Акт № 430 от 07.11.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Перник, 07.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Административно наказателно дело № 20261720201149 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Д. Л. против НП № 26-1920- 000116/10.06.2026г., издадено от Началник сектор при РУ – Перник към ОДМВР Перник, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал.5, т.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 76,69 € за това, че на 05.04.2026г. в 15:42 в гр. Перник с посока на движение от кръстовище ул. „Иван Вазов“ с ул.

„Софийско шосе“ към пътен възел „Хумни дол“ управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № **********, собственост на К. С., като на кръстовището на ул.

„Иван Вазов“ с ул. „Софийско шосе“ приближава, навлиза и преминава на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на действие – нарушение на чл. 6, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи, че водачът не е преминал кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, доколкото при приближаване към кръстовището светофарът е подал жълт сигнал, когато автомобилът се намирал в непосредствена близост до стоп-линията, като при тези условия рязкото спиране би създало опасност за движението, поради което продължил движението си.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

На 05.04.2026г. К. Д. Л. управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № **********, собственост на К. С. в гр. Перник по ул. „Иван Вазов“ с посока на 1 движение кръстовището с ул. „Софийско шосе“. Непосредствено след него се движел автопатрул 211, в който били свидетелите Т. Г. Т. и Б. Р. П.. Стигайки до процесното кръстовището, автомобилът завил към пътен възел „Хумни дол“, преминавайки на червен сигнал на светофаранта уредба, работеща в нормален режим на действие. Свидетелите пуснали сигнализация и светлините на полицейския автомобил и спрели водача, като последният обяснил, че минал на жълт сигнал на светофара.

При така развилата се фактическа обстановка полицейските служители при 01 РУ Перник, ОДМВР –Перник счели, че жалбоподателят е извършил административно нарушение. На същия ден свидетелят Т. съставил акт за установяването на административно нарушение № 4018064/05.04.2026 г. в присъствие на жалбоподателя Л. и на свидетеля П.. На същия ден препис от акта бил връчен на жалбоподателя.

На 10.06.2026 г. П. В. А. – началник сектор ОДМВР –Перник издал наказателно постановление НП №26-1920-000116/10.06.2026г., с което на основание чл. 183, ал.5, т.1 ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер 76,69 € за нарушение на чл. 6, ал.1 ЗДвП. На 15.06.2026 г. бил връчен препис от наказателното постановление на жалбоподателя Л.. На 17.06.2026 г. жалбоподателят депозирал жалба срещу издаденото наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а именно: заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, относно материално правната компетентност, както на актосъставителя, така и на административно наказващият орган и показанията на свидетелите Т. Г. Т. и Б. Р. П..

Съдът кредитира показанията на свидетелите Т. Г. Т. и Б. Р. П., доколкото същите са последователни, непротиворечиви и необорени от други доказателствени източници. Освен това свидетелите са имали пряка видимост както към процесния автомобил, така и към светофарната уредба на кръстовището. Свидетелите са незаинтересовани към изхода на делото. Съдът изиска наличните в ОДМВР видеозаписи от процесния случай, но беше върнат отговор, че същите не са налични, доколкото се съхраняват в срок от един месец. Допуснатият на жалбоподателя свидетел, не беше доведен в съдебно заседание, но съдът намери, че с оглед липсата на противоречия в показанията на незаинтересованите свидетели, не е необходимо събирането на повече гласни доказателства за разкриване на обективната истина. Поради липса на други доказателства съдът намери, че тезата на жалбоподателя е защитна и остава доказателствено неподкрепена.

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (препис от наказателното постановление е връчен на 15.06.2026 г., докато жалбата е подадена на 17.06.2026 г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен 2 акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН.

В хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от извършване на нарушението.

От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в шестмесечен срок от съставяне на акта.

И двата акта съдържат всички нормативно предписани реквизит в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН. Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 6, т.1, пр.2 ЗДвП, според която разпоредба участникът в движението следва да съобразява своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че нарушението се състои в преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на действие, както и че деецът не съобразява поведението си със светлинните сигнали. Макар деянието да е квалифицирано в НП по чл. 6, т.1 ЗДвП, от обстоятелствената част на НП се установява, че същото е еднозначно отнесено към светлинната сигнализация и е изключен акаквато и да е хипотеза на несъобразяване със знаците на регулировчик или неспазване на знак или маркировка. Освен това администтративното наказание е наложено на основание чл. 183, ал.5, т.1 ЗДвП, в която разпоредба е уредена санкцията за водач, преминал на сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Систематичното единство между фактическото описание, словесно изписаното правило и точната санкционна норма не оставя никакво съмнение в какво се състои обвинението.

Подзаконовата разпоредба на чл. 31, ал.7, т.1 ППЗДвП определя съдържанието на червената светлина. Съдебната практика приема трайно, че непосочването на тази разпоредба в АУАН или НП не представлява нарушение на процесуалните правила и не накърнява правото на защита на жалбоподателя, тъй като законовото задължение произтича от чл. 6, т.1 ЗДвП, а всеки правоспособен водач е длъжен да познава значението на червения забранителен сигнал.

Съставът на чл. 183, ал.5, т.1 ЗДвП използва формулировката „преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването“. Чл.

31, ал.7, т.1 ППЗДвП предвижда, че при червена светлина на светофара за водача е забранено да преминава „стоп-линията" или ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Нарушението е 3 формално и се счита довършено в момента, в който автомобилът пресече тази линия при светещ червен сигнал. Свидетелите не просто заявяват общо, че автомобилът се е намирал в кръстовището при червен сигнал, а изрично и конкретно сочат, че към момента на преминаване линията на светофара, сигналът е бил червен. Следователно нарушението е доказано и същото покрива пълния фактически състав на забраната по чл. 31, ал.7, т.1 ППЗДвП, вр. чл. 6, ал.1 ЗДвП и чл. 183, ал.5, т.1 ЗДвП.

Случаят не може да се приеме за маловажен, доколкото преминаването на червен сигнал на регулирано градско кръстовище е нарушение с висока степен на обществена опасност, което създава пряка опасност за настъпване на ПТП.

По наказанието:

Наложеното наказание съответства на фиксирания от закона размер на санкцията, следователно същото не подлежи на индивидуализация и е законосъобразно определено от АНО.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-1920-000116/10.06.2026г., издадено от Началник сектор при РУ – Перник към ОДМВР Перник, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал.5, т.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 76,69 € за това, че на 05.04.2026г. в 15:42 в гр. Перник с посока на движение от кръстовище ул. „Иван Вазов“ с ул. „Софийско шосе“ към пътен възел „Хумни дол“ управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № **********, собственост на К. С., като на кръстовището на ул. „Иван Вазов“ с ул.

„Софийско шосе“ приближава, навлиза и преминава на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на действие – нарушение на чл. 6, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред Административния съд - Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на касационните основания предвидени в НПК.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4