Решение № 2721 от 10.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2721 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20241110203807 по описа за 2024 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 357/02.01.2024 г., издадено от ВПД началник на 05 РУ-СДВР, на Й. Л. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за извършено административно нарушение по чл. 8, ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), изразяващо се в това, че на 03.12.2023 г., около 01.00 часа, в гр. София, на ул. „Попова шапка“ не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за придружител на обществено място на непълнолетния си син К. Й. Л. след 22.00 часа.

Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице Й. Л. П., в която е изложено, че същото е незаконосъобразно. На първо място се твърди, че връченият на жалбоподателя АУАН е нечетлив, с което е нарушено правото му на защита в хода на административнонаказателното производство. На следващо място е изложено, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5, 6 и 8 от ЗАНН, доколкото в същото не са посочени доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение, извършването му виновно, както и 1 смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Релевирани са доводи, че на 03.12.2023 г. Й. П. не е полагал родителски грижи за сина си, доколкото са разведени с майка му и на посочената дата К. П. е пребивал именно при майка си. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно, като присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

В хода на съдебното производство наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от юрисконсулт към СДВР, упълномощен от наказващия орган, в които се изложени съображения за законосъобразност на издаденото НП.

Иска се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като е релевирано и възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения, като се иска присъждане на направените по делото разноски. В представени писмени бележки е посочено, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин е установено, че синът на жалбоподателя не е осъществявал дълго време личните контакти с баща си, вкл. и на процесната дата, поради което и последният не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.

Жалбоподателят твърди, че синът му не желае да осъществява лични контакти с него.

Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

2

С Решение № 3872 от 15.03.2023 г. по гр. дело № 61774/2022 г. по описа на СРС, 89-ти състав, влязло в сила на 15.03.2023 г., бил прекратен бракът между св. Х. И. М. (с фамилия П.а до прекратяването му) и жалбоподателя Й.

Л. П.. С решението е утвърдено постигнатото споразумение между страните по чл. 51, ал. 1 от СК, като родителските права по отношение на родените от брака и ненавършили пълнолетие деца К. Й. Л., роден на г., и Мерилин Й.а Л.а, родена на г., се предоставяли за упражняване от майката Х. И. М., като се определя режим на лични контакти на бащата Й. П. с двете му деца всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 19.00 часа в петъчния ден до 18.00 часа в неделния ден (с преспиване), както и за двадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

След влизане в сила на съдебното решение, същото никога не било изпълнено по отношение на определения режим на лични контакти на бащата Й. П. със сина му К. Л., тъй като последният нееднократно заявявал на майка си, че не желае да се вижда с баща си и да пренощува при него. Съгласно съдебното решение, на 01.12.2023 г. в 19.00 часа К. Л. следвало да осъществи лични контакти с баща си до 18.00 часа на 03.12.2023 г., като пренощува в посочения период при него. Тъй като К. Л. отново не желаел да вижда баща си, последният останал да преспи при майка си св. Х. И. М..

Около 01.00 часа на 03.12.2023 г. св. К. Л., заедно с негов приятел, влязъл по неустановен по делото начин в „МОЛ Сердика“, където отишли да консумират напитки. Последните били установени от охраната на търговския комплекс, след което бил подаден сигнал до полицията. На място пристигнал екип на 05 РУ-СДВР, който установил непълнолетните лица чрез справка по ОДЧ, вкл. и техни родители. Св. К. Л. се обадил на майка си – св. Х. М., която тръгнала с дъщеря си към „МОЛ Сердика“. По пътя Мерилин Л.а се обадила на баща си – жалбоподателя Й. Л. П., и му разказала за случая. Тъй като последният живеел в близост, отишъл до „МОЛ Сердика“, за да вземе сина си К. Л..

На място св. М. Н. М., на длъжност „старши полицай“ при 05 РУ-СДВР, съставил АУАН № 357 (бл. № 475937) от 03.12.2023 г. срещу Й. Л. П. за извършено от последния административно нарушение по чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет.

Въз основа на така съставения АУАН, било издадено наказателно постановление № 357/02.01.2024 г. от ВПД началник на 05 РУ-СДВР, с което 3 за описаното в АУАН административно нарушение на Й. Л. П. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

НП било връчено лично на Й. Л. П. на 15.02.2024 г., който в законоустановения 14-дневен срок (на 28.02.2024 г.) подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите М. Н. М., К. Й. Л. и Х. И. М.; заверено копие от Решение № 3872 от 15.03.2023 г. по гр. дело № 61774/2022 г. по описа на СРС, 89-ти състав и Заповед № З-21015/02.12.2009 г. на директора на СДВР.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът намира за последователни, пълни и логични. От показанията на св. М.

М. се установява, че последният единствено е установил св. К. Л. в „МОЛ Сердика“, както и че е съставил АУАН срещу явилия се да го вземе негов родител – жалбоподателя Й. П..

Същевременно, от показанията на св. К. Л. се установява, че последният без знанието на майка си и баща си е влязъл в „МОЛ Сердика“ около 01.00 часа на 03.12.2023 г., като е бил задържан впоследствие от охранител в търговския комплекс.

От показанията на св. Х. М. се установява, че процесната вечер – на 02.12.2023 г. срещу 03.12.2023 г., синът й К. Л. е следвало да пренощува при нея, като от влизане в сила на съдебното решение, с което е прекратен бракът й с Й. П., не са били осъществявани личните контакти на последния със сина му К. Л. поради нежелание на детето да вижда баща си. По идентичен начин и процесната вечер К. Л. не е искал да вижда баща си, поради което не е било изпълнено съдебно решение № 3872 от 15.03.2023 г. по гр. дело № 61774/2023 г. в частта относно определения режим на лични контакти между К. Л. и баща му Й. П..

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК.

4

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП съдът счита, че процесният АУАН е издаден от материално компетентно лице по смисъла на чл. 46, ал. 1 от ЗЗДет. - М. М., заемащ длъжността „старши полицай” в 05 РУ-СДВР. Същевременно, съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗЗДет. и т.

2 от Заповед № З-21015/02.12.2009 г. на директора на СДВР, началникът на 05 РУ-СДВР е оправомощен да издаде атакуваното НП, поради което същото е издадено от компетентен орган. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като съдържат всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че съставения АУАН е нечетлив, с което е било нарушено правото му на защита в хода на образуваното административнонаказателно производство, ограничавайки правото му да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността му. Видно от приложения по административнонаказателната преписка оригинал на АУАН, същият е четлив, като ясно се разчитат всички негови части, вкл. вменените на нарушителя факти и обстоятелства, както и правната квалификация на административното нарушение. Дори и да се приеме, че връченият екземпляр от АУАН е бил нечетлив, то жалбоподателят е бил запознат на място със съставения оригинал на АУАН, който е четлив, предоставена му е възможност да се запознае с последния, като Й. П. го е подписал без възражения. С оглед на това, съдът счита, че по никакъв начин не е било ограничено правото му на защита при образуване на административнонаказателното производство със съставяне на процесния АУАН.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че НП не отговаря на изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5, 6 и 8 от ЗАНН, поради което е било ограничено правото му на защита в хода на административнонаказателното производство. Действително, в обжалваното НП не са посочени доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение, но посоченият пропуск не е довел по никакъв начин до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото същото 5 е било наясно с фактическите и правни рамки на вмененото му „административно обвинение“. На следващо място, в НП е посочено, че нарушението по чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет. е извършено виновно, макар и да не са изложени подробни съображения в тази насока, поради което не е допуснато визираното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Непосочването в НП на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства не представлява съществено нарушаване на процесуалните правила, доколкото административното наказание е индивидуализирано в предвидения в разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет. минимален размер. В този смисъл не е било и необходимо да се излагат подробни съображения относно размера на наложеното наказание, доколкото наказващият орган е приел, че същото следва да се индивидуализира в предвидения от закона минимален размер, което е изцяло в интерес на жалбоподателя.

При преценка правилното приложение на материалния закон, съдът счита, че Й. Л. П. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет.

Съгласно посочената разпоредба ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22.00 часа, ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. В настоящия случай по безспорен начин се установи, че К. Л. е непълнолетен (роден на 04.11.2007 г.), както и че на 03.12.2023 г., около 01.00 часа, се е намирал на обществено място – „МОЛ Сердика“, ул. „Попова шапка“, след 22.00 часа без да е придружен от някой от родителите си или да е осигурено пълнолетно дееспособно лице за негов придружител. В случая обаче съдът счита, че Й. Л. П. не следва да носи отговорност за посоченото деяние, доколкото съгласно влязлото в сила на 15.03.2023 г. Решение № 3872 от 15.03.2023 г. по гр. дело № 61774/2022 г. по описа на СРС, 89-ти състав, родителските права по отношение на К. Л. са възложени за упражняване от майка му Х. М.. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от Семейния кодекс родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак, но в случая Й. П. е нямал обективна възможност да изпълни задължението по чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет., 6 доколкото след прекратяване на брака му с Х. М. двете му деца, вкл. и К. Л., е определено да живеят при майка си, която следва да упражнява родителските права по отношение на тях. Действително, в решението е определен режим на лични контакти на Й. Л. П. с двете му деца, като процесната дата попада в рамките на същия (03.12.2023 г. се пада ден неделя от първата седмица на месец декември 2023 г.). От събраните по делото доказателства и най-вече показанията на св. Х. М., обаче се установява по безспорен начин, че процесната вечер К. Л. е следвало да остане да пренощува при майка си, като тя е следвало да упражнява и родителки контрол по отношение на последния.