Решение № 1728 от 07.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1728 гр. Варна, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20233110114568 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу „***” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ..., иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 51,13 евро (100,00 лева) - частичен иск от сумата от 2 294,47 евро (4487,59 лева), представляваща дължимо застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна лява врата, лайсна в предна лява врата, задна лява врата, лайсна в задна лява врата и ляв праг на собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, рег. № * **** **, причинени в резултат на реализирано на 19.09.2023 г. ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „***“, рег. № * **** **, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 09.11.2023 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба ищецът Д. Г. твърди, че на 19.09.2023 г., около 12:50 ч., в гр. Варна, ж.к. „Трошево“, до Пфое Мол, управлявайки собствения си лек автомобил марка „***“ с рег.

№ * **** **, се движел по локалното платно под бул. „Сливница“ в посока изхода на града, когато отляво, от паркинга, за да се включи в движението по булеварда, излязъл лек автомобил „***“ с рег. № * **** **, като водачът на последния не пропуснал автомобила на ищеца и го блъснал. За настъпилото пътнотранспортно произшествие участниците в същото 1 съставили двустранен констативен протокол за ПТП, като за виновен за ПТП бил посочен водачът на лек автомобил „***“ с рег. № * **** **. Същият виновно нарушил чл. 48 от ЗДвП, съгласно чиято разпоредба на кръстовище на равнозначни пътища водачът на ППС е длъжен да пропусне ППС, които се намират или приближават от дясната му страна. Твърди се, че към датата на произшествието за лек автомобил „***“ с рег. № * **** ** е била налична валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество по застрахователна полица със срок на действие 24.05.2023 г. – 23.05.2024 г. За настъпилото ПТП застрахователят на виновния водач бил уведомен от настоящия ищец на 19.09.2023 г., като от застрахователното дружество бил извършен оглед на увредения автомобил, изготвен снимков материал и съставен опис-заключение за щетите, в който като увредени детайли били посочени: предна лява врата, лайсна в предна лява врата, задна лява врата, лайсна в задна лява врата и ляв праг. Ищецът сочи, че като застрахователно обезщетение е получил сумата в размер на 745,51 лева. Тъй като същата била много малка и не можела да покрие щетите, той извършил проучване в няколко сервиза и установил, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила, е в размер на 5233,10 лева. При приспадане от тази сума на вече изплатената, застрахователното дружество следвало да му изплати още 4487,59 лева.

Предвид горното, предявява настоящата претенция, като настоява същата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна „***” АД, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че лек автомобил марка „***“ с рег. № * **** ** е бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към 19.09.2023 г. Не оспорва, че е заплатена сумата в размер 745,51 лева, която представлява застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди по процесния автомобил в полза на ищеца Д. Г.. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба, и размера на претърпените вреди. Счита за изключена изключителната вина на водача, застрахован при ответното дружество. Оспорва верността на съдържанието на двустранния протокол от 19.09.2023 г. досежно механизма на ПТП; твърди, че описанието не съответства на изготвената схема. Твърди, че изплатеното застрахователно обезщетение е в необходимия размер за отстраняване на настъпите вреди по процесното ПТП, същото е съобразено и с възрастта на автомобила и липсата на необходимост той да бъде отремонтиран в официален сервиз. Оспорва, че всички посочени от ищеца вреди се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва обстоятелството, че ПТП е настъпило на кръстовище на равнозначни пътища, както и че водачът на застрахования при ответното дружество автомобил виновно е нарушил чл. 48 от ЗдВП.

Прави възражение за съпричиняване, като заявява, че ищецът като водач на процесния автомобил е нарушил чл. 20, ал. 2, предл. последно от ЗДвП.

Настоява предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът Д. Г. Г. не се явява лично, представлява се от адв. Й. А. от АК - Варна. Поддържа предявения иск, оспорва депозирания писмен отговор.

В съдебно заседание ответникът „***” АД се представлява от адв. Б. М. от АК – 2

Варна. Оспорва исковата претенция, поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: виновно противоправно поведение на делинквента, вреди и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на делинквента се презумира до доказване на противното от насрещната страна (ответника) съгласно установената в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима законова презумпция.

В конкретния случай безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е, че между собственика на лек автомобил „***“ с рег. № * **** ** и ответното дружество е сключен договор застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП; че от ищеца е подадено уведомление за настъпилото на 19.09.2023 г. застрахователно събитие към ответното дружество и от последното е изплатено обезщетение в размер на 745,51 лева.

Спорни са механизмът на ПТП, наличието на съпричиняване, както и размерът на сумата, необходима за възстановяване на вредите.

Установява се от материалите по делото, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП отговаря на действителния.

Същият се потвърждава от показанията на разпитания по делото свидетел М. М. К.

(л. 103-105) – водач на лек автомобил „***“ с рег. № * **** ** при процесното ПТП, който излага, че управлявал автомобила до Пфое мол, в уличките, които са във вътрешността на квартала, за да излезе на бул. „Сливница“, а ищецът се движел по локалното платно, успоредно на бул. „Сливница“, идвайки откъм Пфое мол, в посока към изхода на града.

Свидетелят заявява, че не знае имената на улиците, по които автомобилите са се движили.

ПТП се случило на първото кръстовище след Пфое мол, като преди да навлезе в кръстовището, свидетелят спрял и се огледал, в един момент преценил, че няма никой, и тръгнал, но се блъснали. При удара неговият автомобил бил увреден в предната част – броня, калник, фар, а другият автомобил в лявата странична част, в средата. Свидетелят се вписал в двустранния протокол за ПТП като виновен водач, тъй като на кръстовището нямало пътни знаци, регулиращи преминаването, а другият автомобил идвал отдясно. Счита, че не е видял идващия отдясно автомобил поради паркираните автомобили. Няма спомен другият водач да му е казвал, че го е видял.

Този механизъм е описан от ищеца и в претенцията за изплащане на обезщетение (л.

102); установен е и от вещото лице доц. д-р инж. Р. Д. в заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като изготвено на високо професионално равнище, обстойно обосновано и обективно (л. 158-168).

Вярно е, че както твърди процесуалният представител на ответника, в съставения двустранен констативен протокол (л. 5) и двамата водачи са отбелязали в раздел 3

„Обстоятелства“: „при влизане в паркинг“, което не е съвсем точно, защото се установява, че са се движели покрай паркинга до Пфое мол, а не са влизали в същия, но следва да се отбележи, че в самите указания за попълване на протокола се сочи, че поставянето на „х“ в съответното квадратче е с цел уточняване на схемата на ПТП - която е представена точно и отразява именно установения механизъм.

Вещото лице по допуснатата САТЕ сочи, че щетите по лек автомобил „***“ с рег. № * **** ** са описани от представител на застрахователя в опис-заключение от 19.09.2023 г. (л.

6), като дава заключение, че деформациите и по двата автомобила, посочени в материалите по делото, отговарят на механизма на процесното ПТП и са вследствие на същото.

От вече посочените по-горе доказателствени материали се установява и виновното противоправно поведение на водача на застрахования при ответното дружество автомобил „***“ с рег. № * **** **, който съгласно чл. 48 ЗДвП е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна. Следва да се посочи и че с изплащането на застрахователно обезщетение застрахователят всъщност е признал извънсъдебно неговата вина за настъпилото ПТП.

Не се установява твърдяното от процесуалния представител на ответника съпричиняване чрез нарушаване от страна на ищеца на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, предл. последно, съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Изследвайки видимостта на двамата водачи, вещото лице по допусната САТЕ сочи, че фактор за ограничаването й е броят на паркираните автомобили в зана А на фиг. 4 от заключението (паркозоната отляво на „***“ и отдясно на „***“), за който по делото няма данни. Излага, че поради разположението на улиците, за да продължи движението си напред след кръстовището, „***“ е следвало да извърши маневра с малки последователни десен и ляв завои, а „***“, за да се включи в движението по бул. „Сливница“ – да извърши маневра десен завой (фиг. 3). Съобразявайки положението, при което двата автомобила е следвало да започнат съответните маневри, експертът прави извод, че предната част на „***“ в този момент е била видима за водача на „***“ - което се потвърждава и от описанието на ПТП в подадената претенция за изплащане на обезщетение към ответното дружество. Сочи обаче, че при липсата на данни за отстоянието на всеки от автомобилите от мястото на удара и скоростта им на движение, не е възможен категоричен отговор дали водачът на „***“ е могъл да спре, за да избегне удара.

Прави заключение, че отчитайки деформациите по автомобилите, скоростта им на движение не е била висока. Съгласно константната съдебна практика, недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно и главно доказване, а е само предполагаем, както в конкретния случай.

Относно размера на дължимото обезщетение:

При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, 4 което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.