Определение № 2998 от 08.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2998 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20261100901212 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от И. С. срещу „Биг Брандс Интернешънал“ ЕООД, с която са изложени твърдения, че при подаване на заявление за вписване на промени по партидата на ответното дружество в Търговския регистър, в качеството му на адвокат и пълномощник по конкретното регистърно производство, поради техническа грешка в полето „Седалище и адрес на управление“ били въведени неговият личен телефонен номер и електронен адрес. Ищецът твърди, че не е управител, съдружник, едноличен собственик на капитала, прокурист, служител или лице за контакт на дружеството и че вписването на личните му данни е довело до публичното им асоцииране с ответното дружество, поради което бил търсен от трети лица във връзка с неговата дейност. Посочва още, че е направил опит да бъде премахнато това вписване чрез заявление до Агенцията по вписванията, по което е постановен отказ. Ищецът заявява, че предявява иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуване на вписаното обстоятелство, а при условията на евентуалност – за установяване недопустимостта на вписването.

Съдът намира, че предявените при условията на евентуалност искове са процесуално недопустими, поради което исковата молба на И. С. срещу „Биг Брандс Интернешънал“ ЕООД следва да бъде върната, а производството по т.д. № 1212/2026 г. - прекратено.

Искът по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е отрицателен установителен иск, с който се предвижда защита срещу три вида действия: срещу нищожно, недопустимо вписване и вписване на несъществуващо обстоятелство по партидата на търговското дружество в Търговския регистър. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна предпоставка за допустимостта на иска.

В мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк.д. № 1/2002 г. на ВКС, ОСГК са разгледани трите вида недействителни вписвания, които са визирани в нормата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. По отношение на хипотезата на „несъществуващо обстоятелство се приема, че такова е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. В зависимост от момента на възникване на обстоятелството, следва да се прави разграничението между две хипотези. Несъществуващо обстоятелство е липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър. В този случай сме изправени пред неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното решение. Неистинско е и отразяването в регистър на дадено обстоятелство, без да е 1 издадено съдебното регистърно решение или отразяване в отклонение от съдържанието му.

Макар да се касае за техническа дейност, доколкото тя е елемент от фактическия състав по вписването, нищожността на това удостоверяване също следва да бъде установена по исков ред, тъй като по естеството си се свежда до установяване неистинността на съдържанието на официален документ. Последицата от това установяване е заличаване на вписаното обстоятелство, като заличаването няма обратно действие.

Втората хипотеза касае вписването на обстоятелство, което е съществувало, но покъсно по исков ред е установена нищожността му. Установяване нищожността на подлежащо на вписване решение (извън случаите на липсващо такова) на ОС, НС или УС по исков ред в повечето случаи е последващо отразяването му в търговския регистър. Последицата от това установяване също е заличаване на вписаното обстоятелство, но и в този случай заличаването няма обратно действие.

От практиката се извеждат следните примери за вписване на несъществуващо обстоятелство. Такъв ще бъде случаят, когато се впише решение, взето от нелегитимен орган или от лица, които не са съдружници. В Решение № 56/24.02.2025 г. по т.д. № 402/2024 г. на ВКС, I т.о. се приема, че когато решението е резултат от воля на лица, които не са част от персоналния състав на органа, то е приравнимо на липсващо решение и вписването въз основа на него е на несъществуващо обстоятелство. Същото се отнася и за вписването въз основа на нищожна сделка, например вписването на апорт, извършен от несобственик, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, тъй като прехвърлителят не е имал право на собственост върху апортираната вещ (Определение № 50170/04.05.2023 г. по гр.д. № 1555/2022 г. на ВКС, II г.о.). Несъществуващо ще е и обстоятелството, когато има вписване на промяна в членския състав при развален договор за прехвърляне на дялове.

Такъв ще бъде и случаят, когато се иска вписване на заличаване на дружество, което не е преминало през надлежно извършено ликвидационно производство.

Недопустимо пък ще бъде това вписване, което е заявено от нелегитимирано лице (без представителна власт), без да е сезиран валидно регистърния орган (когато вписването е извършено служебно) или преди да настъпи правопораждащият факт. В този смисъл са Определение № 226/18.04.2018 г. по ч.т.д. № 501/2018 г. на ВКС, II т.о., Решение № 158/14.10.2024 г. по т.д. № 2143/2023 г. на ВКС, II т.о. и др.

Докато порокът при вписването на несъщестуващо обстоятелство е материалноправен, тъй като липсва валидно възникнало обстоятелство (липсва решение или сделката е нищожна), при недопустимото вписване е той е процесуален, като общото е, че защитата в тези случаи е чрез предядявяане на установителния иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

В случая вписването на грешните данни на имейл адрес и телефонен номер не могат да се приравнят на разгледаните по-горе хипотези, защото то не е нито липсващо (невзето) решение на орган на дружеството „Биг Брандс Интернешънал“ ЕООД, нито решение, което е съществувало, но впоследствие е установена неговата нищожност. Конкретният случай наподобява допускане на техническа грешка, която се отстранява по реда на чл. 27 ЗТРРЮЛНЦ, но не чрез предявяване на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

От изложените в исковата молба фактически твърдения се установява, че самият ищец поддържа, че при попълване на заявление А4 поради техническа грешка в полето „Седалище и адрес на управление“ са били въведени неговият личен телефонен номер и електронен адрес вместо данни на дружеството. Следователно не се твърди порок при възникването на подлежащото на вписване обстоятелство, нито липса на валидно възникнало обстоятелство, а несъответствие между въведените в заявлението данни и 2 действителното им съдържание, респективно между данните, отразени в заявлението, и приложенията към него. Именно за подобни хипотези законодателят е предвидил специалния административен ред по чл. 27 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно тази разпоредба грешки и непълноти, допуснати при вписване на обстоятелства, включително когато е налице несъответствие между данните, съдържащи се в заявлението, и тези в приложените към него документи, се отстраняват чрез ново вписване, съответно обявяване. Следователно при допусната техническа или фактическа грешка, която не засяга съществуването, действителността или допустимостта на вписаното обстоятелство, законът не предвижда защита по исков ред, а административна процедура пред Агенцията по вписванията.

Наличието на специално уреден административен ред за защита изключва допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото чрез него не могат да бъдат отстранявани технически грешки при въвеждане на данните в Търговския регистър. Предмет на този иск са единствено пороците, засягащи действителността или допустимостта на самото вписване на подлежащото на вписване обстоятелство, а не допуснати фактически неточности при неговото техническо отразяване.

Поради изложеното и предявеният иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е процесуално недопустим, предвид което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх.№84517/22.06.2026г., подадена от И. С., ЕГН ********** срещу „Биг Брандс Интернешънал“ ЕООД въз основа на която е образувано т.д. № 1212/2026 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1212/2026 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, пред Апелативен съд-София.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3