Решение № 499 от 16.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Варна, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радостин Г. Петров при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело № 20213100900279 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД от "РЕКОБА БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК 102222011, със седалище гр. Бургас, против "МУЛТИ ЛИФТ" ЕООД, ЕИК 116016815, със седалище гр. Варна, за заплащане на сумата от 145059.78 лева, дължима за изработено и доставено оборудване за асансьори, съгласно фактури, както следва: Фактура № 521/30.04.2013 год., Фактура № 523/09.05.2013 год., Фактура № 525/10.05.2013 год., Фактура № 529/15.05.2013 год., Фактура № 530/18.05.2013 год., Фактура № 531/20.05.2013 год., Фактура № 532/29.05.2013 год., Фактура № 535/03.06.2013 год., Фактура № 536/04.06.2013 год., Фактура № 538/06.06.2013 год., Фактура № 543/10.06.2013 год., Фактура № 546/14.06.2013 год., Фактура № 549/18.06.2013 год., Фактура № 553/26.06.2013 год., Фактура № 556/28.06.2013 год., Фактура № 559/09.07.2013 год., Фактура № 563/11.07.2013 год., Фактура № 569/29.07.2013 год., Фактура № 570/30.07.2013 год., Фактура № 571/31.07.2013 год., Фактура № 581/19.09.2013 год., Фактура № 582/23.09.2013 год., Фактура № 584/26. 09.

2013 год., Фактура № 585/02.10.2013 год., Фактура № 587/09.10.2013 год., Фактура № 590/04.11.2013 год., Фактура № 598/15.11.2013 год., Фактура № 602/20.11.2013 год., Фактура № 606/27.11.2013 год., Фактура № 1

607/29.11.2013 год., Фактура № 610/04.12.2013 год., Фактура № 614/06.12.2013 год., Фактура № 618/11.12.2013 год., Фактура № 619/11.12.2013 год., Фактура № 621/13.12.2013 год., Фактура № 623/16.12.2013 год., Фактура № 632/21.01.2014 год., Фактура № 636/30.01.2014 год., Фактура № 642/07.02.2014 год., Фактура № 644/12.02.2014 год., Фактура № 646/19.02.2014 год., Фактура № 649/12.03.2014 год., Фактура№ 650/18.03.2014 год., Фактура №651/19.03.2014 год., Фактура № 652/21.03.2014 год., Фактура № 655/08.04.2014 год., Фактура № 674/25.06.2014 год., Фактура № 679/11.07.2014 год., Фактура № 688/05.09.2014 год., Фактура № 691/15.09.2014 год., Фактура № 694/17.09.2014 год., Фактура № 700/26.09.2014 год., Фактура № 712/15.11.2014 год., Фактура № 721/03.12.2014 год., Фактура № 726/18.12.2014 год., Фактура № 730/08.01.2015 год., Фактура № 741/05.02.2015 год., Фактура № 746/17.03.2015 год., Фактура №753/08.04.2015 год., Фактура № 761/13.05.2015 год., Фактура № 764/05.06.2015 год., Фактура №769/31.07.2015 год.,

Фактура № 775/03.09.2015 год., Фактура №

783/06.10.2015 год., Фактура № 787/18.11.2015 год., Фактура № 793/16.12.2015 год., Фактура № 796/11.01.2016 год., Фактура № 805/26.02.2016 год., Фактура №807/07.03.2016 год., Фактура № 813/10.05.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото разноски, както и разноските за обезпечаване на иска, направени по ч.т.д. №161/2021г. на БОС.

Ищецът твърди, че по неформален договор е изработвал и доставял на ответника оборудване за асансьори. Към датата на завеждане на исковата молба задължението на ответника възлиза на 145059.78 лева. Излага, че е изпратил на ответника писмо изх. №2/04.01.2021г. с придружен опис на гореописаните фактури. Излага, че с отговор от 08.01.2021г. ответникът е признал задължението си напълно, но въпреки това не ги е заплатил. С допълнителната искова молба излага, че с разменените писма за салда ответникът е признал задълженията си, поради което давността е прекъсната на основание чл.116, б.“а“ от ЗЗД.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който заявява, че исковете са частично основателни. Оспорва като погасени поради изтекла давност 2 вземанията с падеж до 31.12.2015г.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Моли за уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски. В представените писмени бележки вх. №24936/02.12.2021г. по същество се излагат доводи за основателност на иска.

В съдебно заседание ответникът поддържа доводите за неоснователност на иска.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, че по неформален договор ищецът е изработвал и доставял на ответника оборудване за асансьори, за което са издадени описаните в исковата молба фактури.

Ищецът е изпратил до ответника писмо изх. №2/04.01.2021г. с придружен опис на описаните в исковата молба фактури (л.34-36). С това писмо "РЕКОБА - БЪЛГАРИЯ" ООД е поискало "МУЛТИ ЛИФТ" ЕООД да потвърди задължението си спрямо ищеца по 77 фактури, издадени през 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г., в общ размер от 145059.78 лева. На 08.01.2021г. управителят на "МУЛТИ ЛИФТ" ЕООД е признал задължения към "РЕКОБА - БЪЛГАРИЯ" ООД в размер на 145059.78 лева. Писмо изх.

№2/04.01.2021г., ведно с опис на фактурите, е представено с исковата молба, като същото не е оспорено от ответника.

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че съгласно счетоводствата на страните задълженията на ответника към ищеца по процесните фактури са в размер на 145059.78 лева в счетоводството на ищеца и в размер на 145059.76 лева при ответника. Процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на "МУЛТИ ЛИФТ" ЕООД, включени са в дневниците по ЗДДС и по тях е ползван данъчен кредит. Процесните фактури намират отражение в баланса на "МУЛТИ ЛИФТ" ЕООД за периода до 2019г. На 31.12.2020г. задълженията по процесните фактури в счетоводството на ответника са отписани като задължения към ищеца.

3

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Отразяването на фактурите в счетоводството на ответното дружество, включването им в дневника за покупките, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.

Предвид наличието на задължение на ответното дружество към ответника в размер на 145059.78 лева, следва да бъде разгледано възражението за погасяването му по давност. Вземанията на ищеца на основание чл.110 от ЗЗД се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност.

В отговор на писмо изх. №2/04.01.2021г. ответното дружество е потвърдило 145059.78 лева задължения към ищеца, като към документа е приложен опис на фактурите. Писмо изх. №2/04.01.2021г., ведно с опис на фактурите, е представено с исковата молба, като същото не е оспорено от ответника. На 04.01.2021г. ответникът е признал задължението си по тези 77 фактури, поради което на основание чл.116, б. „а“ от ЗЗД давността е прекъсната и от тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност.

Предвид гореизложеното, искът за заплащане на сумата от 145059.78 лева, дължима за изработено и доставено оборудване за асансьори, съгласно 77 фактури, е основателен в заявения размера от 145059.78 лева На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. За обезпечителното производство по ч.т.д. №161/2021г. на БОС се дължат разноски за д.т. – 40 лева, д.т. за вписване на обезпечителна заповед – 15 лева, заплатен адв. хонорар 2705 лева (при минимален размер 2705.90 лева).

Заплатеният в обезпечителното производство адв. хонорар е 2705 лева, а не посоченият в списъка на разноските – 2795 лева. За исковото производство се дължат разноски, както следва: д.т. – 5802.40 лева, адв. хонорар - 4800 лева (минимален размер 4431.20 лева), депозит за вещо лице – 450 лева.

Претендираните суми за копирни услуги и канцеларски материали не следва да се възлагат в тежест на ответника, още повече, че не може да се установи разходите да са направени във връзка с настоящото дело. Общият размер на разноските, дължими от ответника, възлиза на 13812.40 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА "МУЛТИ ЛИФТ" ЕООД, ЕИК 116016815, със седалище гр.

Варна, да заплати на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД на "РЕКОБА БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК 102222011, със седалище гр. Бургас, сумата от 145059.78 лева (сто четиридесет и пет хиляди петдесет и девет лева и 78 стотинки), дължима за изработено и доставено оборудване за асансьори, съгласно фактури, както следва: Фактура № 521/30.04.2013 год., Фактура № 523/09.05.2013 год., Фактура № 525/10.05.2013 год., Фактура № 529/15.05.2013 год., Фактура № 530/18.05.2013 год., Фактура № 531/20.05.2013 год., Фактура № 532/29.05.2013 год., Фактура № 535/03.06.2013 год., Фактура № 536/04.06.2013 год., Фактура № 538/06.06.2013 год., Фактура № 543/10.06.2013 год., Фактура № 546/14.06.2013 год., Фактура № 549/18.06.2013 год., Фактура № 553/26.06.2013 год., Фактура № 556/28.06.2013 год., Фактура № 559/09.07.2013 год., Фактура № 563/11.07.2013 год., Фактура № 569/29.07.2013 год., Фактура № 570/30.07.2013 год., Фактура № 571/31.07.2013 год., Фактура № 581/19.09.2013 год., Фактура № 582/23.09.2013 год., Фактура № 584/26. 09. 2013 год., Фактура № 585/02.10.2013 год., Фактура № 587/09.10.2013 год., Фактура № 590/04.11.2013 год., Фактура № 598/15.11.2013 год., Фактура № 602/20.11.2013 год., Фактура № 606/27.11.2013 год., Фактура № 607/29.11.2013 год., Фактура № 610/04.12.2013 год., Фактура № 614/06.12.2013 год., Фактура № 618/11.12.2013 год., Фактура № 619/11.12.2013 год., Фактура № 621/13.12.2013 год., Фактура № 623/16.12.2013 год., Фактура № 632/21.01.2014 год., Фактура № 636/30.01.2014 год., Фактура № 642/07.02.2014 год., Фактура № 644/12.02.2014 год., Фактура № 646/19.02.2014 год., Фактура № 649/12.03.2014 год., Фактура№ 650/18.03.2014 год., Фактура №651/19.03.2014 год., Фактура № 652/21.03.2014 год., Фактура № 655/08.04.2014 год., Фактура № 674/25.06.2014 год., Фактура № 679/11.07.2014 год., Фактура № 688/05.09.2014 год., Фактура № 691/15.09.2014 год., Фактура № 694/17.09.2014 год., Фактура № 700/26.09.2014 год., Фактура № 712/15.11.2014 год., Фактура № 721/03.12.2014 год., Фактура № 5

726/18.12.2014 год., Фактура № 730/08.01.2015 год., Фактура № 741/05.02.2015 год., Фактура № 746/17.03.2015 год., Фактура №753/08.04.2015 год., Фактура № 761/13.05.2015 год., Фактура № 764/05.06.2015 год., Фактура №769/31.07.2015 год., Фактура № 775/03.09.2015 год., Фактура № 783/06.10.2015 год., Фактура № 787/18.11.2015 год., Фактура № 793/16.12.2015 год., Фактура № 796/11.01.2016 год., Фактура № 805/26.02.2016 год., Фактура №807/07.03.2016 год., Фактура № 813/10.05.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 10.05.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 13812.40 лева (тринадесет хиляди осемстотин и дванадесет лева и 40 стотинки), представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 6