Решение № 339 от 06.12.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Смолян, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина *ова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20225440100342 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на ЕТ“***“ против „** 77“ООД, в която се твърди от ищеца, че на 16.04.2018 г. между страните /към онзи момент ответника е бил с наименование „**" ЕООД/ е сключен договор за наем на недвижим имот, съгласно който ищецът в качеството на наемодател е предоставил на ответника в качеството на наемател за временно и възмездно ползване свой недвижим имот, представляващ дърводелски цех за преработка на дървен материал, находящ се в **, находящ се в имот с идентификатор ** На същата дата между страните по договора е подписан Приемопредавателен протокол за предаване на имота, предмет на договора за наем, с който е извършено предаването от страна на наемодателя на държането на имота в полза на наемателя. В чл. 1 от приемо-предавателния протокол изрично е посочено, че наемодателят предава на наемателя дърводелски цех със сервизни помещения и канцеларии с идентификатор **1 със застроена площ от 548 кв.м., както и прилежащото към дърводелския цех дворно място, представляващо асфалтова площ за складиране на фасониран материал за нуждите на дърводелския цех с площ от 2500 кв.м.

Така ищецът твърди, че е предадоставил за временно и възмездно ползване на наемателя-ответник сградата на дърводелския цех и 2500 кв.м. от дворното място, като обслужващ прилежащ терен към цеха. Твърди се от ответника, че от началото на месец януари 2019 г. наемателят е започнал да използва целия поземлен имот, извън предоставения му за ползване, съгласно договора за наем дърводелски цех и прилежащия към него терен от 2500 кв.м., като складира в него дървесина, изхвърля отпаден от дървообработването материал и като цяло използва целия поземлен имот с площ от 7973 кв.м., като по отношение на 4889 кв.м. от него, т.е. площта от имота, която не е предмет на договора за наем, това ползване е без съгласието и разрешението на собственика, както и 1 без да е налице друго основание за осъществяването на такава фактическа власт. Твърди се от ищеца, че по този начин не е можел да използва собствения си имот, нито да предостави тази част от него за възмездно ползване на друг наемател. Това неоснователно ползване е продължило до 28.02.2021 г., когато ответникът е освободил имота.

За неправомерното ползване от страна на ответника на целия имот е сезирал Регионалната инспекция по околната среда и водите - гр. Смолян, която след проверка е констатирала, че към месец февруари 2021 г. ответникът действително е складирал в целия двор на процесния имот различни производствени продукти и отпадъци, като същите са премахнати от имота едва след указанията на * гр. Смолян в този смисъл.

Съгласно утвърдената практика на ВКС лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите, от които го е лишил, като правно ирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи. При предявена претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на собственика на вещта се присъжда такава сума, каквато той би получил от ползващото без основание тази вещ лице, ако помежду им беше сключен договор за отдаването й под наем, респ. сумата, която собственикът би могъл да получи ако беше отдал вещта под наем на трето лице. Тази сума собственикът безусловно би получил, а ползващото вещта лице безусловно дължи при ползването и в този смисъл е налице обогатяване на ползващото вещта лице за сметка на обедняването на нейния собственик (така Решение № 204 от 05.09.2013 г. т т.д. № 058/2010 , „„ ВКС. II т.о). Ето защо размерът на вземането по чл. 59 от ЗЗД следва да се определи според пазарния наем за съответната вещ във вида и състоянието, което е имала в периода, зададен с иска (в този смисъл е Решение № 219 от 13.01.2020 г. по гр.д. № 44/2019 г. на ВКС, III г.о.).

В периода 01.01.2019 г. - 28.02.2021 г. ответникът е ползвал чужда вещ — процесния имот извън сградата и прилежащия към нея терен, които са предмет на договора за наем от 16.04.2018 г., без да има основание за това, и по този начин ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ, съответно да получава приходи от нея.

Твърди се от ищеца, че е потърсил правата си по съдебен ред, като на 09.08.2021 г. е подал в Районен съд - Смолян заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № * г. по описа на РС Смолян, и е издадена заповед за изпълнение. Тъй като с Определение № 76 от 28.02.2022 г. по в.ч.гр.д. № * г. по описа на Окръжен съд - Смолян е прието възражението на ответника срещу заповедта за изпълнение на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, съобразно дадените от районният съд указания предявява настоящия иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.

Моли съда да постанови решение с което да се признае за установено по отношение на ответника,че същия дължи на ищеца сумата от 7800 лв.,, представляваща сума, с която ответникът се е обогатил поради ползване без основание на част от собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в **, с идентификатор на имота ** за периода 01.01.2019 г. 2 28.02.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 09.08.2021 г., до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд - Смолян. Претендира и за разноските в заповедното и в настоящото производства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска. Твърди, че действително на 16.04.2018г. между страните е бил сключен договор за наем. На 31.10.2018г. вписано в АВ при Търговски регистър по-голяма част от дяловете на ответното дружество „** 77“ ООД са закупени от дружество „*“ ООД, с ЕИК: *, а другите двама съдружници са * * * и * * *. На 19.12.2019г. * * * е напуснал изцяло дружество „** 77“ ООД.

Към датата на сключване на договора за наем, същия е подписан вероятно от предишния управител на дружеството, като е съществено да се уточни, че до настоящия момент Наемодателя не е предоставил на представител на ответнвото дружество приемо — предавателния протокол за ползваната от наемателя площ от дата 16.04.2018г. Между страните никога е нямало спор относно площта, която Наемателя следва да ползва.

Твърди се от ответника, че на 01.11.2018г. между страните /ответникът вече представляван от новия управител * * */ има подписан Анекс № 1 към договор за наем, в който е записано, че Наемодателят предоставя свой недвижим имот с идентификатор № ** Цехът е с идентификатор № **1, тоест няма съмнение какво се отдава под наем. Всъщност причината за спора е факта, че Наемодателя иска повишаване на наемната цена, което е повод за конфликти между страните. Поради това, през април 2019г. страните са се споразумели да се завиши наемната цена на 700 лева без ДДС. , като между тях няма подписван анекс, уговорката е останала устна, като след този момент страните не са определяли дата за плащане на наемната вноска.

През месец юли 2020г. договорът за наем е прекратен, като от 15.07.2020г. имота и прилежащата сграда са предоставени под наем на друго дружество - „**“ ЕООД с ЕИК: ** с представляващ * * *, който е управител и собственик на дружеството до 01.01.2022г. След като имота и прилежащия цех са отдадени на друг наемател, страните са пристъпили към уреждане взаимоотношенията по прекратяване на договора за наем, като е възникнал спор, т.к. ищецът твърди, че имота не е върнат в състоянието, при което е получен, като имало нарушения на асфалтовата настилка на места и отказал да прекрати договора. Наемодателят не е предоставил никакъв първоначален приемо-предавателен протокол, за да се установи какво е състоянието на настилката на имота при сключване на договора. Поради това отношенията между страните се изострили, което е причина последно издадените фактури от ищеца- за месец август и септември 2020г., да бъдат платени значително по-късно, а именно през януари 2021г. и септемврийската през януари 2022г. Всъщност тези две фактури не са заплатени доброволно, а при извършения запор на банковите сметки на ответното дружество по изпълнително дело № 498/2021г. по описа на ЧСИ * *, образувано по издадената Заповед за изпълнение по частно гр.дело № *г. по описа на РС — Смолян.

3

Според ответника между страните няма спор относно фактическото владение и ползване на имота, постигнато е и устно съглашение за плащане на наемна цена от 700 лева на месец за целия недвижим имот с идентификатор № ** ведно с дърводелския цех.

Следователно твърденията на страната, че имота бил ползван без правно основание са голословни и лишени от фактическа стойност. Ищеца няма право на претенция относно неплатена пазарна цена поради лишаване от ползване на имота за времето от 01.01.2019г. до 28.02.2021 г. Както се посочи от 15.07.2020г. за имота има сключен нов договор за наем и ответника вече не го ползва. Категорично оспорва имота да е ползван след юли 2020г., когато е отдаден под наем на другото дружество „**“ ЕООД.

Оспорва изцяло и констатациите посочени в протокол с изх. № ПО-01-8-(1) от 08.02.2021г. издаден от Директор на * - Смолян. Твърденията, изложени в този документ не са достоверни и не съдържат събрани по съответния ред доказателства за съдържащите се в тях обстоятелства. От протокола не може да се установи каква е ползваната площ от имота, за какъв период, какво е количеството на отпадъчния материал почистен от служители на ответника и на кого е този материал. Не е ясно и как проверяващите на място са установили кое дружество го акумулира. Няма никакви доказателства ответното дружество да е ползвало имота. Не може да се твърди, че произведения дървен материал в имота идва от дейността на ответника, тъй като „**“ ЕООД го ползва за същите цели, а именно производство и складиране на дървен материал за производство на пелети. Излиза, че към деня на проверката от инспекторите на * - Смолян, същите са успели да отграничат кой дървен материал е на ответното дружество и кой на дружество „**“ ЕООД. Ищецът не представя доказателства за противопоставяне на ползването на имота. Твърди, че бил лишен от фактическо ползване и същото е ставало без съгласието и разрешението му, а се оказва, че има сключен анекс за наем на целия имот, както и впоследствие сключен нов договор за наем с нов наемател, без дори да изпрати предизвестие на ответника. Тези факти опровергават правото на претенция на ответната страна по реда на чл.59 от ЗЗД.

Налице е и друго възражение относно претенцията на ищеца за изплащане на обезщетение поради ползване на вещна без съгласие за периода 01.09.2020г — 28.02.2021г.

В друго висящо между страните исково производство по гр.дело № **г. по описа на Районен съд - Смолян, ищецът претендира на основание договорно правоотношение заплащане на наемни вноски за времето от 01.09.2020г. до 28.02.2021г„ който период се включва в настоящата претенция за обезщетение, касае същата вещ, става дума за същия имот и сграда - дърводелски цех. Тоест налице е неоснователно обогатяване на страна ищеца, до което би се стигнало от една страна при уважаване на претенцията по реда на чл.59, ал. 1 от ЗЗД, от друга по реда на другото исково производство, както и предвид факта, че страната получава наем за имота на основание договор за наем с „**“ ЕООД.

Или ако се уважи настоящата претенция на ищеца, ще е налице договорно основание, което изключва иска по чл.59 от ЗЗД. Няма доказателства за размера на иска. Претендираната наемна цена е определена от ищеца като пазарен наем, без доказателства за действителната пазарна цена. Уговорената цена между страните по настоящия спор в договора за наем от 4