Решение № 217 от 10.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Перник, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500219 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 260003 от 08.12.2025 г., постановено по гр.д. № 885/2020 г., Районен съд – гр.Радомир е:

ВЪЗЛОЖИЛ, на основание чл.349, ал.2 на В. И. Д., ЕГН **********, с адрес:

***, следния недвижим имот:

УПИ ***, кв.***, находящ се в населената и старозастроена част на *** /спирка ***, с площ по скица от 625 /шестстотин двадесет и пет/ квадратни метра, при граници на поземления имот по скица: от две страни улици, УПИ *** /***/, и УПИ *** /***/, всичките в квартал *** /***/ по плана на селото, ведно с построената в имота Масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 85 /осемдесет и пет/ квадратни метра.

Стойността на възложения имот е 27 332 лв. /двадесет и седем хиляди триста тридесет и два лева/.

ОСЪДИЛ В. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З. Б. С. ЕГН **********, с адрес: *** ; И. Б. К., ЕГН **********, а адрес: *** ; К. К. Д., ЕГН **********, с адрес: *** ; С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: *** и К. Д. Т., ЕГН 1

**********, с адрес: ***, сумата от 4555.33 лв. (четири хиляди петстотин петдесет и пет лева и тридесет и три стотинки) на всеки един от тях, съобразно притежаваните квоти (по 1/6 за всеки един от съделителите).

ИЗНЕСЪЛ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имоти:

УПИ ***, кв.***, находящ се в населената и старозастроена част на *** /спирка „***“/, с площ по скица от 625 /шестстотин двадесет и пет/ квадратни метра, при граници на поземления имот по скица: улица, УПИ ***/***/, УПИ ***/***/ и УПИ ***/***/ и УПИ ***/***/, всичките в квартал ***/***/ по плана на селото, ведно с построените в имота Масивен гараж, ЗП 23 /двадесет и три/ кв.м, масивна сграда 47 /четиридесет и седем/ кв.м. и стоп. постройка .15 /петнадесет/кв.м., като след извършване на проданта, получените суми се разпределят както следва: за К. К. Д., ЕГН **********, с адрес: *** -1/6 /една шеста/ ид. ч.; за С. Д. С., ЕГН **********, с адрес:*** -1/6 /една шеста/ ид. ч.; за К. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: ***-1/6 /една шеста/ ид. ч.; за В. И. Д., ЕГН **********, с адрес: *** -1/6 /една шеста/ ид. ч.; за З. Б. С. ЕГН **********, с адрес: *** - 1/6 /една шеста/ ид. ч. и за И. Б. К., ЕГН **********, а адрес: *** -1/6 /една шеста/ ид. ч.

Стойността на този имот е 35 501 лв. /тридесет и пет хиляди петстотин и един лева/.

ОСЪДИЛ К. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ***; С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: ***; К. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: *** и З. Б. С. ЕГН **********, с адрес:

*** да заплатят на В. И. Д., ЕГН **********, с адрес: *** и И. Б. К., ЕГН **********, а адрес: ***, сумата от 566.83 лв. (петстотин шестдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки), всеки един от тях, съобразно притежаваните от същите квоти (по 1/6 за всеки един от съделителите), като отхвърля иска за подобрения до пълния претендирай размер от 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева)..

ОСЪДИЛ В. И. Д., ЕГН **********, с адрес: *** и И. Б. К., ЕГН **********, а адрес: ***, да заплатят на К. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ***; С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: ***; К. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: *** и З. Б. С. ЕГН **********, с адрес:***, сумата от 1 296.33 лв. (хиляда двеста деветдесет и шест лева и тридесет и три стотинки), всеки един от тях, съобразно притежаваните от същите квоти (по 1/6 за всеки един от съдел ителите), като отхвърля иска за подобрения до пълния претендирай размер от 23 000 лв. (двадесет и три хиляди лева).

С решението са присъдени и съответни разноски и държавни такси, като в тази му част решението е допълнено с определение 260001/06.02.26 г.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от 2 адв. Б., като пълномощник на К. Д., С. С. и К. Т.. Навеждат твърдения, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие с представените доказателства.

Излагат се подробни доводи за това, че районния съд не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и като резултат е достигнал до неправилни правни изводи. Изложените мотиви според жалбоподателя били бланкетни и схематични.

Счита се също така, че неправилно, в нарушение на материалния закон, първия съд е възложил единия от делбените имоти само на съделителката В. Д. без да се налице предпоставките по чл.349, ал.2 ГПК. Също така неправилно делбения съд вместо да възложи другия имот по коляното на Д. Д. го изнесъл на публична продан и по този начин лишил част от съделителите от дял в натура.

В жалбата се изразява недоволство и от решението на контролираната инстанция в частта с която е отхвърлена претенцията на ищците по реда на чл.346 ГПК, като се иска предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В крайна сметка с въззивната жалба се иска отмяна на постановеното решение в частта с която като способ за делба е избран този по чл.349, ал.2 ГПК и чл.348 ГПК и вместо това да се възложат двата имота по двете колена съделители, както и да се уважят исковете по чл.346 ГПК в пълния им размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от И. К. и В. Д., чрез адв.Б., с който се оспорва въззивната жалба. Твърди се, че направените с нея оплаквания са неоснователни. Излага подробни съображения, че за да постанови решението си, районният съд е взел предвид всички събрани доказателства. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде потвърден акта на районния съд.

Окръжен съд – Перник, в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение в обжалваната му част прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението посочени във въззивната жалба, приема следното:

Обжалваното решение на РС Перник е валидно и частично допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и съответна форма, по редовно предявени искове в част от него.

Доколкото в пледоарията си адв.Б. възразява по това, каква част от първоинстанционното решение е влязло в сила следва да се има предвид следното:

Във въззивната жалба много ясно са изразени доводи за това, че първия съд е избрал неправилен и незаконосъобразен способ за приключване на делбата- оспорва се както възлагането по чл.349, ал.2 ГПК на парцел 1, така и изнасяне на публична 3 продан на втория делбен имот. Макар и бланкетно се оспорва решението и в частта му с която претенциите направени от ищците не са уважени в пълен размер. Именно това е и обжалваната част от решението на районния съд Като необжалвано е влязло в сила решението в частта му по отношение на уважените претенции на условните ответници по реда на чл.346 ГПК.

При преценка оплакванията за неговата неправилност решаващия състав съобрази следното:

РС Перник е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.34 ЗС, вр. чл.69, ал.1 ЗН и чл.341 и сл. ГПК.

По делбения иск. Делбата е в своята втора фаза по извършване.

С решението по допускане на делбата районния съд е приел, че страните по делото са съсобственици на урегулиран поземлен имот /УПИ/ ***кв. *** по регулационният план на ***, ЕКАТТЕ 58311, одобрен със Заповед № III626/05.10.1961 г., с площ па урегулираният поземлен имот по скица 1250 кв.м., при граници: от северозапад - улица; от североизток - улица; от югоизток - УПИ ***и от югозапад - УПИ ***и УПИ ***, ведно с изградените в парцела масивна жилищна сграда, стопански постройки и гараж. Определил е и делбените квоти на всеки съделител- по 1/6 за всеки от шестимата съсобственици или по ½ за всяко коляно.

От събраните по делото писмени доказателства и технически експертизи се установява, че след изменение със заповед № 588/06.07.2023 г. на ПУП, УПИ ***,кв.***по peг. план на *** от 05.10.1961 г., е разделен на два УПИ съответно:

УПИ ***, кв.***, с площ на поземления имот по скица от 625 /шестстотин двадесет и пет/ квадратни метра, при граници на поземления имот по скица: улица, УПИ ***/***/, УПИ ***/***/ и УПИ ***/***/ и УПИ ***/***/, всичките в квартал ***/***/ по плана на селото. В имота попада масивен гараж ЗП 23 кв.м, масивна сграда 47 кв.м. и стоп.постройка 15 кв.м.;

УПИ ***, кв.***, с площ на поземления имот по скица от 625 /шестстотин двадесет и пет/ квадратни метра, при граници на поземления имот по скица: от две страни улици, УПИ ***/***/ и УПИ ***/***/, всичките в квартал ***/***/ по плана на селото. В имота попада масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ по документи от 85 /осемдесет и пет/, а на практика 76 кв.м. квадратни метра.

Във втората фаза съделителката В. Д. е направила искане за възлагане на жилищния имот по реда на чл.349, ал.2 ГПК.

От събраните писмени доказателства се установява, че тази съделителка не притежава друго жилище, но е декларирала отказ от вещно право на ползване с акт №***, том ***, per. № 524/29.02.2024 г. на запазеното в нейна полза безвъзмездно и пожизнено вещно право на ползване върху апартамент № ***, находящ се в ***, който 4 имот е прехвърлила с нотариален акт за покупко - продажба със запазено право на ползване№ ***, том ***, per. № ***, дело № 240 от 21.10.2020 г. на нотариус №*** Н.З., с район на действие РС- Перник в полза на дъщеря си И. К.. От събраните пък гласни доказателства е видно, че Д. към откриване на наследството и до настоящия момент е живяла и живее в изградената къща в новосъздания УПИ ***.

При тези факти първия съд е решил да извърши делбата по реда на чл.349, ал.2 ГПК, като е възложил имота с жилището на В. Д., уравнил е дяловете на другите съделители с пари и е изнесъл УПИ ***на публична продан.

Възраженията на адв.Б. за това, че В. Д. не отговаря на условията по чл.349, ал.2 ГПК, тъй като в хода на производството се е отказала от запазено в нейна полза право на ползване са принципно неоснователни. Разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК изисква направилия искането да не притежава друго жилище. Легалната дефиниция въведена със ЗУТ § 5 т.30 гласи: "Жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. В същия смисъл са и отменените разпореди на чл.3 и чл.5 ЗСГ.

Поради това запазеното право на ползване не съставлява жилище по смисъла на закона.

Въпреки гореизложеното обаче в конкретния случай делбата не може да бъде извършена по този способ. Това е така по следните съображения:

По същината си възлагането по реда на чл.349, ал.2 ГПК е привилегирован дял, а в правната доктрина дори се споделя и становище, че правното естество на този способ изключва делба, а е принудително изкупуване. Основната цел на всяка делба обаче е равноправие между съделителите. Това равноправие се изразява в идеята, че винаги когато е възможно всеки съделител следва да получи дял в натура от общото имущество съобразно квотата си. Съдебната практика е разширила тази идея, именно с цел равноправие, до разбирането, че когато има съгласие делбените имоти могат да се възложат и общо по колена, за да се избегне публичната продан или другите отклонения от това всеки да получи дял в натура.

Пред настоящия състав страните, чрез процесуалните си представители изрично заявиха, че не се противопоставят на това делбените имоти да се възложат по колена.

В случая дяловете на страните по колена са равни, както са равни и делбените имоти по площ и близки по пазарна стойност. Това обуславя необходимостта от извършване на делбата чрез разпределение на имотите между съделителите.

Единствено по този начин в конкретния случай може да се постигне основната цел за равенство и справедливост при получаване на дял в натура. Налице е хипотезата на чл.353 ГПК, тъй като тегленето на жребий е много неудобно и не би постигнало справедлив резултат. Районния съд правилно е приел, че по делото са ангажирани доказателства от съделителката В. Д., от които е видно, че същата е живяла в 5 жилищната сграда към датата на откриванне на наследството и досега, като я е поддържала. Това е видно от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели О. А. и С. С. К., които са имали пряко и непосредствено възприятие на този факт. Същите твърдят и това, че основния ремонт на къщата е извършен от тази съделителка. От друга страна, останалите гласни доказателства са фактическа база на извода, че наследодателя на ищците е допринесъл съществено за построяване на стопанските постройки и гаража в новообразувания УПИ ***.