Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 72 от 09.03.2020, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 608/2019
Вид
Решение № 72
Подписан
09.03.2020
В сила
16.07.2021
Състав
МАГДАЛЕНА КРЪСТЕВА НЕДЕВА, ВАНУХИ БЕДРОС АРАКЕЛЯН, АНЕТА НИКОЛОВА БРАТАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.224 · Кодекс на труда
  • чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
  • чл.309 · Търговски закон
  • чл. 69 ал.2 · Търговски закон

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 72/ 09.03.2020г. гр.Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Апелативен съд - Варна търговско отделение на двадесет и втори януари Година 2020 в открито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

М.Недева при секретар : Д.Чипева като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 608 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Х.И.Д. ***, чрез адв. З., срещу решение № 56/23.04.2019г., постановено по т.д.№ 341/2017г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е уважен предявения срещу него иск от „Добруджанска строителна компания”, ЕООД, гр. Добрич с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 45 000 лв., представляваща неустойка по Договор за счетоводно-консултантско обслужване от 01.11.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 11.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Оспорва възприетата от съда дата 06.11.2015г. за дата на сключване на процесния договор, като некореспондираща с приложените по делото доказателства. Намира за необоснован извода на съда за пълно и неточно неизпълнение и лошо изпълнение на задълженията му по договора. Изразява несъгласие със заключението на вещото лице по изслушаната ССчЕ, с подробно изложени оплаквания в тази връзка. Навежда доводи за това, че касовата наличност за периода ноември 2015г. – декември 2016г. е била чисто счетоводна, а не фактическа, което обстоятелство е останало необсъдено от съда. Ищцовото дружество „Добруджанска строителна компания”, ЕООД не винаги е разполагало с парични средства. Липсата на касова и инвентарна книга прави невъзможно установяването на фактическата касова наличност. Именно недостигът от парични средства са довели до просрочване от страна на дружеството-ищец на голяма част от данъчните и осигурителните задължения, за които закъснения – за всеки отделен случай, дружеството е било своевременно уведомявано чрез управителя г-н Б.. На следващо място излага, че отговорността за невнасянето на посочените задължения към държавата и към работниците са на управителя, а не на ответника-настоящ въззивник. По отношение действителността на процесния договор счита, че изявлението на управителя на дружеството представлява по същността си разваляне на договора, а не прекратяване на същия, което има обратно действие. Поради това и не може да се претендира търсената с иска неустойка като обезщетение за вредите от неизпълнението му, тъй като последният е преустановил действието си. В процесния договор липсва клауза за заплащане на неустойка в случай на неговото разваляне. Последният предвижда обезщетение на вреди от неизпълнение от страна на длъжника, но не и от развалянето му. Изложени са подробни съображения за прекомерност на претендираната неустойка, която би довела до неоснователно накърняване имуществените му интереси, респ. – до неоснователно обогатяване на ищеца в противоречие с добрите нрави. Счита, че по делото е останало недоказано претърпяването на каквито и да било вреди от страна на ищеца, което да обоснове и правният му интерес от претендиране на неустойка по чл. 92 ЗЗД. По изложените съображения моли съда да отмени изцяло обжалваното решение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски и за двете инстанции.

Въззиваемата страна „Добруджанска строителна компания” ЕООД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение с подробно изложени съображения за това. Респ. счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, обосновано и законосъобразно, поради което иска то да бъде потвърдено изцяло.

Депозирана е и частна жалба от „Добруджанска строителна компания” ЕООД срещу определение № 280/10.06.2019г. по т.д. № 341/2017г. по описа на ДОС, с което съдът се е произнесъл по молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските, като е оставил същата без уважение. Частният жалбоподател намира определението по чл. 248 ГПК за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, излагайки подробни съображения за това. Моли съда същото да бъде отменено и претенцияута му за разноски да бъде уважена в пълния претендиран размер.

В срока за отговор ответната по частната жалба страна-Х.И.Д., изразява становище за неоснователност на същата. Моли за потвърждаване на определението като правилно, обосновано и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.92 ЗЗД.

Ищецът

„Добруджанска строителна компания” ЕООД претендира от ответника Х.И.Д. заплащане на сумата от 45 000лв, представляваща договорена между страните неустойка по Договор за счетоводно-консултантско обслужване от 01.11.2015 г., дължима при неизпълнение или неточно /некачествено или несвоевременно/ изпълнение на някое от задълженията на изпълнителя по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Първият спорен между страните въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция е – възникнало ли е между тях валидно облигационно отношение по силата на сключения на 01.11.2015г. Договор за счетоводно – консултантско обслужване.

На първо място въззивникът изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че датата на сключване на договора е 06.11.2015г. и че при изписване на датата 01.11.2015г. е допусната техническа грешка. За такава техническа грешка ищецът твърди едва след получаване на отговора на исковата молба, съдържащ възражение в този смисъл. Според него неоценено и некоментирано е останало обстоятелството, че изписаните ръкописно тестове в договора, касателно размера на неустойката, размера на възнаграждението и подписите на страните са изпълнени с три различни вида химикални пасти, т.е. – нанасяни са по различно време, следователно – договорът е допълван. СГЕ установява, че ръкописните тестове не са изпълнени от Х.Д.. Недоказано остава твърдението, че неустойката е била изписана към момента на подписване на договора.

С отговора на исковата молба е оспорена както автентичността на договора, така и датата на сключването му. Дружеството е вписано в ТР на 06.11.2015г. и няма как пет дни преди това да е сключен договора, както и да е посочен ЕИК на дружеството.

Въззивникът твърди, че с представляващия ищцовото дружество е имал устна уговорка да го подпомага при счетоводното обслужване на дружеството, но не и да извършва всичко описано в договора, да извършва всички дейности от името и за сметка на дружеството, свързани със спазване разпоредбите на ЗЗБУТ, осигуряване на лични предпазни средства на работниците, на консумативи, материали и необходимата техника, поддържане на контакти с главните изпълнители на обектите, в които ищецът е бил подизпълнител, актуване на извършените работи с акт образец 19 А и много други. Признава, че е извършвал възложени му от управителя отделни епизодични счетоводни услуги по подготовка на някои счетоводни документи, но не и изпълнение на цялостни счетоводни функции.

С оглед заключението на СГЕ, че договорът е подписан от ответника Х.Д., съдът намира, че оспорването на автентичността му е неуспешно проведено. При това положение именно ответникът носи доказателствената тежест и досежно оспорването на съдържанието му, в частност – оспорването на размера на договорената неустойка, който е изписан ръкописно, с отделна химикална паста и не от него самият. Самата неустоечна клауза, извън размера на неустойката, не е предмет на това оспорване, тъй като е изписана печатно и следователно е част от общото съдържание на договора.

Самото обстоятелство, че размерът на неустойката е изписан ръкописно не обосновава извод за нейната недействителност. Неустоечната клауза не се оспорва, договорът е подписан от ответника и дори и да се приеме, че размерът на неустойката е вписан след полагане на подписите на страните, този факт би бил индиция за предварително дадено негово съгласие с този размер. Ето защо съдът намира възраженията му в тази насока за неоснователни.

Относно датата на договора – дружеството е вписано в ТР на 06.11.2015г.

Изписването на неговия ЕИК в началната част на договора предпоставя, че договорът е изписан след получаването на този номер, т.е. – след вписването в ТР. Съдът приема, че с посочване на датата 01.11.2015г. страните са придали действие на договора именно от тази дата, за да може ответникът да получи възнаграждението си от началото на месеца, според свидетелството на М. С. Я.. Но дори и договорът да е антидатиран с пет дни, това обстоятелство само по себе си не го прави недействителен, тъй като не се касае за фикс-сделка, а датата в случая би имала правно значение относно началния момента на получаване на възнаграждението на ответника. Съдът съобразява и нормата на чл. 69 ал.2 от ТЗ, съгласно която правата и задълженията по сделката, извършена от учредителите, преминават върху възникналото дружество, както и обстоятелството, че към момента на сключване на договора дружеството е било в процес на учредяване, видно от Учредителния му акт, който е от 30.10.2015г.

С оглед на горното съдът приема, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях Договор за счетоводно-консултантско обслужване от 01.11.2015г., по силата на който „Добруджанска строителна компания” ЕООД възложила на ответника в качеството му на изпълнител извършването на писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обуславящи функционирането на дружеството в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство, както и дейността по ТРЗ и всякакви други дейности, осигуряващи нормалното функциониране на дружеството – чл. 1 от Договора. От своя страна изпълнителят поел задължение да организира и поддържа счетоводното състояние на дружеството съобразно разпоредбите на българското законодателство; да разработи и поддържа индивидуален сметкоплан на дружеството, да извършва своевременно следващите се счетоводни записвания, както и необходимите изменения в тях чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии, в случаите, когато е необходимо; да води изискуемите синтетични и аналитични счетоводни регистри и осигурява равенство и връзка между тях; да представя пред възложителя вярно и честно имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и собствения капитал на предприятието, както и да съставя ГФО; да изготвя и подава в установените законови срокове изискуемите съгласно действащата нормативна уредба платежни документи, справки и данъчни декларации; да отговаря за организацията на счетоводната дейност в предприятието, включително за допуснатите закъснения при подаване на необходимите декларации и справки; да извършва годишните приключвания на дружеството в съответствие изискванията на ЗСч, националните и международни счетоводни стандарти и при спазване разпоредбите на приложимото данъчно законодателство без да изисква допълнително възнаграждение; да следи и правилно прилага настъпилите изменения в действащото законодателство, които имат отношения към предмета на договора; да дава своевременни и компетентни консултации на възложителя, насочени към намаляване на неговите данъчни задължения; да документира получените възнаграждения от възложителя; да представлява възложителя пред органите на данъчната администрация, РУСО и други компетентни органи при извършваните от тях проверки и ревизии; да не разпространява под каквато и да е форма получена при или по повод изпълнението на настоящия договор информация и да върне цялата намираща се у него счетоводна документация при прекратяване на договора – чл. 5 от договора.

В изпълнение на поетите по договора ангажименти управителят на дружеството упълномощил ответника, съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 6376/16.11.2015 г. на нотариус рег. № 175 на НК, с район на действие РС-Добрич, да извършва от името и за сметка на „Добруджанска строителна компания“ ЕООД всякакви правни и фактически действия в страната и в чужбина, в това число и примерно изброените в документа; предал на ответника издадената на името на дружеството дебитна карта, предоставил му достъп до банковата услуга „БУЛБАНК