Решение № 194 от 30.10.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Разлог, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20251240200233 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на „Б.Х.“ООД, ЕИК*, с адрес в г.Б., о.Б., у.„В.К.“№2, с управител В.А.Т., с/у НП №*/26.03.2025 г., издадено от н-ка на о-л „ОД“-С. в ЦУ на НАП, Д„ОД“ в ГД„ФК“ в ЦУ НАП, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2, вр. от Наредба */13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търг. обекти ч/з ФУ (Наредба * от 13.12.2006 г.), на основание чл.185, ал.2, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ от 1`000.00 лева.

Със жалбата се иска отмяна на обжалваното НП, поради незаконосъобразност и неправилност. Излагат се съображения, че от изложеното в процесното НП не става ясно каква е храната и безалкохолното, които са посочени като контролна покупка, както и двата ли артикула са били отразени в погрешна група, или само един от тях. Твърди се още, че видно от отразеното в НП е, че към момента на издаването на НП, твърдяното нарушение не води до неотразяване на приходите, както и че нарушението е извършено за първи път.

Застъпва се довод, че в случай че съдът намери че дружеството е извършило вмененото нарушение, то следва да се приложи института на чл.28 от ЗАНН.

Пледира се съдът да отмените изцяло обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, поради това че дружеството жалбоподател не е осъществило визирания в него състав на адм. нарушение.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, явява се законният представител, както и упълномощен представител, които поддържат жалбата и излагат подробни съображения за отмяна на атакуваното постановление в ход по същество и в депозирана писмена защита по делото. Претендира разноски.

АНО - редовно призован, не изпраща представител. Представя писмено становище, с което изразява доводи за неоснователност на жалбата.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни док-ства, установи следното от фактическа страна:

На 29.01.2025 г. е извършена проверка на Търг. обект /ТО/ по смисъла на §.1, т.41 от ДР на ЗДДС, а именно механа „Б.Х.“, в г.Б., у.„В.К.“№2, стопанисван от „Б.Х.“ООД, с ЕИК*. При проверката било установено, че горепосоченото ЮЛ, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба * от 13.12.2006 г., е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е 1 регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите. Видно от фискален касов бон №*/29.01.2025 г. издаден при извършена контролна покупка на 29.01.2025 г. за храни и безалкохолна напитка на обща стойност 61,80 лв., продажбите са отчетени в данъчна група „В“ за продажби на течни горива и с начислена ставка на ДДС 20% от наличното, монтирано и въведено в експлоатация в обекта ФУ модел Датекс DP-150MX с ФУ с ИН на ФУ DT937696 и ИН на ФП 02937696. Горепосочената продажба е следвало да се отрази в данъчна група „Б“ със ставка на ДДС 20%. Като док-ство за резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА №*/29.01.2025 г. на основание чл.110, ал.4, вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК.

При идентично възпроизвеждане на така очертаните фактически положения в АУАН и в процесното НП, АНО и актосъставителят извършили еднороден подбор на материалноправна квалификация, приемайки от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба */13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

На жалбоподателя бил съставен АУАН №*/29.01.2025 г. Актът бил предявен и връчен на същата дата 29.01.2025 г. лично на управителя на дружеството В.А.Т., който го подписал и получил препис от него. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не е депозирано писмено възражение. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното НП, с което за горепосоченото нарушение и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя била наложена „имуществена санкция“ от 1`000.00 лева.

Тази фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите З.Д.Щ. и Г.М.Р., както и от приложените по делото писмени док-ства.

Относно показанията на свидетеля З.Щ., същата на 29.01.2025 г. е извършила проверка на горепосочения ТО, изготвила е Протокол за извършена проверка в обект и в същия ден е съставила АУАН. Съдът цени показанията на свидетеля като подробни и логични, без вътрешни противоречия, съдържащи пряка доказателствена информация за осъществената проверка и за установените обстоятелства. В допълнение, показанията на свидетеля Г.Р. също внасят пряка доказателствена информация, същият е присъствал както на проверката, така и при съставянето на горецитирания АУАН. Горепосочените гласни док-ства намират опора и в наличните писмени док-ства и затова съдът прецени свидетелските показания за достоверни и обективни и ги кредитира изцяло и въз основа на тях и приложените писмени док-ства по делото основава своите фактически изводи.

Писмените док-ства, надлежно приобщени по реда на чл.283 от НПК, допълнително спомагат за изясняване и уточняване на фактите по случая. Анализът на целия обем на събраната доказателствена съвкупност позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи, което не налага подробното обсъждане на доказателствените източници при условията на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.

Съдът като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, и вр. със становищата на страните, достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, и е допустима –подадена е в преклузивния срок по ал.2 на посочения текст. НП е връчено лично на управителя на „Б.Х.“ООД на дата 02.04.2025 г., а жалбата е депозирана в НАП на 15.04.2025 г. Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице (с/у, което е издадено атакуваното НП) – законния представител на „Б.Х.“ООД, управителят В.А.Т., при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл.59, ал.1 от ЗАНН) компетентния Рг.РС. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл.64, б.„б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл.59, ал.1 от ЗАНН) ефект.

2

По приложението на процесуалния закон:

Обжалваното НП и съставения АУАН, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Безспорно установено е както в акта, така и в НП, че нарушението е извършено в мястото, където е използвано процесното ФУ, а именно: Търг. обект по смисъла на §.1, т.41 от ДР на ЗДДС, представляващ механа „Б.Х.“, в г.Б., в този смисъл съдът намира, че мястото е ясно, точно и коректно посочено. Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1, б.„а” от ЗАНН, вр. чл.193, ал.2 от ЗДДС, и чл.47, ал.1, б.„а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр.чл.193, ал.2 от ЗДДС. Актовете, с които се установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от органите по приходите. В процесния казус е установено, а и не е спорно м/у страните, че към 29.01.2025 г. актосъставителят З.Д.Щ. е заемала длъжността „Инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП”. Предвид изложеното, актосъставителят З.Д.Щ. безспорно се явява орган по приходите, който има правомощията по чл.193, ал.2 от ЗДДС, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по посочения закон. Посочените разпоредби пряко делегират правомощия на актосъставителя, поради което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване от когото и да било. Лицето, подписало НП – С.К.Д., е заемал към момента на издаването му длъжността „Н-к на О-л „ОД”-С. в Д„ОД” в ГД„ФК” в ЦУ на НАП”, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по чл.185 от ЗДДС, се доказва от приетата по делото Заповед №* от 27.02.2024 г. на ИД на НАП, т.е. той се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество от НО по закон съгласно чл.193, ал.2 от ЗДДС.

Относно въведените в жалбата възражения:

Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган /видно от Заповед №* от 27.02.2024 г./. Както в акта, така и в НП е отразено, че адм. нак. производство е започнало след съставянето на протокол от извършена проверка, и въз основа същия, е съставен АУАН. При съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен АУАН и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН, за съставяне на акта и издаване на НП. В конкретния случай АУАН е съставен от свидетеля З.Щ., инспектор по приходите към ЦУ на НАП-С., който дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля Г.Р. – присъствал при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. Ч/з изпълнение на изискванията на чл.42 от ЗАНН, органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на търговеца-жалбоподател. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на адм. нак. отговорност на търговеца-жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството и обуславят отмяна на обжалвания санкционен акт.

По приложението на материалния закон:

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба * от 13.12.2006 г., във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Съдът като оцени конкретната специфика на нарушението, въведено с горепосочената нормативната рамка формира вътрешната увереност, че както в АУАН, така в издаденото НП е постигната максимално точна, ясна и достъпна фактическа детайлизация на нарушението със съотносимото изясняване на неговите правни параметри, което характеризира адм. нак. обвинение като процесуално годен фундамент на адм. процес, а издаденото въз основа на 3 него НП като процесуално законосъобразно.

По приложението на чл.28 от ЗАНН:

Съгласно Тълк. решение №1 от 12.12.2007 г. по тълк.н.д. №1/2005 г. на ВКС, преценката „маловажност на случая” подлежи на съд. контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл.28 от ЗАНН. В случая преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, е изразена от АНО. Отчитайки същността на неизпълненото задължение от санкционираното дружество „Б.Х.“ООД и обществената опасност на нарушението, настоящият съд. състав споделя изводите на АНО и намира за неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Маловажният случай е оценъчен критерий. Заради тази му особеност и за да се ограничат възможностите за субективизъм и произволност при прилагането му, в пояснителната норма на чл.93, т.9 от НК, законодателят синтезирано е указал същностните му хар-стики, респ. приложното нормативно поле, в което следва да се търсят съществените му отлики спрямо основните състави. Начинът, по който понятието „маловажен случай“ е дефинирано в чл.93, т.9 от НК, показва, че законът разглежда съдържанието му в вариативно мислими хипотези липсата или незначителността на вредни последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства, като всеки от вариантите занижава типичната за основните състави за съответния вид нарушения обществена опасност. Обстоятелството, че конкретното нарушение е формално, елиминира възможността от него да се преценява липсата или незначителността на вредните последици като привилегироващ фактор по чл.28 от ЗАНН, но не изключва априорно извършването на преценка относно приложение на тази разпоредба. Преценката, дали конкретното адм. нарушение представлява маловажен случай изисква комплексно обсъждане, което не може да е абстрактно, а трябва да е подчинено на конкретно установените факти относно смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на нарушението.