Определение № 306 от 13.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. Велико Търново, 13.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ВАЛЕРИ СЪБЕВ при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора С. Г. Ц. като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600246 по описа за 2026 година Производството е по чл. 64, ал. 8 и ал. 9 от НПК.

С определение рег. № 487/07.08.2026 г. по ЧНД № 571/2026 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на М. Е. Р., обвиняем по досъдебно производство № 2111/2026 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен.

Подадена е въззивна жалба от адвокат К. Д. като защитник на обвиняемия М. Е.

Р. против определението. Защитата релевира доводи за липса на кумулативните предпоставки по чл. 63, ал. 1 от НПК, като оспорва извода за наличие на обосновано предположение за авторството на деянието с аргумента, че обвинителната теза се крепи на показанията на пострадалата и на косвени гласни доказателствени средства.

Наред с това се обосновава и пълна липса на реална опасност от укриване или извършване на престъпление с оглед установения постоянен адрес на обвиняемия, процесуалното му съдействие и чистото му съдебно минало, като се акцентира, че предходното му освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК не съставлява осъждане. Претендира се отмяна на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ и замяната й с по-лека такава, а именно „домашен арест“ или „парична гаранция“.

В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че определението на първоинстанционния съд е обосновано и законосъобразно, като иска да се потвърди.

В съдебно заседание адвокат К. Д., като защитник на обвиняемия М. Е. Р., поддържа подадената жалба. Моли да с уважи като се отмени определението на Окръжния съд и се постанови друго такова, с което се остави без уважение искането за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Алтернативно се иска вземане на по - лека мярка „Парична гаранция“ или „Подписка“.

Обвиняемият М. Е. Р. не се явява при разглеждане на делото във въззивната 1 инстанция и не взема становище.

След като съобрази изложеното в частната жалба, доводите на страните, доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на атакуваното определение, Великотърновският апелативен съд намира следното:

Частната жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в срока по чл. 64 ал. 7 от НПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Видно от материалите по делото е, че е образувано досъдебно производство № 2111/2026г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен. С постановление от 07.08.2026 г. по делото М. Е. Р. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на неустановена дата през месец 08.2023 г. в с. Долни Луковит извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14 годишна възраст Б. Ю. С., като я привел в безпомощно състояние – престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 от НК.

Първостепенният съд е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 63 ал. 1 от НПК, като с обжалваното определение е взел по отношение на обвиняемия М.

Е. Р. мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият Р. е извършил престъплението по чл. 149, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 1 от НК, за което е привлечен към наказателна отговорност.

Действително по делото са налице данни за възможната съпричастност към престъпление „блудство“, насочено срещу личността на ненавършилата към момента на извършването му 14 години Б. Ю. С.. Правната квалификация относно наличието или не на квалифициращи елементи по смисъла на чл. 149, ал. 2 НК подлежи на допълнително прецизиране в наказателното производство, както и на преценка от страна на прокурора. От събраните до момента доказателства, а именно медицинска, психолого- психиатрични и технически експертизи, както и от проведените разпити на св. П. Г., Ю. А., Ю. И., Б. Б., Б. С., Г. Г., С. О., В. Т., А. Б., С. Й., О. М. и М. Б. може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият Р. би могъл да е извършил престъплението, за което е привлечен в това процесуално качество.

В настоящото производство законът не изисква вината на обвиняемия да е доказана по несъмнен начин. Достатъчно е от доказателствата по делото, които са събрани до настоящия момент, да може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Такова обосновано предположение в случая може да бъде направено, а за престъплението по чл.149НК е предвидено наказание лишаване от свобода. Следователно в случая е налице първата предпоставка по чл. 63 ал. 1 от НПК.

Въззивният съд намира, че в настоящия случай не е налице другата кумулативна предпоставка по чл.63 ал.1 от НПК, а именно от доказателствата по делото да се установява, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. В мотивите на определението първостепенният съд приема, че двете опасности са налице и се извеждат от обстоятелството, че обвиняемият е бил освобождаван от наказателна отговорност за деяние, свързано с наркотични вещества.

Посочено е, че по настоящото дело също се установява употреба на наркотични вещества, които данни са изведени от характеристичната справка на Р., че на моменти е сприхав и склонен към създаване на конфликти, не се ползва с добро име сред 2 жителите на населеното място и поддържа контакти с лица от криминалния контингент.

При извършена собствена преценка, настоящият съдебен състав достигна до извод, че така изброените обстоятелства, е може да се направи извод за наличието на опасност обвиняемият да се укрие, или да извърши друго престъпление. На първо място освобождаването от наказателна отговорност не представлява осъждане по смисъла на НК, което не може да доведе до извод за висока степен на обществена опасност на личността на обвиняемия. Още повече, че наложеното административно наказание е от 2019 г., а деянието, за което е повдигнато обвинението е от 2023 г.

Показателно е, че в периода 2019 г. – 2023 г., а и до настоящия момент не са налице други осъждания, или освобождавания от наказателна отговорност на Р.. Следователно става въпрос по-скоро за изолиран случай, отдалечен във времето, който не може да обоснове висока степен на обществена опасност на дееца.

Не може да се приеме и като признак, повишаващ обществената опасност на дееца, посоченото в мотивите на съдебния акт, че по настоящото дело също се установява употреба на наркотични вещества. От една страна няма данни за установено по надлежния ред държане на наркотични вещества от Р., а изведената в отделни откъслечни части от свидетелски показания употреба не може да се приеме за категорично доказателство за висока степен на обществена опасност на дееца.

Данните в характеристичната справка за отделни негативни черти в характера на Р. също не представляват данни за съществено повишаване на обществената му опасност, като освен това същите са общи и в тях липсва конкретика. Същото важи и за посочените в съдебния акт евентуални контакти с лица от криминалния контингент.

Липсва яснота какъв е характерът на тези контакти, има ли той престъпна насоченост, с кои лица са осъществявани и за какви деяния са осъждани тези лица. В самата характеристична справка не е посочено категорично, че лицата са от криминалния контингент, а единствено, че са познати на МВР и то без никаква конкретизация. В заключение може да се посочи, че всички посочени в атакувания съдебен акт обстоятелства, сочат по-скоро на наличието на известни отрицателни черти у Р., но по никакъв начин не могат да обосноват наличието на толкова висока степен на обществена опасност, която да го определя като възможен извършител на други престъпления, каквото е изискването на втората предпоставка по чл. 63, ал. 1 НПК.

Няма данни, които да са в насока, че единствено личността на обвиняемия Р. се характеризира с отрицателни черти, че да предопределя опасност от бъдещи негови престъпления. Този извод се засилва от факта, че става въпрос за деяние, което според обвинението е извършено преди около 3 години, както и няма данни за извършвани от обвиняемия други престъпления в сравнително дългия период от време, изминал оттогава до момента. Крайният извод е, че сама по себе си личността на дееца по никакъв начин не обосновава наличието на реална опасност да извърши друго престъпление.

Такава опасност не може да се изведе и от другите доказателствени източници, събрани в хода на досъдебното производство. За момента няма събрани данни, които да обосновават механизъм на деянието, обосноваващ висока обществена опасност на дееца, предполагаща на последваща престъпна дейност. Няма и никакви други данни, освен известните такива за отрицателната оценка на личността му, които да могат да насочват към опасност обвиняемият да извърши друго престъпление.

Макар в предложението на прокурора да се съдържа твърдение за наличието на 3 презумпция по чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК, настоящият съдебен състав констатира, че такава не е налице, тъй като при настоящия вид на обвинението предвиденото наказание по чл. 149, ал. 2 НК е лишаване от свобода за срок от 2 до 10 години, поради което е неприложима цитираната презумпция. Същата изисква лицето да е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не помалко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Деянието по чл. 149, ал. 2 НК не попада в обхвата на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК, тъй като в него се предвижда наказание по-малко от десет години лишаване от свобода, поради което не е налице сочената презумпция.

С оглед изложените съображения и при съвкупната преценка на всички горепосочени обстоятелства настоящият състав на съда счита, че в инкриминирания случай не е налице реална опасност Р. да извърши престъпление.

Въззивният съд намира, че не е налице опасност от укриване, тъй като липсват доказателства, от които да се установяват факти в противната насока, както и че е налице такова намерение. Показателно е, че за периода от над 2 години, през който се води разследването, няма никакви данни за укриването на Р.. Напротив, същият е съдействал, участвал е в многократни разпити в качеството му на свидетел, включително в провеждане на очни ставки с пострадалата, като се е явил и за повдигане на обвинение. Към тези обстоятелства следва да се прибави, че Р. е баща на едно малолетно дете, както и предстои раждането на второ. Историята на поведението му показва, че липсват обстоятелства, които да обосноват наличието на опасност от укриване.

Предвид това, че в случая не са налице кумулативните предпоставки по чл.63 ал.1 НПК, определението на първостепенния съд, с което е взета мярка за неотклонение задържане под стража, следва да бъде отменено. По отношение на обвиняемия следва да се вземе по-лека по вид мярка за неотклонение.

Настоящият състав на Апелативния съд намира, че на обвиняемия Р. следва да бъде взета мярка за неотклонение „Гаранция” в пари в размер на 2000 евро, която в случая е съответна на обстоятелствата по чл.56 ал.3 и чл.61 ал.2 от НПК, както и на визираните в чл. 57 от НПК цели, които с тази мярка ще бъдат постигнати в максимална степен. Същата е подходяща, с оглед липсата на установени към момента опасности по смисъла на чл. 63, ал. 1 НПК, но наличните данни за възможна съпричаност към престъпление от страна на Р.. На основание чл. 64, ал. 10 НПК и след като с настоящото определение, което с постановяването си влиза в сила (арг. от чл. 64, ал. 9 НПК), на обвиняемия се взема мярка за неотклонение „гаранция“, то същият следва да бъде освободен след внасянето й.

Мотивиран от горното и на основание чл.64, ал. 9 от НПК, Великотърновският апелативен съд