Решение № 225 от 12.12.2022, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Е, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Доротея П. Янкова при участието на секретаря Т А В като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело № 20222310100236 по описа за 2022 година

Настоящото производство е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени в обективно кумулативно съединяване искове с правно основание – по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г../ и по чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът А. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Е, ул. „Трети март“ № 26, община Е, обл. Ямбол, действащ чрез пълномощника си – адв.М. Д. от АК – Хасково, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения в гр.Свиленград, в исковата си молба против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора, със седалище и адрес на управление - гр.София п.к.1202, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, твърди, че в периода от 25.05.2019 г. до 09.07.2020г. е полагал труд като „младши инспектор“/ старши полицай в 04 група „Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление - Е в Регионална Дирекция "Гранична полиция" – Е към Главна Дирекция „Гранична полиция"- София и съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител.

В исковата молба се излага, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като допълнително възнаграждение е и възнаграждението за извънреден труд. Сочи се, че съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица и се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 – 12 или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 на същата законова разпоредба работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.

Ищецът сочи, че съгласно нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се 1 определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като в процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., Наредба №8121з36/07.01.2020г., Наредба № 8174з-1174/21.10.2020г., и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., издавани от министъра на вътрешните работи, в които липсва изрично правило за преизчисляване при сумарно отчитане на работното време на положените часове труд между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1.143 каквото правило е съществувало в чл.31, ал.2 от по - рано действалата Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Според ищецът липсата на изрично правило в действащите през процесния период наредби не означава, че не следва да бъде извършвано такова преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. Счита, че при сумирано изчисляване на работното време на работещите на смени служители на МВР следва да намери приложение общо уредения в трудовото законодателство принцип за превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време - чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Твърди се още, че в периода от 25.05.2019 г. до 09.07.2020г. ищецът е работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа, при режим: дневна, нощна и два дни почивка. В посочения период е положил 604 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 690 часа. Преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден труд от 86 часа, които работодателят – ответник не му е заплатил и му се дължи. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, ответникът дължи на ищеца за целия период допълнително възнаграждение в размер на сумата 827.32 лв.

Твърди се и че предвид допуснатата забава ответникът дължи на ищеца и сумата 55.85 лв. - законна лихва върху незаплатените падежирали допълнителни възнаграждения за периода от 25.05.2019 г. до 09.07.2020г., считано от настъпване изискуемостта на всяко вземане до датата на подаване на исковата молба – 25.05.2022 г. Във връзка с горното се сочи, че ответникът е изпаднал в забава с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗМВР от последното число на месеца следващ тримесечния период, в който е следвало да бъде изчислено и заплатено допълнителното възнаграждение на държавните служители, работещи на 12 - часови смени.

С горните доводи се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 827.32лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 86 часа за периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляването на положения извънреден труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба – 25.05.2022г. до окончателното й изплащане; и сумата от 55.85 лв., представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г., считано от момента в който са станали изискуеми до 25.05.2022 година датата на подаване на иска.

С молбата са заявени доказателствени искания.

Ответникът ГД "Гранична полиция – МВР“, чрез процесуален представител юрисконсулт Я.Т., в дадения му едномесечен срок е депозирал отговор на исковата молба.

Оспорва предявените искове като неоснователни, както по основание, така и по размер.

В отговора на исковата молба ответникът излага, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 24-часови смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата 2 работни часове е заплащан на ищеца на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Сочи се и че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло, така и в частност на тези от тях работещи в МВР, поради това, че нито в ЗДС, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ.

Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187,ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период редът е бил регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.)

В отговора се поддържа становище, че предвид посочената нормативна база, която изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), каквато ищецът не е бил през процесния период.

Ответникът, с отговора изрично е заявил, че не оспорва обстоятелството, че за процесният период ищецът е заемала длъжността, посочена в исковата молба.

Иска се съдът да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани и присъди в полза на ответника направените от него разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание за ищецът, редовно призован, се явява процесуалният му представител – адв.М. Д. от АК-Хасково, който поддържа предявените с исковата молба искове по основание. Досежно размерът на исковите претенции, в хода на провелото се на 16.11.2022г. открито съдебно заседание, въз основа на заключението на вещото лице А. Т., на основание чл.214 ал.1 изр.3 предл.1-во от ГПК, е допуснато по искане на адв.Д., заявено надлежно с писмена молба, с копие връчено и на ответната страна, изменение в размера на предявените искови претенции – намаляване в размера на главния иск от претендираната сума заявена с исковата молба от 827.32 лева да се счита предявен за сумата от 624.03 лева и увеличаване в размера на акцесорния иск за лихви предявен с исковата молба за сумата 55.85 лева да се счита предявен за сумата от 141.29лева, като в частта за разликата в размера на главния иск до заявения с исковата молба размер производството е прекратено поради направено частично оттегляне на иска. В хода на устните прения адв.Д. пледира за уважаване на исковете с направените изменения в размерите им, като в представени писмени бележки доразвива съображенията си за установеност както по основание, така и по размер на предявените при условията на обективно съединяване искови претенции.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен по смисъла на чл.80 от ГПК списък на същите.

Ответникът, редовно призован в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител – юрисконсулт Я Т., която поддържа заявеното с отговора си оспорване на предявените искове по основание и размер. Процесуалния представител на ответника в съдебно заседание изрично заявява, че не оспорва обстоятелството, че ищецът е полагал труд на 12-часови работни смени. В хода на устните състезания въз основа както на изложеното в писмения отговор, така и на съображенията, възведени в представени писмени 3 бележки, пълномощникът на ответната ГД”ГП” при МВР-гр.София прави искане за постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, с доводи да не са налице основания за преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143, позовавайки се и на практиката на ОС-Русе, ОС-Хасково и ОС-Велико Търново по идентични казуси. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК. В случай на уважаване на исковете, се претендира възнаграждение с оглед прекратяване на производството, тъй като е допуснато намаляване в размера на главния иск, като е заявено искане за извършване на прихващане. Подробни съображения по съществото на спора юриск.Т. е изложила в представени писмени бележки.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните по делото не е налице спор, че през процесния период – от 25.05.2019г. до 09.07.2020г., същите са били обвързани от служебно правоотношение, като ищецът А. Г. Г. е заемал длъжността „младши инспектор/ старши полицай в 04 група „Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление - Е в Регионална Дирекция "Гранична полиция" - Е към Главна Дирекция „Гранична полиция"- София, т.е. бил е със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е работил на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа и е полагал труд и през нощта (през времето от 22.00 до 06.00 часа), при сумарно отчитане на отработеното време, в съставени за тази цел протоколи, изготвени за всяко тримесечие, за което обстоятелство също липсва спор между страните.