Решение № 2455 от 23.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2455 гр. София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Михаела Касабова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20231100501971 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение от 18.07.2022 г., гр.д. 48477/2020 г., СРС, 173 с-в ОТХВЪРЛЯ предявените от Сдружение „Н.М.ЗА Д.“, със седалище: гр.

София, бул. ******* и Г. В. Б., ЕГН **********, с адрес: срещу Фондация „А. 2018“, В. П. К. и В. Г. Ш., ЕГН искове с правно основание чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за осъждането им солидарно да заплатят на ищците, както следва: на Сдружение „Н.М.ЗА Д.“ сумата от 3 000 лева (искът е предявен като частичен от 15 000 лева), представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди - увреждане на доброто му име, последица от излъченото на 04.04.2020 г. от 17:00 ч. по телевизия „А. ТВ“ предаване „В окото на бурята“ с водещ М.Т. и с участието на В. П. К. и В. Г. Ш., ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от 151,67 лева - лихва за забава през периода 04.04.2020 г. - 06.10.2020 г., както и на Г. В. Б. сумата от 1 500 лева (искът е предявен като частичен от 5 000 лева), представляваща обезщетение за същите неимуществени вреди, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба до окончателното 1 изплащане и сумата от 75,83 лева - лихва за забава през периода 04.04.2020 г.

- 06.10.2020 г., ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. Ш. срещу Сдружение „Н.М.ЗА Д.“ иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати, включително солидарно с Г. В. Б., на ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди чрез публикация от 07.10.2020г. в социалната мрежа Фейсбук, група „За по-добра държава на децата ни“, а именно: „За тази паника сред родителите в Сливен има конкретни виновници, които дезиформират и плашат хората, а те са: (...), адв. Ш., (...)“, както и във връзка с останалите посочени в насрещната искова молба публикации, изразяващи се в изпитани неприятни емоции и уронване на доброто име, ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова молба (12.03.2021 г.) до окончателното изплащане, ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. К. срещу Сдружение „Н.М.ЗА Д.“ иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати, включително солидарно с Г. В. Б., на ищеца сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди чрез публикация от 07.10.2020 г. в социалната мрежа Фейсбук, група „За по-добра държава на децата ни“, а именно: „За тази паника сред родителите в Сливен има конкретни виновници, които дезииформират и плашат хората, а те са: (...), адв. В. К., (...)“, изразяващи се в изпитани неприятни емоции и уронване на доброто име, ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова молба (12.03.2021 г.) до окончателното изплащане и сумата от 435 лева,представляваща лихва за забава върху главницата за периода 07.10.2019 г. - 11.03.2021 г., ОСЪЖДА Г. В. Б. да заплати на В. П. К. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди чрез същата публикация от 07.10.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова молба (12.03.2021 г.) до окончателното изплащане и сумата 435 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 07.10.2019 г. – 11.03.2021 г., ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 2 000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева и за останалите посочени в насрещната искова молба публикации, ОСЪЖДА Г. В. Б. да заплати на В. П. К. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди чрез същата публикация от 07.10.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова молба (12.03.2021 г.) до окончателното 2 изплащане и сумата от 290 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 07.10.2019г. - 11.03.2021 г., ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за горницата над 2 000 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева, а иска за лихва - за горницата над 290 лева до пълния предявен размер от 435 лева, ОСЪЖДА Г. В. Б. и Сдружение „Н.М.ЗА Д.“ да заплатят на Фондация „А. 2018“ сумата 1 500 лева – разноски, Г. В. Б. да заплати на В.

Г. Ш. сумата 80 лева – разноски и на В. П. К. 28 лева – разноски, ОСЪЖДА В.

Г. Ш. и В. П. К. да заплатят на Г. В. Б. и Сдружение „Н.М.ЗА Д.“ 550,16 лева – разноски, ОСЪЖДА Г. В. Б. и Сдружение „Н.М.ЗА Д.“ да заплатят на адв.

Н. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. 469,33 лева - възнаграждение за безплатна правна помощ, ОСЪЖДА Г. В. Б. да заплати по сметка на СРС 20 лева - държавна такса, а В. П. К. да заплати по сметка на СРС 30 лева държавна такса.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от Сдружение „Н.М.ЗА Д.“ и Г. В. Б. в частта, с която са отхвърлени предявените от тях главни и евентуален искове за обезщетение, като са уважени насрещните искове.

Против решението постъпва въззивна жалба от В. П. К. в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Г. Б. насрещен иск за обезщетение над размера от 2 000 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. Навежда доводи за несправедливо занижен размер на възмездяването.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от В. Г. Ш. в частта, с която са отхвърлени неговите насрещни искове против Сдружение „Н.М.ЗА Д.“ и Г.

Б. над размера от 2 000 лв. до размера от 5 000 лв., с оплаквания за несправедливо определено обезщетение.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежни страни и са допустими. Разгледани по същество, жалбите на СНМД и Г. Б. са неоснователни, а жалбите на Ш. и К. са основателни.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и отчасти правилно.

В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд приема 3 следното:

Предявени са главни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, евентуален иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и насрещни искове по чл. 45, ал. 1 и чл. 49 ЗЗД.

По главните искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявени от Сдружение „Н.М.ЗА Д.“ и Г. В. Б. срещу В. П. К. и В. Г. Ш..

Ищцовото сдружение с нестопанска цел, в качеството си на персонифициран правен субект – юридическо лице, разполага с активна материалноправна легитимация. Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. При липса на изрично разграничение между физически и юридически лица, както и регламентирано изключение за юридическите лица, няма законова пречка да бъде ангажирана деликтната отговорност на последните за причинени неимуществени вреди. В свои решения,

ЕСПЧ и

СЕС присъждат обезщетения за неимуществени вреди на юридически лица. Според преобладаващата актуална съдебна практика на Върховния касационен съд, уронването на доброто име и търговската репутация на юридически лица чрез изнасяне на обидни, клеветнически твърдения в средствата за масова информация е нарушение на защитимо право, чието засягане е основание за определяне на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Застъпва се становище, че няма основание да бъде изключена и възможността да се присъди обезщетение за неимуществени вреди на религиозни организации и от изнесени чрез средства за масово осведомяване клеветнически твърдения, уронващи авторитета им. В този смисъл са решение № 274/18.03.2019 г., гр.д.

5120/2017 г., ВКС, ІV г.о.; решение № 206/26.03.2019 г., гр.д. 4762/2017 г., ВКС, ІІІ г.о.; решение № 29/10.03.2020 г., гр.д. 1690/2019 г., ВКС, ІV г.о. и решение № 35/12.08.2022 г., гр.д. 3901/2018 г., ВКС, ІV г.о.

По делото е безспорно, че на 04.04.2020 г. от 17.00 ч. по телевизия „А.

ТВ“ в рамките на предаване „В окото на бурята“, ответникът по главния иск В. П. К. прави следните изказвания: „нов тип агентура" (62:30 мин.); „може би не са в точния смисъл на секта, но определено има една идеологическа закваска... особено в антирелигиозна реторика" (71:00 мин.); „да не се превръща неправителственият сектор в някаква квазидържавна институция, която с много пари прокарва идеологически закони, които противоречат на 4 морала, на закона, на Конституцията и подронват суверенитета на българското семейство, на първо място, и после - на българската държава." (66:13 мин.); „Когато разрушиш семейството, и искам да кажа традиционното семейство, когато разградиш семейството, естествените взаимовръзки между хората, създадени от Бога..., то ти тогава можеш да установиш една тирания и да управляваш хората..."; „в маркс-ленинизма разграждането на семейството е тяхната първа задача"; „И този троцкизъм - според мен той се е преродил отново в този тип НПО, чиято цел е - когато бъде разградено традиционното семейство - то тогава ти ще можеш да управляваш целия народ... Това го казва и Г. Б. в своята критика-обръщение към председателката на БСП..." (74:38 - 76:27 мин.); това е просто друга форма на преразпределение на деца" (87:50 мин.).

По време на същото телевизионно предаване, ответникът по иска В. Г.

Ш. заявява следното: „очевидно защитават интереси, чужди от интересите на обществото" (54:25 мин.); „...каква част е изразходвана за реални социални услуги и каква е останала като излишък, т.е. разлика между приходи и разходи - нали, това е открит въпрос" (64:29 мин.); „хората, които развиват социален бизнес чрез този закон" (85:15 мин.); „сега от поредицата, те са десетки, може би и повече, може би стотици такива неправителствени организации, се открояват четири най- най-влиятелни такива..." (61:26 - 62:16 мин.); „втората такава важна и влиятелна организация е Н.М.ЗА Д." (62:58 63:48 мин.).

Не е противоправно поведение, изразяващо се в изказване на мнение с негативна оценка за определено лице, пряко или косвено засягащо общественото му положение, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Необходимо е да не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България и свободата на мнение да не е използвана, за да увреди доброто име на другиго. Не може да доведе до възникването на отговорност негативната оценка за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, в случай че не засяга достойнството на личността (т.е. ако не осъществява състав на престъплението обида или клевета). За всеки отделен случай подлежи на преценка дали конкретното изказване с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, 5 не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. В този смисъл са следните решения на ВКС: решение № 213/26.01.2021 г., гр. д. 970/2020 г., IV г.о.; решение № 278/27.11.2019 г., гр. д. № 1140/2019 г., IV г.о.; решение № 62/06.03.2012 г., гр. д. 1376/2011 г., IV г.о.; решение № 369/26.11.2015 г., гр. д.

2098/2015 г., IV г.о.; решение № 204/12.06.2015 г., гр. д. 7046/2014 г., IV г.о. и решение № 484/09.06.2010 г., гр. д. 1438/2009 г., ВКС, III г.о.

В случая, не е противоправно поведението на ответниците, изразяващо се в изказване на мнение с негативна оценка, която при това касае определен тип неправителствени организации. Ответникът В. К. изобщо не визира ищцовото сдружение. Споменава името на ищеца Г. Б. единствено по повод негово сходно изказване, с което критикува НПО. Ответникът В. Ш. не говори за ищеца Г. Б.. Посочва ищцовото сдружение като едно от обсъжданите неправителствени организации. Дадените коментари от ответниците не съдържат каквито и да било конкретни и злепоставящи ищците факти от обективната действителност, поради което представляват единствено оценъчни съждения, без обидни или клеветнически твърдения.