Решение № 260022 от 11.08.2020, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Плевен, 11.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 1930 по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т. КТ, чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ с цена на иска 2468,93 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от А.Д.М., ЕГН**********,*** против Б.б.

ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б.М., в която се твърди, че въз основа на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси", финансирана от ЕС, ищеца сключил ***г. с ответното дружество,по който бил назначен на длъжността „***". Твърди, че Договорът бил сключен като срочен-с продължителност 12 месеца, със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Твърди, че мястото му на работа било в офис, находящ се в с.***.

Твърди, че на датата на подписване на договора му била връчена и молба за напускане от негово име, без посочване на дати, на който трябвало да положи подписа си. На въпроса защо трябва да подписва този документ, му било отговорено, че такава е политиката на фирмата. Твърди, че започнал работа, но на 2.03.2020 г. постъпил в болница по спешност с диагноза "***". В болнични бил до 30.03.2020 г. Твърди, че освен това е и освидетелстван от ТЕЛК със 100% трайна неработоспособност без чужда помощ поради заболяването „друга и неуточнена цироза на черния дроб". Твърди, че докато бил в болнични и се лекувал, на 2.04.2020 г. бил повикан от работодателя си и му била връчена Заповед №48/27.03.20 г., с която ТД бил прекратен на основание-подадено от него предизвестие. Твърди, че такова предизвестие нито е подавал, нито е имал намерение да подава. Твърди, че предизвестието-съдържанието не съответства на неговата воля, подписът е положен още при сключване на трудовият му договор, а датите в него са положени от трето лице.Оказало се, че първоначално подписаният от него документ е вече с попълнени дати и се счита за подадено предизвестие.

Твърди, че няколко дни по-късно, получил писмо от работодателя писмо, с което го уведомява,че на 20.02.20г. е подал предизвестие, с което, считано от 27.03.20 г. бил пожелал ТД да бъде прекратен. Наред с това бил уведомен,че дължи на работодателя обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие на осн.чл.326 ал.2 от КТ. Моли, оспорената заповед да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна, тъй като основанието за издаването ѝ не съответства с действителността, поради това, че никога и по никакъв повод не е подавал предизвестие на посочената дата, нито пък някъде е посочвал дата на която желае ТД да бъде прекратен. Моли да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението. Моли за времето, през което е останал без работа да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на 2468,93 лв. за периода от 27.03.2020 г. до 27.09.2020 г.,ведно със законната лихва върху сумата до окончателното и изплащане. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявената претенция. Твърди, че трудовото правоотношение между ищеца и ответника е възникнало на база сключен трудов договор №48 от 01.02.2020г. въз основа на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален фонд, като ищеца е бил назначен на длъжността „***“. Трудовият договор е бил сключен на осн.чл. 68,ал.1, т.1 от КТ- срочен - за срок от 12 месеца, със срок на изпитване - 6 месеца уговорен в полза на работодателя. Твърди, че на 20.02.2020г. ищецът сам, по своя инициатива и желание, се е явил в офиса на работодателя си и е поискал да подаде предизвестие за прекратяване на трудовия му договор. По искане на ищеца такова е изготвено по данните, ,които той е заявил, след което ищеца собственоръчно е изписал името, адреса си и ЕГН, подписал е и подал предизвестието си за прекратяване на трудовия му договор, считано от 27.03.2020г. Твърди, че на 21.02.2020г. е издаден болничен лист на ищеца за периода 21.02.2020г. до 28.02.2020г. С оглед горната фактическа обстановка, обективирана в съответните писмени документи, изписани и подписани лично от ищеца, счита, че предявяването на настоящия иск съставлява опит за злоупотреба с право. Твърди, че участието на работодателя в оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален фонд е свързано с редица поети ангажименти и изготвянето на обемна документация. От своя страна - ищеца също е поел своите ангажименти за престиране на труд, за което е бил обезпечен по предвидения в закона ред - чрез трудово правоотношение, което обаче последния не е спазил и самоволно е прекратил само 20 дни след сключването му. Твърди, че подаването на писмено предизвестие от страна на работника безспорно представлява неговото изрично, лично волеизявление за прекратяване на трудовото му правоотношение - желание, което работодателя е уважил, като е разпоредил да бъде издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, считано от посочената от последния дата. Издадена е заповед №048/27.03.2020г. с пр.осн.чл. 326.алЛ от КТ, която заповед е връчена лично на ищеца, което е удостоверено от положения от него подпис и собственоръчно изписаното му име. С оглед горното, счита, че от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че така предявеният иск с пр. осн.чл. 344,ал.1 от КТ е изцяло неоснователен.

Твърди, че са неверни твърденията, че „политика на фирмата“ е при постъпване на работа работника да подписва „Молба за напускане, „без посочване на дати“.

Твърди, че от една страна - такава политика фирмата няма. В случая ищеца се опитва да оправдае собствените си действия и инициативи, за които явно е размислил и сега прави опит за обогатяване чрез интерпретиране на фактите. От друга страна счита, че доказателство за неверността на това твърдение е явното несъответствие на твърдението му с подписаното от него предизвестие, което, видно с просто око, е изписано изцяло на компютър, включително и с желаните от ищеца дати. А наличието на собственоръчно изписани имена, ЕГН, адрес и подпис от страна на самия ищец е още една безспорна индиция за авторството на предизвестието и чия воля е обективирана в него, както и за неверността на твърдението, че датите в предизвестието са допълнително попълнени и са „положени от трето лице“. С Поканата работодателят, на осн.чл.

326,ал.2 , предл. последно от КТ във вр. с чл. 220ал.1 от КТ е предявил на ищеца иск за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие за остатъка от срока на предизвестието. Съгл. чл. 326, ал.2. преял.последно от КТ - „срокът на предизвестие при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца“. Ищецът е подал предизвестие за периода от 21.02.2020г. до 27.03.2020г., Т.е. за период от 1 мес. и 7 дни. Счита, че на осн.чл. 220.ал.1 от КТ: За остатъка от периода до 3 месеца , а именно 1мес. и 23 дни, ищецът дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието в размер на 1077лв. Сумата е предявена за плащане с връчената Покана и до настоящия момент не е изплатена, поради което същата е изискуема ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата. В тази връзка моли да бъде приет за съвместно разглеждане насрещен иск с посоченото основание и размер. Моли предявената претенция да бъде отхвърлена. Претедира направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните и се установява от Трудов договор № 48/01.02.2020г., че ищеца А.М. е работил при ответното дружество на длъжност “***” при пълно работно време – 8 часа, място на работа с.***, при договорено трудово възнаграждение в размер на 610,00 лв. на срочен трудов договор за 12 месеца, със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Уговорено е, че всяка от страните може да прекрати договора с тримесечно предизвестие.

Видно от Предизвестие от 20.02.2020г. А.М. е подал същото до ***, с което е направил изявление да бъде считано „настоящото за прекратяване на сключения трудов договор между мен и дружеството, което представлявате, считано от 27.03.2020г.“

Предизвестието е оспорено от ищеца с твърдение, че го е подписал като част от документите, които е разписал при постъпването си на работа и в него не била записана датата, на която се подава, както и датата, от която желае да прекрати трудовото си правоотношение. Признава, че ръкописния текст в заявлението е изписан от него и подписа, положен от негово име е изпълнен от него. Не са ангажирани доказателства във връзка с направето оспорване за дописване на датата на подаване на предизвестието и датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Видно е от представения оригинал на предизвестието, че в него липсват поправки и зачертавания, а датата на подаване на предизвестието 20.02.2020г. и на прекратяване на трудовото правоотношение 27.03.2020г. са изписани печатно на компютър като част от останалия печатен текст в него. Ръкописно са изписани идентификационните данни на ищеца, както и неговия подпис.

Установява се от Болничен лист № ***, че А.М. е бил във временна неработоспособност за времето от 21.02.20г. до 28.02.20г., а от Болничен лист № ***видно, че ищеца е бил в отпуск по болест за времето от 02.03.20г. до 30.03.20г.

Не е спорно между страните и се установява от ЕР на ТЕЛК № ***от 210/27.11.17г., че на А.М. е опредена 100 % трайна неработоспособност без чужда помощ.

Със заповед № 048/27.03.2020г. на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от 27.03.20г. е прекратено трудовото правоотношение на А.М. с ответното дружество поради представено предизвестие от работника до работодателя. В него е посочено на служителя да се изплати обезщетение на основание чл.224 КТ за 4 дни, а за неспазено предизвестие по чл.326, ал.2 КТ, който срок е 3 месеца лицето дължи обезщетение на основание чл.220, ал.1 КТ в размер на неговото брутно трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Върху заповедта е попълнена саморъчно дата на получаване на заповедта от А.М. и е положен подпис от него.

Видно от Покана и известие за достявене от Б.б.

ЕООД до А. М., получена от съпругата му на 08.05.2020г., М. е поканен да заплати на Б.б. ЕООД сумата от 1077 лв .на основание чл.220, ал.1 КТ за неспазения срок на предизвестие.

Съдът кредитира показанията на св.Н.Л.Л.въпреки че е заинтересована като служител на ответното дружество. Показанията ѝ са преки, непротиворечиви и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства. От тях се установява, че св.Л.и ищеца М. и други лица са участвали в организиран от Бюро по труда курс по застраховане за безработни лица. След завършване на курса от 01.02.20г. били назначени в Б.б.

ЕООД. Ищеца заявявал, че ще напусне, тъй като няма достатъчно застраховки. По програмата било уредено, завършилите курса да започнат работа в Б.б. ЕООД. Работниците, сключили договори по този ред получават 610 лв.,които са осигурени от програмата, а работодателя заплаща допълнителен процент във връзка с реализираните продажби на застраховки. На 27.03.20г. е трябвало да бъде връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на А.М.. Упрадителя на работодателя се наложило да излезе от офиса и оставил оформените документи при св.Л.за да ги връчи на М.. Той си подписал документите. М. се запознал с документите преди да ги подпише. Не е изразявал становище, че не желае да напуска. Дори няколко пъти преди това е казвал, че няма да работи. М. сам попълнил датата, на която му се връчват документите. Ищеца е бил в болнични. Искал да донесе и друг болничен, но не го приели, тъй като вече му бил прекратен договора. Във фирмата има образец на предизвестие, което се попълва от работника, ако иска да напусне с предизвестие, което се попълва от работника. Срока на предизвестието е 3 месеца.

Разпечатката съдържа 25 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0d828a8-588d-4762-b44f-be0808f10111