Решение № 486 от 11.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Варна, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Й. при участието на секретаря Б. Д. М. като разгледа докладваното от Д.Й. Гражданско дело № 20253110106182 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран от „В*** К****" **** срещу Й. С. Д. с иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 866,02 евро представляваща главница по Договор за паричен заем „В****" от 16.11.2021 г., сумата от 283,83евро, представляваща лихва за забава, начислена върху непогасена главница в размер на 866,02 евро за периода от 16.11.2022 г. до 15.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 15.05.2025 г. до изплащане на вземането.

Съдът посочва размера на претенцията в евро на осн. чл.4 вр. чл.12 вр. чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Р***** Б****.

Ищецът излага, че между Й. С. Д. и „В**** К****" *** е сключен Договор за кредит „V****“ под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, в размер на 1200.00 лв. и по силата на този договор е бил усвоен в пълен размер. С подписване на договора ищецът се е задължил да заплаща текущото си задължение до 30 дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части 30 дни текат от датата на първото частично усвояване. Посочва, че срокът на договора за кредит е изтекъл на 16.11.2022г., като наличието на неизплатени, падежирали и изискуеми суми обуславят правния му интерес от предявяване на осъдителни искове срещу ответницатата. Твърди, че заемателят е извършвал плащания в размер на 706,22 лв. от начислените по кредита общо 2400 лв., като непогасена е останала главница в размер на 1693,78 лв. Иска се уважаване на исковете и присъждане на разноски. Исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна 1 основателност на исковата претенция.

Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.

1 ГПК, като исковата молба му е редовно връчена, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с определението на съда от 08.12.2025 г., не е изпратил представител в първото по делото заседание, за което е бил редовно призован, не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; в открито съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение; от наличните доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на посочените искови претенции.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски, заплащането на които е доказано- държавна такса от 60,20 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро или общо 265,20 евро.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Й. С. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. В*****, ****. „М*****“ бл.****, вх.***, ет.****, ап.**** да заплати на „В**** К***“ ***, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, р**** „Л*****“, бул. „Д***** Н****“ ****, ет.***, офис *****, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 866,02 евро представляваща главница по Договор за паричен заем „В*****" от 16.11.2021 г., сумата от 283,83евро, представляваща лихва за забава, начислена върху непогасена главница в размер на 866,02 евро за периода от 16.11.2022 г. до 15.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 15.05.2025 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Й. С. Д., ЕГН: **********, адрес: гр.

В*****, ж.к. „М*****“ бл.****, вх.****, ет.****, ап.**** да заплати на „В**** К****“ ****, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление: гр. С****, р**** „Л****“, бул.

„Д***** Н****“ ****, ет.****, офис *** сумата от 265,20 евро- разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2