Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 303 от 27.01.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3308/2018
Вид
Решение № 303
Подписан
27.01.2020
Състав
ТАНЯ ЯВОРОВА БУКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 4 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 4 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 1 · Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 303, 27.01.2020 г., гр.

Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 18.12.2019 г. в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3308 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК

*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда

Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от пълномощника му ..... К.В.-М., твърди, че на 07.10.2015 г. между третото лице ...................и М.С.М. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № ......, по който на последната, в качеството й на „кредитополучател“, е отпуснат потребителски паричен кредит в размер на 6400 лева, който е следвало да бъде издължен ведно с такса за разглеждането му в размер на 320 лева и възнаградителна лихва, чийто размер е фиксиран за целия срок на договора от 15.50 %, размерът на която възлиза на 2314.26 лева, в срок до 21.09.2019 г. на 48 броя анюитетни месечни погасителни вноски, 47 от които в размер на 201.95 лева и една изравнителна в размер на 202.13 лева. Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за плащане в срок на погасителните вноски на основание чл. 13, ал. 2, буква „а“ от Общите условия - неразделна част от договора за кредит, считано от 19.04.2017 г. вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми, за което ответникът е уведомен. На 19.04.2017 г. е сключен Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, посредством който ...................е прехвърлило на ищеца непогасените си вземания по договора за кредит, възлизащи на : 5490.93 лв. – главница; 523.84 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.09.2016 г. – 19.04.2017 г.; 249.66 лв. – обезщетение за забава за периода 21.09.2016 г. – 16.10.2017 г., като за тях ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 16233 по описа на Районен съд - Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г., която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание ищецът е предявил настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 16233/17 г. в съда – 13.10.2017 г., до окончателното й изплащане. В случай че съдът приеме, че ответникът не е Продължение на решение по гр. д. № 3308/18 г. на РСПд

– стр. 2/8 уведомен за обявената предсрочната изискуемост на вземанията, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 3855.48 лева, представляваща непогасен остатък от главницата по договора за кредит, падежирала за периода 21.10.2017 г. – 21.09.2019 г. Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 ГПК и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, както и иск с правно основание чл. 240, ал. 4 ЗЗД предявен при условията на евентуалност.

Назначеният по делото особен представител на ответницата М.С.М. с ЕГН **********, адвокат Л.Ч., оспорва предявените искове, като твърди, че ответницата не е уведомена за предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит, а също и за извършената цесия, като прави и възражение, че клаузите на договора за кредит, определящи възнаградителната лихва, дължимостта на неустойки и на разноски са неравноправни, противоречащи на закона и на добрите нрави, поради което са нищожни.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира за следното:

Видно от приложеното за послужване по настоящото дело ч. гр. д. № 16233 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г. на 16.10.2017 г. е издадена Заповед № 9856 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.С.М. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД : за сумата от 5490.93 лева – главница ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.10.2017 г., до окончателното й изплащане; за сумата от 523.84 лева – възнаградителна лихва за периода 21.09.2016 г. – 19.04.2017 г.; за сумата от 249.66 лв. – обезщетение за забава за периода 21.09.2016 г. до датата на постъпване на заявлението в съда – 13.10.2017 г., дължими по Договор за потребителски паричен кредит № ...... сключен на 07.10.2015 г. между М. и ................., вземанията по който са прехвърлени от последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД посредством Приложение № 1 от 19.04.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.; за сумата от 125.29 лв. – разноски за заплатена по производството държавна такса и за сумата от 50 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт, която заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.

Ищецът основава претенциите си на частен диспозитивен документ, наименуван Договор за потребителски паричен кредит № ...... от дата 07.10.2015 г., в който като страни са посочени третото лице ................., наричано накратко в договора и по-нататък в настоящото изложение – ...., и ответницата М., в качеството й на „потребител“, имащ за предмет отпускане от .... на потребителя на

Продължение на решение по гр. д. № 3308/18 г. на РСПд

– стр. 3/8 потребителски паричен кредит в размер на 6400 лева за погасяване на съществуващ дълг по два договора за кредит, сключени с ...., а също и на твърдението си, че вземанията по договора за кредит са му прехвърлени от ................. посредством Приложение № 1 от сключен помежду им на 19.04.2017 г. Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за покупко-продажба на вземания от 20.12.2016 г. /заверени преписи на които са приети като доказателства по делото/, сключването на които особеният представител на ответника не оспорва, но налице е спор относно материалноправната легитимация на ищеца с оглед на твърденията на особения представител на ответницата, че последната не е уведомена надлежно за извършената цесия.

Изхождайки от предмета на договора - предоставяне на кредит под формата на заем, както и от страните по него – юридическо лице, което е небанкова финансова институция, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, от една страна и от друга - ответникът, който е физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, то същият има белезите на договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закон за потребителския кредит /ЗПК/, поради което при уреждане на отношенията между страните следва да намери приложение уредбата на договора за потребителски кредит, съдържаща се в действащия ЗПК.

В закона липсва забрана за кредитора да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора за потребителски кредит на трети лица, но за действителността на договора за цесия в чл. 26, ал. 1 ЗПК е предвидено едно условие – възможността за прехвърлянето на вземането – предмет на договора за цесия, да е предвидена в договора за потребителски кредит. Такава възможност е предвидена в чл. 13, ал. 6 от Общите условия по процесния договор за кредит /наричани накратко по-нататък в настоящото изложение ОУ/ – неразделна част от него /чл. 1 ОУ/, като очевидно възползвайки се от нея ................е сключило на 19.04.2017 г. с ищеца Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., имащ за предмет продажба от страна на ................., в качеството му на цедент, на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на цесионер, на потрфолио от необслужвани от длъжниците вземания, описани в Приложение № 1 – неразделна част от индивидуалния договор, срещу покупна цена, като видно от представения като доказателство заверен препис на Приложение № 1 към индивидуалния договор в него фигурират и вземанията на .... срещу ответницата, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит.

Според постигнатите договорености в т. 3.3 от индивидуалния договор за продажба на вземания цедентът е поел задължение в 3-дневен срок от подписването му да предостави на цесионера писмено потвърждение за сключената цесия, като изявление на законния представител на ................. за потвърждение на извършената цесия на

Продължение на решение по гр. д. № 3308/18 г. на РСПд

– стр. 4/8 вземанията по Приложение № 1 към индивидуалния договор за продажба на вземания от 19.04.2017 г. се съдържа в приетия като доказателство и неоспорен документ наименуван : „Потвърждение за извършената цесия на парични вземания на основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите“, заверен препис на който е приложен на лист 18 от делото.

В действителност съобразно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за да има действие спрямо длъжника прехвърлянето на вземането следва да му бъде съобщено от предишния кредитор, като в закона липсва забрана уведомяването за цедирането на вземането да бъде извършено от цесионера въз основа на дадено му пълномощие за това от цедента, а трайно в съдебна практика се наложи и разбирането, че уведомяването на длъжника за извършената цесия може да бъде направено и в хода на висящо съдебно производство и същото следва да бъде взето предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК /в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС на РБ по т. д. № 12/09 г. и в Решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС на РБ по т. д. № 1711/13 г./

За установяване на твърдението на ищеца, че ответникът е уведомен за извършената цесия с исковата молба същият е представил и бяха приети като доказателства по делото заверени преписи на : Пълномощно без дата /листове 22 - 24 от делото/, съобразно което ................на ................. – Д.В., е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на представляваното от него дружество всички длъжници /кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/ по всички вземания, които дружеството е цедирало /прехвърлило/ с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.04.2017 г., в това число и ответницата М.М., както и с правото да преупълномощават трети лица, включително, но не само адвокати и/или адвокатски дружества, с всички притежавани по това пълномощно права; Писмо изх. № ......./....../25.04.2017 г. /лист 25 от делото/, подписано от ................ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чийто адресат е ответницата М., в което се съдържа уведомление за извършено по силата на сключени между ................. и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД Рамков договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.04.2017 г. към него и Приложение № 1/19.04.2017 г. прехвърляне на вземанията на ................., произтичащи от сключения между него и ответницата Договор за потребителски кредит № ...... за сумата от 6400 лв., възлизащи към 25.04.2017 г. в общ размер на 6041.97 лв., а също и покана за плащането на тази сума в срок от 5 дни от получаването на писмото; Известие за доставяне обр. 243 и разписка към него обр. 250 /лист 26 от делото/, в която е отбелязано, че писмото не е потърсено от получателя. Т. е. по делото липсват данни уведомлението за извършената цесия да е връчена на ответницата в момент, предхождащ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 13.10.2017 г., от която

Продължение на решение по гр. д. № 3308/18 г. на РСПд

– стр. 5/8 съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК се смята подадена в съда и исковата молба, по която е образувано настоящото дело.

Същевременно, обаче, уведомлението за извършената цесия бе връчено на особения представител на ответника със съобщението по чл.