Решение № 77 от 13.02.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Ловеч, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20244310101720 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. Т. Р., чрез адв. Д. Н. – АК – Плевен, съд.адрес: *** против „С.Г.ГРУП“ЕАД, гр. София, ул.“Рачо Петков Казанджията“№4, ет.6.

Заявената искова претенция е с посочено правно основание: чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и цена на иска: 1 000.00 лв. (частичен иск) В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на

1000.00лв. /хиляда лева/ - главница, представляваща частичен иск от главница 3630,.. лв. по незаплатено задължение по договор за кредит, съгласно заповед по ч.гр.д.№ ***/*** г. на РС – Ловеч, за която сума е бил издаден изпълнителен лист, поради погасяването по давност след приключване на производството.

Претендирани са и направените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски.

Ищецът излага в исковата молба, че въз основа на влязла в сила заповед по ч.гр.д.№ ***–*** г. по опшса на РС – Ловеч, за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК е осъден да заплати на «Юробанк България» АД -главница – 3630.00лв., договорна лихва от 14.11.2013 г. до 21.04.*** г. в размер на 411,95 лв, сумата от 66,90 лв. такса за обслужване, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /***.*** г./ до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски, а именно: дъргавна такса в размер на 82,18 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 445,76 лв, за което е издаден изпълнителен лист от ***.*** г. по ч.гр.д.№ ***/*** г. на РС – Ловеч.

1

Посочва, че е образувано изп.дело № ***/*** г. на ЧСИ М. Б., рег.№ ***, с район на действие ОС – София. Твърди се, че по делото няма принудителни действия от *** г. до *** г. През *** г. има молба по изп.дело от ответника, че е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ между него и «Юробанк България»ЕАД, като цедент на *** г.

Тъй като ищецът счита, че вземането срещу него е погасено по давност, то за него се поражда правен интерес да заведе настоящото дело. Поддържа, че в периода от *** г. до *** г. погасителната давност върху вземането е изтеклъ, съгласно чл.110 и сл.. от ЗЗД В срока по чл.131 е постъпил писмен отговор от „С.Г.ГРУП“ЕАД, чрез пълномощника адв. Н. Д. М.. Прави признание на иска, като счита, че действително вземанията са погасени по давност. Моли, на основание чл.78, ал.2 от ГПК съдът да не ги осъжда на разноски, поради това, че не са дали повод за завеждане на иска.Излага съображения, че длъжникът се позовава на давност за първи път с исковата молба и едва с исковата молба се създава правен спор, който се инициира от ищеца, а не от кредитора по погасеното вземане. Счита, че ищецът е разполагал с възможността да поиска извънсъдебно от тях като кредитор да зачетат давността, като по този начин се избегне съдебния процес и допълнително утежняване на съдебната система, но подобни действия не са предприето от страна на Р..Моли съдът да се произнесе с решение при признание на иска, направено в срока за отговор на ИМ. Моли, на основание чл.78, ал.2 от ГПК съдът да възложи сторените по делото разноски върху ищеца.

Ищецът М. Т. Р. не взема лично участие в процеса. Представлява се от адв. Н.. Моли съдът да уважи предявеният частичен иск за недължимост на сумите по издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ ***/***. По описа на РС – Ловеч, за което е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.дело по описа на ЧСИ Б.. Претендира и разноските по делото.

Ответникът - «С.Г.ГРУП»ЕАД – гр. София не изпраща представител в о.с.з.

Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложения по делото препис от изпълнителен лист се установява, че същият е издаден на ***.*** г., на основание чл.417 и чл.418, ал.2 от ГПК въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № ***.*** г. по ч.гр.д.№ ***/*** г., като с него е разпоредено длъжникът М. Т. Р. от гр. Ловеч да заплати на кредитора „Юробанк България“АД – гр.

София сумата общо 4 108,85 лв., от които: сумата 3 630,00 лв. – главница, сумата 411,95 лв. – лихви /договорни лихви/ от 14.11.2013 г. до 21.04.*** г., сумата 66,90 лв. – такса за обслужване, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на постъпване на заявлението в съда /***.*** г./ до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото, в т.ч. държавна такса в размер на 82,18 лв. и 445,76 лв. – възнаграждение за адвокат.

Не се спори, че въз основа на издадения изпълнителен лист на 09.02.*** г. е 2 образувано изп.дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ М. Б., Рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие - СГС.Същото е изискано и приложено в препис като доказателство по настоящото дело. Установява се, че след образуване на изп.дело, на основание чл.507 от ГПК е наложен запор на сметките /левови и валутни/, ценни книги и парични знаци в трезори и банкови касети, предоставени на длъжника за доверително управление, до размера на дълга.

Установява се, че по изп.дело № ***/*** г. е постъпила молба вх.№ ***/***.*** г. от „С.Г. ГРУП“ЕАД – гр. София, с което е уведомил съдебния изпълнител, че на *** г. кредиторът и взискател по изп.дело е сключил договор за прехвърляне на вземания /цесия/ със „С.ГГруп“ЕАД /като цесионер/ и е отправил искане на основание чл.429 от ГПК да бъде конституиран като взискател, в качеството му на частен правоприемник на „Юробанк България“ЕАД.

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл.439 от ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК – за установяване по отношение на ответника „С.Г Груп“ (правоприемник на „Юробанк България“АД), че ищецът М. Т. Р. не дължи сумата от 1 000.00лв. – част от главницата, присъдена с Изпълнителен лист от ***.*** г. г. по ч.гр.д.№ ***/*** г. на РС – Ловеч, поради погасяването й по давност.

В настоящия случай, за успешното провеждане на иска ищецът следва да докаже възраженията си за липса на процесното задължение, поради погасяването му по давност.

Независимо, че отричаното вземане произтича от заповед за изпълнение, а не от влязло в сила съдебно решение, предявеният иск се явява допустим. За ищеца е налице правен интерес от предявяването му, доколкото липсват данни същият да е подал възражение в срока по чл.414 ГПК, с което да е оспорил вземането. При това положение последиците на заповедта за изпълнение са стабилизирани, като ищецът има правен интерес да предяви иск по чл.439 от ГПК, позовавайки се на нововъзникнали факти, настъпили след изтичане на срока по чл.414 от ГПК за подаване на възражение.

В рамките на настоящия процес ответникът признава предявения иск, с който ищецът търси установяване на недължимост на вземането поради погасяването му по давност. С оглед така направеното изявление от ответната страна съдът приема за безспорен твърдения в ИМ факт, че процесните вземания са погасени по давност, тъй като в периода *** г. до *** г. няма принудителни действия спрямо ищеца, като не са предприети действия по реализирането на нов изпълнителен способ.

С оглед обстоятелството, че ответникът разполага с изпълнителен титул и след конституирането му по изп.дело през *** г, когато погасителната давност за вземането вече е била изтекла, е отправил искане за извършване на конкретни изпълнителни действия, за ищеца е налице правен интерес от провеждане на иска. В съдебната практика последователно се приема, че ищецът, като длъжник по изпълнителния лист, не е лишен от защита по реда на чл.439, ал.1 от ГПК, тъй като неговата правна сфера се явява накърнена от факта, че в полза на неговия кредитор е издаден изпълнителен титул, който материализира вземането, чиято дължимост ищецът отрича, позовавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното производство, в което изпълнителното основание 3 е издадено. В случая такъв факт е изтичането на общата давност и погасяване възможността за принудително изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда нов срок. Според разпоредбата на чл.116, б.”в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като нормата на чл.117 от ЗЗД предвижда, че от прекъсване на давността започва да тече нова давност.

В рамките на настоящия процес ответникът признава, че процесното вземане е погасено по давност, доколкото до изтичане на 5- годишния този срок не са били извършени валидни изпълнителни действия, които да прекъснат давността.

Съобразявайки всичко изложено дотук и предвид направеното от ответника признание на иска, съдът счита, че предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, за недължимост на описаното в исковата молба вземане от 1 000.00 лв. –– част от главницата, присъдена с Изпълнителен лист от ***.*** г. г. по ч.гр.д.№ ***/*** г. на РС – Ловеч, поради погасяването й по давност, се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

С исковата молба ищецът е заявил искане за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.Представен е списък на разноските по чл.80 от ГПК, според който сторените от ищеца разноски са в общ размер на 561,86 лв, от които: 500.00лв. 0 адвокатски хонорар и 61,86 лв. – държавна такса.

В хода на процеса ответникът е направил признание на иска, като е отправил искане разноските по делото да бъдат възложени върху ищеца на основание чл.78, ал.2 от ГПК.

Поддържа, че длъжникът се е позовал на давност за първи път с исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай ответникът „С.Г. Груп“ЕАД е направил изявление, че признава иска за основателен, тъй като процесното вземане действително е погасено по давност.

Следователно, първата предпоставка за освобождаване от отговорност за разноски е налице.

Отчитайки поведението на ответника след погасяване на вземането по давност, както и фактите по делото, които не са спорни между страните, съдът намира, че не е налице втората предпоставка за приложение на нормата на чл.78, ал.2 от ГК – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. В случая единственият ред за защита на ищеца – отричане на правото на принудително изпълнение на процесното вземане, е чрез предявяване на иск по чл. 439 ГПК и позоваване на давността пред съд, доколкото подобно възражение длъжникът не може да направи пред съдебния изпълнител. В такава хипотеза, съобразно непротиворечивата практика на ВКС, следва да бъде отречено приложението на изключението по чл. 78, ал. 2 ГПК. В този смисъл: Опр. №694/***.2023 г. по ч.т.д.№ 1325/2023 г., II т.о. определение № 242 от 31.05.2018г. по ч.гр.д. 2062/2018г. по описа на 4

ВКС, ГК, IV ГО и др.

По изложените съображения и с оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 561,86 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Т. Р., ЕГН **********, чрез адв. Д. Н. – АК – Плевен, съдебен адрес: *** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК, че М. Т. Г., с горните данни, НЕ ДЪЛЖИ на „С.Г.ГРУП“ЕАД, ЕИК 205942517, седалище/адрес на управление: гр. София, ул.“Рачо Петков Казанджията“№4, ет.6 сумата от 1000.00лв.(хиляда лева) – главница, представляваща частичен иск от главница в размер на 3630.00лв. по незаплатено задължение по договор за кредит, съгласно заповед по ч.гр.д.№ ***/*** г. на РС – Ловеч, за която сума е бил издаден изпълнителен лист, поради погасяването й по давност.

Разпечатката съдържа 40 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0d74d58-5649-46ec-9dcb-388af9f4b203