Решение № 963 от 26.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 204/2023
- Вид
- Решение № 963
- Подписан
- 26.07.2023
- В сила
- 02.10.2024
- Състав
- Мария Бойчева
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 207 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104а, ал. 2, т. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 117, ал. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 15 · Закон за нормативните актове
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 963 гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария Бойчева при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело № 20231100900204 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:
След влизане в сила на разпореждане от 28.02.2023 г., постановено по настоящото дело, за връщане на първоначалната исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, производството по делото е висящо по предявените от първоначалния ответник и ищец по насрещния иск
“ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ З.” ЕАД (с предишно наименование “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ ” АД), ЕИК ****, против първоначалния ищец и ответник по насрещния иск “М.С.” ЕООД, ЕИК ****, насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ вр. с чл. 56 от ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 400 000 лева – частичен иск от иск в заявен пълен размер от 807
875,98 лева, представляваща главница по фактура
№
0003449070/08.12.2022 г., дължима за електрическа енергия съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 31.08.2022 г. до 30.11.2022 г. съгласно корекция на данните за пренесена електрическа енергия, извършена въз основа на констативен протокол № 3035152/30.11.2022 г., и законната лихва върху претендираната главница от 400 000 лева от датата на подаване на исковата молба (06.02.2023 г.) до окончателното й плащане.
Ищецът по насрещния иск “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ З.” EАД твърди, че притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, и е собственик на разпределителната мрежа на лицензионната територия.
Твърди, че с “М.С.” ЕООД са в облигационни отношения, регламентирани от договор за предоставяне на достъп и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа
№
**********/30.01.2019 г. за обект - сграда, находяща се в град София, бул.
“****, чийто клаузи имат преимущество пред договора при общи условия.
1
Твърди, че дори и да нямало друг договор, за всички клиенти, чиито обекти са присъединени към електроразпределителната мрежа, са в сила публично известни Общи условия, като посоченото търговско дружество потребява предоставените от ищцовото дружество услуги при условията, предвидени в тези общи условия за процесния обект. Твърди, че ответникът по насрещния иск има сключен договор за доставка на електроенергия с “Е.Т.” ЕАД.
Твърди, че на 30.11.2022 г. служители от отдел “Нетехнически загуби” към “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ З.” EАД са извършили техническа проверка на начина на пренос и доставка на електрическа енергия до обекта на ищеца, находящ се в гр. София, бул. “****, тъй като са установени и отчетени от ищцовото дружество големи загуби на извод “Перун” от подстанция “Враждебна” - съоръженията, от които се захранва обекта на ответника по насрещния иск. Твърди, че е установено неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система, поради което консумираната по този начин в обекта електрическа енергия не се измерва от СТИ и не се заплаща. Твърди, че в момента на проверката е съставен Констативен протокол (КП) № 3035152/30.11.2022 г. в присъствието на Н. Д.
М. - независим свидетел, който не е служител на ЕРМ З., което е удостоверено с подписа му в констативния протокол. Твърди, че с оглед на това е спазена разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ.
Твърди, че присъединението е неправомерно и за това са уведомени органите на МВР.
Твърди, че на ответното дружество е изпратено писмо с изх. № NTZ182060/01.12.2022 г., с което същото е уведомено за извършената проверка и за това, че са уведомени органите на МВР и му е изпратен съставеният констативен протокол.
Твърди, че на база констативния протокол от ищцовото дружество е извършено преизчисляване на сметката по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ за периода 31.08.2022 г. до 30.11.2022 г. Твърди, че в резултат на издаденото предложение за корекция на сметка, извършена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ и съдържаща начисленото количество електроенергия и начина на изчисленията, е издадена процесната фактура № 0003449070/08.12.2022 г. Твърди, че с писмо с изх. № 1204892242/08.12.2022 г. са изпратили до потребителя изготвената справка за преизчислените количества електроенергия и процесната фактура.
Ищецът претендира направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по насрещния иск “М.С.” ЕООД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Доводите на ответника за недопустимост на иска касаят материалноправната легитимация на ищцовата страна, т.е. основателността на претенцията и се разглеждат в акта по същество. Ответникът сочи, че ищцовото дружество не е легитимирано да издава процесната фактура, тъй като договорът за доставка на електроенергия е между “Е.Т.” ЕАД и “М.С.” ЕООД. Сочи също, че в закона не е предвидена възможност разпределителните дружества, каквото е ищцовото, да търгуват с електроенергия, а дейността им е строго регламентирана и касае само поддържането на електроразпределителната мрежа. Сочи, че поради това ищецът не е материално правно легитимиран да получи процесното вземане за корекция, тъй като това право принадлежи на крайния снабдител.
2
Оспорва основателността на предявените искове. Сочи, че даденото от ищцовото дружество тълкуване на чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ не отговаря на действителното съдържание на закона. Сочи, че безвиновна отговорност не се извлича от тези хипотези и същите не дават делегация в подзаконовия акт – ПИКЕЕ, да се урежда безвиновна отговорност. Сочи, че законовият мандат спрямо подзаконовия акт се ограничава само до въпросите по измерването или установяването на неизмерената електроенергия, с възможността за корекция на сметката на потребената електроенергия, но без да дава възможност за установяване на безвиновна отговорност за потребителя на електроенергия в тази насока. Сочи, че поради това разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ, обосновала твърдяното задължение по фактурата, противоречи на законовото оторизиране от чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ вр. с чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, тъй като излиза извън предметния му обхват, и съответно не може да бъде приложен по-нисшият нормативен акт извън законовата делегация, съобразно чл. 15 от ЗНА. Сочи, че тази норма противоречи и на чл. 82 от ЗЗД, тъй като отношенията между страните са договорни.
Сочи, че твърдените от ищеца отклонения не се установява да са резултат от поведението на потребителя. Начислената сума за плащане е резултат на предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание.
Сочи, че сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно потребление за определен период, като информацията следва да се представи по ясен и разбираем начин (така в чл. 13 от Директива 2006/32/EO/05.04.2006 г.).
Сочи, че самото ищцово дружество има достъп до измерващото устройство и до начина на свързване, като същото по закон е собственост на електроразпределителното дружество, което го монтира на определеното от него място, стопанисва го и го поддържа изправно.
Сочи, че според твърденията в исковата молба загубите на “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ З.” EАД са установени на извод “Перун” от подстанция “Враждебна”, от които е бил захранван обектът на “М.С.” ЕООД, като може да се предположи, че освен този обект, са захранвани и други обекти, но всички загуби са вменени в тежест на последното дружество. Твърди, че сочената от ищеца трансформаторна машина, трайно прикрепена и находяща се в сградата на потребителя на електроенергия, има друго предназначение и е във връзка с възникнали аварийни ситуации. Сочи, че същата не е въвеждана в експлоатация, а кабелите й не са свързани към нея, нито към електропреносната мрежа.
Сочи, че дейността на дружеството, чиято собственост се явява обектът, до който се доставя електроенергията, не е свързана с производствена дейност, изискваща голяма консумация на електроенергия и уредите от висок клас е недопустимо за тримесечния изчислен период да консумират електроенергия на стойност от 807 875,98 лева.
Сочи, че ищцовото дружество е извършвало проверки на 29.08.2022 г., без да е установена намеса в СТИ, и е сменен електромерът, без да са уведомявани. Сочи, че проверки са извършвани на 31.08.2022 г. и на 02.09.2022 г., като не им е предоставен протокол.
В допълнителната искова молба ищецът по насрещния иск поддържа 3 предявените искове и изложените твърдения. Оспорва възраженията на ответника по насрещния иск. Сочи, че новите ПИКЕЕ предвиждат фактурата за преизчисляване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия да се издава от оператора на електроразпределителната мрежа, като за територията на З.на България това е “ЧЕЗ Разпределение България” АД, притежаващо съответната лицензия. Оспорва възраженията на ответника по насрещния иск крайният снабдител “Електрохолд Продажби” ЕАД да е легитизмиран да получи процесното вземане. Сочи, че като небитов клиент ответникът по насрещния иск не се снабдява с електрическа енергия от крайния снабдител и няма облигационни отношения с него. Сочи, че ответникът си е избрал търговец на електрическа енергия – “Е.Т.” ЕАД.
Оспорва възраженията на ответника, че ПИКЕЕ излизат извън законовата делегация на ЗЕ, като сочи, че отговорността по ПИКЕЕ е специална и за същата не се дължи да се докаже недобросъвестност в поведението на потребителя в определен момент. Сочи, че е несъстоятелно оплакването, че всички загуби по извод “Перун” са вменени в тежест на ответника, а не на вероятните други потребители, тъй като след възстановяване на правилната схема за свързване на конкретния обект, за който е процесната корекция, се констатира намаляване на загубите от 13%-14% на 1%, т.е. което не се е отчитано от електромера му. Сочи, че отклоняването на електрическата енергия, както се е ползвало, без да се измерва, не ставало само с трансформаторната машина, а с кабелни линии и описаните други елементи и оборудване. Оспорва възражението на ответника, че в сградата не се е осъществявала дейност, която да изисква значителна консумация на електрическа енергия, тъй като управителят на ответното дружество М.И.С. е собственик и на “М.-**” ЕООД, с код на икономическа дейност 9301 – Пране и химическо чистене, и последното осъществява такива услуги, фигурира в регистър на обектите с обществено предназначение на Столична РЗИ и има реклами на сградата, визиращи дейността на двете дружества. Сочи, че няма други извършени проверки на СТИ на обекта на ответника в процесния период и съответно не са съставяни констативни протоколи по тях.
В допълнителния отговор ответникът по насрещния иск поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Сочи, че ищцовото дружество не е активно легитимирано предвид обстоятелството, че е сключен договор за доставка на електрическа енергия между “Е.Т.” ЕАД и “М.С.” ЕООД, а ищецът предявява чужди права. Поддържа възраженията си, че на обекта са извършвани проверки на посочените в отговора дати. Сочи, че “М.С.” ЕООД ползва алтернативен източник на електрическа енергия – соларни системи, което се отразява върху общия разход на доставяната електрическа енергия.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ищецът по насрещния иск притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, и е собственик на разпределителната мрежа на лицензионната територия, в която се намира и процесният електроснабден имот.
4
Не се спори също, че ответникът по насрещния иск е собственик на обект – сграда, находяща се в град София, бул. “****.
Представени са по делото Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на “ЧЕЗ Разпределение България” АД.