Определение № 3042 от 01.12.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3042 гр. Бургас, 01.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501513 по описа за 2023 година

Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба от Алина Райчева КонкьоваДиректор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас против разпореждане № 8281 от 8.08.2023г. постановено по ч.гр.д.№ 4617 по описа за 2023г. на РС Бургас, с което е отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 ГПК против длъжника Т. Й. Л. за следните суми: 13,64 лв.- мораторна лихва върху главницата, изплатена на 13.10.2022г., начислена за периода от 13.10.2022г. до 31.07.2023г.; 6,93 лв. - мораторна лихва върху главницата, изплатена на 13.03.2023г., начислена за периода от 13.03.2023г. до 31.07.2023г.; както и 1,60 лв.- разноски, представляващи разликата над присъдените 23,40 лв. до пълния претендиран размер от 25 лв.

Според жалбоподателя, обжалваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен в противоречие с трайно установената съдебна практика на БРС и други районни съдилища.

Изразено е несъгласие с решаващите мотиви на съда, като са изложени доводи, че и двете цитирани от последния тълкувателни решения допускат издаване на изпълнителен лист и за мораторната лихва от датата на падежа до датата на подаване на заявлението, ако в документа по чл.417 ГПК нейният размер е определен или определяем. Сочи се, че процесната мораторна лихва е посочена като дължима в заповедта на Директора на ДСП, а размерът й е определяем. Освен това се изтъква, че цитираните тълкувателни решения са неотносими, тъй като касаят вземания, произтичащи от запис на заповед или договор, но не касаят административните актове. Развити са съображения.

Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като се постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и по отношение на претендираната в заявлението мораторна лихва, както и за пълния размер на разноските в заповедното 1 производство. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция в размер на платената държавна такса.

Частната жалба е с правно основание чл.418, ал.4 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице.

Ето защо съдът намира жалбата за допустима, поради което следва да я разгледа по същество.

Частно гражданско дело № 4617 по описа за 2023 г. на Бургаския районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от жалбоподателя Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас. С него съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Т. Й. Л. от гр.Бургас, кв. „Победа“, ул. „Страцин“ № 17 за следните суми: 1/ 300 лв.- главница; 2/ мораторна лихва общо в размер на 20,57 лв., от която 13,64 лв.- мораторна лихва върху част от главницата в размер на 150 лв., изплатена на 13.10.2022г., която лихва е начислена за периода от 13.10.2022г. до 31.07.2023г., а останалите 6,93 лв. - мораторна лихва върху останалата част от главницата- 150 лв., изплатена на 13.03.2023г., която лихва е начислена за периода от 13.03.2023г. до 31.07.2023г.; 3/ законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и 25 лв.съдебноделоводни разноски, включващи държавна такса.

В т.9 от заявлението е посочено, че паричното вземане е за отпусната и изплатена еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по реда на чл.10б от Закона за семейните помощи за деца.

В т.12 като документ, от който произтича вземането е посочена влязла в сила заповед за възстановяване на помощ, получена по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПД № 0201- РД01-0066 от 16.05.2023г. на Директора на ДСП- Бургас. В т.14 на заявлението са описани подробно фактите, от които произтичат претендираните вземания- длъжникът е получил сумата от 300 лв.-еднократна помощ за детето Г. Л., изплатена на два пъти- 150 лв. на 13.10.2022г. и на 13.03.2023г. При извършена служебна проверка и подадена по служебен път информация е установено, че детето има допуснати 5 неизвинени отсъствия през м.март 2023г., потвърдени по електронен път от МОН през м. април 2023г. Съгласно чл.10б, ал.7, т.3 от ЗСПД вр. чл.34е, ал.1,т. 3 от ППЗСПД, помощта се възстановява, ако ученикът в рамките на един месец от учебната година има допуснати отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини. С процесната заповед било наредено възстановяване на получената помощ от 300 лв., ведно със законоустановената лихва. Заповедта била връчена на длъжника на 5.06.2023г. и понеже не била обжалвана, влязла в сила на 20.06.2023г. На длъжника била изпратена по пощата покана за доброволно изпълнение, но задължението не било погасено.

Представени са доказателства- заповед за възстановяване на помощ, покана за доброволно изпълнение, известие за доставяне- 2 бр., доказателства за легитимацията на процесуалния представител на заявителя.

С процесната заповед на Директора на ДСП- Бургас, издадена на 16.05.2023г. е наредено длъжникът Т. Й. Л. да възстанови получената еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПД, в размер на 300 лв. за едно дете, за 2 учебната 2022/2023г., ведно със законоустановената лихва, дължима от датата на получаването на помощта, както следва: за 150 лв.- лихва от 13.10.2022г.; за 150 лв.- лихва от 13.03.2023г. В мотивите на заповедта подробно са изложени всички обстоятелства, обуславящи отпускането и получаването на главницата от 300 лв. от длъжника; основанието за това; датите на получаването на двете части от сумата; причините, поради които се дължи връщането на сумата- неизвинени отсъствия на детето, и др.

Видно от отбелязването върху заповедта, същата е връчена срещу подпис лично на длъжника на 5.10.2023г. Същата не е обжалвана и е влязла в сила на 20.06.2023г.

Районният съд е издал заповед № 2340 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за главницата в размер на 300 лв. и за законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 1.08.2023г., както и за разноски в размер на 23,40 лв. съобразно уважената част от искането.

С обжалваното разпореждане Бургаският районен съд е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение за мораторната лихва, тъй като е приел, че в представения по делото документ по чл.417, ал.1, т.7 от ГПК, а именно- заповед на Директора на ДСП Бургас размерът на лихвата не е определен и не е определяем по посочен в административният акт начин, поради което не е налице основанието по чл.418, ал.1 вр. чл.417, ал.1, т.7 ГПК за издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, представляващи мораторна лихва. Позовал се е на задължителните постановки на т.4а от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаването на заявлението. Посочил е също, че може да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и за акцесорни вземания, стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа /уговорена неустойка или лихви/ или определяем по посочен в него начин /например като процент/. Приел е, че за законната лихва върху вземането за периода от падежа до подаването на заявлението заповед за изпълнение не може да бъде издадена, по аргумент от т.4 от ТР № 1/28.12.2005г. по т.д. №1/2004г. на ОСТК на ВКС, тъй като в това производство съдът проверява само формалната доказателствена сила на изпълнителното основание и не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание.

При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е основателна, по следните съображения:

Според разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК дейността на съда включва проверка в две насоки: дали документът е редовен от външна страна и дали същия удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие на тези две предпоставки. В случая е безспорно, че е представен документ по смисъла на чл.417, ал.1, т.7 ГПК във връзка с чл.14а, ал.2 от ЗСПД- влязъл в сила административен акт за установяване на частни държавни вземания, който формално е редовен от външна странасъставен е в предвидената от закона форма, носи подписа на Директора на Дирекция 3

„Социално подпомагане“, който го е издал. Заповедта е влязла в сила, понеже не е била обжалвана, т.е. подлежи на изпълнение.

Въззивната инстанция приема, че процесният административен акт обективира вземания на заявителя за мораторна лихва, които са определяеми- посочена е частта от главницата, върху която се начислява лихвата /получените две суми от по 150 лв./, посочени са и началните моменти, от които се дължи лихвата по всяка от частите, формиращи вземането за главницата /13.10.2022г.- датата на получаването на първата сума от 150 лв. длъжника, както и 13.03.2023г- - датата на получаване на втората сума от длъжника/.

Определяем е и размера на дължимата лихва, който в нея е посочен като „законоустановената лихва“, т.е. законната лихва върху съответната част от вземането.

С оглед изложеното, макар процесните вземания за мораторна лихва да не са определени по размер в процесната заповед, въззивната инстанция намира, че техният размер е определяем. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение двете процесни вземания за мораторна лихва са конкретизирани както по размер, така и по период, поради което липсват процесуални пречки за издаване на заповед за изпълнение и за тези суми.

Действително, разрешението дадено в т. 4.а от ТР №4/18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. ОСГТК на ВКС гласи следното : „Налице са основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и за акцесорни вземания за обезщетение на вредите от неизпълнение на главното вземане, когато същите са определени по основание и определени или определяеми по размер в самия документ по чл.417 ГПК. Не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението“. В конкретния случай второто разрешение не намира приложение, тъй като всички обстоятелства, обуславящи възникването на вземането за мораторна лихва, т.е. обстоятелствата, свързани с установяване на изискуемостта на вземането за мораторна лихва са посочени в самото изпълнително основание, а именно- влязлата в сила заповед на Директора на ДСП, която е била връчена и не е била оспорена от длъжника, а не стоят извън него /каквито са хипотезите, разглеждани в мотивите на цитираното ТР, касаещи запис на заповед или договори/.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът, разглеждащ заявлението не разполага с правомощието да определя размера на вземанията по реда на чл.162 ГПК /приложим в исковия процес/, ако този размер не е посочен в документа по чл.417 ГПК /както е в случая/, нито да проверява дали посочения от страната в заявлението размер е правилно определен, тъй като това е въпрос по съществото на правния спор в случай, че се развие производство по чл.422 ГПК.

Ето защо искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист спрямо длъжника за процесните мораторни лихви следва да бъде уважено.

Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови ново, с което се разпореди издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и за претендираните мораторни лихви, както и за остатъка от дължимите разноски за 4 заповедното производство.