Решение № 422 от 13.07.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 138/2023
- Вид
- Решение № 422
- Подписан
- 13.07.2023
- В сила
- 10.07.2024
- Състав
- Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 56, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 57 · Семеен кодекс
- чл. 57, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 57, ал. 2 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 422 гр. Благоевград, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Вера Коева
Емилия Дончева при участието на секретаря Илияна Стоименова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20231200500138 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от Д.
Б. Б., ЕГН **********, чрез адв. В. Т. Т., съдебен адрес: гр. София, ул. „*** против Решение № 500652/26.09.2022 г., постановено по гр.д. № 659/2019 г. по описа на РС- Р..
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението на районния съд, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му и необоснованост.
Твърди се, че по делото е установено, че ищцата е решила и предпочита да живее в гр. Б. и гр. С., където страните имат и друг съсобствен имот, в който се помещава и търговски обект – ресторант, който тя управлява еднолично. Изтъква се, че ищцата освен, че не иска да ползва имота в гр. Б., отказва да предостави възможност на ответника да вижда сина си и е принуден всеки втори уикенд в месеца два пъти да пътува от гр. Б. до гр. С., за да го вземе съобразно установения режим. Исковата претенция се оспорва и като прекомерно завишена с оглед реалните пазарни условия в гр. Б., вида на обекта и факта, че наемите са в голям сезонен диапазон.
Направено е евентуално възражение за прихващане с дължими от ищцата суми в размер на 7000,00 лв., представляващи обезщетение за ползването на съсобствен на страните недвижим имот в гр. С., по отношение на който е налице влязло в сила решение.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено 1 обжалваното решение и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, респективно погасен поради прихващане.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна, която в предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, е депозирала отговор.
С отговора на въззивната жалба се излага становище за неоснователност на жалбата.
Сочи се, че няма отношение към спора обстоятелството къде живее ищцата, както и дали имат други съсобствени имоти, тъй като по делото е безспорно установено, че същата не ползва съсобствения на страните имот в гр. Б..
Твърди се, че по делото са събрани достатъчно доказателства, обуславящи основателността на исковете по размер- писмени и гласни доказателства, както и съдебно-оценителна експертиза. Изтъква се, че ответникът е участвал при събирането на доказателства, като е имал възможност да оспори заключението и да постави допълнителни задачи.
Оспорва се направеното с въззивната жалба възражение за прихващане, като се твърди, че ищцата не дължи никакви суми на ответника.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:
С договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 189, том III, рег. № 2572, дело № 553 от 2009 г. по описа на нотариус К.М., А. Д. Д.- Б.а е придобила правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент Б на кота +2,70 м. на втори жилищен етаж с площ 45,58 кв.м. и 6,35 кв.м. от общите части на сградата, както и 1/6 ид.част от сутерен, равняващи се на 10,66 кв.м., ведно с 1,485 кв.м. от общите части на сградата, находящи се в къща Б от УПИ III-2519, гр. Б., кв. 42, при съседи: на парцела: улица, УПИ II-2140, УПИ IV-2139, 2521.
С Решение от 06.12.2016 г. по гр.д. № 1345/2016 г. по описа на Районен съд – Б., влязло в сила на 04.01.2017 г., е прекратен сключения на 06.04.2006 г. в гр. Б. граждански брак между А. Д. Д. и Д. Б. Б.. С решението упражняването на родителските права върху малолетното дете Д. Д. Б. е предоставено на майката А.
Д. Д., местоживеенето на детето е определено при майката, на бащата е определен режим на лични контакти, както и е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 150,00 лв. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
Б., придобито с Нотариален акт № 189 от 05.06.2009 г., том III, рег. № 2572, дело № 553/2009 г. на нотариус К.М., е предоставено на съпруга Д. Б. Б..
С Решение № 1813 от 18.09.2018 г., постановено по гр.д. № 609/2017 г. по описа на Районен съд- Б., влязло в сила на 24.09.2019 г., са разпределени по реда на чл. 353 ГПК, допуснатите до делба движими вещи между съделителите А. Д. Д. и Д. Б. Б., като на А. Д. е поставен в дял лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, дизел с рег. № ***, цвят – светло сив металик, рама № ***, двигател №***, находяща се във фактическа власт на съделителката.
По делото са ангажирани гласни доказателства.
В показанията си св. Д.Ц. сочи, че познава страните от 2008 г.- 2009 г.
2
Първо се запознала с А., след това и със съпруга й Д.. Твърди, че А. и Д. имат апартамент в гр. Б., който се състои от една обща стая- кухня и хол, спалня, баня и тоалетна. В приземния етаж имат помощни помещения- сауна, складови помещения. Пояснява, че през 2015 г. А. си заминала и в апартамента останал да живее Д.. Първоначално живеел сам, от около две години – с приятелката си. След развода А. не е идвала в апартамента в гр. Б., живее в гр. Б.. Един единствен път идвала през 2015 г. м. септември- октомври, за да прибере детето. Сочи, че между страните съществуват и други имотни спорове. Твърди, че страните имали и лек автомобил Шкода, като след прекратяване на брака, свидетелката не е виждала автомобила в гр. Б..
Свидетелят Ц. Д. в показанията си сочи, че познава страните повече от 15 години, кръстник е на детето им. Твърди, че живеят разделени от 2015 г., като не знае от кога точно са разведени. Сочи, че А. и Д. имат апартамент в гр. Б. на ул. „*“, 200 м. под кабинковия лифт. След развода Д. останал в апартамента, тъй като имал бизнес в гр. Б.. След като си тръгнала А. през 2014 г.2015 г. свидетелят не я е виждал да идва в апартамента в гр. Б.. Пояснява, че апартаментът е ипотекиран и Д. плаща ипотека за къща в гр. Б.. В периода 2016 г.
– 2019 г. е посещавал апартамента и състоянието му било добро. Сочи, че А. и Д. купили нов автомобил Шкода, след развода А. взела колата и не я давала на Д..
След развода отношенията между бившите съпрузи били много лоши, Д. много пъти ходил в Б. да види детето, но А. не давала детето.
В първоинстанционното производство е назначена и приета съдебнооценителна експертиза.
Относно размера на месечния пазарен наем за процесния недвижим имот за периода 11.07.2016 г. - 11.06.2019 г., вещото лица дава следното заключение по периоди: за периода 11.07.2016 г. – 31.12.2016 г. – месечен наем от 105 лв., за периода общо наем в размер на 563,50 лв.; за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г.
– месечно 127 лв., за периода общо наем в размер на 1524,00 лв.; за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. – месечно 128 лв., за периода общо наем в размер на 1536,00 лв.; за периода 11.01.2019 г. – 11.06.2019 г. – месечен наем от 129 лв., за периода общо наем в размер на 692,30 лв. За целия период наемната цена е определена в размер на 4315,80 лв. За периода след 2019 г. към момента наема за 1/2 ид.ч. от самостоятелния обект в сградата е посочен в размер на 131 лв.
По отношение на лек автомобил „Шкода“, модел „Октавия“ за периода от 11.06.2018 г. до 11.06.2019 г., вещото лице е изчислило стойността на ползването му в размер от 600 лв. до 720 лв. при условие, че същият е в движение.
В производството пред районния съд е назначена и приета тройна съдебнооценителна експертиза.
Вещите лица са определили месечния наем, както следва: за 2016 г. – 423 лв., за 2017 г. – 412 лв., за 2018 г. – 392 лв., за 2019 г. – 392 лв., за 2022 г. – 475 лв.
За периода от 11.07.2016 г. – 11.06.2019 г. месечният пазарен наем за притежаваната 1/2 ид.ч. от имота, е в размер на 7076,64 лв. По отношение пазарната стойност на наема на процесния лек автомобил „Шкода Октавия“ за периода 11.06.2018 г. - 11.06.2019 г., вещите лица посочват същата в размер на 144 лв. месечно. За периода 11.06.2018 г. - 11.06.2019 г., според експертизата сумата за наема на лекия автомобил би била 1728 лв., а за 1/2 ид.ч. от автомобила сумата на наема е 864 лв.
3
Съдът кредитира изцяло заключението на вещите лица по приетата тройна съдебно - оценителна експертиза като пълна и обоснована. При изготвянето и експертите са ползвали сравнителни данни от реално сключени сделки в сравним период от време на подобни обекти.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство е допустима, тъй като са налице всички процесуални предпоставки за това.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата- чл. 269, ал. 1 ГПК.
В жалбата са изложени доводи, че ищцата не желае да ползва имота в гр. Б., както и че размерите на предявените искове са прекомерно завишени с оглед пазарните условия.
РС - Р. е бил сезиран с искова молба от А. Д. Д. против Д. Б. Б., с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7040,88 лв., представляваща левовата равностойност на 3 600 евро по фиксинга на БНБ – обезщетение за ползването на притежаваната от ищцата 1/2 ид.ч. от съсобствения им имот, представляващ: апартамент № 3, находящ се в гр. Б., ул.
„*“ № 99А, вх. А, ет. 2, с площ от 45,58 кв.м., състоящ се от дневна-кухня, баня с тоалетна, спалня и тераса, заедно с 1/6 идеални части от сутерен, който включва: тоалетна, сауна, съблекалня, душ с тоалетна, фитнес и ски-гардероб, равняващи се на 10,66 кв.м., ведно с 1,485 кв.м. от общите части на сградата, целият с площ от 64,08 кв.м., находящи се в къща „Б” от УПИ III- 2519 по плана на гр. Б., кв. 42 за периода 11.07.2016 г. - 11.06.2019 г., както и сумата от 1042,00 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатените главници, считано от 11 число на всеки текущ месец до предявяване на исковата молба, както и за осъждане на ответника да заплаща на ищцата занапред до настъпване на промяна наем за собствената й 1/2 ид.част от 100 евро или левовата равностойност на същата сума. От ответника е направено възражение за прихващане на насрещно вземане за обезщетение за ползването на неговата 1/2 от съсобствен лек автомобил марка Шкода, модел Октавия, рег. № *** за периода 11.06.2016 г. – 11.06.2019 г.
С обжалваното решение Д. Б. Б. е осъден да заплати на А. Д. Д. следните суми: сумата в размер на 5874,79 лв., представляваща обезщетение за ползване на съсобствената й идеална част, представляваща 1/2 ид.ч. от апартамент № 3, находящ се в гр. Б., ул. „*“ № 99А, вх. А, ет. 2, с площ от 45,58 кв.м., състоящ се от дневна-кухня, баня с тоалетна, спалня и тераса, заедно с 1/6 идеални части от сутерен, който включва: тоалетна, сауна, съблекалня, душ с тоалетна, фитнес и ски-гардероб, равняващи се на 10,66 кв.м., ведно с 1,485 кв.м. от общите части на сградата, целият с площ от 64,08 кв.м., находящи се в къща „Б” от УПИ III- 2519 по плана на гр. Б. за периода 04.01.2017 г. - 11.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -21.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като над уважения размер до пълния предявен размер от 7040,88 лв., обхващаща и периода 11.07.2016 г. - 03.01.2017 г., искът е отхвърлен като неоснователен; сумата в размер на 778,70 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатените 4 главници, като над уважения размер до предявения размер от 1042 лв., искът е отхвърлен като неоснователен. Д. Б. Б. е осъден да заплаща на А. Д. Д., считано от датата на предявяване на исковата молба занапред до настъпване на промяна в обстоятелствата – прекратяване ползването на имота от ответника или прекратяване съсобствеността им наем за собствената на ищцата 1/2 ид.ч. от имот, представляващ: апартамент № 3, находящ се в гр. Б., ул. „*“ № 99А, вх. А, ет. 2, с площ от 45,58 кв.м., състоящ се от дневна-кухня, баня с тоалетна, спалня и тераса, заедно с 1/6 идеални части от сутерен, който включва: тоалетна, сауна, съблекалня, душ с тоалетна, фитнес и ски-гардероб, равняващи се на 10,66 кв.м., ведно с 1,485 кв.м. от общите части на сградата, целият с площ от 64,08 кв.м., находящи се в къща „Б” от УПИ III- 2519 по плана на гр. Б., кв. 42, в размер на 100 евро месечно или тяхната левова равностойност, платими до 10-то число на всеки текущ месец. Отхвърлено е като неоснователно направеното от ответника Д. Б. Б. възражение за прихващане на претендираната с исковата молба сума с насрещно вземане към ответника за заплащане на обезщетение в размер на 200 лв. месечно за лишаването му от правото да ползва съсобствения между страните лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, дизел с рег. № ***, цвят - светло сив металик, рама № ***, двигател № ***, съобразно собствената си 1/2 ид.ч. за периода 11.06.2016 г. - 11.06.2019 г.