ще постанови решение по чл.632 ТЗ и е указано на кредиторите по несъстоятелността да предявят вземанията си.

С определение от 06.11.2025 година М. П. С. е назначена за временен синдик.

Пред Софийски апелативен съд е висящо по т.д./н/ 919 по описа за 2025 година дело, образувано въз основа на въззивна жалба с вх.

№7092/11.11.2025г. на Пернишкия окръжен съд, както и на въззивна жалба с 4 вх. №7208/14.11.2025 г. подадени от „ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ“ ООД, чрез адвокат С. Ч., срещу решение № 26 от 03. 11. 2025г., по т. д. № 21/ 2022г. по описа на Пернишкия окръжен съд.

Решението е било вписано в ТР под №20251106164347, поради което срокът за представяне на разноски изтича на 13.11.2025 година.

На 13.11.2025 година, видно от датата на изпращането и е депозирана молба от „Енергийни колектори“ ООД, посочена като молба вх.7209/14.11.2025 година, в която длъжникът представя извлечение от банкова сметка, от която е видно, че по банковата сметка е налице наличност в размер на 57312,11 лева, като моли съдът ако в указания срок не се представят доказателства за разноски тази сума да бъде използвана за покриване на разноските в производството по несъстоятелност.

От приложеното банково извлечение от Банка ДСК е видно, че по сметката на дружеството е налице сума в размер на 57312.11 лева.

С молба от 27.11.2025 година длъжникът представя и платежно нареждане, в което е отразено плащане по сметката на Окръжен съд Перник на сумата 15 000 лева, с твърдения, че не е налице открита специална банкова сметка от временния синдик.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предмет на производството е постановено решение, с което е спряно производството по несъстоятелност, на осн. чл.632, ал.1 ТЗ като спирането и правните последици от него е постановено от първоинстанционния съд, след преценка, че към момента на откриване на производството по несъстоятелност длъжникът не разполага с налично имущество, достатъчно за посрещане на първоначалните разноски по несъстоятелността, и че в предоставения за целта срок никой от кредиторите не е обезпечил покриването на тези разноски.

Предпоставките са кумулативно дадени, като в процесния случай, настоящият състав на съда приема и, че двете не са налице.

Необходимостта от обезпечаването на средства за покриване на разноските в производството по несъстоятелност при липса на достатъчно налично имущество, е принцип, регламентиран с разпоредбите на чл. 629б, ал.

1 и ал. 2 ТЗ и чл. 632, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 ТЗ. Извън общия случай по чл.

5

620, ал. 3 ТЗ, когато след откриване на производството по несъстоятелност, разноските се събират от масата на несъстоятелността, при липсата на достатъчно имущество за покриване на разноските, законът определя начини и срок за предплащане на разноските, включително и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелност.

Понятието "налично имущество", употребено в текста на чл. 632, ал. 1 ТЗ, се асоциира с притежавани от длъжника парични средства и други бързо ликвидни краткотрайни материални активи, които могат да послужат за заплащане на разноските, необходимо присъщи на производството по несъстоятелност в неговата първоначална фаза разноски.

Съдът намира, че независимо от факта, че преценката за липса на „налично имущество“ е направена от съда, при постановяване на определението, с което е дадено указани за предплащане на началните разноски по чл.629бТЗ, с оглед факта, че същото не подлежи на обжалване, а в него се указват последиците за страната е налице възможност страната да представя допълнително доказателства с молба, в която да твърди, че е налице достатъчно имущество и да представя доказателства за заплатени разноски.

Постановена е съдебна практика на ВКС, изразена в решение № 99 от 23.06.2011 г. по т. д. 59/11 г., 2 ТО, решение № 101 от 28.01.2013 г. по т. д.

149/12 г. 1 ТО, решение № 212 от 26.11.2012 г. по т. д. 512/12 г., 2 ТО, решение № 73 от 11.5.2012 г. по т. д. 1117/11 г. 1 ТО на ВКС, както и в служебно известната такава, решение № 87 от 24.06.2020 г. по т. д. № 1489/2019 г., 2 ТО, решение 203 от 05.02.2013 г. по т. д. 1068/11 г., ВКС, 2 ТО на ВКС, в която е прието, че "предвиденият в чл. 632, ал. 2 ТЗ едногодишен срок, е относим към датата на подаване молбата за възобновяване на спряното по реда на ал. 1 производство по несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за наличието на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ.