Определение № 2941 от 13.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2941 гр. Пловдив, 13.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20235300503122 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от ГПK.

Образувано е по частна жалба депозирана на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК 130460283, чрез процесуалния представител адвокат Г. против Определение №12361/30.10.2023 г. постановено по гр.д. №11519/2023г., с което се връща искова молба с вх. № 71801/04.08.2023 г., депозирана от „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК 130460283 против В. Б. М., ЕГН **********, прекратява се производството по гр.д. № 830/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр. състав и се обезсилва издадената по ч. гр. д. № 7871/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІХ гр. с-в, Заповед № 3545/01.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, предвид на обстоятелството, че страната е предприела необходимите действия за отстраняване в срок на констатираните нередовности, като същите са били отстранени. Иска въззивният съд да отмени обжалвания първоинстанционен акт, като вместо това върне делото на ПдРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като разгледа доказателствата по делото и прецени направените доводи, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени искове от „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК 130460283 против В. Б. М., ЕГН ********** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите присъдени по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.

№ 7871/2023 г. по описа на ПдРС, ХІХ гр.с. В исковата молба и уточняващи молби се иска да се признае за установено дължимостта на сумата от 2 044,79 лева, представляваща вземане по договори за мобилни услуги и договори за лизинг, формирана както следва: - 333,99 лв., дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 29.1.2020 г., от които: 165,1 лв., дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период 05/03/20211 04/07/2021 год., а 168,89 лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на мобилни услуги, от които 96,74 лв. - три стандартни месечни такси, и сума в размер на 72,15 лв. за HUAWE1 Y7 2019 Dual Black, представляващи част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.; - 17,64 лв., дължими лизингови вноски за период 05/03/202104/08/2021 год. по договор за лизинг от 29.1.2020 г. за Базови аксесоари - 232,57 лв., дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 22.12.2020 г., от които: 93,99 лв., дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период 05/03/2021- 04/07/2021 год., а 138,58 лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на мобилни услуги, от които 102,65 лв., представляваща неустойка в размер на до три стандартни месечни такси, и сума в размер на 35,93 лв. за APPLE iPhone 12 mini 64GB Red, представляващи част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг. - 1 314,39 лв. дължими лизингови вноски за период 05/03/2021- 04/08/2021 год. по договор за лизинг от 22.12.2020 г. за APPLE iPhone 12 mini 64GB Red; - 101,23 лв., дължими лизингови вноски за период 05/03/2021- 04/08/2021 год. по договор за лизинг от 22.12.2020 г. за Базови аксесоари 44,97 лв., дължими месечни застрахователни вноски за период 05/03/2021-04/07/2021 год. по Застрахователна полица № 10183537 от 22.12.2020 г. за застраховка на устройство „ смартфон протект “.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че е налице разминаване между искането и основанието, на което се позовава страната в исковата молба, и присъденото вземане, което е посочено в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7871/2022 г. по описа на ПдРС, ХІХ гр.с. , поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Настоящият съдебен състав не споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи по следните съображения:

За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер и период, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.

Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване, процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция. Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл.422 ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод 2 направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум.

Настоящият съдебен състав, след като сравни исковата молба със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК намира, че в настоящия случай е налице идентитет на претенциите, заявени в двете производства както по основание, така и размер.

Не зависи от волята на заявителя начина по който заповедният съд ще издаде исканата от него заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. След като е налице идентитет относно заявеното в заповедното и исковото производство, то последното не е недопустимо.

Ето защо обжалваното определение се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на ПдРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №12361/30.10.2023 г., постановено по гр.д.

№11519/2023г. по описа на РС - Пловдив.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3