Определение № 3013 от 20.10.2022, Административен съд - Варна

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ гр.Варна, 20.10.2022г.

Административен съд - гр. Варна, двадесет и втори състав, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Янка Ганчева като изслуша докладваното от съдия Ганчева административно дело № 2179 по описа на съда за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на Д.Х.П. ***, представляван от адв. Р. против разрешение за ползване № 247/31.03.1999 г. издадено от Началника на РДНСК – гр. Варна.

В жалбата се поддържа, че оспорения акт е нищожен, незаконосъобразен и неправилен, при издаването му са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, постановен е при несъответствие с целта на закона. Прави се искане за неговата отмяна.

С разпореждане от 29.09.2022 г. производството по делото е оставено без движение, като на П. са дадени указания да обоснове правен интерес от оспорването на акта.

С молба вх. № 15361/2012 год. П. уточнява, че правния интерес произтича от факта, че живее в ап.***, ет.*** в същата жилищна сграда, в която се намира преустроения от гараж в търговски обект недвижим имот, както и че собствения му гараж е съседен на бившия гараж, който в момента е магазин. П. сочи, че не е изисквано съгласието му при промяна на предназначението на обекта, а той е собственик на имот в етажната собственост, находяща се в гр. Варна, ул. ***.

От представените по делото доказателства се установява, че Д.Х.П. е собственик на ап.***, ет.***, находящ се в гр. Варна, ул. ***, на зимник, изба, таванско помещение и средна гаражна клетка при граници на гаража: гаражи на Г.Ч. и на Ж.Ж.и М.Ж. На 22.01.1999 г. е издадено разрешение за строеж № 31 на Ж.Ж.и М.Ж., за смяна на предназначение на гараж в магазин за хранителни стоки, с адрес гр.

Варна, ул. ***. Разрешението е издадено на осн. чл. 55, чл. 56, ал.5 от ЗТСУ.

На 31.03.1999 г. е издадено разрешение за ползване № 247, съгласно което на осн. ЗТСУ, ППЗТСУ, Наредба №6 за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в България и констативен протокол обр.16 от 30.03.1999 г. е разрешено ползване на строеж: промяна на предназначение на гараж в магазин за хранителни стоки, собственост на Ж.Ж. и М.Ж. Отразено е, че строежът е изпълнен съгласно РС № 31/1999 г. Представени са и констативен протокол от 30.03.1999 г., сертификат за пожарна безопасност, становище на „Електроснабдяване“ – Варна, становище на ХЕИ – Варна, протокол № 288 от РЗ „Пожарна и аварийна безопасност“, експертно заключение, протокол № 99116/1999 г.

При така установените факти, настоящият състав на съда намира, че жалбата е недопустима за разглеждане, по следните съображения:

Удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ е крайният акт, с който се приключва процеса на строителството, като издаването му се предхожда от производство по установяване техническата годност за ползване на строежа и изпълнението му, съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1, и 2 от ЗУТ и условията на сключения договор по арг. от чл. 175 и 176 от ЗУТ. Удостоверението за въвеждане в експлоатация е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал.1 ЗУТ, подлежащ на обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ/по аргумент от чл. 217, ал.1, т.7 ЗУТ/ от възложителя /възложителите/ на строежа, тъй като именно негово е правото да инициира издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация по чл. 177 ЗУТ. Само възложителят на строежа има правен интерес да обжалва удостоверението за въвеждане в експлоатация, респективно разрешението за ползване, тъй като то е документ, с който се установява законността на ползването на строежа, съобразно неговото предназначение и то при съответствие на строежа с издадените строителни книжа. Удостоверението за въвеждане в експлоатация засяга правата и законните интереси на тези лица, които са субекти в административното правоотношение, материализирано в този акт.. В този смисъл определения на ВАС по адм.д. № 2683/2019 г., по адм.д. № 5434/2015 г., по адм.д. № 1495/2015 г. П. не е възложител на строежа и не разполага с правен интерес да оспорва разрешение за ползване №247/1999 г.

Мотивиран така, на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Д.Х.П. ***, представляван от адв. Р. против разрешение за ползване № 247/31.03.1999 г. издадено от началника на РДНСК – гр. Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2179 по описа на Административен съд Варна за 2022 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

СЪДИЯ: