Решение № 67 от 21.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000502852 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 4454/19.07.2023 г. ( по регистратурата на ОС – Перник ) на ищеца Р. В. С. от град *** чрез пълномощника му адвокат Х. Ч. от САК срещу решение № 272 от 19.06.2022 г. на Пернишкия окръжен съд , ГО I – 12 – ти състав по гр.д.№ 685/ 2022 г., отхвърлящо предявените от него искове за обезщетение за неимуществени вреди в размер от 500 000 лева от смъртта на неговата майка С. П. В., настъпила на ******** г. по причина на несвоевременно и неправилно лечение в МБАЛ „ Рахила Ангелова“ АД, град Перник и законна лихва, считано от ******** г. до окончателно плащане .

Във въззивната жалба има повторение на твърденията от исковата молба за неприложена на болната надлежна коригираща терапия, обсъждане на доказателствата и оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения при отказа му да назначи по своевременно направено от ищеца искане съдебно-медицинска експертиза и изслушване на един свидетел - д-р Е. Г., изготвил неприетото като доказателство писмено становище. Заявено е искане за допускане на такава експертиза във въззивното производство и за 1 определяне на посочения като свидетел лекар – специалист, хирург - за вещо лице .

В подаден в срока по член 263,ал.1 от ГПК отговор с вх.№ 4769 /8.08.

2023 г. въззиваемата страна МБАЛ „ Рахила Ангелова“ АД, град Перник оспорва чрез пълномощника си – юрисконсулт П. П. - основателността на въззивната жалба по съображения, че доказателствата, които ищецът е посочил и представил своевременно ( изключая становището на д-р Е. Г., за приемането на което не са били налични условията по член 147 от ГПК ) не установяват фактите, за които ищецът носи доказателствена тежест. Поради недовеждането на трети свидетел и непредставянето на доказателства за проведена консултация с психиатър не е доказано претърпяването от ищеца на описаните в исковата молба неимуществени вреди .

Отговор от помагача на ответника по иска – ЗД „ БУЛ ИНС“ АД, град София не е подаден .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразените от страните чрез представителите им становища, извършените във въззивното производство процесуални действия и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, но неправилно в една част и правилно в останалата част.

Обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба , неотговаряща на изискването на член 127,ал.1,т.4 от ГПК . При претенция за вреди от медицинска дейност, осъществена по време на две хоспитализации на наследодателката в ответната болница : първата - във времето от 5.05.2022 г. до 10.05.2022 г. в „Неврологично отделение“ по повод получен от нея мозъчен инсулт и втората - във времето от 18.05.2022 г. до ******** г. ( датата на нейната смърт ) във „ Второ вътрешно отделение“ по повод повишаване на кръвната захар, недостатъчни са били с оглед няколкото придружаващи заболявания на пациентката, твърденията за неправилно проведено лечение и неприлагане на надлежна коригираща терапия като причина за смъртта. Но неперсонифицирането на длъжностните лица, от чието поведение се твърди да е произлязъл вредоносният резултат , не е нередовност на исковата молба.

В поправящата молба с вх.№ 27496/30.11. 2023 г., подадена при висящността на въззивното производство, ищецът посочил факти за неправомерно бездействие на работещите в болницата длъжностни лица при двете 2 хоспитализации : неизвършване на необходимите и достатъчни лечебно – диагностични мероприятия ( като ехо – доплер сонография на сънни и вертебрални артерии, които кръвоснабдяват мозъка, ехо – кардиография на сърцето, холтер – диагностика ; глюкозен профил с нома индекс ); провеждане на неправилно, несвоевременно, недостатъчно лечение и неполагане на необходимата грижа поради извършване на вливания на няколко дози глюкоза от по 500 мл и хранене с кифли с мармелад при високи стойности на кръвната захар, декомпенсиран захарен диабет тип 2, диабетна полиневропатия, диабетна нефропатия, диабетна периферна ангиопатия съгласно епикриза.

Ищецът продължил да поддържа, че бездействието на лекарите се намира в причинна връзка със смъртта на пациентката .

Ответникът - МБАЛ „ Рахила Ангелова“ АД, град Перник - не е подал отговор на поправената искова молба в едномесечен срок по член 131 от ГПК, при обезпечена при въззивното разглеждане на спора съгласно разпореждане № 93 от 9.01.2024 г. възможност. Защитата му се свежда до оспорванията на всички наведени в първоначалната искова молба факти , в т.ч. за наличието на изключително силна емоционална връзка на ищеца с неговата майка, както и на причинноследствена връзка между евентуално неправилно проведеното лечение и смъртта по липса на аутопсия за установяване на точната причина за нея; твърдения за обратните факти : извършване на всички параклинични изследвания и консултации със съответните специалисти, извършване на всички необходими диагностични процедури и провеждане на адекватно и в пълен обем лечение, съобразено с утвърдените медицински стандарти.

Привлеченото от ответника трето лице помагач - ЗД „ БУЛ ИНС“ АД, град София е оспорило в писмено становище от 31.01.2023 г. исковете по основание и размер, въвело възражение за съпричиняване на смъртта на пациентката поради неполагане на необходимата грижа за собственото здраве.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното : ищецът е единствен син на С. П. В., починала като вдовица на ******** г.- удостоверение за наследници № 717 / 1.06.2022 г. До смъртта й двамата са живели заедно, в апартамент в град ***, по ул. „ *** “. На 5.05.2022 г. майката на ищеца, тогава на 85 години, е била докарана от екип на ЦСМП за лечение в „ Неврологично отделение“ на МБАЛ „ Рахила Ангелова“ 3

АД, град Перник поради получен мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии – епикриза

( на л.13 – 14 от делото на ОС –

Перник), последван от тотална моторна афазия. Тя е имала придружаващи заболявания – захарен диабет - ИНТ, тип 2 ; хипертонична болест на сърцето със застойна сърдечна недостатъчност. По време на хоспитализацията са проведени : компютърна томография на главен мозък, послужила за заключение за наличие на мултиинфарктна енцефалопатия , корова атрофия, а също и рентгенографско изследване на бял дроб и клинични изследвания , в т.ч. за глюкоза – серум при резултат от 9,11 ммол/л. В епикризата е удостоверено, че няма извършени консултации с лекари – специалисти и след проведена терапия в рамките на четири дни с посочени медикаменти е изписана на 10.05.2022 г., без усложнения и без риск за здравето при персистиране на дискретна левостранна хемипареза .

От 10.05.2022 г. до 17.05.2022 г. е била на курс за рехабилитация в Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация, ЕООД, град Перник. За неврологичния статус е посочено : ляв централен фациалис, левостранна централна хемипареза, по-изразена за ръката, тотална сензомоторна афазия . След проведена терапия и рехабилитационна програма е изписана също без усложнения и риск за здравето . Ден след това, на 18.05.2022 г. е постъпила за лечение във „ Второ вътрешно отделение“ на ответната болница с оплаквания от една седмица от отпадналост, безапетитие, изразен полидипсо – полиуричен синдром , болка и изтръпване на долни крайници, с регистрирана висока кръвна захар от над 20 ммол/л. и завишени азотни тела, в общо увредено състояние, диагностицирано като : декомпенсиран захарен диабет, диабетна полиневропатия, диабетна нефропатия, диабетна периферна ангиопатия. След извършени параклинични изследвания, в т.ч. проследяване на кръвната захар на 2 и 6 часа , а после на 6 часа ; рентгенографски изследвания на бял дроб, медиастиум и сърце ; ЕКГ ; консултации с невролог и хирург; назначена терапия , посочена в епикризата ( на л.17 – 19 от делото на ОС – Перник ) в т.ч. дозиране на бързодействащ инсулин, впоследствие на бързодействащ и бавен инсулин, са настъпили усложнения – остра бъбречна недостатъчност, белодробен и мозъчен оток и откъм сърдечното и неврологичното заболявания - исхемична кардиомиопатия, пристъпно предсърдно мъждене, мозъчносъдова болест, състояние след исхемичния мозъчен инсулт, левостранна хемипареза и 4 летален изход . Двете хоспитализации са извършени при действието от 16.08.2021 г. до 15.08.2022 г. на застраховката „ Професионална отговорност“, сключена между болничното заведение и ЗД „БУЛ ИНС“ АД със застрахователна полица № Е21740000376 от 19.07.2021 г. , на три групи медицински персонал при лимити съответно от 100 000 лева, 200 000 лева и 300 000 лева .

Документираните в епикризите последици от прекарания инсулт и усложненията от него и придружаващите заболявания в хода на втората хоспитализация съответстват на свидетелствата на В. М. (племенник на починалата) и М. С. (внук на починалата) за тежкото й състояние при второто постъпване в болницата : била много отслабнала, лежала, без да реагира при посещения от близките си; донесените за нея шишета с вода за пиене, стояли пълни до края на престоя й. Никой от двамата свидетели не е установил, като очевидец или при узнаване от трето лице – очевидец , болната да е поемала храна, още по - малко кифла с мармелад. Такава храна ( кифли ) свидетелят С. видял веднъж при посещение на баба си, че била подготвена за пациентите в отделението.

В съгласие с член 146,ал.3,изр.2 от ГПК преклузията за доказателствените искания на двете страни настъпва в откритото заседание, в което съдът обявява доклада и дава указания по член 146, ал.2 от ГПК за кои твърдени от тях обстоятелства не сочат доказателства. В закритото заседание по подготовка на делото с определението по член 140,ал.1 от ГПК съдът може да изготви и съобщи на страните проекта си за доклад – член 140, ал.3 от ГПК, но възможността за това не отменя изготвянето на доклад в откритото заседание - член 145,ал.3 от ГПК. В това заседание, в условията на непосредствено и устно разглеждане на делото страните заявяват необходимите доказателствени искания , в т.ч. по дадените от съда указания по член 146,ал.2 от ГПК, като ако не сторят това, правото им да сочат доказателства за известните им факти се погасява. В противоречие с процесуалната уредба Пернишкият окръжен съд е приел, че в основното исково производство преклузията може да настъпи в по – ранен момент , определен от съда, както в случая от изтичане на дадения в определението № 119 от 3.02.2023 г. по член 140,ал.1 от ГПК едноседмичен срок . Неправилно е отказал да уважи като преклудирано направеното в първото о.с.з. от 5

31.03.2023 г. от ищеца искане за допускане на съдебно – медицинска експертиза. Вън от това въпросът, за чието изясняване е поискана експертизата, като свързан с провеждането на своевременно, достатъчно диагностично и друго лечение и връзката между реално извършените и положени медицински дейности и грижи и смъртта на пациентката, е налагал медицинска оценка и служебно назначаване за вещо лице на лекар с необходимата специалност. При висящността на въззивното производство, в срока за отговор на поправената искова молба, въззиваемата болница не е твърдяла,че извън документираните в епикриза ИЗ № 2455 лечебни дейности наследодателката е получила в това отделение - Неврологичното отделение – друга терапия по повод придружаващите й заболявания и не е поискала събиране на доказателства за тях при условията на член 266,ал.3 от ГПК.

Евентуална доказателствена непълнота в материалите , които подлежат на преценка от вещите лица съгласно член 197,ал.1 от ГПК, е могла да бъде отстранена само при своевременно позоваване на конкретни обстоятелства за прилагането на непосочена в епикризата терапия .