Определение № 265 от 07.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 265 гр. Пловдив, 07.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20235000500342 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274 и сл., вр. чл.435 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№11166/04.04.2023г. от Н. Г. П., с ЕГН **********, с адрес ул. В.Л. № 248, с местожителство в Ф., чрез адв. М.

Б. против Определение № 657/15.03.2023г. по в.ч.гр.дело 3099/2022г. на Окръжен съд - Пловдив, V с-в, с което се оставя без разглеждане възражение с вх.№ 271055/04.10.22г., депозирано от Н. Г. П.,ЕГН-********** с адрес: гр.П., ул.“В.Левски“№ 248 и местожителство във Ф., чрез процесуалния представител адв.М. Б., съдебен адрес: гр.П., ул.“Д.“ №2, ет.1, офис 7 против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3453/08.04.2013г., постановена по ч.гр.д.№ 4358/2013г. по описа на Районен съд - Пловдив, 21 гр.с., издадена в полза на “М.“ООД,ЕИК-***, чието вземане е цедирано на „М.“ЕООД,ЕИК-***, като недопустимо и се прекратява производството по делото.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, за което са изложени конкретни и подробни съображения, като се иска същото да бъде отменено и да бъде върнато дело на Окръжен съд Пловдив за произнасяне по възражението по чл. 423 ГПК.

От „М.“ЕООД не е подаден отговор по жалбата.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид възраженията в 1 жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е допустима, тъй като подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, преграждащ по-нататъшното развитие на делото:

Предмет на производството пред въззивния съд, регламентирано в чл.423 ГПК, е реализиране на правото на длъжника по издадена заповед за изпълнение, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, да подаде възражение до въззивния съд, когато:

1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;

2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;

3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;

4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Първият въпрос, на който следва да се отговори, е дали възражението е подадено в посочения преклузивен 1-месечен срок от узнаването от длъжника за издадената заповед.

В подаденото до въззивния съд възражение по чл.423 ГПК с вх.

№271055/04.10.2022г., са наведени твърдения, че Н. Г.а П. е бил лишен от възможността да оспори вземането по издадена срещу него заповед за изпълнение на парично задължение №3453/08.04.2013г. по ч.гр.дело №4358/2013г. на Районен съд-Пловдив, поради това, че заповедта за изпълнение не му е била надлежно връчена – основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК, за което са изложени конкретни съображения. Твърди също, че г-н П. е узнал за издаването на заповедта на 08.09.2022г., чрез упълномощен от него адвокат, поради което счита, че възражението е подадено в законоустановения 1-месечен срок от узнаването. В тази връзка се посочва, че в началото на м.септември 2022г., при опит да бракува стар автомобил, Н. П.

2 разбира, че върху въпросното МПС има наложен запор, без да узнае допълнителна информация в тази връзка – води ли се дело срещу него или е налице приключило дело, за какво вземане става въпрос и т.н. Твърди се, че след правна консултация и упълномощаване на адвокат да провери случая, упълномощеният адвокат установява, при справка на 08.09.2022г., че срещу Н. П. има образувано изп. дело №**/2015г. по описа на ЧСИ К.П., за което адвокатът го уведомява същия ден.

В производството по чл.423 ГПК и съответно в настоящия случай, твърденията на длъжника относно момента на узнаване, на общо основание, подлежат на доказване от негова страна.

В случая, от представените с възражението писмени доказателства, както и от изисканото заверено копие от изп. дело №**/2015г. по описа на ЧСИ К.П. се установяват твърденията на Н. П., че на 08.09.2022г., упълномощеният от него адвокат М. Б. е подала искане-заявка с вх.

№69815/08.09.2022г. за достъп до горепосоченото изп. дело, предоставено й същия ден.

От материалите по изп. дело №**/2015г., образувано на 15.04.2015г. по молба на „М.“ООД, е видно че поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) до длъжника Н. П., както и други съобщения, адресирани до него по изпълнителното дело не са му били връчвани лично, тъй като не е бил намиран на посочения от взискателя адрес – гр.П., ул.П., бл.*, вх.Г, ет.1, ап.3, съвпадащ с адреса, посочен и в изпълнителния лист. Съответно, във всички случаи, връчването е ставало чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК на горния адрес.

Установява се, че на 20.04.2015г., ЧСИ е извършил служебна справка в НБД“Население“ за постоянен и настоящ адрес на длъжника Н. П.а, като от същата е видно, че като такъв в базата данни фигурира същия адрес, посочен от взискателя.

На 24.04.2015г., до длъжника е изпратена ПДИ именно на този адрес.

Видно от оформената разписка, връчителят М.Я. е удостоверил, че е посетил адреса на 15.07.2015г. и на 30.07.2015г., като не е намерил търсеното лице.

Посочено е също, че е залепено уведомление на вратата на сградата. По изп. дело няма данни длъжникът да се е явил в канцеларията на ЧСИ в 14-дневния срок от залепването, т.е. до 13.08.2015г., за да получи адресираната до него 3

ПДИ.

Видно от съдържанието на въпросната ПДИ, изпратена до Н. П., в същата е посочено, че с изпълнителен лист, издаден на 27.06.2013г. от Районен съд-Пловдив на основание заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.г.д. №4358/2013г. на Районен съд-Пловдив, ХХ I с-в, адресатът Н. Г. П. е осъден да заплати на взискателя „М.“ ООД определените от съда и закона суми. Посочено е също, че задължението възлиза на 580,71 лв, от които главница в размер на 30,88 лв, със законна лихва в размер на 5,13 лв за периода 18.09.2013г. – 08.05.2015г., 9,26 лв неолихвяеми вземания, 125 лв присъдени разноски, 300 лв разноски по изпълнителното дело и 110,44 лв такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 08.05.2015г. На основание чл.428, ал.1 ГПК, длъжникът е поканен, в 2-седмичен срок от връчване на поканата, да заплати доброволно задължението си, както и че ако не стори това, ще се пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК.

От така описаното съдържание на ПДИ е видно, че в същата се съдържа подробна информация за задължението и че за същото срещу длъжника Н. П. е издадена заповед за изпълнение от РС-Пловдив.

Според настоящата инстанция, връчването на ПДИ до длъжника по реда на чл.47 ГПК, извършено по изп. дело №**/2015г., е редовно, тъй като длъжникът е бил потърсен на посочения от взискателя адрес, който съвпада с данните от НБД „Население“, 2 пъти, в период от 2 седмици, без да бъде открит, при което е закономерно е пристъпено към залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. Следва да се отбележи, че към м.юли 2015г., когато са извършени посещенията на адреса, не е била приета актуалната редакция на чл.47, ал.1, изр.3 ГПК, според която „невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден“, поради което и тези формални изисквания не са били приложими в случая. Действително, практиката на ВКС по въпроса относно необходимостта да бъдат извършени поне 3 посещения на адреса, преди да се залепи уведомление, датира отпреди изменението на въпросната норма, обн. в ДВ, бр. 86 от 2017г., но логиката в основата й винаги е била да се положат достатъчно усилия, за да се открие длъжника и да му се връчи лично. В настоящия случай обаче, твърденията на 4 длъжника, изразени във възражението му по чл.423 ГПК, както и във частната жалба, са че преди да замине за чужбина, където от няколко години живее (в Г.), е бил на настоящ адрес гр.П., ул.“В.Л.“№248, респ. отрича да е пребивавал на адреса, където е бил търсен по изпълнителното дело, нито твърди, че е било възможно да бъде открит на същия. Ето защо, очевидно въпросът дали са извършени 2 или 3 посещения на адреса, посочен по изп. дело и в данните от НБД „Население“ е без значение, след като длъжникът не твърди, че изобщо е било възможно да бъде открит на същия. Същото касае и въпросите дали призовкарят е имал достъп до вратата на апартамента и пощенската кутия, респ. следвало ли е да отрази липсата на такъв, за което се съдържат възражения в жалбата, които биха били релеватни ако действително длъжникът твърдеше, че е пребивавал на адреса.

Предвид изложеното, съдът намира, че след като на адреса по изп. дело, съвпадащ и с данните от НБД“Население“, длъжникът не е бил открит, залепването на уведомление на същия, с указания, че може да получи адресираните до него книжа (ПДИ) в кантората на ЧСИ, в 14-дневен срок от залепването, е извършено в съответствие със закона. Ето защо, на основание чл.47, ал.5 ГПК, ПДИ следва да смята за връчена редовно с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на ЧСИ, в случая на 14.08.2015г.

При така установената фактология, се налага извод, че длъжникът Н. П. не е узнал за издадената заповед за изпълнение на 08.09.2022г., при извършената от упълномощения от него адвокат по изп. дело №**/2015г. по описа на ЧСИ К.П., а още с връчването на ПДИ по изпълнителното дело, осъществено с изтичане на 14-дневния срок от залепването на уведомлението по чл.47 ГПК на адреса на длъжника, посочен по делото - гр.П., ул.П., бл.*, вх.Г, ет.1, ап.3.

При това положение, настоящата инстанция намира, че възражението по чл.423 ГПК не е подадено в срока по чл.423 ГПК, поради което е недопустимо и следва да се остави без разглеждане, както правилно е приел и въззивния съд в обжалваното определение.

За пълнота, следва да се отбележи, че твърденията на длъжника, изложени в жалбата и във възражението по чл.423 ГПК, че от няколко години живее в Г., а преди това е бил на настоящ адрес гр.П., ул.“В.Л.“№248 са напълно голословни, тъй като не са подкрепени с никакви доказателства.

5

Също така, само поради факта, че ч.г.д. №4358/2013г. на Районен съд-Пловдив, ХХI с-в, по което е издадена заповедта за изпълнение срещу длъжника, е унищожено поради изтичане на срока за съхранението му, което се установи по делото, не може да се признае за длъжника безусловно право да подаде възражение по чл.423 ГПК, с което да оспори вземането, без да бъде спазен преклузивния срок за осъществяване на това право, визиран в посочената норма.

Следва да се посочи също, че въззивният съд не е обсъждал въпроси по същество на производството по чл.423 ГПК, касаещи основателността на възражението, тъй като в мотивите си не е обсъждал въпроса дали заповедта за изпълнение е надлежно връчена на длъжника, а само кога последният е узнал за издаването й. Предвид изложените по-горе съображения, че в съдържанието на връчената на длъжника по реда на чл.47 ГПК ПДИ се съдържа информация за издадената заповед за изпълнение и задълженията по същата, с факта на узнаването за образуваното изп. дело, длъжникът е узнал и за издадената срещу него заповед за изпълнение, поради което и възраженията по този въпрос в жалбата са неоснователни. Без особено значение е и факта, че въззивният съд е счел за дата на връчване на ПДИ тази на залепването на уведомлението, а не датата, на която е изтекъл 14-дневния срок от залепването, тъй като това не се отразява на извода за изтичане на срока по чл.423 ГПК много преди подаване на възражението от длъжника.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№11805/10.04.2023г. от Н.

Г. П., с ЕГН ********** против Определение № 657/15.03.2023г. по в.ч.гр.дело 3099/2022г. на Окръжен съд - Пловдив, V с-в, Определението е окончателно.