Решение № 153 от 13.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Варна, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110106260 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Електроразпределение Север" АД, ЕИК: 104518621, със седалище и адрес на управление: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за осъждане на А. С. Х., с постоянен адрес: *** да заплати на ищеца сумата от 4466. 60лв., представляваща обезщетение, платено при основание: неспазено предизвестие по чл. 220 от КТ, с което трудовото правоотношение е било прекратено, което основание е отпаднало с отмяната на уволнението като незаконосъобразно, ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба в съда – 23.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата си молба ищецът сочи, че с влязло в сила Р ешение № 1484/04.05.2023г. по гр.д. № 20233110101390 по описа на XXX с-в на Районен съд гр. Варна за 2023г., е признато за незаконно уволнението на А. С. Х., адрес: гр, Варна извършено със Заповед № 07/11.01.2023 г, издадена от П. В. член на УС на ответното дружеството и С. П. С. - упълномощен представител на работодателя, на основание чл.328, ал.2 от Кодекса на труда и го отменя, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и А. Х. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност

„Директор Дирекция „Отчет на средствата за търговски и балансово измерване" в „Електроразпределение Север" АД, ЕИК:

104518621. С решението ищецът по настоящото дело е осъден да заплати на ответника сумата от 14 663, 99 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 11.01.2023г. до 20.04.2023г., или за периодите, както следва: от 11.01.2023 г. до 31.01.2023 г. 2856,62 лева, от 01.02.2023г.. до 23.02.2023 г. - 4427,76 лева, от 01.03.2021 г. до 31.03.2023 г. - 4427,76 лева и от 01.04.2023 г. до 20.04.2023 г. - 2951,85 лв., 1 ведно със законната лихва от 06.02.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, на осн. чл.344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ.

В изпълнение на осъдителният диспозитив на съдебното решение, с платежно нареждане от 22.05.2023г. ищцовото дружество сочи, че е заплатило на А. С. Х. сумата от 19 657.44 лева, включително дължимото обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ за месец 05.2023г., ведно със законната лихва до датата на плащането - 22.05.2023г. Допълнително с платежно нареждане от 18.07.2023r. на А. Т. е заплатено обезщетение по чл.225, ал. 1 от КТ в размер от 7945.36 лв, ведно със законната лихва до датата на плащането, за остатъка до пълните 6 месеца - времето, през което същата е останала без работа последица от незаконото уволнение. Ищцата е депозирала молба, но не се е явила да заеме длъжността на която е възстановена, при което работодателят със Заповед № 150 от 29.08.2023г. и предизвестие № EDN-2974/ 29.08.2023.Г. на основание чл. 328, ал. 2 във връзка с чл. 326, т. 2 от КТ повторно е прекратил трудовият й договор. Заповед № 150 от 29.08.2023г. не е обжалвана в законоустановеният срок..

Въз основа на изложеното обосновава становище, че полученото от ответницата обезщетение е било изплатено с оглед прекратяването на трудовото й правоотношение, но след отмяна на уволнението, основанието за изплащането му е отпаднало и в полза на работодателя възникнало правото да иска възстановяването му. Позовавайки се на съдебна практика, твърди че при последващо отпадане на основанието за получаване на обезщетението работникът/служителят следва да върне същото, като получено на отпаднало правно основание съгласно чл. 55 ал.1 от ЗЗД, макар в КТ да не е предвидена изрична разпоредба относно възстановяване на сумите.

По посочените съображения отправя искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В рамките на срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от А. С. Х., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Признава фактическите твърдения изложени в исковата молба относно заеманата от нея длъжност преди уволнението, неговата отмяна по съдебен ред и изплащане на присъденото обезщетение. Твърди обаче, че претърпените вреди от работника или служителя, вследствие на неспазеното предизвестие при прекратяване на трудовото му правоотношение и вредите, които е претърпял от незаконното уволнение имат различно предназначение и характер. Поради това предвидените обезщетения в Кодекса на труда за обезщетяване на тези вреди не подлежат на прихващане, тъй като обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ се дължи за това, че работодателят не е предизвестил своевременно работника или служителя един месец преди прекратяване на трудовото му правоотношение и предназначението на това обезщетение е да замести трудовото възнаграждение, което би получил работникът или служителят ако бе отработил срока на предизвестието. Позовавайки се на каузална съдебна практика обосновава становище, че отмяната на уволнението като незаконно не санира договорното неизпълнение и не заличава основанието, поради което неизправната страна е обезщетила изправната с изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие. Поради изложеното моли за отхвърляне на иска и 2 присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.

55, ал. 1, пред. III от ЗЗД, което налага в доказателствена тежест на ищеца да да установи в условията на пълно и главно доказване заплащане на претендираната сума и отпадане на основанието, поради което същата е заплатена.

С изготвения доклад на делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представените доказателства се установява, че с влязло в сила Решение № 1484/04.05.2023г. по гр.д. № 20233110101390 по описа на XXX с-в на Районен съд гр. Варна за 2023г., е признато за незаконно уволнението на А. С. Х., адрес: гр, Варна извършено със Заповед № 07/11.01.2023 г, издадена от П. В. член на УС на ответното дружеството и С. П. С. - упълномощен представител на работодателя, на основание чл.328, ал.2 от Кодекса на труда и го отменя, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и А. Х. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност Директор на дирекция „Отчет на средствата за търговски и балансово измерване" в „Електроразпределение Север" АД, ЕИК:

104518621. С решението ищецът по делото е осъден да заплати на ответника сумата от 14 663, 99 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 11.01.2023г. до 20.04.2023г., или за периодите, както следва: от 11.01.2023 г. до 31.01.2023 г. - 2856,62 лева, от 01.02.2023г.. до 23.02.2023 г. - 4427,76 лева, от 01.03.2021 г. до 31.03.2023 г. 4427,76 лева и от 01.04.2023 г. до 20.04.2023 г. - 2951,85 лв., ведно със законната лихва от 06.02.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, на осн. чл.344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ;

Безспорно е установено още, че с нареждане от 22.05.2023г. ищцовото дружество е заплатило на А. С. Х. сумата от 19 657.44 лева, включително дължимото обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ за месец 05.2023г., ведно със законната лихва до датата на плащането - 22.05.2023г.

Допълнително с платежно нареждане от 18.07.2023г. на А. Т. е заплатено обезщетение по чл.225, ал. 1 от КТ в размер от 7945.36 лв, ведно със законната лихва до датата на плащането, за остатъка до пълните 6 месеца - времето, през което същата е останала без работа последица от незаконното уволнение.

По същество, с оглед съвпадението на насрещните твърдения на страните, и предвид така изяснената фактическа установеност, основният спорен въпрос между тях е правен по своята същност и е концентриран около това, дали с отмяната на уволнението на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, отпада основанието за заплащане на обезщетение за недадено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ.

С цитираната разпоредба на чл. 220 КТ законодателят е предоставил на всяка от страните по трудовия договор възможността да не спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение с определен в 3 закона размер-брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Касае се за заместване на първоначално дължимата престация, а именно спазване на срока на предизвестие чрез отработването му, с друга такава, а именно - плащане на определената в закона сума. В текста на разпоредбата ясно са безпротиворечиво са очертани хипотезите, при които се дължи обезщетение – тогава, когато се прекратява трудово правоотношение на някое от основанията, за които законът предвижда отправяне на предизвестие. При всички случаи обаче за дължимостта на обезщетението следва да е налице прекратено трудово правоотношение между страните.

По посочените съображения следва да се заключи, че дължимостта на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ е обусловена от законосъобразността на извършеното уволнение. Същевременно обезщетението, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения - оставането му без работа. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав напълно споделя преобладаващата съдебна практика, според която отмяната на уволнението във връзка, с което е заплатено обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ по предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, води до отпадане на основанието за неговото заплащане, поради което същото подлежи на връщане по реда на чл. 55, ал.1, предл. III от ЗЗД – в този смисъл са Решение № 770 от 08.12.2010 г. по гр. д. № 312/2010 г. на ВКС, Решение № 27 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 368 / 2011 г. на ВКС 4-то гр. отд.; Решение № 178 от 09.11.2017 г. по гр. д. № 375 / 2017 г. на ВКС, 3-то гр. отд; Решение № 241 от 01.12.2016 г. по гр. д. № 1602 / 2016 г. на ВКС, 3-то гр. отд.; Решение № 119 от 10.06.2021 г. по гр. д. № 2759 / 2017 г. на ВКС, 3-то гр. отд, Решение № 60285 от 08.12.2021 г. по гр. д. № 3502 / 2018 г. на ВКС, 4-то гр. отд. и много други.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че с отмяната на уволнението на Радостина Иванова по силата на Решение № 1484/04.05.2023г. по гр.д. № 1390/2023 по описа на 30 с-в на ВРС, е отпаднало основанието за задържане на заплатеното на основание чл. 220, ал. 1 от КТ обезщетение за неспазено предизвестие, поради което същото подлежи на възстановяване съобразно принципа за недопустимост на основателното обогатяване, заложен в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. III от ЗЗД. При този извод предявеният иск се явява основателен и подлежи на уважаване в цялост.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски в общ размер на 1078.66 лева, от които 900 лева с вкл. ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса на стойност 178.66 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА А. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на „Електроразпределение Север" АД, ЕИК: 104518621, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 4466.60лв., представляваща обезщетение, платено при основание: неспазено предизвестие по чл. 220 от КТ, с което трудовото правоотношение е било прекратено, което основание е отпаднало с отмяната на уволнението като незаконосъобразно, ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба в съда – 23.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл. III от КТ.

ОСЪЖДА А. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на „Електроразпределение Север" АД, ЕИК: 104518621, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 1078.66 лева, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.